Мрачните зали

Даниел наблюдаваше отстрани. Провалът щеше да бъде грандиозен. никой ли не беше казал на този асасин, че да поддържаш две стени от енергия е по трудно, отколкото един цилиндър?! Големи несериозници бяха хората в тази Академия. И да, ето, след около половин минута потене и усиля да слее двете стени задната се разпиля на хилади пърченца.
- Не, не приятелче, не си прави жовота мендоксе. Издигни цилиндър ще ти е по-лесно да го поддържаш. Продуктите, които казват 2 в 1 на опаковката, са винаги лъжа и измама. Опитай пак.

Аои дори не погледна ходещият мътвец. Той остана безмълвене. Не искаше да отговаря на Даниел. Имаше време да говорят и да се заяждат помежду си – когато ходещият мътвец престанеше да се прави на малко и уплашено девойче, а задейства атентата си срещу Хавиер. Възможно е и да са само празни приказки. Аои не смяташе, че много опит ги делеше един от друг. Удоден момент ли чакаше Даниел. Няма такова нещо като удобен момент – винаги може момента да те прецака по най-коварния начин с непредвидена ситуация.
Аои смеси тъмната си енергия с аурата. Въртеше я яростно, за да може добре да се смесят „съставките’ – това стана за по-малко от миг. Асасинът издигна цилиндъра около себе си втвърдявайки аурата си.

И... той се пръсна из въздуха. Явно беше нервен. Бързаше.
-Знаем, че си бърз, асасино, няма нужда от демонстрации. По-спокойно. Пробвай пак.

Аои изобщо не беше доволен от постижението си до момента. Чувстваше се леко отпаднал и температурата започна да се покачва в помещението. Той нямаше намерение да се отказва. Интересното те първа започваше да се заформя в главата на Аои. Той отново издигна стената пред себе си втвърдявайки примесената черна енергия с аърата си във формата на стена.

Аурата се преплиташе със стената от енергия. Мъчеше се да се захване и да заскрежи стената на своеобразния щит, но не успяваше да го улови. Аои изглеждаше отпаднал.
-Спри! - изкомандва Даниел - тук стана горещо. Може би трябва да си починеш и да пробваш отново.

Аои се облегна на стената и прибра ръцете в джобовете си. Огледа добре Даниел – малка заядлива гад, която не заслужава да живее. За момент съжали, че следващата му жертва не е успяла да го убие и да го оттърве от мъките му. Какъв ли вкус имаше кръвта му? Дали обикновения солен вкус или нещо по-различно. Силно се надяваше да е различно, че да му достави по-голямо удоволствието убийството на този ходещ мъртвец.
Аои вече поотпочинал и знак за това беше понижаващата се температура на равни интервали от време. Асасинът поседя така безмълвен още няколко мига, пое си дълбоко въздух с целия капацитет на белите си дробове, издиша го бавно измествайли главата си и погледът си от Даниел. Изведнъж очите му се плъзнаха настрани и отново се заковаха в зеленоокия учител.
- Даниел, дразниш ме.
Аои смеси черната си енергия и я вля цялата в аурата си, която блестеше и отразяваше цялата светлина наоколо в многобройни цветове. Тя се спусна бързо към Даниел, обгради го в куб. Аои я втвърди изпозлвайки цялата си сила, за да направи измъкването на Даниел възможно най-трудно от там. В очите на синеокия асасин се виждаше лекото напрежение от задържането на техниката.

Даниел беше хванат в капан. Така се получаваше като учиш фанатични копелета на опасни неща. Даниел се опита да завърти сенките около себе си и да се измъкне, но асасинът се беше погрижил. Можеше да превземе аурата му, само да не беше толкова студено, мамка му. Даниел заби една от малките си ками в щита. Той леко се пукна, но не достатъчно, за да се разпадне. Имаше нужда от нещо друго. Фанатичният поглед на Аой показваше, че има още скрити козове, беше рано да се правят сметки.

