Огнен хаос, част II

Нямаше бойни рогове или викове. Защитниците на Академията не споделяха дивашките обичаи на Пустинния народ. Вместо това, наемници, Майстори и ученици, вървяха рамо до рамо в строги редици, потдържайки строй. От време на време се чуваше някоя и друга груба войнишка шега, но като общо настроението беше сериозно. В тази контра-атакуваща маневра бяха зачислени грубо около 3200 наемника. Във свежия утринен въздух се носеше усещането за нещо нередно. Скаутите на контра-атакуващия отряд не носеха новини за раздвижване на вражеската армия. Всичко изглежда вървеше по план.

/Добре, време е за малко свободно РП. След няколко поста започва битката, забавлявайте се през това време./

Лесли се редеше точно до Хелс. Той извади две топчета (лилаво и жълто) и тамън да ги сложи в жезлите си Хелс му хвана ръката с думите:
- Недей! Ако ги активираш ще се вдигне голяма шумотевица около теб и ще имат време за самостойна и силна защита срещу нас!!!! - В този миг младежът прибра топчетата обратно в чантичката си и се опитваше да черпи мана от утринната роса което си беше много трудна за новаци. Така редиците вървяха устремено към противническият лагер, а Лесли чакаше възможност да унищожи Феарнир.

Вървях с равна походка,унесен поглед,наруших перфектната форма на редичките,като се устремих към Хелс,който беше две колони по-напред.Когато стигнах,косата ми се вееше и кичури от косата ми препречваха лицето:
-Майсторе,Вайл ще се включи ли в битката,ако Гоал Хал не се призове?-погледнах го аз с заинтересован поглед.Очите ми блестяха,устните ми бяха свити.Кога ли щеше да приключи всичко това..лицето ми беше изпито и сякаш въпроса бе излишен,монотонен,на който и да отговори нещата си оставаха под въпрос.

- Нямам представа. - отгворори й Хелс. - Знам само, че ще е доста ядосан.
И всякаш с това разговорът приключи.
Войските се придвижваха бавно и монотонно, но лагерът на враговете не бе далеч. Само на няколко километра от техния. След близо час и половина армията на Академията бе заела позиция на един от по-високите хълмове, без да разкрива местонахождението си. Около тях се простираше гъста горичка. Тревата, в която бяха нагазили стигаше до над кръста. На върха на хълма имаше няколко скаута, които след малко се върнаха и дадоха доклад.
- Не изглеждат мобилизирани... - в гласа на докладващия мъж се четеше възбуда. - Сега е моментът да ударим!
- Усещам...някаква странна утаечна енергия... - Хелс беше присвил очи и се оглеждаше подозрително. - Но не мога да я доловя съвсем...
- Имам лошо предчувствие. - каза в същото време главнокомандващия на наемниците, брадясал мъж с млечнобял белег на лицето, на име Гарон.
- Ти с твоите предчувствия... - избъзика го един войник зад него, но в гласа му се четеше безпокойство.
/Пак по 1 пост и се започва.../

Каел стоеше и се беше загледал в безкрайния хоризонт като духаше вятър и дългата му коса се вееше като от време на време влизаше в очите му и той примигваше.
Каел се беше замислил за много неща , но най важното беше предстоящата битка , дали пустинната армия щеше да привика Гоал'хал и ако го направят дали ще имат шанс за оцеляване а камоли за победа ... дали опита му ще бъде достатъчен за да се измъкне жив и от тази битка , но отново той се сети за едно от безценните поучения на баща му , което гласеше: ''Ако имаш воля и по важно , нещо коеот да те крепи и което да си поставиш за главна цел , винаги ще успяваш." В онези времена , когато Каел беше малък , баща му беше дал за пример , едно куче и пред него тръгна един придворен с кокал , кучето въреше след придворния устремено и се опитваше да вземе кокала. Сега Каел разбираше , че тази проста поговорка наистина е имала огромно значение , той се осети , че постепенно се беше превърнал в кучето , а придворния който винаги се движеше пред него с кокала , сега беше трона на баща му.
Тази битка можеше да му донесе голямо уважение сред рода му и така можеше да спечели голяма приемущество пред брат си , Каел беше наясно , че ще трябва да свърши много неща с които да впечатли баща си , защото трябваше да компенсира възрастта си , все пак беше по малкия , а това винаги е било проблем при наследствата.
Всички тези мисли минаваха през главата на момчето , а някой от тях дори не бяха свързани с битката. По едно време Каел се осафери като чу виковете на офицерите които строяваха наемниците и отново се огледа на около , вече пред него можеше в далечината да забележи нещо , той присви очи и се опита да фокосира.
Той само знаеше , че каквото и да беше , не беше едно и беше жадно за кръв. Този звяр ще бъде трудно спрян , изглеждаше беше много по труден от първия. Каел само се усмихна , все едно , че си казваше: "Елате повече."

