Май vs Пиерон

Когато отвори очи, първото нещо, което видя бе загрижения поглед на Селехин, но после пак загуби съзнание. Вторият път, когато се събуди нямаше никой около него. Лесли осъзна, че се намира в някаква пещера, явно някъде из хълмовете. Имаше няколко добре стегнати превръзки по тялото му, а самият той беше завит с нещо като пустинен плащ. До него имаше манерка с прясна студена вода, острани на която стояха две големи жълти ябълки.

Щом Лесли се събуди, той видя ябълките и водата. Плесна с ръце като правеше някакъв странен ритуал на клана Пиерон и започна да яде. Пийна си от водата като вече си беше отпочинал. Единственото нещо което помнеше преди да припадне бе гласа на Феарнир. Той хапваше от ябълката като си мислеше дали това не е капан, но след като осъзна какво значи честта на клана за Феарнир не се усъмни и започна да яде. Пийваше си от водата сладко, сладко и след като се наяде тръгна навън за да разучи територия пък и да свали няколко килца преди битката. Слънцето грееше измежду дърветата които покриваха горичката с шарена сянка. Той търсеше Селехин както и Феарнир! Младежът плесна два пъти с ръце и дракона се появи. Лесли го яхна и започна да лети измежду сенките като се чудеше с какви ли отрови може да са го превъзали и какво ли може да са му направили докато съзнанието му е било оф лайн. Докато летеше се чудеше какво да направи и какво ли може да е направил?! Лека по лека Слънцето покриваше гората и Лесли продължи да лети като се оглеждаше за двамата Май.

Лесли видя Селехин, която стоеше под едно дърво и гледаше към него. Феарнир не се виждаше никакъв все още.

/Лесли, все още не можеш да яздиш дракона си. И преди ти го казах. Не можеш все още. Дракона не расте толкова бързо. Компромис направих, че ти го оставих като дом. любимец, не злоупотребявай с това./

/еми нямам търпение./
Лесли отиде при Селехин като я поздрави.

/Знам и все пак.../

Селехин го погледна нацупено и каза:
- Не трябваше да мърдаш от пещерата, щях да дойда скоро. Носех ти още плодове... - и наистина тя носеше в една кошничка няколко праскови. - От запаса на войската са. - засмя се тя, като видя заинтригувания му поглед. После обаче пак се намръщи и допълни. - Седни под дървото и ми дай да проверя превръзките ти, имам опасения, че раните пак са се отворили. Ударила те е неприятна магия....

- А ти? Защо се грижиш за мен след като разбра че не съм от пустинната войска??? - Каза Лесли заинтригуван след което я погледна като не можеше да повярва, че тя стои точно пред него и е положила толкова усилия заради неговото здраве.

Селехин се смути и за миг замълча, после каза:
- Заради кодекса на честта. Дори да беше шпионин и да ме излъга за името си, когато те помолих за услуга, ти се съгласи да ми помогнеш...Въпреки че имаше други задължения към враговете ми тогава. А и брат ми каза, че си силен Маг. А при нашия народ Маговете са на почит. Дори да са вражески.
Тя се зае да сменя превръзките му и замълча, напълно потънала в работата си. Действаше ловко и нежно за да не го нарани. Поради някаква причина не смееше да срещне погледа му.

Докато на Пиерон му сменяха превръзките, той гледаше в небето и се чудеше на думите й, а най-много не разбираше защо тя бе свела глава за да не срещнат погледите си?! Докато тя беше пред него чувствата му се засилваха още повече. След няколко минути Лесли каза:
- Да си оставя ли косата дълга или да я скъся малко? - Така се надяваше да отклони темата на разговор, а погледа му стана безгрижен, но и някак си груб. Не можеше да се каже с точност за какво си мислеше младежа в момента. Лесли се унасяше, но си даваше големи усилия да не заспи. Момчето си мислеше че можеше да помогне на Селехин като започна да вкарва въздух от носа до дробовете и да изкарва само ненужното, а това което му трябваше оставаше в тялото му и под въздействието на Пиро маната му всяка глътка въздух се превръщаше в мана. Лесли искаше да е максимално подготвен за битката си с Феарнир и това се отразяваше в погледа му.

