Некрополис

С влизането в Некрополиса, първото нещо, което се вижда е един дълъг мост, водещ постепенно надоло, който стига до центара на приемната зала. Единственото, което човек вижда, ходейки по мостта е пътя напред, навсякъде около него е гъста и вечна тъмнина. В края си, той се разширява и евентуално ходещия по него стига до приемната зала - обширна и кръгла зона, импривизиран остров сред нищото, на чийто под е изрисуван чрез магия огромен пентаграм, в чийто център е бюрото на Майстора - Астеридакс Алине. Пентаграмата е обградна от няколако черни камени пилара, на които са издълбани по-малки пентаграми, които проблясват от незнайна магия, наследство от древни времена. Около приемната зала тече затворен кръг тъмно-червена, почти черна кръв, в един безкраен кръговрат. Покрива на Некрополиса е подвижен, което позволява на луната светлина да влиза в него.
Майстор Алине е висок и белокос мъж, чиято възраст е незнайна. Носят се слухове, че е живял повече от триста години, потдържан от черната си магия. Очите му са смущаващи, с вечен хищен блясък.

Добре че Карл го снабди с тази карта.Онази ужасна гора беше цяла плетеница от пътеки, ако не знаеше коя къде води със сигурност щеше да се загуби и да попадне на доста по-лоши неща от недоброжелателните катерици а и сигурно дори и от кръвожадните вълци.Когато видя Академията с очите си, картата в съответствие с древните магии и заклинания с които Карл или някой друг я беше обвързал пламна с жив пламък пред очите на Аслан, а той в съответствие със сравнително младите си пръсти изохка шумно.Изглеждаше възширочко място и той последва надписа "Некрополис" след като реши че това място съвпада до най-голяма степен с желанията му.Некрополиса изглеждаше дребен отвън но се оказа че продължава надълбоко в земята, с огромни галерии с магически кръгове а централния път се губеше в мрака напред - това създаваше впечатлението че всичко около него сякаш виси в безтегловност.Той повървя още малко и стигна това което явно беше главният кръг.Зад него имаше голяма плоска каменна маса - нещо като бюро, подпряна на раменете на уродлива каменна фигура - глава на лъв с рога на козел, прилепови крила и змийско тяло завършващо с птичи на вид крака подпираше каменния плот.Изглеждаше празно, но нечие присъствие се чувстваше почти осезаемо.Аслан се огледа неспокойно и в този момент...

Докато Аслан оглеждаше сенките около бюрото се размърдаха и започнаха да бягат . Напред стъпи висок мъж с дълга сива коса и оранжави очи с меч на колана си с дълго черно кожено облекло на гърдите му имаше метална пластина . Мъжът стъпваше на пред , а Аслан чустваше че този човек можеше да го смачка с един замаха на ръката си присъствието му беше огромно , а момчето се чустваше като мравка . Изведнъж човекът замахна с ръка и атмосферата пак стана нормална той се приближи застана пред Аслан и каза .
-Извинявай за неудобството . /Лицето му се размърда сякаш се опитваше да се усмихне но не успяваше .
-Добре дошъ в академията радвам се че си стигнал до тук . /Лицето пак по мръдна но този път малко по убедитено
-Аз съм Майстора на Некромасерите Астеридакс Алине . Щом си дошъл при мен явно искаше да те обучавам в тялото ти виждам струя с черна магия която ще бъде отключена някой ден . Скоро надявам се е да започваме предлагам ти първоначалните умения най-лесните Кървава Стрела , Кървава Топка и Призоваване от Одвъдното .


/Опиши твоя избор и твоето впечатление от учителя си . /

Като за Академия не изглеждаше особено оживено.Преподавателя го стресна здравата - чудеше се дали всички които владеят тъмните изкуства правят така и като се замисли реши че може би това е едно от малкото забавления на човека срещу него - да стряска новодошлите с вид на всемогъщество.Явно некромантът държеше да започнат с практиката веднага и реши да остави теорията да се изяснява в движение, на всичкото отгоре като че ли му се усмихваше и това въпреки неуспеха на двата опита това като че ли окуражи Аслан.
-Бих искал да науча призоваването. - каза той колебливо - не беше очаквал да се хвърли стремглаво в практическата магия веднага.