Чух всичко,което си говореха,това което съобщиха и ме завладя някакъв монотонен ход,безцелно всичко преминаваше пред красивите ми сини очи и си оставаше сякаш съм прокарала поглед през него.Вървях в редичките,но не марширувах,просто грациозно се приплъзвах.Косата ми разнасяше странно ухание и се вееше ту настрани,ту назад.
Замислих се за Вивиан,не я бях виждала от толкова време,а уж сме сестри...лицето ми остана безизразно дори,когато си помислих за нея.Бяхме готови за контра атаката,добре..знач и аз бях готова.Очите ми се присвиха,започнаха да фокусират хълма и нищо неподозиращите ни приятели щяха да станат обект на клане.Измъкнах една кама от бутушките си и я стиснах.Огледах се в острието й,а сините ми очи се отразиха в гладката повърхност.Минах с показалец по острието и се срязах,но не обърнах голямо внимание,просто се усмихнах,явно камата си я биваше.Погледнах Хелс и попитах:
-Готови ли сме за атака,Майсторе!?-като нескрит ентусиазъм се четеше в очите ми

ПП:Въпреки лошото време ще ходя на даскало,но съм до по-раничко понеже имам 5 часа,ще пиша в 18 и нещо,веднага като се прибера...

Лесли се вгледа в хоризонта който очертаваше една доста добра битка.
- Хелс! Нашият лагер е на изток?! А техният е на запад?! Ако е така значи ние трябва да стоим на изток за да можем да подсилваме силите си от изгряващото слънце и заедно с това да заслепяваме враговете си нали? - Каза Лесли като извика Драго и го накара да се пълзи по тревата която го прикриваше и да дава доклад за движението на Селехин и на Феарнир както и на учителя му! Тези тримата бяха най-важни за Лесли в момента. Ако ги победеше и си върнеше това което му липсваше, той щеше вече да се нарече достоен наследник на клана Пиерон.

/Лесли ще те помоля когато се обръщаш към Хелс Мелтън поне да казваш поне едно почтително "Майстор" пред името му. Персонажа Хелс Мелтън няма против да го наричаш така, но за мен е смущаващо да му говориш като на равен. Smile

/

Хелс точно се обърна да отговори на зададените въпроси, когато нещо го накара да зяпне и вместо отговор изкрещя:
- Залегни!!
Още докато изричаше командата беше заплел силен щит, който покри Лесли, Каел, Кейтлин, него и още няколко от близките му ученици. Част от наемниците последваха командата му.
Последва взрив, подобен на онзи, който беше направил пробив в стената, но много по-силен. Въздуха се изпълни с пушек, кал и болезнени крясъци. Щитът на Хелс непрестанно трепереше, отблъсквайки продължителния щурм от вражески заклинания. А хората около тях мряха. Отнякъде(най-вероятно високата трева) бяха изникнали пустинни войни, при това много. Бяха попаднали във вражеска засада. Капана беше щракнал и те бяха в него. Лицето на Хелс беше гневно и останалите усетиха как учителя им заприда мощно заклинание.
- Скоро ще се наложи да изоставя стратегията с щита! - извика той за да надмогне глъчката. - Ще трябва да си намерите прикритие другаде. Пазете се! Не ви позволявам да загивате преди да си въм предал всичките си знания! - довърши той гневно и в същия миг щита се пръсна, а от ръцете на Хелс полетяха дузина огнени копия, следвани плътно от два безплътни огнени феникса. А миг се появи огромна огнена сфера, която се постепенно доби формата на съвсем истински, покрит с проблясващи в червено люспи дракон. Съществото разпери ципестите си криле и покри Хелс и учениците му като непробиваем щит. Майсторът погледна останалите и каза:
- Тук разделяма пътищата си. Намерете място, където да сте най-полезни на съюзниците ни. Но не се излагайте на ненужни рискове! - повтори им той, а после ги погледна в очите един по един и се обърна към дракона.
- Е, да започваме.

