Мрачните зали

-Мислиш ли че си достоен за да научиш това умение младежо ? /с тежък глас каза Дред .

- Минал съм през доста много битки. Не колкото Вас, но все пак съм сигурен, че съм готов за това умение. - Отвърна сериозно младежа.

-Последвай ме тогава . /Каза Дред и се запъти към тъмните части на гората .

/Опиши патуването в Тъмните Части на Гората/

Вместо да се панирам от сложността на атаката, аз сама се изненадах колко интересно ми стана. Щеше да бъде наистина трудно да накарам движеща се сянка да ме слуша, на трябваше да опитам поне преди да се откажа.
-Добре.. - въздъхнах и погледнах към куклата, взимайки една кама и я метнах по куклата. Не си затворих очите както при другите техники. Тук имаше нужда да наблюдавам сянката, за да мога да я насоча точно когато обърне посоката си. Опитвах се да взема контрол над хвърчащата сянка, но преди да се усетя, тя беше забила върхът си в стената.
Ето че метнах и следващата. Тя също прелетя бързо до куклата, но като че ли траекторията и се разколеба. Заби се в стената зад куклата, въпреки че посоката и сочеше от страни на нея. Това беше добре. Значи бях успяла все пак да размърдам глупавата сянка.
Хвърлих и поредната кама, този път съсредоточавайки се извънредно много в нея. Тя измени като че ли съвсем леко пътя си на летене и..

Камата която момичето се опита да контролира със сянката не стигна далеч , а Хавиер наблюдаваше всяко нейно движение след като тя не успя да уцели куклата той я погледна и каза .
-Добре се справяш на прав път си но се опитай да се концентрираш повече върху сянката . /и се усмихна .

/Опиши новия си опит /

Бях изморена и може би за това бях разсеяна и разконцентрирана. Вероятно заради това не успявах да науча умението толкова бързо, колкото се бях справила с другите. Поех дълбоко въздух и хвърлих поредната кама. Нищо.. Оръжието профуча покрай мен и дори не успях да разбера кога се заби в стената. Погледът ми се замъгли за секунда, започнах и да се потя. От напрежение, или умора ставаше това.. Нямаше значение. Трябваше да науча умението, беше важно. После трябваше да ходя и на работа. Ужас! Ето, следващата кама профуча, а аз загледана съм сянката и отново нищо не направих. Стараех се умората да не ми личи, не исках да изглеждам така слаба.
Трябваше да успея, нямаше друг вариант! Следващото оръжие.. Метнах го и се съсредоточих върху сянката му. Като че ли имаше малко напредък, то разколеба траекторията си, но отново се заби в стената. Отново - дълбоко въздух, следващата кама, беше неизбежно. Сянката и като че ли се съпротивляваше твърде много. Мигнах.. отворих очи и тя беше паднала на земята. Но аз бях инат, нямаше да позволя провал! Виждах, че няма да стане така. Стегнах се доколкото ми беше възможно. Следващото...
Сянката се опитваше да ме изтощи, като че ли. Знаех че не е така, но сигурно съм се опитвала да се оправдая заради неуспехите си - многобройните. Оръжието като че ли ме послуша поне малко този път, и..

/Едитни си поста и го направи с друг цвят или премахни цвета Синиото дразни очите ми и немога да прочета дългия ти пост /

Този път камата й попадна точно в целта и тя погледна към Хавиер, който сериозно й кимна.
- Пробвай още веднъж за да се убедиш, че не е било случайно.
За нейна изненада и облекчение младият асасин бе напълно прав. Камата й пак уцели куклата и Елизабет неволно се усмихна.
- Поздравления. - похвали я Хавиер и допълни. - Напредваш бързо и целеустремено. Имаш талант, гледай той да не залинее и ще постигнеш много. Поне така мисля аз.
Той си позволи една от редките му криви усмивки, но изглеждаше доволен.
- А сега, аз трябва да тръгвам. Имам неотложна работа, която ме чака. Надявам се да се видим пак някой ден.
Думите му бяха леко странни, но всеки човек имаше собствените си мрачни тайни.