-Хмм добро умение като за начало ще ти даде предимство пред опонентите ти . /Каза Алине след което извади еднин малък ножи и каза на Аслан .
-Гледай внимателно всяко мое движение . /След което забоде ножа в ръката си от нея започна да струи кръв на всякъде . Миг по-късно извади камата от ръката си с лек жест докосна прободената ръка и тя зарастна мигновено . С зарастналта ръка той махна и кръвта се събра на една голяма локва с другата започна да прави някакви очертания във въздуха . Секунда по-късно на земята имаше пентаграм направен от кръвта на Майстора . Той изрече някакви страни явно антични думи "Аслакем орфраме гохотос оркилес" . След думите на учителя кръвта по пентаграма започна да балбука сякаш ври с една от ръцете си направи някакво страно движение наподобяващо кръг . От бликащата кръв започнаха да се събират капки в центъра на пентаграма и започваха до уформят нещо . За момент проблесна светлина която заслепи Аслан но след като отвори очите си отново пред него беше изправен брониран скелет с голяма бойна брадва и драконова каска . Алине погледна към Аслан и каза .
-Това е най-високото ниво на Портите от одвъдното преди това има още две първото същество което можеш да призовеш е гоблинов боен скелет . За да не изпиташ невероятна болка при пробождането концентрирай черната си енергия в ръката така кръвта ти ще съдържа голяма част от нея и ще ти е по лесно да успееш с твоето умение . / Каза Маистора и пак се опита да се усмихне след което му подаде ножа .


/Опиши опита си /

Аслан пое ножа от ръцете на преподавателя и го погледна недоверчиво.Не беше от най-големите фенове на мазохизма.От друга страна му се искаше да се учи.Погледна скелета, след това отново камата.Понечи колебливо да се пореже, но в последния момент реши, че няма да умре от кръвозагуба и учителят му вероятно ще се погрижи за това.Разпра си косо ръката и от нея шурна кръв.Болката го проряза като... ами като с нож, но беше по-слаба от колкото очакваше.Кръвта потече по земята и в следващия миг Аслан осъзна че не го боли - учителят беше затворил раната му.Примигна бавно и се опита да си спомни думите на майстора:
-Аслак-к-ем орфраме... - заекна той.
-Гохотос... - подсказа майстора.
-Аслакем орфраме гохотос оркилес! - довърши той.
Кръвта му мигом се разбушува като развълнувано езерце, стрелна се и разчерта странен знак, после като че ли се просмука в почвата и изчезна.Аслан наблюдаваше глупаво.След още няколко секунди той въздъхна и реши че нищо не се е получило.Погледна към майстора и чак тогава забеляза че този път той наистина се усмихва.
-Не бързай. - каза му Алине.
В този миг там където беше прокапала кръвта, земята като че ли избухна.Малка ръка изкочи след което земята се пропука още и ръката издърпа прикачен към нея малък маймуноподобен скелет.Съществото насочи към него черепа си и застана в очакване.Заедно със скелета обаче в съзнанието на Аслан се появи нещо допълнително, беше чуждо присъствие но беше някак си подчинено и той имаше чувството че може да го прогони всеки момент като нежелана мисъл.Внезапно прозрение осени Аслан и той насочи мислите си към новото присъствие.Скелетът се обърна към него в очакване.Мрачна усмивка се появи на устата на Аслан - управлението над призованото нещо беше изключително интуитивно - беше достатъчно да си помисли, даже не помисъл ами по-скоро очакване за нещото което трябва да направи и скелетът го правеше.Няколко секунди по-късно Аслан се заливаше от смях докато гледаше как тялото гонеше главата си която той му беше заповядал да свали и да подритне, след което се опомни и видя че преподавателя му го наблюдава с очакване.Прокашля се неловко и се обърна към него в очакване на мнението на учителя си.

-Справи се чудесно но имам няколко забележки . /Каза Майстора и се почеса по лявата буза след което продължи .
-Опитай да се концентрираш повече и изпални всиките движения бавно и плавно . /Той пак направи същия жест с лицето сякаш се опитваше да се усмихне .