/Пак по 1 пост, свободно РП./

Всичко стана толкова бързо,нарежданията на Майстора почти не ги чух,защото глъчката беше огромна.Бяха направили засада и ни причакваха в треволяците...Просто чудесно,нямаше ли кой да пресметне и този вариант!?Дракона стоеше над нас и ни пазеше,а аз знаех,че колкото по-бързо се разкараме от под него,толкова повече ще може да направи той..Изчезнах минута след като дракона застана над нас като щит.Прииждащите като мълния пустинни войски още не бяха нахлули в нашите редици,затова имах малко време,което да използвам,за да си намеря фронт от който да се защитавам.Секунди след,като се бях измъкнала от щита на дракона направих огнени топки и стрели,които запратих по началните вражески редици.Стиснах камата здраво, с една ръка контролирах пиро магията си,запратих ги към по-предните редици и се барикадирах в сенките на короната на дърветата.Само чаках подходящия момент...и той не след дълго дойде,всеки бе зает в битка,с един или двама от противниците.Скочих прецизно от клона на дървото и забих дълбоко камата си в гърба на един войник,който се биеше с помощта на още един срещу човек от академията,поне по облеклото им ги различавах от нашите.Въртях се във всички посоки,от които прииждаха войски.Вдигнах дебел прът от земята,който използвах да се справя с кръвожаден пустиняк,който извади два меча.Бях физически по-слаба,но пък разтопената стомана не му понесе на кожата на ръцете.Изритах го в гръдния кош,а с друг връхлитащ ме в гръб застопорих оръжието му с пръчката.Камата забих в гърлото му преди да се усети,издърпах я и взех меча му,минах върху тялото му,защото никой никого не чакаше и намушках войникът,който беше решен да убие един от нашите,докато той беше ез оръжие.Кръвта напираше в гърлото му,задуши го и падна на земята около гьол кръв.Извадих меча кървав и още преди да успея да се завъртя напълно една кама сряза повърхността на ръката ми и от нея закапаха едри капки кръв.Незнаех от къде беше полетяла,но към мен никой целенасочено не се бе насочил,всичко бе хаус.Дръпнах я рязко и забих във врата на един войник с гръб към мен.Направих изкусно огнена топка и я запратих към една редица,за да се измъкна по някакъв начин от цялата суматоха.С бързината на сенките се изкачих отново на дървото и срязах крачолите на панталоните си,за да си направя нещо,като импровизирана превръзка,ръката ме болеше..Стегнах я достатъчно и останах,като по къси разръфани панталони и блуза.Заоформях сфера,която бясно се развъртя във въздуха и образува огнен дракон.Започнах да хвърлям пламъци на където видех по вражеските колони.Драконът летеше със светкавичка бързина,палеше тревата,от която изскачаха още и още и подпомагаше за битката в наша полза.Надявах се да не се изтощя страшно бързо,но дори пред припадък нямаше да спра...