Трудно беше да се поддържа този куб особено като ново умение, но Аои имаше намерение да покаже на Даниел как не биваше да се заяждат с него. Синеокия асасин манипулира куба и той започна да се смалява. Даниел се опита да го застопори с крака и ръце, но не успяваше. Смалявайки куба пукнатината от камата беше изчезнала, а вътре ставаше още по-студено. Аои се разсмя и леденият му глас се понесе из залата.
- Рано ти е да умираш. Имаш да слагаш нечии очи в буркан, заради това, което ти причиниха.
Аои отслаби силата на куба и стените изтъняха. Той изчезна в сенките.

Даниел побесня. Никой не си играеше така с него. Гневът му се изля във вик и разби остатъка от куба на пърченца. От Аои нямаше и следа.

/Поплучаваш умението, 10 защита, 5 маг атака и 10 опит/

Vlad написа:: - Ако не си твърде изморена, може да преминем към манипулация на одушевени сенки. Например моята. Това умение ти позволява да използваш сянката на даден човек за собствени цели. Например, мога да използвам твоята сянка за да се появи бързо зад теб или пък да я накарам да те атакува. Ако искаш пробвай да манипулираш моята. Но знай, че всяка одушевена сянка си има характер, който олицетворява този на собственика си. По-трудни са за манипулация.

/Ако решиш да пробваш, опиши опита си./

Хавиер не беше от мъжете с най-лесните характери. Значи манипулацията на сянката му нямаше да е никак лесна. Реших да опитам по милия начин, затворих очи и се опитах да се фокусирам изцяло върху силата си, и върху сянката на Хав. Не се напрегнах много, ако сянката му усещаше нещо, щеше да е по скоро галене, отколкото натиск или заповед, поне аз така си мислех.
Въздъхнах и отворих очи, поглеждайки учителят си, но той кимна в знак да продължавам, и аз затваряйки очи, продължих да правя същото.

Момичето започна да усеща доста по-ясно сянката на Хавиер. Но имаше нещо твърде странно в нея. Като сянка, в сянката. Като ядро...Интересно, това не би трябвало да е така, но Елизабет все още не го знаеше. Вместо това, докато се опитваше да контактува добронамерено със сянката на Хавиер, тя усети как това "ядро" се раздвижва, сякаш в протест на действията й.
Хавиер присви очи и каза тихо, но твърдо:
- Побързай.
Тя усети и моблата в гласа му.

-Съжалявам ако не се справям добре.. - казах със трепереща нотка в гласът си, и продължих да опитвам, този път по-настойчиво. Лицето ми се изкриви във странна гримаса, но все още изглеждах красива. Напрегнах се, доста повече от колкото в началото, но сянката му беше настойчива, инат, като самият Хавиер. Не искаше да се покаже, със добро, или не. Най-накрая впрегнах възможно най-много енергия във задачата си, и лицето ми се изглади от неприятната гримаса, която го бе покрила. Концентрирах се до толкова, че едва чувах гласовете на вън, и трудно можеше някой да ме отскубне от начинанието ми. Поех дълбоко дъх, а сянката..

- Не, справяш се добре. - промълви Хавиер. - Просто тези дни...
Той не довърши изречението. Сянката му продължи да се съпротивлява, но се бореше не само срещу момичето, но и срещу нещо друго. В следващия момент тя напълно се отдаде на Елизабет, сякаш търсеше в нея закрила от нещо друго. Това беше крайно нетипично.
- Опитай се да я накараш да направи нещо.

-Добре.. - казах аз тихо, изненадана от нетипичната реакция на сянката. Какво и беше на сянката?? Питах се, но не можех да си дам отговор. Тя така се отпусна, сякаш се криеше при мен. И беше така внезапно, като се имаше в пред вид, че до преди секунда не искаше да ми се подчини. Както и да е, трябваше да побързам, така ме беше помолил Хавиер, а до сега не беше имало случай, в който да ми е казал нещо и да не съм го изпълнила.
Опитах се да накарам сянката му, да се увие около мен, просто защото това беше най-близкото място, което виждах в момента. В първият момент не ми се подчини, после лека по лека започна, но все още се дърпаше.

