Огнен хаос, част II

Трябваше да мисля трезво,защо не можех?Бях като парализирана.Седях като препарирана пред обединеното същество.Дали ще можех да пробудя това у Вайл или напразния опит щеше да ми коства много повече?Не,нямаше да оставя нещата на произвола на съдбата.Очите ми бяха така чисти.Никакви пламъци не грееха в тях.Бяха по-сини от морето и по кристално чисти от диаманти.Трябваше ли да правя нещо въобще..Дред ме погледна безмълвно,даващ поредната ми загадка...Която нито имах намерение да разчета,дори и да различа безмилостния и празен поглед от всички останали.
-Вайл..-започнах с пресипнал глас и ужасеният поглед,който имах..надявах се на нещо,каквото и да е да пробуди нещото в тялото,което се ползваше от двама-Знам,че си някъде там,че ме чуваш..че помниш ината ми,че помниш парфюма ми...-продължих бавно да се движа на там-Знам,че би ме влачил за косата до Академията и знам,че това което се опитвам да направя е много глупаво,обаче е единственото,което мога да направя..Просто не знам,как да си отида с Хелс и да те оставя тук..Върни се,не мога без теб..Просто трябва да си по-силен от него,няма друг вариант,не мога да приема друг вариант.Просто няма начин да ме оставиш сама.Спомни си...-за пореден път изхлузих медальона от Дред в ръцете си,трябваше да съдържа нещо...или само на това остана да се надявам?

Лесли каза:
- Селехин! Драго ще те отнесе! Те са мои приятели и ще им помогна. Никога не бих си прострил аз да съм жив, а ти не! - След което Лесли отново направи специалната защито-атака като така подсилваше маната си. Той хвана Кейт през рамо и заедно с Хелс започнаха бавно да я повдигат.
- Майсторе, какво ще правим сега! Победих Феарнир, но това тук е друго същество. Телепортирайте ни до Академията, моля Ви. Няма да си простя някой от вас двамата да умре. Моят живот е без значение, но вашият е важен. Вие сте силни, а Майсторе, Вие трябва да обучавате нови ученици. Е, да направим това което можем. Аз ще изчакам Драго за да съм сигурен, че Селехин ще е в безопасност. Не се тревожете за мен, а за Кейт. Аз мога да устоя повече от колкото тя в това състояние. Хайде вървете.

- Лесли, никога не бих се скрил зад ученик, забрави мен, в теб и Кейт има достатъчно талант да ме засенчите някой ден! Вие сте по-важни, живота е пред вас...
Вайл се озова до тях за миг от секундата. Самото му присъствие всякаш изсмука цялата им магическа енергия за миг. Никакви магии не биха били ефективни в момента. Очите му бяха впити в Кейтлин, а главата му килната на една страна, все едно беше изпълнен с любопитство. Красивото му лице продължаваше да е маска на безразличие, а едната му длан се протегна към Кейтлин и докосна изумруда в ръцете й. Поток от спомени минаха през бижуто и го заляха като приливна вълна. Кейтлин също бе пометена от тази вълна и пейзажа пред очите й се размаза.

Кейтлин се намираше в нещо като обширен парк. Овошни и препълнени с плодове дръвчета имаше навсякъде, а короните им предлагаха приятна шарена сянка на всеки желаещ да се излегне под тях. Подухваше лек прохладен ветрец, носещ със себе си уханието на липа. Вайл се беше облегнал на ствола на едно ябълково дърво и подхвърляше в ръката си зелена ябълка, току-що откъсната от близкия клон. Изглеждаше по-млад, на около петнадесет, на възрастта на Кейт. Усмихваше се някак си тъжно и си тананикаше отдавна забравена песен. Изумрудените му очи приковаха Кейтлин и една усмивка покри устните му.
- Дел не се е отказал значи? Пратил е ангел да ме върне. Но защо ли имам чувството, че съм виждал този ангел и преди? Приличаш на...Калина, но тя отдавна е мъртва. Убих я.
Той отхапа от ябълката, докато се изправяше от покритата с мека трева земя. Вятърът рязвя гарвановочерната му коса, прикривайки лицето и тъгата му.