/Опиши новия си опит . /

Аслан сбърчи нос.Не му харесваше да се боде.Плъзна ножа по ръката си протегна я напред и стисна юмрук, от прореза шурна кръв и прокапа шумно по земята.Така протегнал ръка напред, изрече заповедно:
-Аслакем орфраме гохотос оркилес!
За миг се почувства като че ли е... някъде другаде, или е бил, или беше, или ще бъде - съвсем се обърка, не знаеше дали съществува но почувства сила.Знаеше че поначало в думите на магьосниците има могъщество, но той не се чувстваше ни най-малко магически.Погледна към ръката си и с изненада забеляза че раната се е затворила от самосебе си.Ако преподавателя го беше излекувал, този път не го беше усетил.За втори път кръвта за миг стана по-ярка и сякаш се развълнува, после изчезна в земята...

/Едит : напиши по голям пост направи всичко отначало и опиши ако обичаш редовете имат голямо влиание ^_^ П.П след поста ти ще ти дам умението но си едитни поста и го направи по голям на края пак можеш да задаш въпроса за кръвта и не описвай че си успял с умението аз трябва да го направя това /

След като отвори очите си и разума си Алсан усети че този път гоблинът е някак си по различен по мощен силен изкован с черна магия в този момент почуствакак някой го потупа по рамото това бе Майстора който му каза .
-Браво момче ти успя научи първото си умение . /Алине се беше усмихнал за пръв път от както те се бяха запознали и извади от джоба си някаквъ ключ и продължи да говори .
-Това е ключ от твоята стая сега отиди и си почини , а утре ще продължим с обучението ти .

/Опиши че на зад по тунела си намерил врата която води до няколко други врати и в едната е влезнал ключа . После свободно РП опиши стаята и съня си утре ще ти пиша пак сега отивам да нанкам ^^ /

Момчето отпрати скелетите - явно бяха приключили с обучението за днес - Аслан си отдъхна, стори му се доста изморително - особено последното заклинание.Пое ключа и се запъти наобратно.Припомни си че беше видял и едни големи дървени врати в началото на Некрополиса и реши да се запъти натам.Не след дълго стигна до вратите които се оказаха отворени и водеха през малък коридор, бледо осветен от факли.В края на коридора имаше кръгла стая с три врати а Аслан седеше в четвъртата.Вратата право срещу него беше фино изработена от метал, тази от ляво беше огромна и тежка с няколко резета от външната страна - явно беше направена за да задържи нещата в нея от другата и страна.Вратата от дясно изглеждаше като по-несъвършено копие на тази в центъра.Аслан вдигна ключа пред очите си - беше точно какъвто би очаквал да бъде ключа към стаята на некромант - дълъг тънък и завършващ с череп.Почваше да се уморява от тази показност - убеден беше че не е нужно.Реши че ако някога стане майстор няма да има никакво превръщане в мъгла и кървави пентаграми, добрият майстор, убеден беше той, може да се справи и с много по-малко.Пробва ключа първо в централната врата - той влезе но не можа да се завърти.После го пробва в тази от дясно и тя се отвори - ключалката беше смазана и ключа се завъртя леко.Противно на очакванията му стаята беше обзаведена съвсем нормално - без помпозни глупости, черепоподобни краски или прилепови криле.Беше доста голяма с малко легло в единия край, високо и широко бюро в другия и малък гардероб.По средата имаше доста място вероятно за изчертаване на кръгове.Разтовари дрехите си в гардероба, а книгите остави на бюрото.Откри че един от шкафовете е пълен със свещи а в друг има пергаменти, перо и мастилница.Върна се в коридора и взе една факла.Оказа се че в стаята му има и места за поставяне на факли - той я сложи там и поднесе една свещ.Отново се огледа.Замисли се и не можа да издържи - отиде по средата, като преди това извади малкия си пътен нож и го прекара по ръката си.
-Аслакем орфраме гохотос оркилес!
Още щом прокапа кръвта по пода земята избухна и нов скелет застана до него.Чуждото присъствие се появи.Той се замисли и после се захили.Приседна на леглото и започна да го управлява - да подреди дрехите му, да подреди книгите, да извади още свещи, да прибере сакчето.Като свърши със задачите му заповяда да изнесе факлата и да изгаси свещите.После го отпрати.Явно имаше някаква полза от тия работи.Почти веднага заспа дълбоко и безпаметно.Беше много уморен.Събуди се чак на следващата сутрин и с изненада откри, че в стаята му, по средата на тавана има голяма дупка през която на плетеници се процежда светлина.Явно беше време да става.

