Временен лагер на защитниците

Лагерът бе издигнат бързо. Палатките бяха вдигнати, огньовете запалени и над тях се печаха шишове месо или пък вряха котли с гозби. От своя страна наемници и академисти седяха рамо до рамо и споделяха войнишки порции. Чуваха се песни тук-там, настроението бе на ниво. Имаше уморени физиономии, имаше и ентусиазирани. Успехът днес бе вдъхнал кураж на много, но пробива в стената бе като остър клин, забит в щастието на защитниците на Магическата Академия. Алкохолът беше забранен, но въпреки това бе често срещана гледка.

Каел влезна в лагера като на рамото си носеше един припаднал човек от пустинната армия. Изглежда беше успял да намери жив сред цялата бъркотия и го беше взел за пленник.
Пленника на Каел беше на пръв поглед от 16 до 20 години за това той нямаше много трудности в носенето му , добре се огледа за да намери подходяща палатка като за двама и след като най накрая забеляза подходящата той влезе и завърза пленения войник за ръцете и краката и го просна на земята до огъня като седна малко да си почине.
След няколко минути след като Каел вече беше дошъл горе доло на себе си , удари няколко леки шамари на пленения и каза:
-"Ей! 'Великия завоевател' събуди се!"

-Де да можех,Майсторе..-усмихнах се сухо аз и тръгнах към лагера инстинктивно вървейки натам си пооправих и косата.Устните ми бяха пресъхнали,прокарвайки език по тях отново станаха меки и придаваха чувство за топлота..Прехапвайки ги от едната страна скоро стигнах във временния лагер.Беше скромно и хич не ми допадна,като обстановка...Мразех да спя на открито в мижава палатка...Шатрата на Вайл беше къде къде по-хубава,естествено..Тръгнах към крайната част от редиците на палатките,където нямаше хора.Палатката ми беше празна,с дюшек вътре и огнище отвън.Единственото,което направих беше просто мъничко пламъче,което едва подпали пръчките и ме изтощи,затова залитнах,но се задържах на крака.Седнах на земята и подпрях главата си на пръчката в началото на палатката,а косата ми се разпиля околоко нея.Очите ми отговаряха на отблясъците от огъня и бях наистина хубава гледка,радвах се на малките неща,на дъжда,който щеше да завали,на облаците,на луната...На всичко..На всяка секунда,може би защото точно сега разбрах,че никой не е вечен..или почти никой?!

Kael'thas Sunstrider написа:: Каел влезна в лагера като на рамото си носеше един припаднал човек от пустинната армия. Изглежда беше успял да намери жив сред цялата бъркотия и го беше взел за пленник.
Пленника на Каел беше на пръв поглед от 16 до 20 години за това той нямаше много трудности в носенето му , добре се огледа за да намери подходяща палатка като за двама и след като най накрая забеляза подходящата той влезе и завърза пленения войник за ръцете и краката и го просна на земята до огъня като седна малко да си почине.
След няколко минути след като Каел вече беше дошъл горе доло на себе си , удари няколко леки шамари на пленения и каза:
-"Ей! 'Великия завоевател' събуди се!"

Мъжът изохка и отвори очи. Фокусира Каел и първата му работа бе да го плювне. (xD)
После изръмжа и започна да си тананика някаква стара бойна песен, с която да притъпи болката от наближаващите и неизбежни мъчения...Изглеждаше като човек, който няма да каже нищо. Беше ранен леко, едната му ръка бе поопърлена, но явно бе загубил съзнание от удар по главата. Наистина бе млад, но все пак бе кръвожаден варварин.

П.П. Пф, трябва да оправя скапания quote.

Каел избърса плюнката с ръкава си и ядосано каза:

-"Слушай псе! Ако исках да те убивам щях да те оставя на бойното после чакалите и лешоядите да се нахранят с теб , но все пак проявих милосърдие и те доведох тук.
От теб се иска само едно нещо и ще ти бъде подарен най великия подарък на живота!
Кажи ми кога и къде ще се състои втората ви атака и сравнително с какви сили ще е тя!
И не ми давай нормалните 'лайна' като ``Няма да има втора атака...``
Така , какво решаваш? Няколко прости думи и свобода ... или преданост към госдподарите ти които са обречени на смърт и адски мъки? Всичко зависи от тебе."

След което се загледа в пленника със строг поглед като погледна ботушите му и там видя едно малко ножче , той го измъкна и започна да си го подхвърля.