Когато отвори очи, Кейтлин видя изумрудения поглед на Вайл.
- Инат такъв. - каза й той, а после се огледа и се ухили. - Защо всички гледат все едно ще ги изям?

Метнах се на врата му.Незнаех дали е станало нещо,дали не е илюзия,обаче беше илюзия от която не исках да изляза никога..Пръстите ми се оплетоха зад вратът му.Целите ми ръце бяха в пясък.Устните ми се впиха във врата му нежно,от очите ми валяха сълзи и се сливаха с целувките.Заровила лице до вратът му се чувствах толкова добре.Бях забравила за болката,която ми пречеше да дишам,за всичко...за войната,за кръвта пролята по терена,за Божества,за Дред,за Хелс,за всички..В момента той беше единственото,което виждах и исках да виждам.
-Така ме изплаши..после инат съм била...-ухилих се аз и задържах устните си върху кожата му..

Вайл я притсна към себе си и Кейтлин усети как изтощението й изчезва и попива в прегръдката му. Той замълча и я задържа така един много дълъг миг, а после преди да се отдръпне от нея се наведе леко и я целуна по устните с нехарактерна за него нежност. Може би това беше негласно извинение?
- После ще говорим. - за какво не обясни. Погледът му обходи бойното поле безстрасно и се спря на тялото на Киба, като се задържа там. Постепенно спомена от това, което беше направил се завърна и Вайл се приближи към тялото на подчинения си. Лицето му не издаваше нищо. Все пак какво беше един човек? В смърта си Киба изглеждаше съвсем млад, като момче, което едва наскоро е напуснало дома си и това не беше далече от истината.
- Намерих те на бойното поле преди години, а сега те оставям на него. - промълви Императора, а приближилия се към него Найт постави длан на рамото му. Вайл поседя още малко безмълвен, после се обърна към Хелс и каза:
- Както виждате, Майстор Мелтън, едно място се освободи в гвардията ми. Какво ще кажете да се върнете на длъжност при мен? - думите прозвучаха грубо и безсърдечно. Все едно беше казал: "Една пешка падна, затова ще я заменя с друга."
Хелс отвърна студено.
- Имам други задължения в Академията...Ваше Височество. - титлата беше казана след дълга пауза.
Вайл сви рамене и се запъти към Дред, който неуспешно се опитваше да обясни на Сакура, че е добре и няма нужда от помощ в момента. Не изглеждаше добре, но Мечемайсторката накрая се предаде, като го нарече упорит тъпанар и се отдалечи. Вайл направи знак на Найт да го остави и закратко двамата с Дред говореха насаме, а после се отдалечиха един от друг. Враждата между тях не беше приключила.

/Можете да напишете по още един пост тук, или да се върнете направо в Академията. Скоро ще добавя бонусите ви./

Как само му предложи да се присъедини към Гвардейците му...Нямах обеснение,как заряза другия на полето.При все,че му е служил вярно...Не го познавах,може би не е бил лош човек..Тялото му беше спроснато на земята,беше толкова беззащитно малък както го виждах аз..Сакура Шин се суетеше около Дред,но скоро стана и си тръгна.Е,нямаше да му се бъркам,бяха братя щяха да се оправят все някога..Замислих се дали да не помогна на Майстора,за да съберем труповете на хората от Академията,обаче реших че е загубена кауза...Само още болка...и загуба на време.Завъртях се към Хелс и казах:
-Майсторе,благодаря Ви,ще се видим в Академията,защото по време на войната измислих на какво да ме научите още..Но първо ще ида в Мрачните зали...че при Майстор Дред много съм изостанала..-след това с малко по-бърза походка,но все с такава грация се отдалечих..

