Временен лагер на защитниците

Клеър се разхождаше бавно наляво-надясно около палатките, оглеждайки хората наоколо. Не разпозна никого. Тя и без това не познаваше почти никого, така че не се и надяваше да зърне познато лице. Се пак беше дошла в Академията, за да усъвършенства бойните си умения, а не за да си търси приятелчета. Дали можеше да намери тук някъде Дред? Нуждаеше се от някаква нова задача. Кипеше от енергия и се дрзнеше, когато трябваше да стои и да бездейства. Въздухът беше изпълнен с най-различни миризми и гласове. Някои от хората, които бяха тук скоро можеше и да ги няма..А никой дори не се и замисляше над това. Клеър седна с кръстосани крака на меката трева и продължи да се взира в хората, с надеждата да види Дред.

- Защото чувствам, че има нещо у Феарнир което е мое по наследство! - След което се ядоса и аурата му се разгорещи като в очите му започнаха да играят пламъци на ярост и косите му се развяха от вятъра създаден от аурата.

Докато се оглеждаше, Клеър зърна една групичка от Пиро магове с Майстор Хелс с тях. Това там май беше и онова момче, с което се беше запознала наскоро. Лесли. Клеър се изправи, изтупа полепналите по дрехите й тревички и се запъти натам. Имаше и някакво момче, което тя не беше виждала досега. По напрегнатия му поглед тя разбра, че май се беше съсредоточил върху ново умение.
-Здрасти, Пиерон, как е? Отмъсти ли си на онзи от хълма? Как се беше подредил само..-подметна Клеър и се сети, че не беше поздравила Майстора.-О, Майстор Хелс, здравейте. С вас от доста време не сме се виждали.

Vlad написа:: Около Каел съвсем осезаемо започна да се усеща топлина и младият маг имаше чувството, че му остава малко да избухне като вулкан. Хелс го гледаше с интерес, но не даваше наставления за да не го разконцентрира. Просто му кимна, че е на правилен път.
/Още един пост и хвърли зарче "Въпрос на късмет" след него. Трябва ти число, различно от 1 и 2 за успех./

Хелс за миг отклони очи от Каел и погледна Пиерон. Замисли се...
- Това не е първият път, в който пустинни кланове са плячкосвали земите ни. Преди десетина-петнадесет години имаше подобно нашествие, но в него учасваха единствено един-двама клана, един от които мисля наистина бе клана Май. Но незнам дали семействтото ти е било една от жертвите на грабежите...Защо питаш?

А Кейтлин срещна една групичка Дух магове и един от тях и кимна кратко. Стори и се, че го познава, но той бързо изчезна от погледа й, пък в момента имаше по-належащи проблеми. Тя успя да забележи Майстора на едно ниско хълмче, съвсем наблизо. До него стояха Каел, който видимо учеше ново умение и Лесли, който говореше с Майстора.

Тръгнах към тях,изкачвайки се по хълма с такава лекота,сякаш имаше стълби,по които се качвах.Не обърнах внимание на Каел,на Лесли не можех да не обърна,понеже ползваше огнена аура.Извъртях очи и се направих,че не виждам.Приближих се с кръстосани ръце от другата срана на Майстора и попитах с тих тон,така че да ме чуе той,но да не разсейвам другите:
-Майсторе,кога се очаква да нападат?

Хелс постави длан на рамото на Лесли, без да се страхува от пламъците. Имаше нещо успокояващо в този жест и Пиерон усети как почти целия му гняв се изпарява. Замести го убеждение, че рано или късно щеше да има нов двубой между него и Феанрир. Но до тогава, Лесли трябваше да запази самообладание.
Виждайки приближаващата се Клеър, Майсторът също я поздрави и каза:
- Така е. Изненадан съм, че Дред те е оставил без задача обаче. - изненада се той. - Но той има навика да оставя хората в неведение до последният момент. Няма да се изненадам ако се появи от някоя сянка до теб след малко и ти даде мисия...
Тогава Хелс забеляза и Кейт, усмихна й се топло, но каза със сериозен тон.
- Очаква се да започне днес вечерта. - каза той, докато изгряващото слънце донасяше първи знаци за топлина. - Но докато бях пред палатката на стратезите, дочух, че е възможно да им направим изненадваща контра-атака, с която да разбием редиците им...Е, скоро ще разберем. Но денят обещава да е интересен.