След като Аслан стана изми очите си чу че някой чука на вратата . Той отвори пред него стоеше Майстор Алине и каза .
-Хайде момче става късно да започваме днес имаш възможност да научиш кървава топка или кървава стрела . /Той се усмихна леко в ръката си държеше същия нож от предишния ден .
-Е хайде ще те чакам в главната зала . /Каза Алине и тръгна към главната зала .



/Опиши кое умение искаш да учиш аз ще ти го покажа . /

Аслан се облече бързо.Ножът не му харесваше и не беше много ентусиазиран да почне да си кълца ръката още от сутринта, но заключи вратата и пое максимално бързо към централната зала.По пътя реши, че ако съди по честотата на опитите за усмивка, майстор Алине трябва да е природно много мил човек, но нещо явно му пречи - или никой не му е обяснил как става, или нещо друго...Пристигна в главната зала и преподавателя го чакаше.
-Здравейте, майстор Алине, ъъъ, бих искал да науча топката от кръв, само ако може един въпрос преди това...?
Учителят му кимна и го погледна с очакване.
-Магията която ми показахте снощи, може ли да се използва и чужда кръв?

Майсторът погледна ученикът и се почеса по главата . След няколко минути размисъл той отговори на младият си ученик .
-Не момче неможеш поради причината че в твоята кръв тече черна магическа енергия . /Алине се усмихна и продължи да говори .
-Можеш да използваш само твоята енергия за да създадеш твоята магия има малко изключение . /Лицето му стана сериозно и замръзна като камък .
-Изключението е когато се биеш срещу некромант със същата кръвна линия която имаше ти само ако е твой роднина . Това е единственият вариянт , а сега за твоето умение гледай внимателно . /Майсторът взе ножа оряза дланта си този път не прободе простичко както беше с Портите на Одвъдното . По дланта имаше кръг след което по същният начин обряза и другата си длан след което зблъска двете си ръце една в друга кръговете на двете му ръ це се съедениха . Майстора изрече няколко думи .
-Хелсиу крехрифо вресиоу . /След което леко започна да отдалечава ръцете си бавно и внимателно при което започна да се образува голяма топка пълна с кръв . Той започна да притиска топката завъртя я и започна да я изглажда в страни за упражнението имаше кукла изработена от метал . Алине издигна топката и я доубработи издигна я с ръката си и я хвърли по куклата . След като кървавата топка докосна куклата тя се изпари . Алиен се обърна и каза .
-Концентрирай се много внимателлно в правенето на това умение . /Алине леко се усмихна и продължи .
-Някой от учениците умират при правенето на това умение .



/Опиши опита си . Получаваш 2 атака 5 магическа атака 10 опит за предишното умение . /

Аслан потрепера неволно - беше почти убеден, че това са поредните некромантски глупости с които учителят му го плаши, но от друга страна той досега не беше практикувал магията изобщо.Забеляза че куклата не се е изпарила напълно, по-скоро съскаше и се стапяше полека в локвичка с неопределен цвят - общото впечатление беше на изповръщано с киселинни примеси.Пое ножа от учителя и изряза кръгчета на дланите си внимателно - всъщност доста го болеше и не се получиха много добре.Плесна силно с ръце и заповедно изрече:
-Хелсиу крехрифо вресиоу!
Отново се стресна от собствения си глас.Раните зарастнаха мигновено, появи се не много голяма безформена маса с тъмно-червеникав цвят и той започна да я върти между ръцете си, след като получи задоволително кръгла форма той я оттласна към съседното метално чучело.Топката полетя по ниска парабола и се сблъска някъде около рамото, там където се беше попаднала кръвта се разля и започна да съска.Бавно ръката на металната кукла се наклони и падна на земята а окървавеното и рамо продължи да намалява.След още малко време течноста прояде достатъчно за да накара главата на куклата да се килне надясно, но така и не падна.Съсъка почти се успокои и Аслан погледна към Алине.