Тя го погледна бегло, после смотолеви:
- Така ми ха...Искам да кажа, така си добре.
Тя затегна внимателно и последната превръзка, но задържа ръцете си на гръдния му кош още малко, като прокарваше пръст по линните на мускулите му.
- Боли ли? - попита го тя, като чу малко по-напрегнатото му дишане. - Тялото ти излъчва топлина...Повече топлина от обикновено.
Двамата стояха непосредствено близо един до друг и краткия миг всякаш се беше проточил.

- Много малко! А ти? Какво щеше да кажеш? - Попита я със заинтригуван поглед и в този момент на лицето му це появи една лека усмивка.

Тя видимо се смути от въпроса, опита да се каже нещо заобиколно, но накрая се ядоса, погледна Лесли и каза:
- Исках да кажа, че те харесвам така.
"Не беше толкова трудно да кажа" - помисли си момичето и погледна Пиерон в очите, без да отмества поглед този път, следейки дали ще се разсмее на думите й.

- Като си призна нека поне бъдем честни! Аз те обичам! При това много! - След което в кафевите ми очи се видя онази нежност която никой не бе виждал преди у мен. Гледах я и се чудех дали всичко това е истина?! След като няколко минути се пропиляха в тишина аз отново тотално смених темата като й казах: - Къде е брат ти? Ще се бия с него тук и сега! - Повторих аз настоятелно като се знаеше, че нищо не може да ме разубеди освен ... Станах като пренебрегвах болката си и вървях с умерена крачка. Драго дойде и се движеше по права линия до мен като се облягах на него.

Селехин мълчеше и го гледаше изумено, но когато Лесли се изправи, тя също стана и се притисна към него за да го подкрепя като Драго, пък може и по друга, женска причина.
- Разбира се. Разбира се, че ще се биеш с него. - каза тя тихо и прегракнало. - Ти си точно такъв...като него. Не би захвърлил честта си, не би се отказал от предизвикателство. Точно затова и аз те обичам. - каза тя съвсем откровено, без намек за притеснение в гласа си. - Но сега ме страх. Много ме е страх. Който и да победи от вас...той ми е брат и аз го обичам, но обичам и теб.
На красивото й гордо лице се беше изписала мъка и в очите й се виждаха едва прикрити сълзи.

Лесли крачеше бавно като каза:
- Какво намираш в мен? - Като продължаваше да се концентрира като се опитваше да засили телепатичната връзка м/у него и Драго за да могат да победят Феарнир. Лека по лека 3-мата вървяха из гората като достигнаха едно езерце. Там Драго се уви около Пиерон и с част от тялото си му направи мека възглавничка за да може да си легне и да почака Феарнир. Районът бе каменист и поради голямата жега и войната водеща се в момента всичко тук от скала до тревичка не беше живо. Скалите лека по лека се трошеха, а тревите изсъхваха. Лесли чакаше отговора на Селехин като се беше зачудил за Хелс и за другите му приятели които бяха 2-3, но се сети че той защитава честта на цял един клан... Той увърташе за да разбере това което иска.

- Човек на честта си, смел си и наистина мил. - тя го погледна строго, показвайки му ясно, че няма да търпи последното да се оспори. - Още когато те видях в лагера забелязах лека арогантна жилка в държането ти и това също ме привлече. В началото си мислех, че си като всички други, но в последствие разбрах, че не е така. А и брат ми ми каза, че по време на цялата война си ме търсил. Незнам как е разбрал, явно те е следил изкъсо. - усмихна се колебливо тя. - А ти защо си ме търсил? С какво те привличам?

- Хм! Ами това е доста труден въпрос! Бих казал, че всичко в теб ми харесва! По време на войната исках само да те спася от смъртта, тъй като не ти знам възможностите, и точно за това исках да не умреш. Ти си много ценна за мен! - Каза й той като в този миг Драго изчезна, а Лесли започна да милва лицето й с ръка. Нейната кожа, нейният аромат го успокояваха и го отърваваха от всякакви неприятни мисли. Пиерон се чудеше дали да й каже, но засега си мълчеше.

