Стаята на Елиа

Аои затвори книгата си и съвсем бавно и спокойно я положи в скута си. Огледа добре изчадието и премести погледът си към ужасената Елиа.
- Мисля, че е за теб. - костатира с безразличен глас.

-Изчакай секунда и ще видиш какво ще..Стане ..малко ми е трудно да поовярвам как нещо ще премине през защитата на Цитаделата..нно явно ве4е почти всичко е възможно..
обясни му тя като го погледна ..НЕ изглеждаше кой знае колко ужасена.Щото нямаше начи просто това да се случва ..Мислише че това е поредната илюзия на Аой

Аои стана бавен, спокоен. Нямаше работа с това изчадие, целта му беше Елиа - да я взима.
- Ще трябва да те разочаровам, но не е илюзия. Това е бруталната реалност. А сега ме извини, отивам да си взема бяна.
Аои стана и счупи един от прозорците.
- Това е, за да може да оцелееш няколко секунди по-дълго. Кислородът намалява, както сама си забелязала.
Асасинът погледна голямото същество и му направи знак с ръце, който се тълкуваше като "Заповядай".

Когато Асасинът я остави Елиа го погледна и си каза "хах тфа било пазач"..следващия момент пред нея Се появи същество голямо колкото неканеното..Високо три метра..С масивно оръжие приличашо на оформена скала..Елиа се усмихна и каза
-Както винаги..Идваш в точния момент на точното място..
Херакъл изръмжаа..Тя остана зад него като пестеше кислорода..ХЕракъл надблюдаваше съществото и счакаше да направи нещо

Големът приближаваше със сигурна крачка. Илюзия или е дишането в стаята вече беше почти невъзможно. Аой стоеше леко озадъчен от непукизма на повереницата си и се чудеше дали златото си струва усилията. Явно девойчето подценяваше враговете на Императора.

Вратата се изкърти от пантите и в стаята навлязоха рояк войници. Водеше ги едра фигура в черна броня със сребърен дракон ан гърдите. Найт държеше в дясната си ръка двурък клеймор без проблеми. Грамадният рицар се задвижи с нереална бързина, в първия миг стоеше на входа, в следващия вече беше зад звяра, който се разпадаше на парчета. Аои стоеше безизразен до леглото.
- Задръжте го. - каза Найт на войниците. - Обвинен е в убийството на една от гостенките на Цитаделата - някакво пустинно момиче на име Селехин.

Вайл точно тогава намери за подходящо да влезе. Очите му бяха два къса лед, когато огледа подчинените си. После измери Елиа с поглед:
- Ранена ли си? - попита я той строго, чудейки къде да изхаби гнева си и опитвайки се да го отклони замалко за да не убие пак някой от хората си. Аурата му постепенно започна да прелива, заплашвайки да помете всички в радиус от два километра, освен най-силните.

/Опишете какво правите и казвате../

Лицето на Аои си остана безизразно. Единствената промяна беше в очите му, които изведнъж кървясаха. Асасинът за момент си зададе въпросът: "Кой пръв уби това изчадие?", но това нямаше значение сега. Акума просто се отпусна и се облегна на стената, като прибра ръцете в джобовете си, готов да бъде задържан.

Елиа завъртя поглед към навлизащата армия..след което вдигна веждата си и погледна Аой , чу че е убил гостенка на бала..След това Влезе и Вайл като тя кимна и каза
-Добре съм ..но не знам колко още..
След което слугата й я предърпа към себе си..накланяйки се надолу..Тя се отпласна от земята и взе място на рамото му ХЕракъл изръмжа с/у съществото и надвигна епичния меч като го насочи с/у него ..А елиа стоеше неподвижно

Вайл - 40.

- Спокойно, Елиа, Найт се погрижи за това изчадие. - Вайл погледна към мълчаливият асасин и се приближи към него. Огледа младежа. Горе доло на неговата възраст, със силна убийствена аура, от която струеше хлад почти осезаемо. Сините му очи гледаха почти нагло с безстрастието си. Императорът се усмихна се леко и погледна към един от войниците, който преглътна дълбоко като видя погледа му:
- Какво прави този асасин тук?
- А-а-асасин, Ваша Милост? Той е...Вие сте го пратили да защитава лейди Елиа от такива същества, като това. Поне такива заповеди получихме.
- Хооо...Откъде идват тези заповеди? - попита той с мил глас.
- Академията, Ваша Милост. - отвърна пребледнелия войник. - Твърдят, че сте били наели човек от там.
- Добре, завлечете го в тъмницата. Но го забутайте в специалните зони. По-опасен е отколкото изглежда. Найт, погрижи се да се държи добре, при първия опит за бягство го убий.
- Както наредите. - кимна рицарят и се приближи към Аои.
- Е, момче, май не извади късмет тази вечер.
Ръцете на Аои бяха добре овързани с метал, блокиращ всякакъв вид магия - дори черната, която използваха асасините. Найт го хвана за рамото в металната си ръкавица и Аои имаше чувството, че някакъв гигант е сграбчил рамото му.
- Да тръгваме.