Мъжът го погледна с празен поглед и изломоти:
- Смъртта ми е неизбежна. Но ти ми обещаваш живота, все едно принадлежи на теб. Ако се върна жив при народа си ще гледат на мен като на страхливец и на безчестен войн. Родителите ми ще се откажат от мен...но все пак ще съм жив. Не искам такъв живот. - каза той. - Предпочитам да умра и да отида при събратята ми от отряда, който ви погубихте. - каза той горчиво. После замлъкна и каза чак след малко. - Атаката ще е утре вечерта. И ще е фатална за вас...за цялата Академия и за цял Шелтър. След нея ще настане вечна пустиня, в която ние ще управляваме. А аз ще гледам от небесата и ще се смея на робството ви. Всички наши загинали войни ще заемат мястото на Гоал'хал, който ще дойде във вашия свят...Никой не може да ни спре.
Тук започна някаква монотонна молитва. Видимо Каел не можеше да извлече повече от военнопленника.

Каел се ядоса като каза:

-"Копеле мръсно!"

И заби ножа в главата на пленника. След това го измъкна и извади една кърпичка от джоба си за да избърше острието от кръвта , след като го нарпави метна кърпичката на земята и се замисли - "Може да ми послужи и някой друг път." След което сложи ножът в неговите си ботуши и дръпна крачола надоло за да го закрие той погледна трупа на пленника след което каза няколко думен на елфски , затвори очите му с длан и извлезе трупа навън , като се огледа за да види дали няма някой по висшестоящ на който може да съобщи за информацията извлечена от този войник.
Щом пленника си мислеше , че атака ще бъде фатална значи наистина би трябва да има много повече концетрирана вражеска сила , а той не беше сигурен дали имаше достатъчно опит да влезе в такива премеждия , всъщност Каел нямаше избор.
Той спря един войн който беше на пост и мина край като като каза:

-"Добър вечер уважаеми боецо , да знаеш къде мога да намеря някой от по висшестоящите в лагера имам да им съобщя нещо."

Кейтлин Паркър написа:: -Де да можех,Майсторе..-усмихнах се сухо аз и тръгнах към лагера инстинктивно вървейки натам си пооправих и косата.Устните ми бяха пресъхнали,прокарвайки език по тях отново станаха меки и придаваха чувство за топлота..Прехапвайки ги от едната страна скоро стигнах във временния лагер.Беше скромно и хич не ми допадна,като обстановка...Мразех да спя на открито в мижава палатка...Шатрата на Вайл беше къде къде по-хубава,естествено..Тръгнах към крайната част от редиците на палатките,където нямаше хора.Палатката ми беше празна,с дюшек вътре и огнище отвън.Единственото,което направих беше просто мъничко пламъче,което едва подпали пръчките и ме изтощи,затова залитнах,но се задържах на крака.Седнах на земята и подпрях главата си на пръчката в началото на палатката,а косата ми се разпиля околоко нея.Очите ми отговаряха на отблясъците от огъня и бях наистина хубава гледка,радвах се на малките неща,на дъжда,който щеше да завали,на облаците,на луната...На всичко..На всяка секунда,може би защото точно сега разбрах,че никой не е вечен..или почти никой?!

Първите студени капки наистина закапаха съвсем скоро и студената им ласка освежи малко Кейт. Отне й малко време да усети присъствието до себе си. Съвсем близко до нея стоеше една почти безплътна качулата фигура. Кейт разпозна в нея Дред. Едва ли бе очаквала точно неговата поява.
- Кейтлин. - студения тон присъстваше както винаги. Една черна ръкавица се протегна към нея. Майстор убиеца й подаваше една малка дървена кутийка. Срещайки неразбиращия й подозрителен поглед, той поясни. - Част от сделката е.
И всякаш изгубил търпение, той остави кутията до нея и се сля с близката сянка, оставяйки зад себе си усещането за нещо неизказано.

/Можеш да отвориш кутийката или да я оставиш за после(когато усетиш, че е дошло правилното време за нея./

Kael'thas Sunstrider написа:: Каел се ядоса като каза:

-"Копеле мръсно!"