А тя го целуна. Ей така просто от нищото...Устините й имаха вкус на череши, въпреки че как докарваше този ефект, не беше ясно. Целувката не беше дълга, а кратка и страсна. Когато се отдръпна от него тя каза просто:
- О, аз съм по-силна от брат ми. - при тези думи тя се изплези. - Но не му казвай, не го приема добре. Хехе.

- Значи ще има за какво да си говорим преди да го убия! Или поне да го раня тежко за да разбере, че няма да ме победи. Не искам да го убивам само заради теб, но искам да го убия заради гривната. Знам че преди години вашият клан е нападнал нашите земи и е ограбил моят клан. От тогава липсва гривната на баща ми която е моя по наследство. Това е едно от нещата заради които ще се бия с брат ти. - След тези думи последва обичайното мълчание след което Лесли леко се изчерви и каза: - А ти защо ме целуна?

Но като чу историята на Лесли, Селехин видимо пребледня и загледа в краката си мълчаливо.
- А, ето къде сте били. - чу се студения глас на Феанрир зад тях. - Пиерон Лесли способен ли си да използваш магия, или просто се правиш на слаб за да принудиш сестра ми да се грижи за теб.
- Феанрир! - каза възмутено Селехин, но той я погледна строго и тя млъкна, въпреки думите й, че е по-силна от него.
Феанрир Май изглеждаше на ръба да избухне гневно, но сдържаше чувствата си и гледаше Лесли ледено.
- Май търсиш това? - попита той и показа една така позната гривна в ръката си...

- Мда! - В този миг погледа му стана суров и Драго се появи! Уви се около Лесли и той се премени в абсолютно същият костюм, само че по-нов. Наметалото разкри двата жезъла, а Лесли пророни от устата си: - Както преди! И.... Селехин! Моля те отдръпни се! Тук ще стане горещо. - Като в този миг злобна усмивка се плъзна по лицето на младежа, и той извади жезлите като Драго отиде до Селехин като евентуален щит за да може Лесли да се концентрира върху Феарнир. Гривната която бе видял го разгневи което беше опасно или странно. Гривната, странната топлина от тялото му одеве, всичко можеше да се разтълкува, но Лесли искаше да се докаже пред Феарнир. - Нека да бъде така! И двамата не искаме да убиваме другия заради Селехин! Затова нека да направим така: Победителят взема гривната, и победителят ще има правото да реши живота на противника. А за Селехин! Тя сама ще избере с кого от двама ни да тръгне! Съгласен? - След като се изясниха правилата на битката оставаше само съгласието на Феарнир. Тази злобна усмивка на лицето му и гривната която му принадлежеше, го мотивираха за победата. - И Феарнир! Не си мисли че някога ще симулирам болка пред сестра ти! Аз я ценя толкова колкото и ти! Но стига приказки! Ако си съгласен нека да започваме!!!

Селехин се отдръпна с нежелание, но знаеше, че трябваше да ги остави да разрешат този спор по техния си начин. Феанрир я проследи с поглед, после пак погледна Пиерон и направи съвсем кратък и лек поклон, като на достоен противник:
- Може би си мислиш, че съм откраднал гривната. Това не е вярно, нашия обичай гласи, че можем да вземем като военна награда каквото решим от влажните земи. Но няма смисъл да се оправдавам на човека, който ще сразя.
С тези думи той нави ръкавите си и около него започна да се материализира Огнена аура.