/Получаваш умението и 5 Атака, 2 Магия, 15 Опит./

Въздъхнах от облекчение. Умората вече ме съсипваше от всяка страна. Но все пак инатът ми оцеля и успя! Със бавна и запъваща се крачка тръгнах към изхода, но изведнъж рязко много ми се зави свят, и почувствах нужда да седна някъде, но нямаше къде. Наоколо имаше само тренировачни зали, без места за почивки. Бях принудена да продължа да вървя, докато накрая не излезнах, и се запъти към общежитията, за да поспя, и да си стегна багажа. Бях крайно решена на следващият ден да тръгна към Черната Цитадела - покоите на Императора. Залитайки се изгубих в далечината.

Vlad написа:: - Добре. Опитай се тогава да наложиш контрол над моята сянка. Както вече знаеш всяка една сянка си има характер, но при одушевените той е много по-силно изразен. И следва характера на собственика си. Негово отражение е. Ще е по-трудно, но ако успееш с мойта, едва ли ще имаш проблеми с нечии други.

/Опиши опита си и ок, ще добавя умението.

След като излуша внимателно насоките и разяснението на своя учител , Рейкадо бе готов да се пробва макар и с малки съмнения в това , че ще успее бързо с увладяването на тази техника за подчиняване на одушевените сянки. Може би ако трябваше да подчини сянката на някой друг щеше да му е по-лесно , защото характера и волята на Дред никак не са слаби. Това обаче не трябваше да отклонява младия убиец от пътя по които бе тръгнал, а за да стане добър трябва да бъде признат от най-добрите , а Безплътния със сигурност бе един от тях. Подчиняването на неговата сянка бе още една крачка на пред за обучаващия се асасин. Хлапето нетрябваше да показава съмнението си затова , затвори очи и започна да се концентрира върху това което трябваше да направи. Търсеше контакт със сянката на учителя дълбоко в собственото му подсъзнание. Контакта нямаше да закъснее , но Сансоу все още мислеше с какво да привлече сянката да му помогне. Мозъка на момчето веднага започна да действа по този въпрос , щом сянката бе отражение на собственика й то и тази нямаше да иска нещо различно от Дред. А какво иска той най-много ?...питаше се Рей. Тогава в главата му просветна - разбира се и тя би искала да види Вайл , сразен. Контакта се осъществи веднага след страхотната идея на асасина.
-Аз съм Рей ... - продума студено момчето - имам нужда от твоята помощ да сразя един тиранин на име Вайл , можеш ли да ми помогнеш?

Сянката на Дред се издаде леко напред, после още малко и след миг рязко се изстреля към Рей, обгръщайки го като плащ. Но доста стегнат плащ.
- Хм. - рече замислено Дред. - Трябва да призная - добро начало. Привлече интереса й. Сега трябва да докажеш волята зад думите си. И сенките, като хората, мразят да ги мамят. Трябва да й докажеш, че наистина имаш в предвид това, което каза.
Рей долови в думите на учителя си скрит смисъл. Той сякаш го питаше дали наистина има истина в думите му, или ги е използвал единствено с цел усвояване на умението.

/Опиши действията си./

Сянката бързо обгърна Рей , като остана вцепенен от бързото движение на сянката. Все пак не остави страха и паниката да го обвземат , една ехидна усмивка се изписа на лицето му. Хлапето вече беше свършил с трудната част от задачата си , а именно да привлече вниманието на сянката на майстора. Момчето вече бе измислило какво да каже на сянката , но тогава чу димите на Дред той трябваше да убеди сянката , че думите му са истина а това можеше да се окаже трудно.
-Знам , че това е и твоя мечта - започна Сансоу - аз не просто мечтая за това ... аз живея за това. Но все пак знам възможностите и не ги надценявам .. още съм слаб и за това ми трябва още сила и развитие на моите умения , ако ми помогнеш ще бъдем една крачка по напред към тази заветна цел..-младия убиец едва здържаше емоцийте си , като дори при някой думи се усещаше промяна на гласа му от спокоен на гневен. Всичките му думи бяха искрени , сега само трябваше да разбере дали сянката е съгласна с него..

От сянката не последва реакция известно време, а Дред следеше опита на момчето мълчаливо. Постепенно сянката на Майстора намали натиска си и се плъзна по цялото тяло на Рейкадо, оставяйки единствено лицето му неоткрио. Младежът, обаче, не се чувстваше притиснат или задушен. Той усещаше, че е постигнал някакъв контрол над сянката. Сега оставаше само да изпробва този контрол.

