Мрачните зали

Достъпа е напълно забранен за външни лица. Тук се крият тайните на асасините. Помещенията са без естествена светлина, нямат прозорци, всичко е мистерия. Което го прави още по-привлекателно за любопитните, които обаче не доживяват дълго ако са по-дръзки. "Любопитството уби котката." Майстор Асасин е Дред Безплътния. Никой не знае фамилията му и почти никой не е виждал лицето му, защото той постоянно носи качулка, но се говори, че е най-опасния асасин, който земите на Шелтър са виждали до момента. Има един единствен провал - убийството на Вайл, но все пак е успял да се измъкне и да остави белег на Негово Имераторско Величие.

Дончо влезе очуден,каза си-Какво е това място.Побиваха го тръпки като гледаше колко е тъмно или как са счупени прозорците.Зачудисе дали сенсеят му е в тази стая.Реши да го изчака няколко минути след това ако не дойде да се прибере и пак да дойде.Чакаше,Чакаше но сенсеят му още не бе дошъл реши да си отиде да се наяде и пак да намине.

Дончо влезе олетвурен и зарадван и започна да чака Дред сенсей.Чакаше го,чакаше го,чакаше го и му омръзна нервира се и викна силно и звучно -ЕЕЕХХХОООООО ДРЕД СЕНСЕЙ.

Дончо Чакаше Чакаше и никой не дойде.След това реши да види дали е истина или мит Грей ренджърът.

След опита да подмами духовете дончо направо дойде в мрачните стай.Този път се бе подготвил за всичко.Бе много разбалнуван какво ли ще научи.Седна и се надяваше че сенсеят му ще дойде като извика-Ехооооооо има ли някои.

Дончо го погледна усмихнато и извади медалюнат на асасина от задният си ждоб.

Дончо го погледна доста зачудено и започна да го пита-Как са ви трите имена,на какво ще ме научите,как стигнахме тук,защо ми превързахте очите с превръзка и последно може ли да ви вида лицето.

dArk_aNgeL написа:

Карина влезе в Мрачните зали. Всички тук бе твърде спокойно и тихо, но на място пълно с асасини няма как да бъде по различен начин. Тя влезе, а след нея вратата се удари. Когато вече бе вътре, се сети за мъжа от вчера, който я бе завел до другите врати, където трябваше да се бори с маниака на тема "време". Той бе изцуло скрит, така че тя нямаше какво друго да си спомни за него, освен дългата тъмната роба, покриваща го изцуло. Карина застана на едно място и зачака.

Към нея се приближи едно момче, горе доло на нейната възраст. Беше свалило качулката си и като я видя веднага спря погледа си на рамото й, където тя беше поставила гривната си.
- Името ми е Хав и имам досадната задача да завеждам всички новобранци при Майстор Асасина. Но не му казвай, де... - притесни се изведнъж момчето. - А и ти не ми изглеждаш досадна. Би ли ме последвала...А и също така, сложи това на очите си. - момчето й подаде една черна превръзка за очи. - Всеки го прави първия път. Аз ще те водя. - последното го каза със задоволство. Сигурно щеше да я държи за ръка или може би да постави длан на рамото й.

Дончо влезе в Мрачните зали и извика -Ехоо Хавв.

Vlad написа:

Той замълча едва ли не изненадан. След малко каза с обичаен студен тон :
- Добре е да се чуе. Преди да започне истинското ти обучение обаче ще ти дам една...хм...задача, с която ще проверя доколко мога да ти разчитам. И колко си умела в това, което вършиш. Още като те видях, разбрах, че имаш талант, носиш със себе си аурата на асасин.
Стаята, в която се намираха беше мрачна наистина. Сигурно беше кабинета му. Имаше бюро, зад което Дред седеше в момента, а на него имаше няколко странни принадлежности. Стените бяха голи, с изключение на един рафт, в който имаше...момичето ги погледна повторно...да, имаше различни трофеи, като единия от тях представляваше кутре от нечия ръка, на което имаше златен пръстен с някакъв знак.
- Задачата ти е следната. - продължи той. - Има един нов ученик в Академията, казва се Казуми и е чирак на една моя...хм...позната на име Сакура Шин. Той притежава една малка дървена кутия, която държи в джоба си. От теб искам да ми я донесеш. Надявам се няма да срещнеш проблеми. А, и...не го убивай. Все пак е ученик от Академията.

При последните думи на Майстора "А и..не го убивай" на лицето й плъзна замодовалната усмивка, защото това бе първият човек в Академията, който очевидно знаеше на какво е способна и какво би направила, ако си е наумила нещо. Но в следващия момент лицето й помръкна, Камузи бе първият, с когото се бе запознала и макар още да не моеже да го нарече приятел, той не й беше направил нищо, за да трябва да му открадва кутията. Тогава се сети за колко хора е убивала и наказвала, като реално погледнато някои просто не са били уличили страната, на която да застанат. Но след този миг на размисли, тя се освести "Ха ха какви ги дрънкам....пречкаха ми се на пътя, заслужаваха си го." Тогава отново се замисли за Казуми.
- Майсторе, защо трябва точно той? Академията има още толкова много ученици, не може ли примерно някой асасин. Това ще ме накара да си развия повече въображението, защото ще е някой достатъчно добър за мен или поне с равни сили....

Дончо влезе в стаята и погледна към маистора си зарадван че е влез повишение.Погледна страно и остро маистор Дред и му показа писмото.Дончо каза-Ето ви писмото мастер Дред Сакура шан се осмихна и ви го прати.