Астеридакс Алине наблюдаваше всичко внимателно всяко едно движение което Аслан правеше . След като Аслан удари куклата Астеридакс се усмихнаи каза .
-Добре се справяш от много време на сам несам имал такъв опитен ученик , но имаш малки пропуски напълни топката с кръв до горе и я изработи по хубаво по твоята имаше леки вдлъбнатини които и попречиха да изхвърчи с пълна сила и един съвет от мен винаги изпипвай всеки един детайл в твоята магия това е най-важното ако изглежда добре значи е силна . /Усмихна се Алине и каза .
-Опитай се пак този път с повече концентрация и повече труд в изработването .


/Опиши новия си опит очаквам по голям пост от теб . /

По-внимателен...Добре...Разкърши рамене и нави ръкав (универсалния знак на всички магьосници, че ще се прави вълшебство без шмекерии).С по един замах изписа кръг на всяка ръка и погледна ядно новата цел.Опита се да се концентрира.Изгони всички мисли (не че бяха много) от главата си, които не засягаха сегашната магия и със замах плесна с ръце.
-Хелсиу...
Отдели ги моментално и застана с дясното си рамо към чучелото, изтегли лявата си ръка покрай таза, с дланта към целта а с другата започна да описва широки кръгове.Кръвта шурна от лявата му ръка и носейки се в безтегловност започна да се завихря покрай движенията на десницата му.
-крехрифо...
Кръга от кръв се увеличаваше с всеки замах.Аслан усети че е достигнал предела на възможностите си.
-...ВРЕСИОУ!
С последен тласък на двете ръце кървавата палачинка се източи в изящна комета и се стрелна право напред като се въртеше около оста си.Провлачвайки червеникава опашка със съсък като подпален фойерверк снаряда достигна целта си и с мокър сблъсък, сякаш някой замери стена със кал се лепна върху гърдите на предполагаемия враг.Куклата почти мигновено се стопи и се превърна в розова каша на земята.Доволен от себе си Аслан сложи ръце на кръста и се подсмихна.Чак тогава осъзна че ръцете му все още кървят.В момента който се усети, обаче, раните зарастнаха.Тогава разбра и опасноста, за която майстор Алине му беше казал - в това заклинание можеше да се изгубиш.Не по начина по който това ставаше с призоваването, но все пак... нищо чудно да е имало случаи на ученици докарали смърта си от липса за мярка.Погледна към преподавателя, и видя че...

и видя че той му се е усмихнал Майстор Алине каза .
-Браво момче справи се отлично сега почини си малко отпусни тялото си и ще продължим . /Майстора отиде до бюрото си седна на стола си и извади един нож който беше с гравиран череп на дръжкат , а тъкното и изящно острие бе покрито с рубини той отиде при Аслан и му подаде ножа и каза .
-Заповядай получаваш твоя първи нож , а сега за уменията можеш да научиш Кървава Стрела и Кървав Дъжд или ако имаш някакво умение измислено от теб аз мога да ти помогна да го усъвършенстваш и да го използваш в битки .


/Опиши почивката си и изпобра на умение можеш да предложиш свое умение . От умението получаваш 2 защита 5 магическа атака 10 опит , а от ножа 10 атака . /

Аслан благодари и напусна Главния Кръг.Реши че ще се поразходи и ще разгледа наоколо.Криптата както се оказа беше доста скучна - освен онези врати имаше още няколко и до една бяха заключени.Излезна отвън и примига от яркото слънце.Горите не го влечаха, но тази Метеоритна Зала...Продължи към зейналия вход и веднага се досети защо я наричаха по този странен начин.Едрия мъжага не изглеждаше очарован от присъствието му, но той все пак реши че ще попита за това което му се въртеше в ума.
-Ъъх, здравейте, аз съм Аслан Нимирин и се обучавам при майстор Алине,...
-Аз съм Асмодиан, Драконовия Полеарм! - прекъсна го берсеркера - Победител в хиляда битки и не загубил нито една, слънцата на сто свята жарят костите на моите врагове!
-Ами, супер!Но, чудех се...
-Да?
-Има ли вероятност да тренирам някакви физически упражнения под вашето напътствие - нищо сериозно, просто да се поддържам във форма...?

