Пристанището

Соул беше на палобата на новоидващия кораб като гледаше залива на който щяха да акостират и в главата му само се намираха спомени от целия му път до тук как от разрошеното си село беше вървял дълго докато не бе намерил малкото пристанищно градче от което с работа си беше спечелил мястото изобщо да е на тоя кораб . Но сега основната мисъл на момчето беше тази какво да направи щом кораба акустира каде да отиде в коя посока да тръгне макар и леко объркан от миризмата на риба и стара жабонясала вода Соул все още беше бая интусеазиран макар и без да го показва . След още няколко минутки вече щом гораба спря на пристанището и гледката на това горе дола бая населено място да му запълваше очите и мисълта пак да стъпне на земя го гризеше от вътре той беше решил да по изчака малко докато повечето хора слезнат за да не се бута ,а и поне така му оставяше повече време да анализира самото място защото все пак дойдеш ли на нова земя не трябва да бързаш да навлизаш в нея ,а ще ти трябва поне малко време докато те 1-ва я опознайш .След търпеливото изчакване и още няколко спомена който бяха минали през главата на момчето то вече видя ,че е време и той да слиза от кораба и щом направи и 1-вата крачка извън кораба Закия се усмихна незнайно точно защо можеби защото е усетил земята или защото се радваше ,че се маха от кораба това дори и той незнайше ,но реши да направи още няколко крачки като се отдалечи на 3-4 метра от кораба и почна да се заглежда в минаващите навсякаде около него хора ..Главните неща който Закия можа да забележи са многочислените продавачи по цялото това място уж се водеше пристание но тук имаше толкова много изобилия от различни видове стоки ,че дори и Закия се зачудваше на някой от тях ...и точно заради всичките тези неще сега Закия се беше леко отвял ,но щеше да свикне с времето ако по остане повече време тук..

Mraka написа:: Аслан дръпна Карл към себе си:
-Давай да почваме тия отпред, докато се чудят кои са тия отзад!
На устните на Карл отново заигра усмивка.Зое ги чу и изкрещя:
-Дайте да ги размажем, момци! - и се хвърли напред.

Некромантът, който бе дал смъртната присъда преди миг рязко се обърна отново към групичката им, когато чу бойният вик на Зое. Но едрият мъж вече бе изминал краткото разстояние до него. Дясната длан на Зое се изстреля напред неочаквано и бързо и пръстите му се впиха в шията под качулката. Некромантът безуспешно се опита да се освободи от ръцете на облеченият в кожи мъж и дори не успя да използва някое заклинание. Шокът от внезапната атака го бе обладал, заместен в следствие от смъртта в рамките на няколко секунди. Останалите от качулатият отряд имаха време да се окопитят, но новодошлата група некроманти ги удари в гръб, с проклятия и кръвна магия.
Първите трима се свлякоха на земята почти веднага. Двама, с пронизани с кръвни стрели гърди. Магията изглежда бе полетяла от белокосият некромант, въпреки че Аслан не забеляза източника на кръв, който използваше непознатия. Раните в телата на мъртъвците бяха едва ли не прецизни. Третият се блъсна в близкия довар и падна с гърчове на паважа, явно поразен от някое гадно проклятие. Но Аслан не успя да забележи другите подробности. Дори не му се отвори възможност да атакува като хората. Останалите двама от качулатата група бяха бързо свалени - единият от Карл, другият - незнайно от кой, но всъщност нямаше и голямо значение.

***

Схватката бе приключила изненадващо бързо, решена от импулсивното действие на Зое и думите на Аслан, както и неочакваната атака на другите некроманти.
Белокосият им водач се приближи към групата на Карл и сведе леко глава за поздрав:
- Изглежда врагът на нашият враг е наш приятел. - каза той сериозно и ведро, слепите му очи се забиха точно в Аслан и за миг той си помисли, че белокосият му колега е на път да повдигне клепачите си. - Името ми е Да'Фийр и съм изпратен от Майстор Алине, наред с останалата част от моите колеги, да се опитаме да наклоним везните в полза на Баланса.
Карл изгледа мълчаливо и преценяващо Да'Фийр, който се усмихна, сякаш усетил недоверието, с което го обстрелваха. Той отново обърна лицето си към Аслан:
- Майсторът спомена, че има вероятност да те открия тук. Ако успееш да убедиш приятелите си, а и самия себе си, че целите ни съвпадат с вашите, бихме могли да работим в екип.