/Опиши какво искаш да направи сянката -> дали да добие някаква форма или да предприеме някакво действие. Резултатът остави на мен./

Хм...това бе единствено , което се проплъзна в главата на момчето , а на лицето му се разтегна една широка усмивка.
-Благодаря , за доверието!-каза Рей на сянката на майстора. Сега хлапето трябваше да пробва какво може да прави с одушевена сянка. Младия убиец отвори учи като погледна Дред , искаше от сянката да направи точно копие на себе си. Това би му било полезно ако изпадне в ситуацията в която врагът е много числен.

Сянката известно време не предприе действия, а после се отдели от Рей и се плъзна по пода. Когато застана пред него, тя започна да се надига постепенно и да добива черти. Тя доби неговата форма, което донякъде бе изненада, но Рейкадо нямаше време да обмисли това. Едната ръка на сянката се одължи и прие формата на дълъг кинжал. А после копието на Рей го нападна. Дред следеше мълчаливо сцената.

/Опиши действията си. Дали се защитаваш, дали атакуваш и ти, дали не мърдаш или пък казваш нещо. Резултатът ще опиша аз./

Рей набюдаваше сянката внимателно и всяко нейно действие , след малко тя стана като него. Все едно момчето се гледаше в огледалото. Но неговото копие го нападна , явно трябваше да се докаже пред сянката като я победи мислеше си той. Кинжала се приближаваше все повече до младия убиец , той се опита да блокира удара с протектора който бе на дясната му ръка. А след това да нанесе едно ляво круше на сянката , която бе станала досущ като него.

След като ударът й бе блокиран, сянката моментално нанесе втори, този път с левия си крак. Явно първият бе заблуждаващ, но пък контра-удара на Рейкадо я застигна точно както бе планирал младият асасин. Тя залитна, или по-скоро потръпна като отражение на мъждива светлина, а на свой ред Рей усети тъпа болка в дясното си рамо, където го бе застигнал ритника на двойника му. Сянката се отдръпна малко, после потрепера още веднъж и формите й се размиха на петно върху пода, което на свой ред се върна на мястото си.
- Вече усвои начина. - каза Дред, който бе мълчал и гледал опитите на ученика си известно време. - Вече можеш свободно да боравиш с умението. Одушевените сенки няма да изпитват уменията ти, като моята. Ще знаят, че трябва да ти съдействат. Освен това, мисля, че вече си готов за изпитанието си напреднал. Почини си и когато се чувстваш готов ела в Главната зала.

/Получаваш умението "Манипулация на одушевени сенки", както и 6 Магия, 3 Защита, 1 Атака, както и 15 Опит./

Аои прекрачи прага на Мрачните зали. Той знаеше къде отива и директно се отправи натам. Даниел трябваше да е някъде наоколо и беше време вече да се появи.
- Даниел, излез, излез, където и да си. - Извика Аои с леден глас, типично в неговия стил.
Сега оставаше само зеленоокият да излезе от скривалището, готов да научи Аои на нещо ново, не защото искаше, а защото беше длъжен. Това щеше да е интересно, край на скуката.

Даниел се появи безшумно по коридора и застана пред Аои. Зелените му очи се забиха в сините на Аои.
- Върнал си се значи. Но защо не си дошъл лично, а чрез този сенчест двойник? Няма значение. Кажи за какво си дошъл.
Зеленоокият асасин се облегна на стената в привидно небрежна поза и зачака.

- За какво? За каквото съм тук и всеки път. Знаеш, знаението е оръжие, което ще съумее да убие всичките ти врагове.
Аои се прибилижи до Даниел, който се беше облегнал небрежно на стената, но всичко беше толкова привидно, облягайки се на едната си ръка, което направи лицата им непосредсвено близо едно до друго.
- Но ти, Даниел, няма вече на какво да ме научи. - Лунатично прошепна Аои, замахвайки с другата си ръка, в която удобно беше легнала една кама. Сенките рязко се обвиха около тялото на зеленоокия хищник, задържайки го на едно място.

» Тренировъчните зали
» Подземни тунели и зали