/кажи ми после отговора на Асмодиан, искам да продължа с писането/

...
-Ъъъх, мерси!Приятен ден. - каза Аслан и тръгна да се връща в Главния Кръг на Некрополиса.
Някои много интересни идеи му се въртяха из главата - нямаше търпение да попита майстор Алине.
Завари го в същото положение в каквото го остави.
-Майстор Алине?
-Да?
-Чудех се, дали можете да ме научите как да отварям сам рани по себе си с определена форма - би било полезно ако не губя време да се режа всеки път, а ако реша да използвам уменията си в битка бързината може да се окаже решаваща.Не съм сигурен как се научих да затварям сам прорезите които си правя, но би трябвало по подобен начин да мога да ги сътворявам.Освен това, бих искал да ме научите, ако е възможно, спомняте ли си скелета който ме научихте да призовавам? - опитваше се да си подреди мислите си.
-Да?
-Ами ако е възможно да ме научите на магия с която да го пръсвам на парчета, разпращайки костите му като шрапнели във всички посоки...?

/не забравяй да отговориш на всичките въпроси /

Аслан бе срещнал Асмодиан който беше едър мажага който обучаваше Берсекарите . След малък разговор Аслан зададе въпрос , а Асмодиан отговори .
-Да може да те обуча в изкуството на бойците но първо трябва да станеш по силен . /След този отговор двамата си взеха сбогуване и Аслан се върна при майстора си Алине който отговори на въпросите на Аслан .
-Да мога да те науча но е трудно за твоето ниво сега ще ти покажа . /Алине изпъна двете си ръце на пред затвори очи и се съсредоточи няколко мига по-късно Аслан забеляза че ръцете на майстора му започват да почерняват около тях започна да се образува черна мъгла . Майсторът рязко мръдна двете си ръце и по тях имаше рани които спомагах за по бързото правене на заклинанията .
-За втория ти въпрос да възможно е гледай сега . /Майсторът призова елитния си скелет след като скелетът се изправи Алине го опръска с кръв и мислено го прати в другия край на Некрополиса тогава Учителят на Аслан щракна с единия си пръст , а скелетът се пръсна на хиляд мпарченца двете кукли които бяха около скелета бяха понесли доста голями щети майстора погледна към Аслан и каза .
-Това трябва да ти отговори на въпросите сега опитай ти .


/За да обучаваш Берсерк Класа трябва да си Напреднал в академията това ще стане когато опитът ти стигне 100/100 . Опиши как се опитваш да направиш нещата които майстора ти показа ще получиш съответно и статове . /

Аслан забеляза, че няма магически думи за тази заклинания, явно бяха по-скоро интуитивни и трябваше да се упражняват всеки ден.Е, това не пречеше да започне от днес, нали така?Затвори очи и се опита да помисли хубаво - ако успееше да разбере по-точно как успява да затвори собствените си рани, то да ги отвори би било да направи същото, но наобратно.Опита се да си припомни стъпка по стъпка правенето на заклинания, защо не беше затворил раните си при топката с кръв, как успя да го направи със скелета...Стигна до извода, че затваря собствените си рани при завършване на заклинанието - при топката с кръв беше толкова погълнат от ефекта, че не изпита чувство за завършеност а просто желание за изпълнение.Добре, тогава може би щеше да успее да предизвика собственото си кървене ако почувства липса на заклинание, нали така?Опита се да се съсредоточи, да изпразни главата си от всякакви мисли за магия и да си представи окървавените си длани...
Нищо.
Не че беше изненадан - вероятно магията си беше сложничка... тогава го осени прозрение - какъв беше глупак, нали точно с магия трябваше да си отвори раните а ги затваряше защото очакваше да види ръцете си в нормално състояние.Увереноста беше ключова!Опита се да възприеме идеята за владение над своята плът като нещо естествено, самонараняването беше временно и той можеше както да затвори раните, като собствено деяние, така можеше и да ги отвори.Съсредоточи се, като същевременно се опита да бъде уверен в успеха си и се опита да си представи кръглите знаци, които се надяваше да изпише върху ръцете си.Отново затвори очи и изведнъж го прониза болката, отвори очи от изненада и видя че дланите му са зачервени на местата, на които се надяваше да изпише знаците си.Въздъхна - явно се изискваше увереност в собствената му мощ, която той все още нямаше - трябваше да се упражнява всеки ден и с малко късмет щеше да успее.