/Опиши съгласието/несъгласието и другите съпътвстващи подробности. /

soulblader написа:: Соул беше на палобата на новоидващия кораб като гледаше залива на който щяха да акостират и в главата му само се намираха спомени от целия му път до тук как от разрошеното си село беше вървял дълго докато не бе намерил малкото пристанищно градче от което с работа си беше спечелил мястото изобщо да е на тоя кораб . Но сега основната мисъл на момчето беше тази какво да направи щом кораба акустира каде да отиде в коя посока да тръгне макар и леко объркан от миризмата на риба и стара жабонясала вода Соул все още беше бая интусеазиран макар и без да го показва . След още няколко минутки вече щом гораба спря на пристанището и гледката на това горе дола бая населено място да му запълваше очите и мисълта пак да стъпне на земя го гризеше от вътре той беше решил да по изчака малко докато повечето хора слезнат за да не се бута ,а и поне така му оставяше повече време да анализира самото място защото все пак дойдеш ли на нова земя не трябва да бързаш да навлизаш в нея ,а ще ти трябва поне малко време докато те 1-ва я опознайш .След търпеливото изчакване и още няколко спомена който бяха минали през главата на момчето то вече видя ,че е време и той да слиза от кораба и щом направи и 1-вата крачка извън кораба Закия се усмихна незнайно точно защо можеби защото е усетил земята или защото се радваше ,че се маха от кораба това дори и той незнайше ,но реши да направи още няколко крачки като се отдалечи на 3-4 метра от кораба и почна да се заглежда в минаващите навсякаде около него хора ..Главните неща който Закия можа да забележи са многочислените продавачи по цялото това място уж се водеше пристание но тук имаше толкова много изобилия от различни видове стоки ,че дори и Закия се зачудваше на някой от тях ...и точно заради всичките тези неще сега Закия се беше леко отвял ,но щеше да свикне с времето ако по остане повече време тук..

Докато Соул беше разглеждал градът Слънцето залезна и сребърният полу месец изгря като лампа в ноща . Студен вятър развяваше косите на момчето който не бе свикнал на такъв и трябваше да си намери подслон за ноща и докато оглеждаше видя няколко човека които правеха реклама на местните таверни . Повечето бяха мъже или възрастни жени но впечатление на Закия направи младо момиче с дълга до дупето и коса червена като туко що узряла вишна . Дрехите и бяха оскърдни много голяма част от тялото и се разкриваше , а тези които бяха по нея сякаш ги нямаше тя носеше една голяма табела с надпис "Елате В Пияният Котак . Ние Сме Вашият Дом В Бороустоун . " . Момичето се приближи към Соул и без да обелва дума пъхна бележка в джобът му и си тръгна .

Soul все още не осазнаваше какво точно стана ,но не отделяше поглед от момичето ,но не можеше и да мръдне сякаш краката му се бяха вкаменили чак вече след минута две вече като не виждаше момичето Закия най накрая можа да се до усети какво става и се мръдна малко назад като само можа да си каже :
Какво..стана..кое беше това момиче и защо..
Като си припомни ,че тя му вкара нещо в джоба и веднага понечи да изкара нещото ,но щом го изкара видя ,че е бележка и се зачуди защо изобщо някой би му дал бележка ..
Закия си припомни ,че момичето имаше някаква табела с надпис "Елате В Пияният Котак . Ние Сме Вашият Дом В Бороустоун . " като си каза:
-Май може да отида там ,но преди това..
Като момчето реши и отвори да прочете кавко пише на бележката..

