Мрачните зали

Илиданси би на някаде шута.

Блейз пристигна тук по обичайният начин - ходейки бавно със студено изражение кърваво червени очи и с гордият ястреб на дясното му рамо .
Докато вървеше той се оглеждаше с периферното зрение да види нещо което да го опъти или някой човек . Той реши че , в никакъв случай не трябва да мести само главата си това щеше да развали визията му ...

Малко по-напред едно момиче, облечено в черни дрехи го опъти към кабинета на Майстора(след като видя черната гривна) и скоро Блйез се намираше пред боядисаната в черно дървена врата. Явно черният цвят бе на мода тук. Около него от време на време минаваха други асасини, но всички мълчаха и не заговаряха първи.

Блейз леко отклони погледът си и се кръстоса с този на ястребът който каточели кимна . Червеноочкото не се обръщаше на страни. Това , че има други персони някаде там из сенките не го притесняваше .Та те дори нямат причина да го нападат гривната се виждаше на ръката му .След малко той почука на вратата върхо която Блейз несъмнено обърна внимание . Дървената врата бе много добре изработена , а мрачно-черната боя пасваше идеално на цялата врата и дори на цялата обстановка в стаята .Докато чакаха Ястребът оглеждаше всичките сенки които се криеха в мрака или по точно в други сенки , а тук таме мяркаше и по няколко чифта очи .

- Влез. - чу се познат студен глас.

Хавиер стоеше зад бюрото и явно донякъде се опитваше да подражава на строгата физиономия на Майстора, обаче не му беше по силите, поради простата причина, че самият Майстор Дред криеше лицето си по всяко време. Като видя влизащия Блейз, той му кимна за поздрав и започна направо по същество.
- Тук си за да започне посвещаването ти в занаята на асасинството. За разлика от повечето, които влизат в този кабинет обаче, няма да ти задам въпроса дали си убивал досега. Отговорът се чете в очите ти. Както и в аурата ти. - тук Хав всякаш се сети нещо и попита. - Можеш ли да четеш аури?

Блейз не отговори,а в место това продължаваше да гледа със студеното си изражение Хавиер . Обаче ястребът на червеноочкото литна като траекторията му описа хикс и накрая птицата изписка и кацна отново на дясното рамо на момчето . Това бе виден знак , че явно Блейз неможе да чете аури.Чернокосото момче не обичаше да казва неща от сорта ,че е слаб , неможе,незнае и именно заради това не отговори на учителят си .

- По принцип четенето на аури е много полезно за асасините. - започна да говори Хавиер, без да показва емоция. - Например аз знаех, че точно ти стоиш пред врата, още преди да почукаш. Усетих аурата ти, въпреки че не бих казал, че е сред най-приятните. Достатъчно студена е да замрази езерото в околностите, но това е друг въпрос. Като за начало, затвори очите си, аз ще стана от бюрото и ще отида в някоя точка на стаята, а ти се опитай да почувстваш присъствието ми. И кажи на крилатия ти приятел да не помага. - усмихна се леко Хав.

/Свободно РП, от което зависи успеха. Smile

/

Блейз изслуша внимателно учителият си и си повтори на ум всичко което той каза .Е щом е полезно много за асасините няма как да не го усвоя .
После със студеното си изражение се обърна към ястребът и го предобреди да не му помага .
Така готов вече да започне с опитите той затвори кървавочервените си очи , отпусна се , пречисти съзнанието си от външни мисли и си зададе въпросът . Значи трябва да се доверя на инстинктите си ? И да се опитам да почувствам чуждото присъствие ? Е ако този направи това с изчезването в сянката едва ли ще го намера и след един век . Чернокоското се беше отклонил за момент , затова пак се концентрира , съсредоточи вътрешната си енергия и започна бавно да я изпраща балансирано по всички клетки на тялото .След това си пое дълбоко въздух всякъш щеше да вдиша чужда енергия и след като задържа за момент поетия въздух в белите си дробове го изпусна на вън през устата си . Това продължи още една две минути след което започна да се опитва да изпуска съвсем леко част от душевната си енергия из атмосферата .Това също не отне кой знае колко много време .Когато се мислеше за готов с това не му хрумваше какво трябва да направи,но без да се разконцентрира той импровизира продължи да изпуска по съвсем малко от своята енергия и се опитваше да обгърне цялата стая с своята лека енергия и можеби когато съвсем незначителната му енергия из стаята се сблъскаше с чужда енергия или по точно чужда аура щеше да разбере , че там е Хавиер разбирасе ако в стаята не се криеше и някой друг .Така след броени секунди когато той беше почти сигурен че неговата лека аура от енергия се е разпростряла из цялата старя започна да вдиша бавно въздух през носа като някакси издърпваше все едно в съзнанието си енергията отделена в атмосферата и когато засечеше чужда енергия щеше да е успял със сигурност да ръзбере къде е кучият му син. Какво ли щеше да е изненаданото изражение на Хавиер ако ме види,че успявам питаше се червеноочкото