Лесли усети как се изпарява гнева и на негово място идва спокойствието. Той извади амулета от баща си и плесна с ръце. В този миг се появи дракона му който вече беше придобил ръста на Лесли и част от уменията му, като косите му бяха черни като мъдростта в младостта, а кожата му бе грапава като на котарак, защото люспите му лека по лека започнаха да никнат и да покриват нежната му кожа. Пиерон докосна дланта си и усети че и дракончето беше обезпокоено от мислите на Лесли.
- Кейт, Хелс! Как да кръстя дракона си? Още си няма име и съм го кръстил Драго, но искам да си има достойно име.

Кимнах безмълвно на отговора на Хелс.Не ми беше до име на дракони,облегнах се на голям камък в страни от всички,сядайки на тревата и рязко дръпнах колието от шията си,като продължих да прокарвам камъка между пръстите си,вътрешно размишлявах над всичко,а той така ми липсваше..Очите ми се насълзиха,но не позволих на нито една сълза да капне,освен една която се изплъзна и капна върху изомруда,избърсах бузата си и вдигнах поглед нагоре.Слънцето заблестя в очите ми,сля се с цвета им и ги направи така изящни,като скъпоценни камъни..
-Майсторе,имате ли сведения за богът на пустиняците,кога смятат да го призовават или нещо такова,защото...-тук ми идеше да кажа "защото няма да се бия с вас върху стени в този момент",но си замълчах,въпреки че по изражението ми се прочете точно това-искам да знам..

Vlad написа:: Хелс постави длан на рамото на Лесли, без да се страхува от пламъците. Имаше нещо успокояващо в този жест и Пиерон усети как почти целия му гняв се изпарява. Замести го убеждение, че рано или късно щеше да има нов двубой между него и Феанрир. Но до тогава, Лесли трябваше да запази самообладание.
Виждайки приближаващата се Клеър, Майсторът също я поздрави и каза:
- Така е. Изненадан съм, че Дред те е оставил без задача обаче. - изненада се той. - Но той има навика да оставя хората в неведение до последният момент. Няма да се изненадам ако се появи от някоя сянка до теб след малко и ти даде мисия...
Тогава Хелс забеляза и Кейт, усмихна й се топло, но каза със сериозен тон.
- Очаква се да започне днес вечерта. - каза той, докато изгряващото слънце донасяше първи знаци за топлина. - Но докато бях пред палатката на стратезите, дочух, че е възможно да им направим изненадваща контра-атака, с която да разбием редиците им...Е, скоро ще разберем. Но денят обещава да е интересен.

-А...вече изпълних първата си мисия. Убих Главнокомандващия на отряда на Проникващите.-каза Клеър и започна отново да върти глава и да се оглежда.-Тъкмо за това дойдох тук. Търся Дред, за да ми даде някаква работа за вършене, защото полудявам като не правя нищо. Трябва ми някаква задача..кръв за проливане.-каза тя и в очите й се появи странен блясък.-Та...да сте мяркали случайно Дред? Някъде наоколо или някъде другаде?

-Дойде пред палатката ми преди около 1 и половина..-казах аз със семпла идея да помогна..но все още чаках отговора на Хелс и с изпит поглед гледах в празното пространство.Косата ми се развя от внезапния прилив на вятър.Взех една пръчица и започнах да рисувам в земята,гравирайки най-различни фигури..