/предлагам умението да се нарича спонтанно заклинателство и ако не забравям да се упражнявам, да го получа когато стигна второ ниво - съответно да елиминира нуждата от вербален компонент (изричане на заклинанието) и магиите да изискват само соматичен (жестовете с ръце) - разбира се решението е в твои ръце /

Уверен че е разбрал заклинанието, но му липсва опит, Аслан се захвана да призове един скелет.Поряза си дланта, кръвта покапа и той изрече заклинанието.Земята се разтвори, скелета се издърпа и застана пред него в очакване.Аслан не беше много сигурен какво да прави.Погледна към майстор Алине.
-Трябва да опознаеш и да придадеш сила на чувствата си, но и да знаеш как да ги използваш. - беше единственото което му подсказа той.
Увереност, може би.. гняв?Аслан се замисли.Може би ключа към изпълнението на тази магия е да прогони своя скелет с достатъчно гняв и това щеше да предизвика желаният ефект...?Опита се да си припомни действия, които го ядосваха, нещо което да предизвика гняв, може би... Аслан се опита да се подготви - внуши си какво иска, опита се да си го представи... след което вдигна камата и я заби доста яко в рамото си, опита се да предаде силата на чувствата си, да използва болката за да се ядоса и да предизвика желаният ефект.Скелетът се пръсна наоколо, но парчетата не се разлетяха по този начин по който му се искаше.Раната на рамото му зарастна, но не остана особено доволен когато едно парче ребро го перна по ухото.
-Забрави да го опръскаш с кръв. - усмихна се преподавателят.
Аслан се ядоса на себе си - хем го забеляза, хем забрави да го свърши.Побърза да призове нов скелет, използва раната от призоваването за да го опръска с кръв и го отпрати надалеч, все още ядосан на себе си.
ПРАС!
Вместо да отиде накъдето искаше да го отпрати, скелета се взриви в малко червено облаче.Парченца кост се забиха в плътта на Аслан и него, разбира се, го заболя.Още повече се ядоса.Тогава видя че майстора се смее.
-Трябва да си по-наясно какво искаш и да се владееш по-добре. - каза той през смях - Това, че се ядоса на себе си добави необходимата сила към магията ти, но в яда си беше невнимателен към ефекта и това което трябваше да бъде заповед за отдалечаване се превърна в експлозия на чиста ярост.Трябва хем да придадеш подходящата сила на чувствата си, хем да си наясно какво точно искаш да постигнеш - накратко трябва да се владееш.А сега дай да извадим тези парчетии.

След като Аслан тренира усилено и научи всички тези работи майсторът застана до него и го поотупа по рамото каза .
-Добре се справяш момче почини си малко и продължаваме . /Аслан се чустваше изцеден от всичките тези неща които направи но същот така се чустваше по силен и някак си по мъдър от преди .



/Получаваш Пръскане На Скелети и Желязните Ръце . От двете умения получаваш общо 5 магическа атака 1 защита 10 опит . По слаби са статсовете защото си ги учил сам а нети ги е преподавал учителя или с две думи писал си по малко от колкото трябва . /

Последните заклинания направо го изцедиха - нямаше да поеме повече за днес.Затова реши да се захване с един въпрос от изключителна важност, но с немагическа същност.
-Майстор Алине?
-Да?
-Как седят нещата с храната тук?Аз имам малко запаси останали, но скоро ще свършат и искам да знам от къде и как да си набавя храна.