Блейз усети присъствие наистина. То се намираше на рамото му и беше диво, гордо и в момента, гладно. Момчето осъзна, че усеща настроението и чувствата на ястреба си, както и дивият му инстинкт. Това, до известна степен беше нормално, двамата с хищната птица бяха сътрудници и им беше по-лесно да улавят аурите си(въпреки че ястреба го приемаше като инстинкт, а не като четене на аури). Някъде пред него, Блейз долавяше и нещо друго...мрачна аура, това бе единственото й описание. Можеше почти със сигурност да посочи мястото на Хавиер, но все още не усещаше настроението му или по-дълбоките му мисли.

/Блейз имаше 2 възможности.
1. Да посочиш Хав с пръст и да приключиш тази тренировка.
2. Да ср опиташ да осъвършенстваш допълнително умението(Напреднало четене на аури), но има шанс да се провалиш./

Блейз изкаше да постигне тотален успех и затова не се спря само с установяване на положението .Той изкаше да усети настроението на Хавиер , част от мислите му и дори емоцийте му.Червеноочкото веднага направи асоцияция например със това как определя вкусът на храните чрез езикът си . Така щеше да вкуси част от аурата на Хав придърпана от неговата собствена .Планът беше вече съставен той се залови за действие свикнал вече с концентрацията,баланса и съсредоточаването той започна да придърбва енергията си като всякъш бе залепила с паяжина част от аурата на Хав и я придърпваше лека по лека . По едно време се разконцентрира,но бързо се съсредоточи пак и успя да увладее положението като запази невидимата мрежа така да се нарече здрава . Когато аурата на Хавиер бе достатачно близо до чернокоското той си представи как я близва . Та така трябваше да усети вкусът на емоцийте му . Сега оставаше да се опита да разбере настроението му . Кожата му настръхна всякъш сетивото му за допир се изостри , а в същото време вдишваше от вече придърпъната енергия миризма. Ако миризмата бе приятна значи учителият му е в добро настроение . Или пък ако допирът е нежен и лек също . Дойде времето на най - трудната част . Сега Блейз трябваше да успее да установи част от мислите на Хав. Той се концентрира добре , съсредоточи се внимателно,балансира собствената си енергия и се опита да запази останалата част от парчето аура,което бе придърпъл към себе си от Хавиер.И така той започна да изпраща двете примесени енергий към ушите си .След малко всякаш енергията трептеше и издаваше някъкви звуци на много ниски чистоти ....

Настъпи моментът на истината
Дали Блейз успя ?

Информацията, която получи беше сравнително подробна. Вече знаеше точното място на Хавиер, в ляво от бюрото му, облегнат на една от стените. Временният му учител беше изпълнен с любопитство и леко нетърпение, както и с мрачни мисли и подозрения относно края на войната. Имаше и нещо странно в него, нещо като незадоволен глад да убива, като на див звяр, който са държали в клетка твърде дълго и са го подлъгвали с кървави парчета месо, но не са му позволявали да излезе и сам да си улови плячка. Но това беше много добре прикрито и Блейз не бе сигурен за него.

/Поздравления, можеш да си добавиш "Напреднало разчитане на аури" в графата с уменията, получаваш и 4 Атака и 2 Защита, 15 Опит./

Блейз вдигна пръста си и посочи натам,където беше Хавиер,а в същото време каза леко предизвикателно
- Е дано задоволих любопитството ти ?!
Останалата част от информацията която червеноочкото бе добил в пръвия момент мислише за по добре да не казва ,но се сети как се бе заял за неговата аура и решен да му върне услугата чернокоското добави
- Твоята аура също не е от най-тачливите , като на обезомял звяр е.
След това младият асасин млъкна и придоби студен вид .

Лицето на Хавиер не издаваше емоция, но аурата му издаде мигновената му изненада.
- Интересно. Не очаквах да добиеш чак толкова подробна...информация. Май трябва да се уплаша от таланта ти. - усмихна се леко той. - Сега, като знаеш как се четат аури, искаш ли продължим с нещо ново, или пък да отидем да поизбием малко от диваците, обсадили Академията?

Блейз го дари за последен път с още една от своите леки усмивчици,които биха пленили всеки .Той си бе спомнил жаждата за война която бе усетил в аурата му , е щом така изка така да е помисли си червеноочкото .
- Ще дойда. Все пак съм твой ученик , но се надявам по късно да продължиш с обучението ми .
Каза Блейз , а в кърваво червените му очи заигра огънче .