Когато отвори бележката видя че това е карта на градът и че "Пияният Котак" е единственото място до което картата води . Пътят беше ясно очертан така че Соул можеше да стигне там за около двадесет минути . На всякаде се чуваха гласове на хора говорещи различни неща , но повечето споменаваха че ще отседнат в най-добрата таверна в градът Пиянят Котак .

/Следващия пост пиши в Пияният Котак . /

Карл и Зое се вторачиха в Аслан, подозрително.Аслан на свой ред се вторачи в Да'Фийр подозрително а последният се вторачи подозрително във всички останали, или поне щеше да го направи ако не беше сляп.След около минута напрегнато вторачване (само подозрение от страна на Да'Фийр, но пък усърдието му се зачиташе двойно), и тримата проговориха:
-Аз мисля...
-Аз мисля...
-Аз мисля...
Млъкнаха.Въпреки по-горните твърдения, изглежда мисленето се случваше само в главата на Да'Фийр (поради липса на възможност да гледа напрегнато).Първи Карл прекъсна неловкото мълчание:
-Изглежда си по-важен от колкото изглежда, но нашите цели не се покриват с почитаемия Да'Фийр.Ако го последваш, то тогава ще го направиш на своя глава и ще се разделим, поне засега.
-Инстинктите ми не харесват този белокоско. - каза Зое
-Инстиктите ти за малко да ни вкарат в капан, без изход. - отвърна му хапливо Карл
-Виж какво... - започна ядосано мъжът с кожите.
-Не сега. - прекъсна го русият лъжепросяк - Да видим какво ще реши нашият млад приятел.
-Трябва да намеря учителя си. - заяви простичко Аслан.
-Така да бъде! - усмихна се Карл - Но запомни, че те наблюдавам. - смигна му той.
Да'Фийр видимо се успокои.

/Съжалявам, че ме нямаше - тези дни беше малко напрегнато./

Карл, Зое и останалите "просяци" свърнаха в близката улица, а Аслан остана с Да'Фийр и неговата групичка. Белокосият некромант изведнъж рязко изви лицето си в посока на пристанището и Аслан забеляза нескритата тревога, изписана по него. Устните му се раздвижиха безвучно за миг, после той поклати глава и пак се обърна към Аслан.
- Майстор Алине, както сигурно знаеш, в момента е далече на Запад. Съветът на Майсторите, който се провежда веднъж в годината. Това ме навежда на мисълта, че този...некромант, - думата бе изречена с малко по-различен тон, в който не се четеше омраза, а по-скоро тъга. - който е организирал въпросното нашествие, има добри източници. Факт е, че няма да можем да разчитаме на най-способният некромант в Изтока и ще трябва да се справим сами с враговете пред портите ни.
Докато говореше със същият спокоен и благ глас, Да'Фийр посочи с показалеца на дясната си длан към залива.
- Водачът на силата, обсадила Бароустоун, се нарича Фаел'Кат и е дясната ръка на Найтен Деф, чиято аура витае около Лорион в момента. - Да'Фийр направи кратка пауза и от пръста му излезе малка струия якро-синя енергия, която се зарея и се разнесе из въздуха. Крясъците и грохота на битката продължаваха да са фон на думите му. Той отново се обърна към Аслан. - Кажи ми, как чувстваш Баланса? Чувал ли си досега гласът на Косача?
Другите некроманти не изададоха звук, но Аслан усети изненада им от въпросите на Да'Фийр.