И заби ножа в главата на пленника. След това го измъкна и извади една кърпичка от джоба си за да избърше острието от кръвта , след като го нарпави метна кърпичката на земята и се замисли - "Може да ми послужи и някой друг път." След което сложи ножът в неговите си ботуши и дръпна крачола надоло за да го закрие той погледна трупа на пленника след което каза няколко думен на елфски , затвори очите му с длан и извлезе трупа навън , като се огледа за да види дали няма някой по висшестоящ на който може да съобщи за информацията извлечена от този войник.
Щом пленника си мислеше , че атака ще бъде фатална значи наистина би трябва да има много повече концетрирана вражеска сила , а той не беше сигурен дали имаше достатъчно опит да влезе в такива премеждия , всъщност Каел нямаше избор.
Той спря един войн който беше на пост и мина край като като каза:

-"Добър вечер уважаеми боецо , да знаеш къде мога да намеря някой от по висшестоящите в лагера имам да им съобщя нещо."

Мъжът го изгледа и след малко кимна.
- Последвайте ме. Ще ви заведа при началник Горин. Имам нареждания да му докладвам всичко, което може да ни донесе военно предимство, а доколкото разбирам става въпрос точно за това.
С тези думи, войникът тръгна и не остави друг избор на Каел, освен да го последва.
Двамата минаваха измежду палатките, всяка от които бе като топъл и примамлив маяк по време на студена нощ. Ситен дъжд заваля като някаква груба ирония на огнения хаос по-рано днес.
Каел и безимения войник стигнаха една малко по-голяма шатра. Пред нея също бе запален огън и около него бяха насядали пет-шест фигури, които обсъждаха нещо.
- И както казах по-рано, сир, контра-атака би било най-доброто решение. - пламенно говореше един брадясъл мъж, който притежаваше някаква странна харизма. - Майстор Мелтън също потдържа мнението ми.
Хелс Мелтън наистина присъстваше на събранието и кимна на думите на мъжа, който явно бе началника на наемническата войска. Майсторът забеляза Каел и повдигна вежди в интерес. Войникът, който бе довел Каел се поклони на присъстващите и се отдръпна в тъмнината, оставяйки Каел. Всичко погледи се бяха обърнали към него.

Vlad написа:

Кейтлин Паркър написа:: -Де да можех,Майсторе..-усмихнах се сухо аз и тръгнах към лагера инстинктивно вървейки натам си пооправих и косата.Устните ми бяха пресъхнали,прокарвайки език по тях отново станаха меки и придаваха чувство за топлота..Прехапвайки ги от едната страна скоро стигнах във временния лагер.Беше скромно и хич не ми допадна,като обстановка...Мразех да спя на открито в мижава палатка...Шатрата на Вайл беше къде къде по-хубава,естествено..Тръгнах към крайната част от редиците на палатките,където нямаше хора.Палатката ми беше празна,с дюшек вътре и огнище отвън.Единственото,което направих беше просто мъничко пламъче,което едва подпали пръчките и ме изтощи,затова залитнах,но се задържах на крака.Седнах на земята и подпрях главата си на пръчката в началото на палатката,а косата ми се разпиля околоко нея.Очите ми отговаряха на отблясъците от огъня и бях наистина хубава гледка,радвах се на малките неща,на дъжда,който щеше да завали,на облаците,на луната...На всичко..На всяка секунда,може би защото точно сега разбрах,че никой не е вечен..или почти никой?!

Първите студени капки наистина закапаха съвсем скоро и студената им ласка освежи малко Кейт. Отне й малко време да усети присъствието до себе си. Съвсем близко до нея стоеше една почти безплътна качулата фигура. Кейт разпозна в нея Дред. Едва ли бе очаквала точно неговата поява.
- Кейтлин. - студения тон присъстваше както винаги. Една черна ръкавица се протегна към нея. Майстор убиеца й подаваше една малка дървена кутийка. Срещайки неразбиращия й подозрителен поглед, той поясни. - Част от сделката е.
И всякаш изгубил търпение, той остави кутията до нея и се сля с близката сянка, оставяйки зад себе си усещането за нещо неизказано.