Опасен блясък се появи в очите на Хав.
- Да тръгваме тогава. Към предната кулата на Академията, там е последния ни останал батальон. Първите ни цели ще са пустинните магове и военноначалници, разбира се.
С тези думи той провери набързо оръжията си, препаса двете си кодачита под черното наметало и тръгна към вратата.

/Пиши тук/

Блейз влезе в една от мрачните зали , като студеното му изражение бе по смразяващо от всякога , а цветът на очите му бе толкова кървав , че човек можеше да го сбърка за вампир . Влизаше тихо , като внимаваше да не издаде присъствието си и да предизвика излишно внимание , а гривната на асасините стоеше на врата на ястребът му . Той се шмугна бързо в един и всъщост единстеният свободен , мрачен ъгъл . Там той седна, затвори очи и облегна гърбат си върхо леко навлажнената и студена стена .После започна да размишлява върхо битката или по точно върхо всичката онази кръв,която бе видял горе от кулата . Постепенно аурата му без той да усети започна да се разпространява из мрачната зала .Напредваше по стените,тавана и пода , а съзнание на момчето ставаше все по смразяващо и смразяващо под въздейстието на студените му мисли за преживяната битка , които обгърнаха съзнанието му.После мислите му го удариха в белегът на лявата ръка , който той бе получил от неуспешният опит за убийство на майкаму. Вдействителност той щеше да умре ако не бе баща му . При споменаването за баща си се убърна и впери кървавите си очи в ястребът който сякаш му кимаше . Това замрази още толкова душата му , а аурата му ставаше все по студена и по студена .След малко момчето бръкна в обувката си и извади с лявата си ръка хладната кама с която и му бе направен белегът в лявата ръка .Той започва да пипа острието и като натискаше с камата до толкова , че оставаше още съвсем малко натиск за да се пореже . Е стана работата . Червеноочкото поряза безименния си пръст съвсем леко , а кръвта започна да се стича по камата . Когато по цялата кама вече имаше една линийка червена течност той се успокои . Когато отвори очи вече преживял всичкият стрес усети как впечатляващо студената му аура се простира по цялата стая . Какво ли е станало докато бе превзет от мислите си чудеше се чернокоското . Ще има ли някакъв ефект върхо присъсващите в залата ?

ПП : Значи тва съм го писал като тренировка за едно уменийце за което се бяхме разбрали .

Останалите асасини му хвърляха по някой стреснат поглед и продължаваха по задачите си, с малко по-бърза крачка от обикновено. Имаше и такива обаче, явно новаци, които видимо се разтреперваха и се заковаваха на място без причина. Блейз осъзна, че ако доразвиеше това умение, което случайно бе открил, щеше да се сдобие с мощно оръжие.

/3 Магия, 2 Атака и умението "Смразяваща аура - ниво 1" или "Смразяващо присъствие - ниво 1" или каквото друго име му измислиш. +15 Опит./

Блейз си почина за момент после си рече да потърси Хавиер . Сети се как той миналият път бе разбрал за него и това го караше да си мисли , че и той ще се справи . Червеноочкото затвори очи и започна да изпуска тънки снопчета енергия излизащи от аурата му с опит да се разпростят нявсякъде в залата и колкото може по надалече извън залата . Тънките снопчета се движеха и чернокоското вече започна да опитва да установи дали познатата аура на Хавиер се намира някъде в обхвата на техниката му , а ако Хавиер бе някъде на далеч щеше да е доста кофти за него . Блейз изкаше учителият му да го научи на тази техника , но при определени опстоятелства би се примерил и с друг . Така той продължи в опитите да засече Хавиер .

ПП : Кат си готов да пишеме РП , а не само тренировки и обучение пиши по skype

Блейз успя да различи аурата на Хавиер. Оказа се, че учителят му точно влиза в кабинета, в който Блейз го беше заварил й първият път. Аурата на Хав беше хладна и пресметлива, както винаги.

/Можеш спокойно да отидеш там и да запoчваме. xD/

Веднага щом определи местонахождението му той тръгна като дори нямаше смисъл да се води по източникът на аурата . Пътият му беше познат . Крачейки бавно със студено изражение и с на пръв поглед затворени очи , които вдействителност гледаха в земята той почука на кабинета и влезе . Ястребът позна хавиер и изписка за поздрав , а Блейз реши да си спести формалностите , само се поклони леко и направо мина към съществената част . Той изкаше да усвои техниката със сливането или по скоро изчезването в сенките , затова каза със студена нотка на Хавиер
- Ще ме научиш ли на номера със сенките .
След което погледът на червените му очи плъзна из стаята , а учите му се втренчиха в очакване на отговор .