Лесли кимна в знак на съгласие и извади две топчета. Те бяха лилаво и кафяво. Щом ги сложи в жезлите дракона стана огнен, а момчето светкавично. След като Пиерон изрече две заклинания Драго и Лесли се уголемиха и младежът се качи на гърба на дракона като извади едно ножче и го обгради със светкавици и огнени кълбета. Двамата започнаха да хвърлят кълбета и светкавици по пустинните войни и ту уцелваше ту не. Лесли започна да се оглежда за Селехин и Феарнир! Те двамата бяха най-голямата му грижа в момента и той не искаше някой друг да убие Феарнир и да убият Селехин. Неговата чест беше само това да убие Феарнир. Той се вглеждаше много внимателно като обгради лагера от светкавични копия като около тях се изграждаше мрежа. Така една доста висока стена временно възспираше войските на пустинният народ и по-слабите магове загиваха или най-малкото биваха тежко ранявани. Лека по лека двамата приближаваха лагера по въздух и когато биваха в обсега на вражески оръжия те двамата се криеха между дърветата като ги използваха за щит. Малко по малко Драго хвърляше огнени кълбета по палатките където бяха най-важните хора за пустиняците. Поне до колкото беше успял да разучи Лесли в мисията си преди войната. Тази война щеше да бъде пагубна за Лесли дори и да спечелят, защото той нямаше да има възможност да си получи нещото което е у Феарнир и му принадлежи по рождение. Бавно двамата ту се смаляваха ту се уголемяваха според това какво трябваше да направят и така се провираха почти навсякъде. Когато го правеше той стреляше усилено и можеха най-много да стигнат нормалните си размери което бе препоръчително засега, защото колкото по-големи ставаха толкова по-голяма възможност имаше те да бъдат уцелени от вражески стрелци или магове.

Огненият дракон на Кейтлин вършеше чудесна работа, но бързо стана мишена за контра-заклинанията на чуждите магове и постепенно започна да се разейва във въздуха. Но беше всял допълнително хаос и беше позволил на воините от Академията да се прегрупират и да заемат защитни позиции. Близките до нея дървета бяха изкоренени от едно силно и непознато заклинание. На Кейтлин не й остана време да слезе от собственото си прикритие. Тя се почувства странно, цялата настръхна. Светът се преобърна пред очите й и момичето разбра, че е попаднала във вражеската магия. Около нея летяха трески и клони. Миг по-късно тя загуби съзнание. Изглежда късмета й й беше изневерил.

/Пиши в тази тема, Кейт/

/Пиерон, нямаш умението да оголемяваш...нито себе си, нито никой. Не си го научил никъде, води се като PowerPlay. Това със светкавиците ти го позволявам, но оголемяването е твърде много!/

Лесли привлече вниманието на много от пустинните магове. Не бе послушал заръката на Майстор Мелтън да е по-внимателен, но вече бе късно да съжалява. Към него полетяха множество заклинания. Огнени топки, копия, стрели, а в същото време Драго видимо беше подложен на Дух магия, защото започна да се гърчи в болка. А после Пиерон също стана жертва на това. Усети как някой грубо влиза в съзнанието му и се опитва да разбие разума му, като го направи малоумен. Двамата с Драго вече се намираха на земята и към тях приближаваха група облечени в пустинни роби мъже.
- Насам. - чу той един познат хладен глас. Феанрир стоеше на около пет метра от тях, скрил се в сянката на едно дърво. - Нямаш друг избор освен да ме последваш!

От лагера на Пустинния народ заприиждаха още войски. Армиите на Академията бяха заклещени в капана на врага. Бяха станали жертва на тактиката "Чук-Наковалня". Но въпреки безнадеждността на ситуацията, те не се предаваха.
Хелс Мелтън и дракона, който беше призовал водеха епична битка срещу огромен пясъчен бехемот, призован от група вражески магове.
Сакура Шин беше попаднала в немалко затруднение, заобградена от двадесет елитни пустинни мечемайстори, но когато половината от тях паднаха с ками прецизно забити в смъртоносни точки от тялото им, останалите нямаха шанс срещу катаните й. Тя хвърли един гневен поглед към Дред, който точно прибираше уредите на труда си от труповете, но когато обърна лицето си на другата страна се беше усмихнала леко.
И това бе само блед пример за хаоса, който се вихреше....