/Пиерон твой ред е. Опиши действията си(атака, защита или каквото решиш) и остави на мен да обясня какъв ефект са имали срещу Феанрир./

- Тази гривна бе на баща ми! По наследство е моя! - Изкрещя гневно Лесли! - Нека да започваме! - След което около Пиерон се рагорещяваха синкаво-червени пламъци. Двете аури отново се сблъскаха една в друга! - Е, нека битката да бъде с всички сили които притежаваме! - След което младежът измрънка на няккъв език древно заклинание, а все още нищо не се случваше. Лесли знаеше, че във високите клони на вековните дървета се криеха няколко огнени феички които жужаха като пчелички и явно тъкаха някаква тънка прежда лъщяща и много красива. Пиерон стоеше точно пред слънцето което подсилваше аурата му макар и малко. От едната му ръка се материализира същото острие, но този път беше някак си изящтно и неопетнено. Не си личеше че с него е водено една наистина ожесточена битка. Преди да нападне Лесли извади няколко празни топчета и ги хвърли нагоре към небето. Не се знае какво е станало с тях, но най-вероятно са попаднали между клоните. Пиерон измърмори някакво заклинание като след него острието му започна да трепти. Хората които го познаваха можеха да кажат, че острието на меча му вече може да придобива всякакви размери. В погледа на Лесли не можеше да се разпознаят чувства като това му даваше малко предимство. В този момент феичките се спуснаха и между дърветата заплитаха стена от мрежата. - Това е нашето бойно поле! - След като феите се отдръпнаха Лесли нападна. Докато тичаше, косите му се вееха от вятъра и очите му блестяха. Когато отиде по-близко до Феарнир, той усили Огнената аура около себе си като се стараеше да му навреди малко сега или поне да го разсее. Той беше готов да отскочи назад или да се изстреля нагоре. Тези два случая можеха много да го забавят, а в битка всяка секунда е важна. Той бе готов да използва острието като защита. Лъщенето на острието в момента се дължеше на енергията от Пречистващ плам, за да може Лесли да е спокоен, че няма да докара фатални рани на Феарнир! Според правилата на клана Пиерон в битка с почетен, силен противник трябва да не го убиваш, а да обмениш умения с него и да му отнемеш маг силите. Това отговаряше на Кодекса на честта на пустинните войски. В момента Лесли беше в музата си за битки и беше напълно възстановен. Нещо в него го подтикваше да прави нещата ей така, без да мисли. Така правеше войнът. Действа без да мисли! Докато се доближаваше Лесли разпъваше острието си на всички посоки, за да прониже Феарнир. Това нямаше да е много лесно, но докато Лесли беше отпред, разгъвките на острието минаваха около тялото на Феарнир като можеха да пронижат Лесли, ако Феарнир се отмести и Пиерон не направи нещо за да даде друга траектория на острието си. Това ограничение оформяше квадрат като скъсяваше бойното поле и ограничаваше уменията на бойците вътре, защото те трябваше да внимават да не докоснат стените за да не се изпърлят.

Феанрир също бе призовал оръжието си. Но имаше нещо различно в него. Не беше толкова голямо като преди, а дълго и тънко, в стил на катана, обгърнато в черни и червени пламъци. От него струеше сила, чисто и просто сила. Очите на пустинния маг бяха добили чисто черен цвят, а една усмивка беше кривнала устните му. Той замахна с катана във въздуха и една огнена вълна се понесе светкавично към Пиерон, но беше отблъсната от меча на Лесли. Във въздуха проехтя грохот и пламъци покриха малкия терен. В следващия миг, Феанрир вече беше пред Лесли и мечовете им се сблъскаха с невероятна сила, предизвиквайки огромна ударна вълна от пламък. И двамата бяха отблъснати малко назад. Едната ръка на феанрир беше отпусната, но другата(дясната) държеше катаната в готовност. Лесли усещаше остра болка, минаваща през дясното му рамо. Феанрир се смееше, искрено и изпълнен с бойна ярост. Винаги бе мечтал да срещне достоен противник. В следващия миг, той отново атакува.