-О, значи все пак е тук някъде.-каза Клеър облекчено, нямаше да се налага да обикаля навсякъде из Академията и тук, за да го търси.-А случайно да знаеш накъде тръгна? Къде отиваше? Или може би пак се е запилял в любимите си сенки?-изсумтя тя. Няма що. Ако трябваше да го търси, а той беше оставил някоя сянка да го обвие...Просто нямаше как да го намери така. Дано да се появеше скоро или поне момичето срещу нея да знаеше къде е отишъл.

- Кейт... - започна да говори Майсторът, но беше прекъснат от тичащ към тях наемник.
- Майстор Мелтън... - задъха се той от тичането и продължи на един дъх. - Тези заповеди са за вас и вашите ученици. - войникът подаде на Хелс един свит пергаментен лист, отдаде чест и си тръгна, мърморейки си под нос, че винаги го използват за вестоносец.
Майсторът отвори пергамента и започна бързо да чете. Като прочете всичко, смачка свитъка и огледа всички насъбрали се около него ученици.
- Време е ние да атакуваме. - каза им той бодро, с пламъчета в очите. - Стратезите са решили, че контра-атаката ще е най-доброто решение в момента. Едва ли го очакват, а една подобна изненадана може да ни спечели войната. Кейт, ако успеем с нея, може би ще спрем призоваването на Гоал'Хал! - каза той още по-високо. После срещна трескавия поглед на Лесли и му кимна. Скоро младежа щеше отново да срещне двамата Май. Дракончето около него всякаш също беше развълнувано. Каел продължаваше да напредва и всякаш му оставаше съвсем малко.
- След два часа тръгваме... - допълни той. - Пригответе се за поход! Или си починете, за да възвърнете още малко сили. Аз ще остана с Каел.
- А ти ела с мен. - чу се тих и до болка познат, студен глас зад Клеър. - Време е за втората ти задача.
Дред хвърли един съвсем бърз и почти незабележим поглед към Кейт, който се изразяваше в това, да си завърти качулката към нея, после изчезна, като остави Клеър да се мъчи да го проследи.

/Извинявайте, че нямах много време да пиша днес и вчера...А и утре ще така. Но във всеки свободен миг ще ви отговарям./

Клеър леко се стресна, когато чу гласа на Дред. Не го беше очаквала, а и не беше забелязала, че се е приближил. Е, асасин, напълно нормално да не го забележиш. Най-накрая друга задача, започваше да става интересно. Клеър мислеше, че и първата жертва беше голяма клечка, сега кой ли щеше да е? Нямаше време да се бави. Дред вече се беше изгубил някъде напред и тичешком тя го последва. Като тръгваше се объна към другите и каза със злорада усмивка:
-Режете гърла, убивайте или по-скоро изпепелявайте! Успех на всички.-за първи път пожелаваше успех на някого. Обикновено не я интересуваха другите, но тук играта беше отборна. Издънеше ли се някой, всички пропадаха. А тя не искаше да стане така, не можеше да дапусне да стане така. Просто не беше свикнала да губи. А сега всички се нуждаеха от късмет..Те бяха само ученици, усъвършенстващи уменията си и вземащи участие в първата си по-голяма битка, а Пустинният народ беше съставен от подговтени войни с много по-голям опит от техния. И все пак това е пречеше Академията да победи във войната.
Клеър тичаше след Дред. Каква ли щеше да бъде новата й задача?

Това беше..Точно това ми трябваше.Щях да умра,но нямаше да оставя жив пустиняк на хоризонта.С магия,с оръжия,с каквото и да е..този път всичко зависеше от мен и само от мен.Щях да направя и невъзможното,огнени дъждове,дракони,стрели,илюзии,печати,заклинания,всичко,но щях да предотвратя появата на бога.Нямах избор.
-Така да бъде!Този път хабенето на сила ще е моята специалност,този път ще направя всичко,което мога,ще се бия със зъби и нокти и нито вие,нито някой друг ще ме спре да го направя!-предупредих аз и се изправих рязко на крака.Завързах колието и тръгнах към палатката.Дрехите ми бяха подходящи за битката.Вързах косата си на кок.В торба напъха всички неща,които може би щяха да са й полезни и се приготви за път..