Лесли видя Феарнир и се ядоса. От гърчовете и болката едвам се движеше и пък камо ли да говори?! Той едвам едвам събра сили да плесне с ръце за да може Драго да се прибере. В този миг малко бавен, но Драго се изправи грациозно и литна след което се насочи към земята и при сблъсъка вместо да се нарани, дракончето изчезваше като Лесли се надяваше там да се възстанови. За жалост обаче в този момент Лесли продължаваше да се гърчи като последва молбата на Феарнир да го последва. Докато пълзеше момчето се чудеше защо му е на Феарнир да спасява един от най-големите си врагове. Когато достигна до него той му прошептя:
- За...що м....е спа.....ся...ваш? - проронваше Лесли на прекъсващ език, като допълни: - Кажи ми, че Селехин е жива и е добре?! Ако ми кажеш това, ще те убия!!!!! А ако не го кажеш ще стане същото. Той си мислеше затова какво можеше да направи за да се възстанови и се сети, но си каза че е прекалено опасно да го използва в сегашното си състояние.

Феанрир не отговори, а хвана Лесли и го качи на рамото си като чувал с картофи. После се затича нанякъде, измежду дърветата. Пиерон усети как губи съзнание и осъзна, че е получил тежка рана от атаката на враговете си.

/Пиерон пиши в тази тема/

Завръщането ми трябваше да бъде триумфално,нали?Е,така да бъде..Започнах да правя красиво кълбо от огън,увеличавайки го все повече и повече,пълнейки го с достатъчно енергия,че да избухне всеки миг.Скочих от хълма и се приземих с премерена лекота на един клон от дърветата.Огнената топка още седеше във въздуха и трепереше от напрежение.Запратих я по противническите войски и тя изригна с мощна ударна вълна и за да нямам инциденти от дърветата вече реших да си намеря нещо,не толкова срутващо се,като например някоя скала или нещо като хълмчето.През това време просто скочих на земята и косата ми се разпиля.Направих основата на нещо като огнен затвор,приличаше на клетка,така фино изпипано само със стени и покрив,което щеше да помогне много за унищожаването на по-голямо количество хора с по-малко сила,решетките се плетяха лесно,придвижих клетката сравнително бързо и запечатах колкото бяха под обсега й.Започнах да атакувам с огнени стрели и сфери,както в крайна сметка се оказа-те бяха в моят капан.

Кейтлин наистина се завърна величествено на фронта, като красива богиня на смъртта. Каква ирония, че тези пустинни войни биваха изпепелявани така безмилостно от такова красиво същество(xD). Из въздуха се разнесе пепел и миризма на печено...месо.
Битката се беше развила назле, докато Кейтлин я нямаше. Подкрепленията на Пустинната войска бяха пристигнали и бяха заобградили воините на Академията, като постепенно ги заличаваха. Хелс водеше оспорван двубой, с някакъв пустинен маг.
Дред и Сакура Шин се биеха гръб до гръб, а черния плащ на Майстор Асасина приличаше на кървава дрипа. Едната му ръка лежеше отпусната до тялото. Сакура не изглеждаше много по-добре, но пък камарата трупове пред тях бяха като предупреждение, че все още не са лесна плячка.
Магии хвърчаха из въздуха и гърмежите, крясъците и ударите на стомана в стомана звучаха едва ли не като оркестър.
На друг фронт, група Дух магове под наставничеството на Сороу Грей всяваха смут в редиците на пустинците. Момчето на име Дейшифт също беше там. Няколко пустинни мечемайстори го бяха заобградили и видимо си играеха с него. За кратък миг всякаш го бяха сразили, но изведнъж групичката им избухна в кървави останки. Хвърчаха ръце, крака, глави, буквално брутална сцена, неописуемо кървава. Дейшифт погледна в няма изумление към облечения в черни брони мъж пред себе си.
Кейтлин разпозна в него Найт.
И в следващия миг забеляза и Киба, който изблъска цяла орда във въздуха с Телекинеза. А втори отряд започна да се избива взаимно, подвластен на Манипулацията му.
Дефиън беше в центъра на мелето. Стрели, мечове, секири го удряха, правеха го на кървава пихтия, но той не падаше. Пред очите на Кейтлин той хвана за гърлото една жена, пустинен маг и впи зъби във вратлето й.
Светът се преобръщаше наобратно.
А над всичко това, вече доста зад нея, втора ненормално огромна аура всякаш закри слънцето.
Войната беше в кулминацията си и в близките няколко часа всичко щеше да приключи. Но по какъв начин, това все още не се знаеше.