/Можеш да отвориш кутийката или да я оставиш за после(когато усетиш, че е дошло правилното време за нея./

Заваля дъжд,това бе нещото,което ме накара да се усмихна,но изгаси огъня,който направих нищожни искрички от силата си.Нямаше значение,оставих капките да падат по лицето ми,да се стичат по устните ми и по вратът,колкото и да беше странно точно това докосване на водата беше страшно освежаващо...Дред пък се появи точно след като всичко това тепърва започна да става.Зениците ми се разшириха,изтръпнах..
-Майсторе,добър ден..-наклоних глава леко в знак на уважение.Той произнесе името ми,вероятно на место поздрав..Нещо ставаше тук,усещах го..Той ми връчи една кутийка и просто каза "Част от сделката е."..Каква сделка?Какво съдържа тя?Защо ми я дава?-неизречени слова,явно излишни за Безплътния,който се сля с мрака след това,преди да успея да реагирам по какъвто и да е начин.Остана ми само да я отворя..Точно това и направих,беше ми странно Дред да ми носи кутийки..Когато дръпнах капачето..

Каел влезе и застана мирно като отдаде чест ( два пъти докосвам сърцето си с Юмрук ) и започна да говори:

-"Господа , името ми е Каел и имам да ви съобщя нещо , след като свърши битката аз пообиколих мъртвите ни врагове и успях да намеря един който още дишаше , с малко сърдечен масаж го съживих и го доведох в палатката си. Опитах се да го разпитам за повече информация , но разбрах , само , че Пустинната армия ще атакува тази вечер и по начина по който Пленника говореше силите им ще са в пъти по големи.
Той каза , че този път ще бъде фатално и първата атака е била само загрявка ... след това всичко е щяло да стане пустиня и Гоал'хал щял да слезе да господстава над цялата земя на Шелтър. Мислех , че ще е добре да знаете."

След което се замисли дали беше добра идея да казва това в този момент , сега можеше някой от началниците да се стресира или пък някой можеше да не му повярва.
Каел не трябваше да убива пленника , ами ако военоначалниците си помислят , че той се шегува ... все пак кой беше той , един от новодошлите ученици , дори и нямаше слава сред Академиците.

Лесли хапна набързо и се качи на хлма над лагера. Той се влгеда в далечината и започна да мисли за Феарнир. След няколко минути мислене той стана и тръгна към лагера на Феарнир и искаше да го подпали за да си почине повече.

Отг. на Кейтлин:

Пред очите й проблесна мека светлина и за миг озари мрака около нея. В кутийка стоеше един единствен предмет. Малък скъпоценен камък с обла форма...По вида и цвета му си личеше, че е изумруд. Но издаваше сияние, което можеше да означава само едно - в него най-вероятно се таеше някакво заклинание или нещо от този сорт. Но каквото и значение да имаше този изумруд за "сделката", в момента единственото, което правеше беше да проблесва бледо от самосебе си. Не беше в стила на Дред да подарява скъпоценности на друг, освен на Сакура Шин...А сега го нямаше да обясни смисъла на всичко това.

Отг. на Каел:

Стратезите и военноначалниците се спогледаха и в очите им се четеше разбиране. Бяха разучили нравите и военните традиции на Пустинния народ и това, което този млад маг им съобщаваше изглеждаше съвсем логично. Хелс се застъпи за ученика си като каза:
- Добре си се справил, Каел.
С тези думи Майстора стана от мястото си и се приближи към ученика си, оставяйки останалите да спорят за стратегиите си.
- Имаме малко време, искаш ли да те науча на нещо ново? - заговорнически попита Хелс.

Каел се усмихна като видя , че военноначалниците му повярваха след което погледна майстор Хелс и каза:

-"Майсторе , по принцип искам , но мислите ли , че съм готов да науча ново умение?"

След което Каел се замисли ... щом успя да нанесе такава поразия само с началните си способности , кой знае какъв ад щеше да създаде ако умееше още огнена магия , все пак трябваше да е в пълна сила когато с завърнеше у дома за трона на баща си.
Без да се двуоми вече той тихо каза:

-"Наистина няма да е лошо ако науча нещо ново , така хем ще съм ви в по голяма помощ хем и ще напредваме без войната да е като пречка. Какво мислете , че ще ми се отдаде за по бързо научаване предвид условията?"

И Каел се замисли за всичките магии които летяха край него по време на битката и унищоженито което нанасяха и от двете страни , щеше да е добре да ги може всички , но всички с времето си.