/По същия начин./

Лесли измрънка нещо под носа си като прехвърли оръжието от дясната в лявата ръка. Лесли се усмихна като изхвърча нагоре с острието си, а в другата ръка материализира някакво топче. Това топче се уголемяваше и придобиваше всякакви размери и форми, като можеше да покрие тялото на Лесли! Докато летеше, младежът извади три топчета с разрушителна мана като ги метна из целият терен. Те падаха, но не улучваха Феарнир! Такъв беше и плана на Пиерон. Докато летеше нагоре той мислеше тактиката и отново скри няколко феички във клоните на дървото като им метна точе с невидима Пиро мана. Тази мана феите използваха за да направят две мрежи за залавянето на феарнир. Ако той се хванеше щеше да бъде, добре, но и да не се хване в четирите мрежи намиращи се точно над стените и под Лесли щеше да е още по-добре, защото тогава идваше по-мъчителен капан. Много скоро битката можеше да бъде приключена, а Лесли знаеше какво точно щеше да поиска от Феарнир. Но сега не беше време да се мисли за това. Лесли прикрепи топчето-щит към оръжието си. Той бе готов за защита както и за нападение. Докато всичките действия се развиваха, Пиерон летеше нагора като чакаше и Феарнир да пристигне и да се хване в капана. Мрежата която правеше бойното поле тясно беше прикрепено към четири ствола на огромни вековни дървета, което даваше огромно предимство за капаните. Хубавото на топчето-щит беше, че можеше да капсулира собственика си и да го прекара безопасно през всякакви капани. За да има приимущество макар и с ранена ръка, Лесли разкопча ризата си като на гърдите му се откриваше един вълчи зъб, но червен на цвят. Този вълчи зъб бе спомен от майка му и също така даваше огромно предимство, защото лекуваше рани и подсилваше магии. Аурата на Лесли пламна още по-игриво като в нея дясната му ръка се лекуваше. Лицето на Пиерон бе покрито от една лека почти незабележима усмивка, като той бе готов да даде команда на феите да пуснат мрежите и заедно с това да активира и топчетата с разрушителна мана. Ненапразно Лесли избра точно Пиро мана, защото знаеше че при капан Феарнир щеше да пробва всички свои магии и бойни умения, но от аурата му мрежата постоянно щеше да се възстановява и да не пуска Феарнир нагоре. Лесли си измърмори още едно-две заклинания като започна да отскача между четирите ствола ту нагоре, ту надолу като така искаше да накара Феарнир да се разкарва и когато се доближат до земята Лесли да активира своите капани.

- Биеш се странно потомъко на клана Пиерон. - каза Феанрир, докато следеше много зорко действията на Лесли. - Не е откритата битка, за която желаех. Но...какво толкова. Не ми се искаше да прибягвам към това.
И с тези думи, той вдигна катана и я заби в сърцето с едно бързо и ловко движение. Пламъците на оръжието минаха през плътта му с лекота на остър нож, минаващ през масло. И в този миг плътта му започна да пуши и да се обгръща в пламъци, като тези на аурата. Последва кратка трансформация и пред Пиерон вече стоеше...някакво изградено от пламъци същество, което нямаше нищо човешко в себе си. Дори косите му бяха просто един буен огън. То проговори с дълбок глас, в който Лесли едва разпозна този на Феанрир.
- Ако успееш да оживееш сега, Лесли Пиерон, значи си бил по-достойния от двамата и...по-силния. Ако това стане се грижи добре за сестра ми.
Гривната, която принадлежеше на клана на Пиерон не беше засегната от пламъците, които бяха изпепелили тялото на Феанрир изцяло и лежеше в краката на съществото. Лесли разбра, че Май няма да оживее от тази своя магия. Братът на Селехин беше жертвал живота си в единствената цел да довърши този дуел веднъж за винаги.
Огненото същество повдигна длани и последва изключително мощна експлозия, която изпепели почти всичко в радиус от двадесет метра. Феите и капаните на Лесли отидоха на вятъра, а самият Пиерон видя само бяла светлина. Ако оживееше тази атака, щеше да победи в дуела.

/Лесли, хвърли зарче. Трябва ти четно число за да успееш да се съвземеш от атаката. В противен случай няма да загубиш веднага, но шансовете ти за победа ще се смалят./

» Лесли Пиерон