Така и така не намерих хълмчето си и останах подвластна на земята.Това не ми пречеше обаче да се бия качествено.Подкрепления бяха настъпили и бавно избиваха хора от Академията,е,аз бързо щях да убия тях.Бях заобиколена от обикновени войници,не засичах силна аура около мен.Огнени пламъци се заформиха,като щит топка около мен и всяко оръжие,опитващо се да ми навреди се разтапяше като масло..от тази позиция атакувах с огнени стрели,с огнени кълба и взривове,труповете около мен цапаха и напояваха с кръв земята.Цялата сфера около мен се разплете и се извисих във въздуха ,силна аура ме лъхна,а видях Найт и Деф,и всички.Те се биеха наравно с нас.Очите ми лъщяха и за краткия миг,в който бях над всичко запратих десетина огнени взривове.Мощните ударни вълни допълнително събаряха и помитаха всичко на пътя си.Огъня се впиваше в кожата,в броните им и изпепеляването на всяка част от телата им,караше другите да потръпнат,всявайки смут и хаус наоколо.
Във въздуха напрежението беше взривоопасно.Сблъсъка на толкова силни аури наоколо ме разсейваше,а ми трябваше концентрация.Няколко отровни игли с точност се забиха във врата на един маг.Не можех да ползвам Пиро магията си,нямах толкова концентрация и време.От труповете издърпах меч и още някакъв вид острие.Двете остриета забивах дълбоко в областта на корема,сърцето и вратът..но не се трогвах нито от кръвта излизаща и давеща жертвите ми от устата,нито от агонията на смъртта им.Издърпвах много трудно острието,затова просто го заменях с оръжията на убития.Тогава..

ПП:Даваме шанс на Влад да ми скастри едно хубаво силата ... и да не мръдна на никаде вече... Огнен хаос, част II 959420

...И тогава половината от вражеските войни около нея паднаха на място, загубили съзнание. Скоро и ги последваха и други. По цялото бойно после хора припадаха. И не бяха само пустинни войни. Наемници, магове, ученици от Академията. Съвсем скоро останаха единствено Майсторите и по-силните ученици. Както и гвардията на Вайл и най-елитните от Пустинния народ. Кейтлин усети, че трепери, но все още е в съзнание. Силите й бяха на изчерпване, но можеше да продължи още малко.
А причината почти всички да изпопадат на бойното поле беше съвсем явна и осезаема. Сблъсъка на двете аури в далечината беше достатъчен да докара до лудост по-слабите физически и психически. Първите трусове разклатиха зоната около Академията. Каквото и да ставаше на онзи хълм, където доскоро беше била Кейтлин, войната скоро щеше да свърши...По един или друг начин.

Усетих,че пулсът ми заиграва двойно по-бързо от нормалното,че краката ми се подкосяват,главата ми пулсира.Трябваше да изчерпам до край,да изцедя и последната капка огън от себе си преди всичко да приключи.Започнах да оформям нещо като огнени сфери,лъщяха страшно много и се сливаха една в друга...и така докато стана огромна,пареща,пулсираща.С един удар щях да приключа цялата история тук.Погледът ми бе обърнат към това огромно нещо във въздуха,едвам задържайки го с последния плам енергия.Разпростря се над всичко останало от войните по гъстата трева.Аквамаринените ми очи се избистряха още и още,полу-слънцето,което създадох просто падна,както падащите звезди в небесната шир,тоава човек просто трябваше да си пожелае нещо.Така и направих.Затворих за миг очи и миглите ми докоснаха скулите,отскочих назад и спуснах с бясна скорост огнената топка,която като вихрушка помете всичко наоколо,подпали тревата,която оголи земната площ и остави кървавия фон да цари пред хоризонта,пушек се вдигна и заформи в ясното небе преди тъмни..кърваво-черни облаци..