През това време Лесли пътуваше към лагера на Феарнир като сложи лилаво чудовище и се превърна в светкавичен звяр. Той се спря за момент и се концентрира. Отдели в едно бяло топче част от маната си и започна да я изстрелва нагоре, сега Лесли се вразуми и започна да прави капани за втората войска като искаше да е готов. Маната беше силна, но Лесли се опитваше да я намали поне по усет за да има оптимален успех. Два часа звяра от светкавица правеше капани с мана. А онази която отдели, той я изпрати нагоре и я застопори в един облак за да я прикрие и от магическо око и от магически усет. Според легендите когато дадена мана се скрие в стихията си тя черпи сила от нея, но без да може да се забележи от никой освен от този който я е поставил. Лесли поставяше различни по вид мани и ги увиваше в стихиите си. Младежът беше решен да постави войските на място за да запази славата си и да победи Феарнир. Лека по лека капаните биваха готови и след мисията си, Лесли се завърна в лагера като отново на онова хълмче стоеше буден цяла нощ и медитираше като усилваше усетите си и можеше да усети кога войските приближават и така да активира заложените капани поставени из цялото бойно поле между Академията и двата лагера. Много лесно можеше да активира капаните и още сега да подпали чуждият лагер с провизиите им и всичко, но не знаеше дали нямаше да нарани Селехин. Тя беше единственото нещо което го спираше да изпрати капаните си към лагера на пустинните войни още сега.

Kael'thas Sunstrider написа:: Каел влезе и застана мирно като отдаде чест ( два пъти докосвам сърцето си с Юмрук ) и започна да говори:

-"Господа , името ми е Каел и имам да ви съобщя нещо , след като свърши битката аз пообиколих мъртвите ни врагове и успях да намеря един който още дишаше , с малко сърдечен масаж го съживих и го доведох в палатката си. Опитах се да го разпитам за повече информация , но разбрах , само , че Пустинната армия ще атакува тази вечер и по начина по който Пленника говореше силите им ще са в пъти по големи.
Той каза , че този път ще бъде фатално и първата атака е била само загрявка ... след това всичко е щяло да стане пустиня и Гоал'хал щял да слезе да господстава над цялата земя на Шелтър. Мислех , че ще е добре да знаете."

След което се замисли дали беше добра идея да казва това в този момент , сега можеше някой от началниците да се стресира или пък някой можеше да не му повярва.
Каел не трябваше да убива пленника , ами ако военоначалниците си помислят , че той се шегува ... все пак кой беше той , един от новодошлите ученици , дори и нямаше слава сред Академиците.

Майсторът направи на Каел знак да го последва и скоро двамата се отдръпнаха от сбирщината палатки и се качиха на едно ниско хълмче. Там Хелс се замисли малко и каза:
- Бих могъл да ти науча да използваш Пречистващ плам, или може би Огнена аура. Защото не съм сигурен дали си готов за Пиро/Огнен дъжд. Пречистващият плам е много полезен като средство за лечение на отрови, инфекции, зарази, както и за борба срещу демонични същества. Огнената аура, за сметка на това, е офанзивно и дефанзивно умение наведнъж...С кое от двете желаеш да започнем и двете биха ти били еднакво полезни.

Пиерон написа:: През това време Лесли пътуваше към лагера на Феарнир като сложи лилаво чудовище и се превърна в светкавичен звяр. Той се спря за момент и се концентрира. Отдели в едно бяло топче част от маната си и започна да я изстрелва нагоре, сега Лесли се вразуми и започна да прави капани за втората войска като искаше да е готов. Маната беше силна, но Лесли се опитваше да я намали поне по усет за да има оптимален успех. Два часа звяра от светкавица правеше капани с мана. А онази която отдели, той я изпрати нагоре и я застопори в един облак за да я прикрие и от магическо око и от магически усет. Според легендите когато дадена мана се скрие в стихията си тя черпи сила от нея, но без да може да се забележи от никой освен от този който я е поставил. Лесли поставяше различни по вид мани и ги увиваше в стихиите си. Младежът беше решен да постави войските на място за да запази славата си и да победи Феарнир. Лека по лека капаните биваха готови и след мисията си, Лесли се завърна в лагера като отново на онова хълмче стоеше буден цяла нощ и медитираше като усилваше усетите си и можеше да усети кога войските приближават и така да активира заложените капани поставени из цялото бойно поле между Академията и двата лагера. Много лесно можеше да активира капаните и още сега да подпали чуждият лагер с провизиите им и всичко, но не знаеше дали нямаше да нарани Селехин. Тя беше единственото нещо което го спираше да изпрати капаните си към лагера на пустинните войни още сега.