/според мен ще е добре общата вечеря да е на територията на паладините - засега в академията са само два персонажа и е малко сухичко - няма да е зле моят герой да се запознае и с други ученици, да създаде малко конфликтни ситуации - все пак паладините и некромантите се мразят П.С. Ранка ми не трябва ли да е Аколит? /

Алине се почеса по глават и каза .
-Та ти не получаваш ли храна всяка вечер в стаята си ? /След което погледна към единият от новаците който беше в страни превика го каза му няколко думи и го отпрати Аслан неможа да чуе думите на Майстора но усети че той се караше на момчето след което Алине се обърна към Аслан и каза .
-Готово вече ще почини си малко и да продължаваме върни се при мен като се чустваш готов да ти покажа някоя нова магия .

Аслан благодари и тъкмо се канеше да се върне в стаята си когато го осени нова идея.
-Майстор Алине?
-Да?
-Тук има ли библиотека?
-Разбира се. - той привика същия чирак - Това е Алгон, той е старшият Аколит и е отговорен за нормалното протичане на заниманията с другите.Скоро ще бъде издигнат в Просветен. - преподавателят се обърна към Алгон - Покажи на Аслан нашата библиотека.
-Последвай ме. - кимна му момчето
Тръгнаха в обратната посока към стаите.Вместо обаче да завият на дясно, завиха наляво и стигнаха до място, което по нищо не се различаваше от това от другата страна - кръглата стая с двете красиви врати и укрепената порта.
-Вратата срещу теб е библиотеката. - каза старшият чирак и си тръгна.
Аслан натисна вратата и се изненада - мислеше си че е заключено.Вътре беше просторно с огромни процепи в тавана от които струеше светлина, под тях се намираха масите за четене а покрай стените се намираха рафтовете с книги.
-Добър ден.
Аслан се стрестна, огледа се и не видя никого.
-Кой говори?
-Аз съм библиотекарят.
-Къде сте?
-Не можеш да ме видиш, аз съм привидение.
-Как така?
-Естеството ми е такова, винаги съм зад теб.Какво искаш?
-Покажи ми секцията с начални заклинания, моля.
-Добре.Следвай ме.
-Ъъъх... не мога...-обърка се Аслан.
-Разбира се, че не! - разнесе се налудничав кикот - Дъното на залата в ляво. - упъти го той
Аслан отиде до указаното място и потърси някое заглавие, което да му допадне.Хммм... Философия на Черната Магия - "Съвременния свят, бидейки прекалено враждебен, към всичко което не разбира, не пропуска и да заклейми..." - Не.Прекалено сухо.Речник на Заклинанията, преподавани в Некрополиса - да, това изглеждаше обещаващо.Той разтвори книгата и се зачете...
"Глава първа, елементарни заклинания...", книгата съдържаше заклинания подредени в азбучен ред придружени с кратки описания:"Клеймо на Плътта - целта на това заклинание не се възстановява.Раните не зарастват, а продължават да кървят, обекта изглежда постоянно уморен и колкото и да си почива, не може да си отпочине.Само едно Клеймо може да е активно на един и същи обект.", "Присъствие на Плътта - докато е активно това заклинание, магьосникът полека изсмуква живота от заобикалящата го среда - рани зарастват по-бързо, физическата умора се възстановява с по-голяма скорост", по-нататък "Ръце от отвъдното - магьсникът призовава мъртви ръце, които излизат от земята и се опитват да се захванат за каквото се доберат, полезно за обездвижване." и "Ритуал на Кръвта - подготвя се ритуал за кръвосмешение, в който по-силната кръв асимилира по-слабата.Докато тече ритуала, по-слабия е под физически и умствен контрол.Асимилатора може да проникне в спомени, чувства и прочие по принцип недостъпна информация.".Тези звучаха доста добре, но изглеждаха и сложнички за изпълнение.Непременно трябваше да се допита до Майстор Алине за тях.Тъкмо преписа заклинанията с техните описания, и остави книгата, когато вратата се отвори рязко и Алгон влетя вътре...