Сянката на Хав постепенно се уви около нея плътно и я прикри от очите на асасина срещу нея. Той леко се усмихна, но изглежда нещо го човъркаше.
Момичето имаше чувството, че на мястото, което беше заемала сянката на Хав преди малко беше останало нещо. Друга част от сянката? Не, тя беше сигурна, че е привлекла всяка частица от непокорното "отражение". Това, което беше останало беше като друго присъствие, но в момента, в който тя го забеляза, то се вля в Хав и той премига два пъти бързо. После пак се усмиха, този път по-широко и леко криво. Имаше нещо странно в погледа му.
- Много добре. Знаех си, че ще успееш.
Тонът му беше станал леко по-дълбок и звучен, но друга разлика сякаш нямаше.

/Получаваш +4 Магия, +2 Защита, +15 Опит и умението./

F1reF1stAc3 написа:: -Несе получава момче препоръчвам ти да си отпочинеш и да опиташ отново . /Каза Майстор Дред .

/Опиши почивката си и новия опит /

Лесли не хареса това, че наоколо се навъртаха и други асасини. Бяха му "приятели" върху които не можеше да използва уменията си. Той седна на земята и кръстоса крака като пустинен войн, но това му пречеше. Застана в позиция "лотос" която го успокояваше. В момента Пиерон изглеждаше доста капризен, но имаше право. През това време той мислеше как да направи техниката. Докато мислеше каза:
- Учителю! Може ли след тази техника да видя Хавиер? - След като го каза Лесли стана от земята и се изтупа след което започна да се концентрира. Бе правил същото и в седнало положение, но не се получаваше. Концентрацията бе от най-голямо значение в умение като това. По всевъзможни начини младежът раздвижваше маната си като така се концентрираше. Малко по-малко Лесли се концентрираше като движеше маната, а мускулите му трепереха от напрежение. Отново изхвърли маната навън през очите си като гледаше Майстора си в очите и се стараеше да вкара достатъчно мощна и достатъчно лека за съзнанието илюзия. Този път щеше да промени илюзията за да успее да я направи. Тази игричка му харесваше, и то доста. Малко или много илюзията започваше да действа, но едва ли това бе достатъчно за да получи умението. Каквото и да трябваше да направи Лесли бе сигурен, че ще успее.

-Не и ще те помоля да си починеш отново преди новия си опит . /Каза Дред с дебел глас вече му писваше от това хлапе .

/Опиши почивката + новия си опит И ТОЗИ ПАТ ОПИШИ КАКВА Е ИЛЮЗИЯАТА иначе ще седиш тук завинаги .... /

-Какво беше това?? - попитах учудена и го погледнах. Сигурна бях че имаше още нещо, зад самата сянка. Нещо, което я беше.. изплашило, може би, към мен. Погледнах с проницателните си тъмно сини очи и се усмихнах мило. В следващият момент обаче ми се зави свят. Може би тренировката ми беше дошла в повече.. Не, беше нещо друго. Нямаше начин да се изтощя от толкова малко. Облегнах се на бюрото, и се задържах малко там, след като ми мина малко, се надигнах и веднага казах
-Е, продължаваме ли?

F1reF1stAc3 написа:: -Не и ще те помоля да си починеш отново преди новия си опит . /Каза Дред с дебел глас вече му писваше от това хлапе .