Лесли облиза устните си с видима грубост, но и някак си в тях се усещаше нежността на Лесли към Селехин. Тази негова обич можеше да бъде пагубна, но беше решил да я вземе със себе си на всяка цена. В очите му се виждаха игривите пламъчета които изгаряха душата му за нея! Той искаше тя да бъде до него сега! искаше да докосва нейното грациозно тяло. Но сега не беше време да мисли за нея!
- Аз, ще изуча всичките магьосничества и всички бойни изкуства за да докажа на света, че мога да победя всеки! - След тези си думи Лесли седна и започна да медитира като около него забумтяха игриви пламъци които оформяха перфектен кръг и всеяка голътка кислород вътре подсилваше неговата мана и маната в топчетата които беше скрил в себе си!

The moon shadow написа:: Клеър леко се стресна, когато чу гласа на Дред. Не го беше очаквала, а и не беше забелязала, че се е приближил. Е, асасин, напълно нормално да не го забележиш. Най-накрая друга задача, започваше да става интересно. Клеър мислеше, че и първата жертва беше голяма клечка, сега кой ли щеше да е? Нямаше време да се бави. Дред вече се беше изгубил някъде напред и тичешком тя го последва. Като тръгваше се объна към другите и каза със злорада усмивка:
-Режете гърла, убивайте или по-скоро изпепелявайте! Успех на всички.-за първи път пожелаваше успех на някого. Обикновено не я интересуваха другите, но тук играта беше отборна. Издънеше ли се някой, всички пропадаха. А тя не искаше да стане така, не можеше да дапусне да стане така. Просто не беше свикнала да губи. А сега всички се нуждаеха от късмет..Те бяха само ученици, усъвършенстващи уменията си и вземащи участие в първата си по-голяма битка, а Пустинният народ беше съставен от подговтени войни с много по-голям опит от техния. И все пак това е пречеше Академията да победи във войната.
Клеър тичаше след Дред. Каква ли щеше да бъде новата й задача?

Клеър съвсем скоро настигна учителя си, който беше спрял близо до един фургон с продоволствия и се сливаше от време на време с околните сенки.
- Добра работа свърши вчера. - похвали я Дред. - Бих казал, че смъртта на Главнокомандващия обърка допълнително воините му и ги накара да атакуват по-безрасъдно и от обикновено, попадайки изцяло в обхвата на пиро маговете ни. - тук той замълча за малко, докато подаваше на Клеър няколко нови листа, съдържащи информация за следващата й мисия.
- Шпионите, които пратих из вражеския лагер ми донесоха множество информация. Влизането незабелязано там изобщо не е лесна задача. Както преди малко Хелс каза, след два часа Академията ще влезе в контра-атакуващи действия срещу Пустинния народ. От теб и останалите ми ученици се изисква да всяват смут в редиците на врага, като елиминирате различни важни клечки. Списъците, които ти дадох съдържат съществена информация за някои от тях...Прегледай ги внимателно, някои от мишените са много трудни, но биха обърнали почти сигурно битката в наша полза. Други, от своя страна, са по-лесни, но и по-маловажни. Лично мой съвет е да не поемаш огромни рискове. Прецени добре силите си.