Слънцето постепенно изгяваше на хоризонта. Скоро щеше да започне вторият ден от войната. Времето предвещаваше да е буреносно, което не бе много добре за пиро маговете. Климатът бе студен и по тревата имаше роса.
В лагерът на враговете, срещу една от шатрите Селехин и Феанрир спореха за нещо осърдно, а в покрайнините, където Лесли бе заложил капаните си, нещо ги активира...а после успешно дезактивира и премахна. Защитата на вражеския лагер бе на ниво Напреднал и нагоре до Майстор.

Това наистина беше много труден избор за Каел. Беше време на война и винаги можеше да бъде ударен , ранен или заразен със нещо и пречистващия плам щеше да е много полезен.
Но пък от друга страна можеше да се намери кой да го излекува , а огнената аура щеше да е много полезна ако го обградят повече врагове и той е сам , с нея можеше да ги държи на страна от себе си , а ако вземат да го наближават дори може да ги изпържи.
Каел мислеше , мислеше ... и накрая каза:

-"Майстор Хелс , наистина ме поставяте пред трудно решение , но реших да се оптиам да науча огнената аура , защото според мен ще ми е много по полезна в битка срещу масов враг.
Пречистващия плам също е добра способност , но тук наоколо едва ли има демони с които да се бия , а сред наемниците зърнах доста хора които имаха опит с лекуване."

След което изрече тези думи , Каел се загледа в Хелс и зачака отговора му.

- Добре тогава...да започваме. - съгласи се Майсторът и започна с неизбежната теория. - Огнената аура е умение, което присъства във всеки един маг, с други думи вече го притежаваш...но трябва да го отключиш в себе си. Проблемът е в това, че за всяка отделна личност, отключването става под различни обстоятелства. Но е доказано,че отключването е на базата на настроение или чувство - стрес, гняв, радост или каквато и да е фобия. Трябва да открием при теб как стоят нещата. Хм...да имаш някакви спомени в миналото си, когато в даден съдбоносен момент си се чувствал като балон, готов да избухне? Или като съчка, която всеки момент ще пламне? Опитай се да си спомниш, ако не успееш ще прибегна към други методи на отключване.

/Време за свободно РП. Smile

/

Каел внимателно изслуша Майстор Хелс , след което седна на един камък и подпря глава с длан като дълбоко се замисли.
Каел се замисли дали наистина имаше такъв момент в живота му , той се сети за миналото си когато в по младите му години по големия му брат винаги го излагаше когато бяха в по голяма компания ... Да! Това наистина много ядосваше Каел като малък.
Каел никога не успя да харесва големия си брат , дори и сега го мразеше , той се замисли за някой по специален момент от детството си и се сети за първата си среща с момиче на 12 години когато брат му се престори , че му изчиства обувките от кал , а всъщност му беше завързал връзките и когато момичето дойде и Каел понечи да тръгне към нея се спъна и падна в калта тогава. Тогава наистина стана за смях , очите на Каел светнаха в яростна зелена светлина и около него започна да става нещо...

Каел се сети и за още няколко моменти когато брат му винаги го караше да изглежда глупаво пред баща им , той дори се замисли , че брат му може да е причината заради която баща му никога не го счита за достоен наследник на трона и само говори с гордост за брат му , Каел наистиан се разяри и искаше някой ден да предизвика брат си и да го убие.

Лесли гледаше слънцето, но се ядоса заради капаните си. Тогава се сети че маните които бе поставил още си стояха и можеше да ги прибере. Всички светлини изгряха и заслепиха светлините на слънцето. Двата лагера кой знае какво са си помислили, но Лесли беше решен днес да се бие сам срещу Феарнир, а Хелс да се бие с неговият учител. Лека по лека маните се прибраха и работата на Лесли беше безполезна. Ако капаните бяха успели нямаше да има толкова много жертви и още сега можеше Селехин да е при него. Лесли трябваше да я пази, а най-лошото е че не можеше да я спаси още миналият ден и тогава да убие брат й. Той искаше да види че е добре и имаше план как да се справи с това. В следващата битка щеше да се опита да направи споразумение между двата народа. Да осигури земи за пустинните войни, но това лека по лека отпадаше като вариант, защото Лесли чувстваше че в Феарнир имаше нещо което му принадлежи. Точно за това отиде при Хелс и му каза:
- Хелс! Искам да Ви питам.... Май идвали ли са на поход тук? Семейството ми било ли е ограбвано?

