Стаята на Елиа

- Нареждания на Вайл. Не съм тук по мое желание. - леден тон зазвуча в стаята - Всъщност не пия.
Аои влезе още по навътре, огледа всичко наоколо, прецени кое може да се използва за оръжие, кое не. Всички възможности за вход и изход. Той седна на леглото й, вдигна възглавницата, завъртя се и легна като кръстоса краката си един върху друг. Затвори очите си, но не свали гарда си. Толкова много пареха.

-Няма ли да се представите поне..аз съм Елисавелла вон Айзенберг..
След което тя сипа бяло вино иседна срещу него на леглото усмихвайли се..Не знаеше защо Вайл го е направил..защо би и пратим някой от академията да я пази взесто някой гвардеец..бееше и странно , но щеше да го приживее

- Аз съм Акума Аои. Не ме подценявай с този поглед, може да съм със затворени очи, но го усещам по себе си. Наздраве. - последва ледено мъчание - Облечи се, ризскуваш да настинеш.
В стаята беше започнала бавно да пада температурата от момента, в който Аои беше прекрачил прага й.

- Всъщност не. Харесваше ми повече без халата.
Аои отвори очите си и се взря в тези на Елисавелла. Младото девойче за момент изпита страх, който бързо се преля в студ. Кожата й настръхна. Перверзна усмивка разкриви безизразното лице на Аои за миг. Той отново затвори очите си и привидно се отпусна напълно.
- Цяла вечер ли ще седиш и ще ме гледаш с недоверие. Не те съветвам. Отпусни се. Легни. Пий. Говори ми. Както казах - тук съм, за да съм ти компания, също така и да те пазя.
Елисавелла за момент видя дъха си, но миг след това разбра, че е било само въображението й.

- Предлагам ти да се върнеш тук до мен. Изнервят ме стъпките ти. Тежки са, чуваш се. Досадно е.
Аои беше отворил очите си и следеше всяко нейно движение. Не беше дошъл да й нарежда това и онова, просто тези тежки стъпки и парещите му очи много скоро биха го изкарали извън контрол, а товага стаята щеше да замръзне напълно. Пък и му беше приятно да усеща топлината й.

В момента в който мигна Елиа срещна ненормално сините му очи втренчени в нея. Устните му бяха на един дъх разстояние. Тя можеше да усети дъха му. Може да беше по-студен от полярен вятър, но имаше странен аромат, аромат, който можеше да се опише и определи като приключение. Елиа усещаше студ да лъха и от кожата му, студ, който като чели я погали нежно по тялото.
- Студът проблем ли ти е? Има един начин да се стоплиш, а да стоплиш и мен с него.
Аои хвана косата на Елиа с едната си ръка, помириса я без да отлепва очите си от нейните, започна да си играе с кичура като го премяташе през пръстите си. Тези движения леко го подръпваха и тя усещаше леко скубане, но не беше неприятно чувство.

Аои поклати глава. Нямаше как да го разгадае взирайки се в очите му. Онази лунатична усмивка пак се появи на лицето му. Беше му скучно. Не обичаше да му е скучно. Отпусна се назад изпъвайки цялото си тяло на леглото. Затвори очите си и усмивката му изчезна като в мрака. В стаята продължаваше да пада темературата и много скоро Елиа наистина видя топлия въздух, който издишаше.
- Облечи се. Трепериш. Но ти предпочиташе студа.
И наситна Елиа беше започнала да трепери. Ръцете й бяха сковани от студ, а Аои дори беше съблякал якето си. Лежеше без да се завие по риза с къс ръкав и изобщо не даваше индикация, че му е студено.
- Ако искаш да си легнеш, ще ти направя място.

"Добро момиче" - помисли си Аои и с няколко сенки укрепи вратата и прозорците. Сега никой не можеше да влезе или да излезе. Елиа се беше загледала в лунаха. Чу само студени думи, които й се сториха по-ледени от атомферата в стаята.
- Скучно ми е.
Пред очите й се материализира момиче, което закриваше прозореца и луната. Елиа се стресна и седна на леглото гледайки я с неверие. Това, което виждаше в момента беше нейна гола двойница, която не само приличаше на нея, а и имаше всяка специфична черта на тялото й. Елиа разтърка очите си и когато ги отвори отново момичето я нямаше. Без да се усети в изненадата и леката си уплаха тя беше хванала ръката на Аои. Стискаше я, а ноктите й му бяха пуснали кръв. Акума беше втренчил лунатичен поглед в нея.

