Май vs Пиерон

- Е, нека битката да е равностойна! - В този миг се завихри пламък около тялото на Лесли, но не беше така буен. Мечът му изчезна, а Пиерон започна да се рее свободно из въздуха. Пламъка му не беше толкова груб като този на Феарнир, но беше приблизително силен като неговият. Личеше си, че тази атака беше закодирана в кръвтта му, защото с нея той боравеше най-добре. - Ако уцелея Селехин няма да бъде застрашена! - След тези си думи той очакваше атаката на Феарнир като пламъка беше някак си искрящ. Личеше си че беше доста силен, но дори Лесли не знаеше до къде ще стигне с тази атака. Сините му коси се развяха като бавно се покриваха от пламъци. Лека по лека двамата се приближаваха един до друг, а пламъците и на двамата бушуваха. Лесли дишаше дълбоко и целият въздух превръщаше в Пиро мана която подсилваше атаката му и я правеше по-устойчива. Тази мана беше по-специална, защото тя придаваше някаква защита чрез лъщенето си, защото отразяваше слънцето. В момента беше някъде по залез слънце и това не действаше. Тази атака се състоеше от Пиро мана и когато противника наближи маната избухваше и създаваше много силна звукова вълна. След като тази атака бъде извършена мага който я е използвал загубва почти цялата си мана. Пламъците на Лесли видимо се разбушуваха и той беше готов да изстреля маната си под вида на бомба. Маната му беше концентрирана в едно празно топче, а Пиерон остана само с огнената си аура. Феарнир се приближаваше, а Лесли можеше да го победи и той го знае. Стига да иска, младежа може да направи всичко. Аурата се разгорещяваше и когато Лесли прецени, че момента е подходящ, той изстреля топчето като това щеше да бъде решаващият рунд и краят на тяхната битка. Един от двамата щеше да остане жив, но това не се знаеше със сигурност. Всеки вярваше, че ще победи, но ако Феарнир победеше може би и двамата щяха да умрат. Топчето летеше към Феарнир, а Лесли мрънкашe някакво древно заклинание което подсилваше маната и бавно я активираше.

The member 'Пиерон' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Май vs Пиерон - Page 2 De2

Vlad написа:: Пиерон видя само бяла светлина.

[color=green]Атаката на Лесли беше отблъсната и той изхвърча назад. Въпреки всичко последното му заклинание го беше спасило, но не можеше да се сравни с атаката на Феанрир, който беше жертвал живота си за нея. Все пак един живот беше на везните.
Но Лесли оцеля, въпреки всичко, което използваше срещу него Май. Младежът се чувстваше напълно изцеден и неспособен да използва магия, но жив и почти невредим, освен една-две драскотини. Когато двете магии се бяха ударили, тази на Феанрир беше погълнала заклинанието на Лесли, но не беше успяла да довърши Пиерон.
Лесли повдигна поглед и видя надвесилия се над него Феанрир. Беше добил отново човешката си форма, но изглежда му оставаха едва няколко мига живот и никакви сили да довърши битката, както би желал.
- Обещай. - каза той прегракнало. - Да се грижиш за...нея.
И с тези думи, противникът му падна назад, по гръб и затвори очи завинаги.
Гривната стоеше незасегната малко по-надалече.

- Обещавам! - каза Лесли като нарами тялото на Феарнир на гърба си и само с пляскане на ръцете, мрежите се махнаха, а Драго дойде да помогне! Лесли отиде до Селехин и бавно постави трупа на Феарнир на земята! - Ти беше достоен противник! Заслужи гривната! - Каза Лесли като седна до тялото на Феарнир и зачака реакцията на Селехин. След което падна на земята, но можеше да се усети пълса му.

Лесли отново загуби съзнание от изтощение, а когато се събуди и очакваше да е сам отново видя лицето на Селехин над своето. Момичето изглеждаше посърнало и тъжно, но като видя, че Лесли си отваря очите, видимо се успокои, въпреки че й личеше, че е плакала скоро.
- Помислих, че ще загубя и двама ви! - каза тя пресипнало и го прегърна нежно, но силно, все едно не искаше да го изпусне.
Надалече от тях двамата, на едно живописно и незасегнато от войната кътче беше забит един незабележим клон, а на него се вееше парче плат от дрехите на Феанрир. Това беше импровизирания му гроб.

- Брат ти бе достоен противник! Обещах му да се грижа за теб! Искаш ли да дойдеш с мен?-каза Лесли с нежна нотка в гласа. Като вече знаеше, че Феарнир може да задържи гривната на клана Пиерон! - Брат ти заслужи гривната! Тя ще остане с него завинаги! Той я заслужи и може да се нарече истински войн.

Селехин окачи гривната на клона и каза кратка молитва за брат си. После се върна при Лесли и седна до него. Погледна го в очите и промълви.
- Аз останах без семейство, както и без народ. Едва ли ще приемат отново в редиците си, дори да победим...Незнам къде е мястото ми в света, Лесли. Не съм...достойна да дойда с теб, колкото и да искам. Но не мога да те оставя. Объркана съм, незнам какво да правя.
Тя се разтрепера като малко дете и обви колената си с ръце, разтърсвана от безмълвни ридания.

- Защо да не си достойна? Ти спаси живота ми! Според правилата на моят клан всеки който ти е помогнал е достоен приятел. А сега ще те помоля да дойдеш с мен! Никой няма да разбере за произхода ти, поне до края на войната. Искаш ли да ми помогнеш? Учителят ми е много забавен и умее да преподава. Пък и ти ще си от полза за нас, и ще ми даваш кураж. - След което Лесли мина с ръка лицето й като се усмихна и зачака отговора й.

Лицето й грейна от думите му и тя се притисна в него.
- Ще те следвам. Където и да идеш.
В далечината избухнаха две огромни аури, каквито никой от двамата не беше усещал досега. Битката, най-вероятно, зависеше точно от победата на една от двете...

/Пиерон, получаваш 7 Магия, 3 Атака, 30 Слава. Поздравления за победата./

- Е, тогава да се връщаме! - Каза Лесли като се усмихна и прегърна Селехин! Младежът се загледа в небето и беше спокоен, че брат й е съгласен. Все пак трябваше да има някой който да е позволил. След минута мълчание Пиерон вдигна брадичката на Селехин и я целуна. Целувката беше по-дълга от преди, но пак-кратка! - Е, нека да се връщаме! Ще те запозная с един човек. - Каза Лесли като вече крачеха бавно прегърнати за да подкрепят телата си или пък заради нещо друго.

» Лесли Пиерон