Западният път

Лесли тръгна към предградията на ДИО.

Лесли тръгна към Академията.

Асе мина през Западния път беше се запатил на някаде .

Аои се впусна със скоростта си право напред. Беше толкова бърз, че нямаше как който и да било да го настигне. Наистина бързаше за някъде.

Академията вече се виждаше пред асасина. Беше доволен от свършената работа и срещата с девойката. Нямаше търпение да види как ще потръгнат нещата. Ставаше му интересно.

Аои тръгна към Владенията на Кариен и по-точно към Тирвос. Там той имаше малко недовършена работа, сладка работа. Спусна се право напред с бързината си.

Имаше нещо в очите на озни старец, което Аои видя, макар и за миг. Определено щеше да се върне, за да разбере какво е. Академията вече се виждаше, а той се забърза напред, имаше среща, с човек, който отдавна искаше за себе си.

Аои вървеше по пътя, имаше много недовършени работи. Мислеше си за Елиа и нейното желание да седи на едно място. Аои си спомни за последния път когато я видя - след това й се е случило. Колко беше наивна малката, ако си мислеше, че може да го скрие - личеше й от километри. Трябваше да си намери някой да я пази иначе скоро щеше или да бъде хвърлена в тамница или да умре. Аои нямаше намерение да го направи. Вече й беше предложил закрилата си, казал и бе каквото има да й казва - тежко признание. Скоро, много скоро щеше да стане нещ... Мисълта на Аои секна, не искаше да си мисли повече за случката от преди няколко мига. Той се спусна право напред.

Асе мина по патя беше освободил аурата си за да изгони слабите бандити .

Аои ходеше по пътя. Академията вече се виждаше, а той все още беше в ужасно настроение.

Лесли тръгна към Лорион.

Лесли премина от тук. Призова няколко феички и ги скри в гората за да разузнават. Движеше се тихо. Звука от дишането му бе приглушен. Наистина се движеше тихо и вървеше в сенките на природата. Бе тъмна нощ което спомагаше за неговото прикритие. Придвижваше се тихо, но все пак в ритъма на някаква музика. В някоя от кръчмите бе чул музика наподобяваща едно негово творение. От раната остана само белег върху кръста му. Белегът още не се виждшае тъй като Лесли бе превързан. Така той продължи към Академията.

Краката и отново я доведоха тук. Нямаше как, трябваше да мине по Западния път. Ето я и позната колиба в страни то пътя. Зачуди се дали случайно трупът на Прекрасен 1 е още там. Нямаше значение. Продължи смело напред. Трябваше да стигне до Лорион.

Mean girl написа:

Трябваше да го види и нищо нямаше да я спре беше нощ . Беше хубаво за нея . Нямаше да има проблем . Като някой преминеше през нея . Свеждаше глава. Положението и вече беше критично . Беше жадна . Нещо в нея я караше да напада хора, но и нещо я спираше . Само дето не знаеше защо Тази жена я посрешна . Не беше нейната учителка . Но голяма работа . Излезе от академията и пое на път . Нямаше време да спира . Дрехите и бяха разкъсани и тя леко казано беше много разсъблечена .Не й пречеше беше свикнала . Просто извади Робата и се загърна в нея . Тичаше с нечовешка скорост , достигаща бързината на Дивите зверове . Тичаше без да спира пое пътя към Цитаделата .

И така Елисавела скоро стигнала до Цитаделата...

Незнам чакаш ли някой да пише тук,или просто не си решила по какъв повод да влизаш в Цитаделата,обаче...Както и да е.Чувствай се свободна да пишеш там за където си се запътила..

Всичко,което бе преживяла до момента и всичко,което бе постигнала със собствените си усилия я караше да се усмихва,колкото и бледа,уморена и изцедена да изглеждаше всъщност.Никой не я чакаше,беше сама в Главната зала.Сама,празнуваща всичко,което бе постигнала по същият начин.Сините й очи се приковаха за момент в отражението й на една от колоните в края на залата.Беше неизмеримо красива и нежна,както и неизмеримо крехка,като от порцелан.Тръгна,с онази походка,която никой друг не притежаваше,която можеше да те унесе,докато се взираш в идеалния й силует.Щеше да отиде да се преоблече,да си вземе душ и да тръгне към Лорион,щеше да си почине там.Стигна до общежитията и извади ключа,който винаги бе в нея.Качи се на вторият етаж.Отиде до нейното легло,отвори гардероба си.Бе препълнен с дрехи,парфюми и обувки.Хареса си семпла черна рокля,която щеше да подчертава красивите й сини очи и която щеше да комбинира с диамантено си кръстче и черни високи обувки.Остави дрехите си до леглото и отиде да се изкъпе.Излезе ,с увитата около млечно-бялата си кожа, кърпа и седна на леглото.Oблече роклята,която подчертаваше идеалната й фигура,перфектните й извивки..сложи обувките и окачи кръстчето на врата си,което падна свободно в деколтето й.Беше готова.Никога не се бе нуждаела от грим,естествената й красота беше удивителна,никоя друга не можеше да я достигне в това естество.След като вече бе готова излезе и тръгна към околностите на Академията.Западният път бе наблизо.Щеше да повърви..Имаше нужда да помисли,а каква по-добра алтернатива от този вид "разходка"?

Аои отново беше свободен. Нямаше по-хубаво чувство от това. Сега оставаше да започне да прави това, което най-много обичаше - да убива. Имаше на идея от къде щеше да започне и най-странното, което е, знаеше къде да го намери. Явно беше развил шесто чувство или нещо от сорта... Луд ли беше вече?
Аои се спусна със скоростта си право напред. Това щеше да е... смъртоностно. Ура!