Аои се изстреля и вече беше върху нея. Държеше и ръцете здраво над главата й, захвата му беше силен и болезнен.
- Както казах скучно ми е. Поведението ти е толкова типично. Правиш се на смела, а свъщност те е страх до безобразия. Няма човек, който да е пролял кръвта ми и да се е измъкнал безнаказано.
За един миг двете ръце на Елиа се озоваха сграбчени в едната му, а натискът върху тях се увеличаваше. Девойката имаше чувството, че ще й счупи китките. А защо да не го направи? За какво са й? Няма да й трябват за определен период от време, а и има дух магове, нали така? Натискът се увеличаваше, а студената ръка на Аои се плъзна по талията й като пръстите се спряха малко под пъпа й. Асасинът наведе главата си над нейната. Дъхът на приключение омая Елиа и тя усети студените му устни върху своите. Нямаше език, само меки и плътни, студени устни. Дъхът беше толкова предизвикателен. Всякаш и казваше "Отдай се...". Аои беше по-силен от нея, не можеше да се съпротивлява, а й рискуваше животът си. Нямаше как да не знае какво се беше случило със Селехин. Искаше ли да загуби животът си? Аои захапа горната й устна и острите му зъби се впиха в нея. Една или две капки пръв от нейната попаднаха в устата на Аои. Беше странна на вкус. Сладка. Рядко срещано явление. Аои пусна устната й от захапката си.
- Още ли нямаш проблеми със студа?
Елиа почувства как ръцете й направо замръзват, все едно наистина щяха да се счупят като бучка лед.

Аои просто я пусна, отмести се от нея, стана от леглото, помести си якето, разгъна завивките и отново седна на него. Наведе се, разкоча си кубинките и изхлузи краката си от тях. Той нагласи възглавницата си, разкопча колана си, изниза го от гайките на панталона, пусна го на земята, наглави уакизашито си да му е под ръка за бърза реакция и легна. Аои затвори очите си и се отпусна наистина напълно.
- Кръвта ти не ври, така както аз обичам. Безинтересна и скучна си. Може би след години... - последва кратко мълчание - Сега мисля да поспя. Ти прави кактово искаш, но стъпвай внимателно. Не предприемай необмислени действия спрямо мен или каквото и да било - спя леко. Вратите и прозорците са укрепени - няма да има излизащи или влизащи лица докато аз съм тук.
Аои обърна гръб на Елиа. Очите му направо копнееха да си починат за няколко часа.

Постепенно Елиа усети как водата започва да изстива. Странно. Отвори очи и го видя. Аои седеше срещу нея. Водата вече беше хладка. Той се изправи и Елиа успя да види цялото му голо тяло, което мина пред очите й. Добре огледа всеки един дълбок и не чак толкова дълбок белег по гърна, кръста и задната част на бедрата му. Толкова ли много болка му се е наложило да понесе? Аои хвана една хавлия на близкия рафт и я уви през кръста си. Не обичаше да си ляга мръсен. Кога беше влязъл, колко време беше стоял там си остана мит за Елиа. Аои излезе безшумно, изобщо не се чуваше. Асасинът се върна, облече се и се мушна в леглото. Топлата вода му се беше отразила добре на нервите. Аои затвори очите си и задряма.

Елиа отново започна да мърмори..Излезе от водата като също се уви в една кърпа..Аоой започваше да и лази по нервите..нО нямаше смисъл да га напада ..защото си личеше ,че е по силен от нея..Тя седна на едно каапе като приди тфа си беше заела книга..Момичето си запали сигара и започна да чете лист по лист.Трябваше по някъв начин да си стабилизира нервите..И това беше начина..ДО нея имаше и чаша вино..Тя редуваше цигарите с глътка вино[b]

Аои се събуди от цигарения дим, но не помръдна и не отвори очите си. През главата му минаваха мисли как би й отрязал главата, но не можеше. Мисията му беше да я пази, което означаваше и от него самия. Дразнеше го фактът. Държанието й направо му лазеше по нервите. Определено това момиче щеше да умре от ръката му, но нямаше да е точно тук и сега. Аои изпита желаие да стане, да хване цигарата й и да я загаси в челото й. Едва се отдържа. Ако Елиа продължаваше с това темпо много скоро виното щеше да завърти главата й. Аои стана безшумно отдите до рафта с книги. Разгледа ги и взе "Анатомия и важни акупункурни точни". Такава книга му беше попадала в ръцете, но така и не я беше дочел. Спомняше си докъде е стигнал и за щастие книгата се оказа абсолютно същата като онази. Асасинът се върна в леглото и разтвори книгата по средата. Намери мястото, на което беше спрял и продължи. Много скоро щеше да я завърши, ако не се случеше нещо интересно. Аои четеше и от време на време хвърляше някой друг поглед на Елиа в очакване да се напие, за да я приспи набързо. Желанието му да я убие кипеше в него, но девойката имаше огромен късмет, че мисията му беше съвсем противоположна.
В стаята продължаваше да бъде все така студено и като чели ставаше още по-студено. Прозорците бяха направили конденз от външната страна, което означаваше, че навън е много по-топло отколкото вътре. На Аои не му пречеше, дори не усещаше собственият си студ.

Аои остави Елиа да се порадва малко на слънцето и да се стопли, но това продължи за не повече от 6-7 минути. Младото момиче усети нечии ръце около кръста й - Аои. Той я сграбчи и я преметна на рамото си и я внесе вътре. Вратат към балкона моментално беше залостена. Аои просто я тръшна на леглото.
- Щом съм тук, за да те пазя следвателно има от какво. Това, което направи туко що беше безрасъдно. Не мърдай по-далеч от ръбовете на леглото, за да не ти покажа истинското си лице.
Аои отново се настани удобно от другата страна на леглото и продължи да си чете книгата. Оставаше му още малко да я завърши.