/Каел пиши с друг цвят не с бяло. Защото когато Влад те цитира да може надписа да се различи от бялата подложка./

Цитат :: Отг. на Кейтлин:

Пред очите й проблесна мека светлина и за миг озари мрака около нея. В кутийка стоеше един единствен предмет. Малък скъпоценен камък с обла форма...По вида и цвета му си личеше, че е изумруд. Но издаваше сияние, което можеше да означава само едно - в него най-вероятно се таеше някакво заклинание или нещо от този сорт. Но каквото и значение да имаше този изумруд за "сделката", в момента единственото, което правеше беше да проблесва бледо от самосебе си. Не беше в стила на Дред да подарява скъпоценности на друг, освен на Сакура Шин...А сега го нямаше да обясни смисъла на всичко това.

Повъртях камъчето между пръстите си,галейки гладката му повърхност..Капки от проливния дъжд го намокриха,както и косата ми,от която се застичаха капките по тялото ми.По устните,под очите нявсякъде бях мокра..Това ,естествено не ми пречеше.Пъхнах камъчето в кутийката и реших ,че е време да си легна,защото няма да мога да си възтановя силите до край.Изтисках косата си и влязох в палатката,където ме чакаха сухите дрехи.Поспах час и станах напълно възтановена от битката,все пак се очакваше войските да дойдат тази вечер.Нямаше да проспя войната...
Облякох си прилепнали дънки,средно високи до коляното бутуши на ток и изрязана бяла блузка.Сресах си косата и я вързах.Очите ми блестяха под влиянието на нощта..Пълнолунието беше великолепно.Сложих оръжията в прилепналите бутушки,а камъчето от Дред окачих на врата си.Тръгнах между палатките,за да намеря Майстор Мелтън или някой, който е наясно,какво да правим докато войските ни се натресат...

Докато момичето се разхождаше и търсеше човек, тя попадна именно на един от командирите!
- Какво има момиче? Защо си станала толкова ано сутринта?- След което се замисли и каза: - Защо ли войските не нааднаха миналата нощ?! Е, чао! Аз отивам да се подготвя за да съм готов за войските! - Може би това трябваше да направи и Кейт?! Очите и заблестяха под лъчите на утринното слънце. Лек ветрец развя косите й и я остави сама с нейните мисли.

/Кейт! Когато Влад ми отговори той каза, че слънцето лека по лека се надигаше над планините. Тогава ти как спиш насред ноща?/

Някакъв идиот мина покрай мен,попита ме нещо,заговори за нещо съвсем различно и си тръгна.Колко ли невъзпитан беше,че да не ме остави да се изкажа?! Очите ми заблестяха злобно "И ми се водел командир,ще му фрасна един и няма да се намери..."-въздъхнах аз.Явно почти всички в този лагер бяха леко чалнати...стигнах до този извод аз и просто продължих,за да намеря Хелс по простата причина,че освен него нямаше никой нормален,който да ми каже,какво става...Погледнах деколтето си в което висеше красивият изомруд.Лъщеше при изгрева на първите лъчи,косите ми се развяха настрани..Свежестта ме обгръщаше,харесваше ми да заварвам утрото,залеза и луната...беше толкова успокояващо.Докато вървях с плавна,грациозна походка срещнах...

ПП:Защото моето РП се води вечер и сега ви настигам,затова...просто се забавих с отговора си. (;

Около Каел съвсем осезаемо започна да се усеща топлина и младият маг имаше чувството, че му остава малко да избухне като вулкан. Хелс го гледаше с интерес, но не даваше наставления за да не го разконцентрира. Просто му кимна, че е на правилен път.
/Още един пост и хвърли зарче "Въпрос на късмет" след него. Трябва ти число, различно от 1 и 2 за успех./

Хелс за миг отклони очи от Каел и погледна Пиерон. Замисли се...
- Това не е първият път, в който пустинни кланове са плячкосвали земите ни. Преди десетина-петнадесет години имаше подобно нашествие, но в него учасваха единствено един-двама клана, един от които мисля наистина бе клана Май. Но незнам дали семействтото ти е било една от жертвите на грабежите...Защо питаш?

А Кейтлин срещна една групичка Дух магове и един от тях и кимна кратко. Стори и се, че го познава, но той бързо изчезна от погледа й, пък в момента имаше по-належащи проблеми. Тя успя да забележи Майстора на едно ниско хълмче, съвсем наблизо. До него стояха Каел, който видимо учеше ново умение и Лесли, който говореше с Майстора.

» Бойния лагер на Пустинните войски