/Опиши почивката + новия си опит И ТОЗИ ПАТ ОПИШИ КАКВА Е ИЛЮЗИЯАТА иначе ще седиш тук завинаги .... /

Лесли отново седна в същата позиция като се концентрираше. Мислеше само за едно и то бе как да изпълни илюзията и каква да е тя. Ядоса се леко на думите на Майстора. След кратко успокоение, Пиерон продължи с концентрацията. Младежът продължаваше с концентрацията си като бавно се изправи. Отхвърли разсейващите мисли от главата си и продължи напред. Раздвижваше маната си като я концентрираше в очите си. Отново изтласка маната, но по-бързо и вече се усещаше яростта му. Докато "изливаше" магията или така наречената енергия Лесли искаше да вкара огнена илюзия. Самият ад! Знаейки, че това няма много да му помогне той подготви резервен план. И тогава му хрумна друга илюзия. Започна да изтласква двойно повече мана навън като се стараеше да преплете тъмната енергия излъчвана от тази стая заедно с огнената си илюзия. Стаята наистина бе доста мрачна което би трябвало да помогне на Пиерон и ако той бе прав щеше да направи илюзията. Всъшност целта му бе само да покаже светлината в Мрачните зали колкото и това да не се харесваше на Майстора.

-В правилен път си продължавай . /Подказа Майстора Дред .

/Опиши какво правиш по нататък с илюзията си /

Една коварна усмивчица пропълзя през лицето на Лесли, а в илюзията се оформяше точно тази зала. Опитваше се да направи залата, но малко по-различна. Сега вкарваше и малко Пиро енергия като искаше в илюзията залата да стане по-светла. След като горе-долу я изсветли веднага смени обстановката. Сега мястото бе най-високият връх в Маунт Феруинд където светлината бе прекалено много. Върха не бе много споучлив тъй като Пиерон бе само чел за него или пък бе виждал рисунки. Малко или много Лесли успяваше. Засега илюзията бе добра, но не знаеше развоя. Можеше да се случи всичко. След като бяха на върха, младежът просто изчезна от илюзията. Мястото стана тъмно. Когато се сети, че Майстор Дред е от "тъмнината" той изсветли илюзията с още Пиро енергия. Около Майстора започнаха да се вият сенки през които от време на време се превиваха пламъчета.

-Браво . /Каза Дред след което с един лек замах на ръката си разруши илиюзията на Лесли .
-Получаваш умението си сега ти препоръчвам да идеш да поспиш за да усвои мозъкът ти умението .

/Получаваш умението 3 Атака . 3 Защита . 0 Магическа Атака 10 Опит /

- Добре! Само една молба! Когато видите Хавиер... - Лесли приготви едно листче на което пишеше: "Кажи кога започваме мисията!" - ...Предайте му това!

fuck_you написа:: -Какво беше това?? - попитах учудена и го погледнах. Сигурна бях че имаше още нещо, зад самата сянка. Нещо, което я беше.. изплашило, може би, към мен. Погледнах с проницателните си тъмно сини очи и се усмихнах мило. В следващият момент обаче ми се зави свят. Може би тренировката ми беше дошла в повече.. Не, беше нещо друго. Нямаше начин да се изтощя от толкова малко. Облегнах се на бюрото, и се задържах малко там, след като ми мина малко, се надигнах и веднага казах
-Е, продължаваме ли?

Хавиер се беше приближил до нея.
- Добре ли си? - попита я той тихо и сериозно, очите му гледаха изпитателно. - Ще продължим само ако се уверя, че не си уморена. Няма смисъл да се претоварваш. Когато човек е отпочинал схваща нещата по-бързо.
Момичето изглежда беше готово да спори.
- Колкото до другото...Това, което усети. Просто го забрави. - той се усмихна за да притъпи остротата на думите си. - Трябва да се справя с него скоро време. Или то да се справи с мен.

-Не съм уморена, не се притеснявай. - казах аз, и наистина бях готова да споря по въпроса, защото изглежда Хавиер беше убеден в обратното.
В следващият момент, когато Хав каза, че може "нещото" да се справи с него, се притесних доста. Нищо не можеше да победи силният мъж, който познавах в лицето на Хавиер, моят учител, и може би най-добър приятел в тази академия. Стреснах се, може да се каже и на малко по висок глас казах
-Какво е това нещо??? - а остротата в думите му преди това само ме стреснаха допълнително.

» Тренировъчните зали
» Подземни тунели и зали