/Аои взимат ти се всички оръжия и злато и трябва да пишеш в тази тема. Ще последва разпит, който ще има за цел да извади истината за убийството на гост. Ще бъдеш пуснат евентуално и ще бъдат върнати принадлежностите ти./

Елиа скочикато се превъртя във въздуха и ссе презими до Вайл
-Другия път може да мина без охрана която се опита да ме убие..Съглаасен ли си..
Попита го тя като стегна хавлията увита около тялото й..След което което погледна злобно Аой, след това една мила усмивка към Найт , на който за първи път му се усмихваше..Отново се обърна към Вайл и каза
-НЕ изглеждаш добре..

Вайл - 41.

Вайл погледна към Елиа неразгадаемо, чувствайки, че губи контрол над силата си. Отдавна не беше посещавал Кулата.
- Не съм пращал никой да те защитава, Елиа, въпреки че изглежда мога да помисля над въпроса.
Той огледа критично стаята.
- Няма нужда да ме лъжеш, когато си викаш момчета. Нито съм ти баща, нито съм ревнив.
Беше оставил Айви в момент, когато имаше нужда от някой и сега чувстваше нещо странно...гузен ли беше? Невъзможно. И все пак последните й думи не излизаха от съзнанието му. Можеше да се върне при нея...Щеше да го чака.
"Не!" - реши той твърдо. - "Няма смисъл да покварявам и нея."
Вайл пак погледна към Елиа. Нея вече я беше покварил. Мрака отново го изпълни. Трябваше скоро да го освободи.

-Аз да съм го вика..Той щеше да ме убие..Вайл чуваш ли се какво говори..Други не искам ти си ми достъчен
След което тя се надигна и го погледна в очите..нещо го притесняваше..Аурата, която витаеше наоколо не беше не беше негоовата беше премесена с женска..Елиа се замисли и се усети , че и друг път я е усещала..На бала червенокосато момиче..Нещо в погледа и се промени..
-Вайл дакато още не си отишъл в кулата трябва да те помоля.Да намериш няколй..който ще може да тренира с Херакъл..ЗАщото аз не мога..А пък той започна да се занемарява..
след което сложи ръцете си на гръдния му кош..Сега му беше много ясно какво друго иска Елиа в момента..Отново бяха толкова близо един до друг, явно тя беше скъсила дистанцията м/ тях...Императорът отново можеше усещаше да усети близостта на телата им..Топлината , която излъчваше тялото й...Изумруденияте му очи се бяха се загубили в кърваво червените й лещи , всъщност лещите се наследяваха от поколения наред..Елиа все още не беше увладяла моща им..но този момен щеше да настъпи все някога

Вайл - 42.

Забелязвайки странният отенък на очите й, Вайл повдигна едната си вежда. Думите й, че само той й стига погалиха самочувствието му.
- Ще говоря с Найт да обучи малко Херакъл. - обеща й той, после се наведе леко и я целуна по челото. Но не можеше да остане при нея сега. Трябваше да се освободи от енергията, бушуваща в него.
- Виж, трябва да си починеш. - обясни й той. - Едва ли си изживяла много приятна вечер. Утре ще имаме време да поговорим за собственото ти обучение.
Вайл забеляза недоволния блясък в странно червените й очи, но също така забеляза, че една чаша наблизо се напуква от аурата му. Сигурно вече всички из Цитаделата я усещаха по-ясно от обикновено. И знаеха какво следва.
- Може утре да пратиш Херакъл при Найт. А ти ела ако искаш при мен.
После се обърна и излезе бързо, защото нямаше много време. Заизкачва се нагоре по витите стълбища към Кулата.