Битката изглежда беше почти приключила...Защото 3/4 от огромната пустинна войска лежеше в безсъзнание или с тежки мозъчни повреди. Дефиън избиваше падналите, без да му пука колко отвратително изглежда отстрани. Сакура Шин и останалите от Майсторите по-скоро помагаха на ранените и на припадналите от наемническата войска и учениците.
Найт говореше нещо с Дейшифт, а Дред беше изчезнал нанякъде. Киба гледаше покритите си с кръв ръце, чудейки се защо е жив и защо пророчеството не се е изпълнило... Унищожителната магия на Кейтлин беше изпекла останалата почти изцяло останалата 1/3 от войската, а Хелс довърши останалите с няколко Огнени дъжда. После Майстора се затича към нея, със загрижено изражение. Но Кейтлин вече беше паднала и дишаше тежко, борейки се за дъха си. А двете аури в далечината...изчезнаха едновременно, оставайки зад себе си утайката на неизвестното.

От някъде се появиха две нови аури. Личеше си че едната не е на влажноземец, а на пустинен войн. Хелс разпозна Пиерон и Май! Явно бяха изпълнили своята задача. Лесли възстановен напълно започна да мята всичко което има по останалите диваци, а Селехин им говореше и бързо ги избиваше. Драго или Крадеца на души както му викаха от клана Пиерон крадеше душите и се хранеше с тях, тъй като той беше чиста енергия. Лесли не пестеше сили, а нападаше с все сили като успяваше да поваля поне по няколко войника на изстрел. Завръщането им бе триумфално както и трябваше. Двамата търсеха мъжа облечен в червена роба. Очите на Лесли светнаха като на вампир и той продължи да стреля. Завръщането им наистина беше триуфално, но никой не знаеше, че Селехин е от пустинният народ.

Всяка глътка въздух болеше,впиваше се в гърдите ми като острие и когато издишах се изнизваше.Знаех,че сравнението е подходящо-аз го чувствах.Опитах се да разтворя клепачи и да фокусирам,нямаше да умра така и точно сега.Пръстите на ръцете ми се впиха в земята,под ноктите ми се напълни с кръв и пясък.Стисках зъби,забивах все по надолу пръстите си и безнадеждно се опитвах да се изправя сама,както бях свикнала да се оправям.Не винаги бях чернокосото Барби,което съблазняваше и друг вършеше мръсната му работа.Можех и да съм упорита,каквато всъщност никога не съм се отказвала да бъда.Чувах гласа на Майстора си.Нямаше да му позволя да се суети около мен.Открехнах клепачи с много усилие.Дишането ми се забавяше,ту секваше,ту рязко се отпускаше.Имах стимул да се изправя.Имах несвършена работа,която не траеше отлагане.Като сомнанбул се подпрях на колене и продължавах да се боря за да си поема въздух..но изумруда на шията ми така ясно напомняше цвета на очите му,че сякаш се изпълвах с още повече стимул да се изправя.Заровила пръсти в пръстта бавно започнах да надигам глава,размествайки плътните си къдрици,откриващи бялото ми лице изпод пелената си...

Наемниците, Майсторите и учениците им се бяха заели да обезоръжават припадналите пустинни воини, но повечето от тях започнаха да се свестяват след като двете аури изчезнаха. Но вече нямаха числено предимство, а и видимо бяха съкрушени. Повечето се предаваха, а тези, които опорстваха биваха убивани. Кейтлин се изправи с мъка на крака, а Хелс я остави да се мъчи, като си мърмореше:
- Упорито момиче...
Грохотът на битката беше заменен от стенанията на ранени и умиращи.
- В-вайл... - Кейтлин за пръв път чуваше Найт потресен. Тя проследи погледа му и видя познатата фигура на Императора, който слизаше по склона, по който и тя се беше върнала на бойното поле. Но имаше нещо различно и всички го осъзнаваха.
- Ваше Височество. - каза Киба с нещо съвсем близко до страх в гласа си и тръгна към приближаващия се Вайл.
- Киба върни се, това не той! - извика Найт и се опита да го спре, но твърде късно. Вайл протегна напред ръката си и Киба се сгърчи на земята. Крайниците му заудряха в обгорената от магии почва и след миг замряха. Очите му гледаха празно в пространството. А всички оцелели пустинни войни паднаха на колене и рева им заглуши всичко:
- Гоал'Хал! Гоал'Хал!
Сребърните очи на божеството обходиха бойното поле без да спират на никой конкретно. Лицето на Вайл беше замръзнало в безчувствено изражение и това беше по-стряскащо от всичко. Нямаше го студения израз или жестоката усмивка. Каквото и да беше това същество пред тях, не беше нито Вайл, нито Гоал'Хал. Всички бяха в опасност и го осъзнаваха добре. Дори най-коравите от пустинните войни забягаха накъдето им хванат очите, а Майсторите започнаха да евакуират учениците. Единствено Дред беше достатъчно безрасъден да се приближи към Императора. Просто стоеше и го гледаше безмълвно изпод качулката си.