- Да започваме. - започна по същество Хав, като преди това кимна за поздрав на Блейз и ястреба му. - По принцип всеки има в себе си потенциал в една или повече школи на магията. Разбира се, в някои този потенциал е силно изразен, в други по-малко. Ние, асасините, развиваме донякъде магията си или по-точно един неин аспект, наречен тъмни изкуства. Боравенето със сенките и използването на илюзия са само част от тези тъмни изкуства. Преди да те науча да манипулираш сенки, трябва да отключим този потенциал в теб. Освен ако вече не си го отключил? - поинтересува се Хав, като стана от стола си и се облегна на бюрото със скръстени ръце.

Ахам кимна студеното лице на Блейз всякъш разбра какво изка от него Хавиер . Е червеноочкото му отвърна с въпрос
- Доколкото разбрах ме питате дали притежавам в кравта си умението да боравия с тъмни изкуства ?
А след това момчето добави и постебенно започна да се обръща към белегът на лявата му ръка
- Ами не съм посветен във тъмните изкуства предполагам , но пък доколкото помния притежавам асасинска кръв .
После сведе глава за да превъзмогне мисълта за родителите му и без да изтрива студената физиономия от лицето си зачака решението на Хав .

Хав замълча малко, оставайки време на Блейз да увладее емоциите си, после каза:
- Тогава да "отключим" потенциала, който се крие в кръвта ти, Блейз. Като за начало, седни на стола зад бюрото и се опитай да се концентрираш. Махни всички излишни емоции и чувства от съзнанието си. Аз лично го правя като си представя буен огън, в който хвърлям всичко ненужно, докато не остане само той. Но това е мой подход един вид, незнам дали при теб ще проработи. Когато постигнеш концентрация искам от теб единствено да запалиш свещта на бюрото ми със съзнанието си. Това не е част от тъмните изкуства, както със сигурност знаеш, но ще отвори съзнанието ти за тях. Постигнеш ли този малък пламък, ще можеш да продължим по същество.

/РП-то е критерий за успех./

Вървях бавно,изтръпваща от мястото.Ох,защо толкова мразех да идвам тук..Не ми беше уютно,беше ми студено и негостоприемно и тъмнината цялата ме обгръщаше,само Дред липсваше,обаче си мислех,че може би има заместник,кой знае..Нямаше да оставят нещатата така най-вероятно..Докато вървях си мислех за колието,което ми даде,най-накрая бях разбрала,за какво е обаче,как се получи отново не разбрах и как бе предвидил,че ще протекат нещата,нима ме познаваше толкова добре?Не вярвах...Скоро стигнах вратата и почуках,така и така не дочаках отговор,просто я бутнах и със скърцане се отвори.Вътре имаше две момчета..И на двамата аурата беше тъмна,асасинска..
-Добър ден..-усмихнах се чаровно аз и пооправих косата си,като я вързах на кок,от който,естествено,един кичур падна на лицето ми и го сложих зад ухото си..-Майстор Дред е на бойното поле,някой от Вас,господа,ли го замества?И ако е така би ли ме научил на нещо,преди съвсем да съм изостанала с Асасинските умения...?-попитах с ясен и дълбок тон.Аквамаринените ми очи лъщяха под мъждивата светлина в залата.Не знаех,на кой да говоря на Вие,така че дадох воля на царските обноски,които ме накараха да уча като по-малка.Колието висеше между ноктите ми,пръстите ми..Чудех се защо го държа още..Обаче бях решена да се взема в ръце за уменията,защото трябваше да премина и напредналия курс...исках нещо повече..

Блейз разбра какво се опитва да му каже Хавиер, погледна за последно свеща , затвори очи и се отпусна . После се сети ,че излишните му емоций трябва да изчезнат. Чернокоското веднага си направи асоцияция с замръзяване . Младият асасин отпусна аурата си и и даде воля като на живо същество , а в този миг получи проблясък в съзнанието си . Блейз продължи да следва указанията на Хавиер,след проблясакът той си представи някакъв изграден от съзнанието му свят в който запраща всички негови пречещи му мисли и те временно замръзват . Момчето не знаеше как да продължи , а и щом Хавиер не му бе дал указания или изкаше да му е по трудно или просто нямаше какво да му каже . Е явно сам тряваше да реши , поне този път не бе изправен пред дилема . Така момчето без да мисли реши да се довери на подсъзнанието си , а единственото , което той съзнателно можеше да направи е да се моли подсъзнанието му да изка да запали свеща . Как щеше да стане това момакът не знаеше .

» Тренировъчните зали
» Подземни тунели и зали