/Съвсем скоро ще направя теми с имената на мишените ти. Разгледай ги и си избери първата мишена, като пишеш в темата./

Клеър пое листата от ръката на Дред, като им хвърли само един бегъл боглед. Бяха няколко потенциални мъртъвци с различна сила и важност.
-Благодаря. Сега ще отида някъде, за да ги огледам по-обстойно и да си избера някой.-каза тя и обърна гръб на Дред. Едва ли имаше нещо да й казва, така че тя изобщо не изчака отговор от негова страна, а пое с бавна крачка в някаква неизвестна посока. Докато вървеше, очите й поглъщаха информацията за всяка една от жертвите. Трябваше добре да познава враговете си, ако искаше да ги победи. Чудеше се дали да избере някой по-силен или някой по-слаб. Ако избереше по-слабите, имаше много по-голяма вероятност да се справи, направо беше сигурна, че ще се справи с тях. Но щеше ли да има полза от тоа? По-слабите не играеха кой знае каква роля и не бяха особено важни за Пустинния народ. Докато със силните беше различно. Ако елеминираше някоя важна клечка, щеше да всее смут и да обърка плановете им. Но там имаше доста по-голям шанс за провал. Риск печели, риск губи-нещата стояха точно така.

Лесли се концентрираше като бавно и полека успяваше да си отпочине и да презареди Пиро маната си! След като се изпълни с Пиро мана той каза на Хелс:
- Става ли след като разгромим войските им Вие да поемете Майстора на Феарнир, а аз самият него? - След което каза на висок тон: - Така! Който се бие с момиче на име Селехин да не я убива, а по възможност да я доведе тук.

- Ще се постарая да се справя с него, колкото може по-рано. - каза Майсторът и в тона му се усетиха остри и заканителни нотки. Не беше забравил как двамата с Феанрир бяха пробили щита му и чакаше възмездие. Наемните войски вече се строяха и бяха готови за поход.

/Чакаме още малко Каел да отговори и ако не отговори скоро продължаваме по план. :S/

Каел осети , че все още не беше достатъчно да усвои техника като тази аура. Видимо беше , че не само беше по силна , ами и видимо по трудна от началните бойни умения които той имаше , но все пак той си беше твърдоглав и много трудно можеше да се откаже от каквото и да било.
Осещаше , че му остава малко и се замисли какво можеше да направи , от целия размисъл осъзна , че нещото което най много мрази е брат му. Това не беше много добре , защото когато се завърнеше за трона си можеше да предизвика гражданска война , но това не беше от значение в момента , най важното нещо за Каел сега беше научаването на аурата за предстоящата битка.
Той си помисли за една цака която не беше сигурно дали ще е успешна , но си струваше да опита , той концетрира малко огнена мана по кожата на тялото си и започна отново да си промня стари неща които го ядосваха , той се надяваше този път да успее , защото ако избубеше много сили за тренировка , нямаше да е в топ форма за предстоящата битка.
Той започна да се опитва да изстреля маната като аура , но май нищо не ставаше.
Каел се зачуди за някаква друга схема , нещо което наистина щеше да успее , но след като не успя да измисли нищо , започна отново да се опитва със спомените които го караха да се ядосва.
Все пак баща му го беше учил , че гнева може да е както най голямото ти падение , така и най големия ти спасител. Каел не разбра точното значение на тази поговорка , но все пак уважаваше всичко което баща му казваше.

/По принцип трябваше да хвърлиш и зарче, но след като прочетох РП-то ти стигнах до изводал, че това е достатъчно да научиш умението./

Опитите на младежа първоначално изглежда нямаха ефект, но изведнъж пламъците обгърнаха раменете му, плъзнаха едва ли не гальовно по останалата част от тялото му, а сетне започнаха да набират сила с гнева му. Каел усети, че не е съвсем лесно да контролира това умение, но с упорство и старание успя да смали аурата в нормални размери. По време на битка обаче това едва ли щеше да е нужно. Там просто трябваше да остави силата да излиза от него.
- Точно така. - кимна Хелс.

/Получаваш умението "Огнена аура", което можеш да използваш по всяко време, но когато си ядосан с пълна сила. Получаваш и бонуси от 4 Магия, 15 Опит. Пиши в Огнен Хаос, част II/

» Бойния лагер на Пустинните войски