/Края на битката ще се реши в следващите ми два поста. Сега може да пишете по 1 пост, но ви предлагам да се изнасяте. Едва ли нещата ще се развият приятно./

Лесли видя съществото. Със Селехин се бяха разделили и бяха на две различни страни. Щом видя че всички се разбягаха, Лесли започна да тича бясно към Селехин и тя към него. Щом се срещнаха Лесли каза:
- Какво е това?
- Това е.... Комбинацията от двамата. Сега ако Императора се пребори със Гоал'Хал ще сме спасени. - След като разбра това, Лесли хвана Селехин и започнаха да тичат. Двамата отидоха до Хелс и зачакаха той да каже нещо.

Настъпи хаус,а болката в гръдния ми кош се засилваше.Тялото на Вайл беше обсебено.Фокусирах се с всички сили.Изправих се на крака притискайки ги един към друг,за да се задържа права..Майстора нямаше да ме спре,а Дред вървеше сам напред.Това бе достатъчно ,за да разбера,че ината ми е двойно по-голям от неговия и няма да му позволя да убие Вайл,когато е най-слаб.Стиснах с ръка,прекарвайки я отпред,коремната област,а с другата измъкнах една игла от ръкава си,от чието острие заслепяващо проблясна.Пръстта се ронеше по тялото ми и на земята.
-Д..ред..-изсъсках аз с колкото глас останах-Д..ДрЕД!-дрезгаво извиках аз и се задавих.Нямаше да ме чуе,сигурна бях,неговото внимание никога нямаше да попадне върху мен,поради простата причина,че качулатата му фигура бе твърде вглъбена в това,което искаше да постигне..А аз бях наясно,какво е то,искаше мъст.Крачка по крачка провлачвах краката си един в друг и залитах,като пияна.Естествено,бях достатъчно твърдоглава,за да остана без значение,че не можех да си седя на краката и едвам дишах.Ината ми беше непокътнат,разбира се,и всичко,което правех беше от импулсивното ми държание към Принца на Мрака..сега може би Вайл се бореше за живота си,а аз не можех да му помогна,но Дред можеше да направи нещо и аз го знаех,затова той беше моят спасителен пояс сега..и щях да се вкопча в него,задължително и докрая...

Дред се обърна за миг към Кейтлин, а в същия миг, Гоал'Хал или Вайл, или по-точно съществото, което беше обединило силите им, протегна ръка към него. Дред изчезна миг преди магията да го порази и се озова зад Императора. Камата му полетя, но се счупи в невидим щит, а Дред полетя назад и се блъсна в едно дърво, като го изкърти с тялото си. Сакура Шин се озова моментално до падналия Дред и се надвеси над него за да го защити, но Вайл бе загубил интерес. Хората, които все още не се бяха махнали започнаха да измират методично по всемовъзможни начини. Някои се сгърчваха и падаха като Киба, други избухваха в кървави парчета. Вече всички бягаха. Хелс изкрещя на Лесли и на Селехин да се махат, но той остана до Кейтлин.
- Кейт, да се махаме...Няма какво да направиш. Да се връщаме в Академията и да направим каквото можем да я защитим. - каза й той. В гласа му имаше загрижена нотка, защото Майсторът предполагаше какво изпитва момичето сега, но също така знаеше, че ситуацията беше безнадеждна. Кейт имаше чувството, че Дред се беше опитал да й каже нещо с поглед преди миг.

/Последен решаващ пост за Кейтлин и Пиерон. От това може да зависи живота на героите ви, така че преценете внимателно какво ще правите. /

» Огнен хаос, част I
» Улиците