- Е, аз ще се връщам при Селехин! Днес по някое време ще дойдем при Вас. Феарнир погуби живота си само за да разбере кой е по-силен от нас двамата. Това бях аз, но да не се възгордявам. - След това щракнах с пръсти и Драго се появи. - Да тръгваме, Майсторе. - След което дългите ми коси се развяха от вятъра. Попринцип на момче не утиваше да притежава дълги коси, но на мен ми стоеше добре. Една усмивка на щастие покори лицето ми, а аз се загледах безгрижно в небето без да се притеснявам, че някой ще ме нападне в гръб. Усмихнатото ми лице отрязаваше лъчите на слънцето. Кръстосах ръце на тила си и започнах да вървя към Академията, а Драго ми беше като възглавница.

Полето беше разчистено и наоколо се вдигаха погребални клади. Вайл стоеше на едно малко хълмче, а до него се беше наредила гвардията му. В центъра на кръга им гореше кладата на Киба. Колкото и да бяха закоравели гвардейците, лицата им бяха мрачни от тъга. Най-изненадваща беше физиономията на Дефиън, който видимо не искаше да приеме смърта на Киба и очите му грееха с нереален гняв. До преди миг спореше с всички, че момчето не може мъртво. Сега над групата им беше надвиснало мълчание, нарушавано единствено от пукота на пламъците. Никой не каза прощални думи. Очите на Вайл бяха приковани в буйния огън. Не искаше да се потдава на тъгата си, но вината го беше заляла като студен дъжд. Спомни си как беше намерил Киба преди години, в центъра на една битка. Момчето защитаваше падналите си другари срещу цели тридесет вражески войници и смелостта му беше впечатлила Вайл. Оказа се, че Киба беше загубил семейството си в тази битка.
"Ела с мен. Аз ще заместя падналите ти другари и ще ти дам власт. Ще ти дам надежда за нов живот, ще стана заместител на семейството ти." - това бяха били думите му. Нямаше да забрави благодарността в погледа му...А какво му беше дал? Мъчителна смърт. Императорът знаеше много добре за увлечението на Киба по Елиа и това допълнително го натъжаваше. Беше разбил младостта му, беше го използвал безмилостно и накрая го беше убил. Нямаше да го позволи. Защо...Защо не беше успял да го възкреси? Нали беше попил силата на Гоал'Хал? Усещаше я как кипи във вените му и все пак...дори тя не беше достатъчна да върне мъртвите..."Каква полза от божество, което не може да опази хората си?"
Когато и последните пламъци огаснаха, Найт наруши тишината.
- Какви са заповедите ви сега, Ваше Височество?
Вайл се обърна към всички тях. Никой не го гледаше с обвинение, а само с фанатична вярност.
- Академията ще организира пир за победата след двата дни, в които ще почетат мъртвите. Говорих с Архи-Майстора и той прояви желание и ние да присъстваме. Малко веселие няма да се отрази зле на никой.
Не спомена, че самият той няма да присъства. Не можеше да си го позволи. "Нима дори моето черно сърце се е размекнало?" - Академията ще остане независима. Нямам желание да я покорявам, от нея са произлезли много хора, може би някой от бъдещите ученици ще е новото попълнение в Черната гвардия.
"Но никой няма да може да земести Киба."
- Какви са новините от владенията на Кариен? - попита той Найт след малко.
- Войските ни са ударили в гръб Пустинния народ и са ги разбили в стените на Сребърните порти като мухи. - докладва Найт. - Сега самопровъзгласената столица е под наша обсада.
- Добре. Може би е време да посетя Кариен. - каза Вайл. - След три дни.
Тези три дни щеше да почита паметта на Киба. Но никой нямаше да разбере за това. Отвън трябваше да изглежда жесток и безкрупулен, както обикновено.

/Кейтлин, получаваш бонус от 10 Магия и 5 Атака, 30 Опит, 50 Слава. Пиерон - ти получаваш 6 Магия и 3 Атака, 30 Слава, защото получи бонуси и при Феанрир. Войната приключи./

» Огнен хаос, част I
» Улиците