/Ако искаш мисия, мога да ти измисля някоя изпът, както направих за Португас./

"-Елиа, погледни това цвете. Не е ли красиво!"
Момичето се намръщи и замълча. Не мина дълго време и момчешкия глас отново започна да се ниже: "-Принцесо, недей така, знаеш че няма нищо по-красиво от теб. " След което я погали по бузата и й подари цветето . Елисавела стоеше с онази мрачна усмивка, която караше дори най-щастливия човек да се натъжи. Но не се задържа дълго. Пое цветето в ръцете си и нежно го поднесе към нослето й. Аромата беше прекрасен. Не можеше да се опише с думи. Изведнъж Слънцето се скри, зад купчина дъждовни облаци. Вятърът задуха, разпилявайки косата й във всички посоки. Това отново я доведе до намръщената физиономия. Момчето я вдигна и закрачи към двореца през преспите от сняг. Гражданите, които живееха наоколо, бяха свикнали със снега. Той покриваше всично нон-стоп. Нямаше ден без него. След като влязоха в коридора няколко слугини тръгнаха към момичето и започнаха да свалят палтото , шала и ръкавиците й . Елиа хвана момчето и тръгнаха към огромната зала, в която тя убожаваше да стой. Не минаваше в ден, през който тя да не киснеше поне по 2-3 часа вътре. Обичаше да седи пред камината и да чете някоя книга. Но сега при нея беше един от нейните любимци. Казваше се Корор. Беше симпатично момче, с добре сложена структура, черна коса, зелени очи, нямаше 17 години. От малки бяха постоянно заедно. Тяхните мислеха да ги оженат. Двамата се харесваха, но не мислиха да бъдат заедно "докато смъртта ги раздели". Както винаги Елисавела беше потънала в мислите си докато извенъж нещо не я отдели от тях. Бяха съвършените му устни, галейки нежно нейните. Но нещо прекъсна идеалния момент. Момичето усети как стаята се загравя и погледна по посока на прозореца. Всичко около него беше станало в пламъци. Корор я дръпна и я поведе към изхода. Елиа се дърпаше и не спираше да повтаря, че няма да изостави семейството си и тръгна да го дърпа към посоката, където се намираха покойте на родителите й. Тогава момчето й зашлеви един шамар, който я накра да изпадне в безсъзнание. Той си мислеше, че това щеше да е най-добро за нея. Взе връхните й дрехи и тръгна към конющните, където бяха Игор и превоза им. Корор не вървя дълго. Остави безжизненото й тяло в каретата и я зави. Целуна я и вплете пръстите си в косата ти . След което каза нещо на слугата и двамата потеглиха.Пътуваха на запад. Така и Елиа се събуди на няколко мили от двореца. Виждаше се само, димът. Тя се навдигна рязко и отвори прозоречето като попита Игор :
"-Къде е семейството ми, къде е Корор."
И така вампирката се събуди с учестено дишане, няколко кървави сълзи по лицето й. Мислеше, че беше ги преодоляла, но ето че не- все още мислеше за семейството, което беше загубила преди 3 години. От друга страна беше благодарна на Корор, за това което беше направил за нея. Защото сега щеше да живее мирно и спокойно, ако не беше неговата намеса. Нямаше да познава личности като Вайл, Калисто, Херакъл и друг, с които се беше запознала през тези три години. Елиа, бавно се надигна и изкара от чантичката си кутиййката, в която държеше лещите си. Отиде в банята като изми ръцете си и внимателно ги изкара от очите си и ги постави в разтвора. Изми лицето си и тръгна към терасата. Седна на перваза и запали една цигара. Бавно я поемаше в усните си като издишаше дима. Погледна към небосвода и се замисли, за нощи които беше прекарала в Цитаделата. Знаеше, че трябваше да тръгне към Академията, за да може да премине изпитанието си, но не искаше да си тръгва. Беше и приятно тук. Усети навлизането на непозната кръв по коридорите. За сега не я разтревожи, кои знае колко. Дори на аромат не беше вкусен. Както се изразих беше й все едно. Не мислеше да излиза от стаята си знаеше, че щеше да нападне първия, когото види. Просто трябваше да се нахрани, но след като Вайл я беше разделил с жертвата й беше я останал на сухо. Не знаеше колко дена щеше да остане затворена между тези "четири" стени. Изтръска цигарата и отново дръпна.

Тъй като на Елиа започна да и става леко пренаселено в Цитаделата реши през ноща да я напусне. Наскоро щеше да изгрее Слънцето. Лъчите му пробиваха лека-полека мрачните облаци, но на терасата на вампирката все още беше тъмно. Изгаси цигарата и влезе в стаята, като пусна всички пердета. Усети изгрева, което я накара да се свре под чаршафите. Не мина и половин час и Айзенберг беше заспала. Този път нямаше никакъв странен сън. Събуди се няколко часа преди изгрев слънце. Пусна роклята си й тя падна небрежно на земята. Свали обувките си и бавно закрачи към банята. Елиа застана под душа и пусна ледено студената вода и се надяваше така да се разсъни. И ефекта беше на лице. След около час Елиа спря кранчето и тръгна към леглото си. Намери чантата си като започна да търси подходящи дрехи. Нямаше такива! Единственото нещо, което можеше да облече беше дълга черна рокля. Цялата прилепнала по тялото й. Не можеше да ходи така. Изкара един нож и набързо я разряза. Скаси я доста на дължина и разкъса ръкавите. В момента платта беше няколко пръста под дупето й. Elia прибра остатъка от нещата си в чантата й я мента в един ъгъл. Прибра една малка кама в сутиена си и седна на леглото. Взе лист хартия написа нещо и излезе отвън като го предаде на един от стражата и му обясни, че лично трябва да го предаде на Вайл. На листа, Вампирката обясняваше, че той трябвало да остане жив до следващото й идване и че й е обещал нещо!
Усмихна се на стражата й затича надолу по коридора.

» Стаята на Айви
» Стаята на Португас.Д.Асе