/Отговори по твой вкус./

Корабът акустира. Моряците започнаха да се суетят напред назад под натавленията, или по-соро ругатните на Капитана. Заливът изглеждаше сравнително спокоен, но миризмата на изгорели хора, животни и покъщнина насищаше въздуха. По загрубелите лица на екипажа се четеше решителност, която много неумело прикриваше паниката им. Повечето бяха млади и силни мъже, които най-вероятно имаха семейства с невръстни дечица.
Айви наблюдаваше суетнята. Решението за последвалите и действие не беше лесно. За няколкодневното пътуване се беше привързала към екипажа. Никой конкретно, просто и харесваше идеята за група от хора, които си помагаха през бури и облаци и мислеха като един. Явно собствената и усамотеност напоследък започваше да натежава. Въпреки всичко и харесваше да е сама, през повечето време. Дребните тревоги на хората често и се струваха банални и напълно излишни. Повечето дори не бяха неизбежни. Айви се извини на Капитана, под предтекст, че трябва да събере багажа си. Когато стигна до каютата си, тя премина в Дух-измерението. Можеше да прекара тук неограничено време. Нямаше нужда да се товари с излишни провизии, или пък тъжни сбогувания. Напротив. Преминавайки през плаубата тя изпрати части от енергията до съзнанията на всички моряци, които успя да открие. Полекичка изтри спомена за себе си. Най-трудно беше с капитана. Беше суров, здраво стъпил на земята мъж, който трудно биваше убеджаван, или разубеждаван, в каквото и да е.
Вече на сушата тя се запъри към прървите постройки, които се изпречиха пред нея. Едната беше дървена барака, явно склад за риба, миришеше от далече. От втората не беше останало много. Насред руините висеше обесено обгорялото тяло на някой незнаен клетник. Трябваше да намери Дафийр. Тя потърка внимателно гривната в горещата татуировка на китката си. За секунда помисли дали Вайл усеща този своеобразен сигнал, все пак и неговата магия беше втъкната в нежното украшение?

-Ако имаш в предвид някакъв глас, който ми говори - не съм чувал гласове.Знам, обаче, за какво имам дарба и какъв искам да стана.Не е нужно Косача да ми говори, за да съм способен.Боговете избират сами на кой да говорят и на кого - не.Сега, нека да намерим майстор Алине, става ли?
-Битката още не е съвсем привършила.Не знам дали ще успеят да превземат града, но със сигурност никой няма да може да тръгне от тук в скоро време.Не вярвам и онези кораби да пропуснат отплаващи или пристигащи съдове.Аз, усетих... Трябва да се върнем на пристанището. - каза белокосият.
-Ние избягахме току-що от там! - възрази Аслан.
-Не сте били заедно с нас. - прекъсна го Да'Фийр. - Преди да тръгнем, трябва да те облечем подобаващо.Сложи тази роба. - слепецът му подаде мек вързоп - И се стегни.Може все пак да ти се наложи да пуснеш кръв днес, и в двата смисъла.

Отговор на Айви:

Айви постепенно навлизаше в покрайнините на пристана. В далечината се чуваха крясъци, команди и грохот на магии. Усещаше как връзката й с Да'Фийр става по-стабилна, явно белокосият некромант участваше по някакъв начин в битката, която се бе превърнала в пълен хаос. Той й беше обещал, че ще чака идването й на Изток, но нито един от двамата нямаше как да си представи такъв вид посрещане.
Постепенно от двете й страни започнаха да се издигат високи къщи, а групичка уплашени жени, водещи за ръка или направо носещи децата си, минаха покрай нея без да й обърнат внимание, бяха толкова уплашени, че дори не я отразиха. Явно част от евакуацията се бе забавила. Тя спря на едно малко и пусто площадче и погледна към кървавото и опушено небе над Бароустоун. Гривната я водеше към центъра на пристанището, където се водеше главната битка. В средата на площадчето имаше знак, който опътваше всеки, тръгнал да търси Източната Академия. Все още не бе късно да тръгне към нея.

Отговор на Аслан:

- Косачът говори на всички, но има тези, които чуват гласа му и тези, които чуват единствено собственият си глас. - помисли си безмълвно Да'Фийр, докато Аслан навличаше робата си. - Нашият култ не е религия, той е осъзнаване.
Слепият некромант по-скоро усети безчувственият поглед на колегата си, отколкото го видя, и се усмихна леко.
- Има време за подобен вид лекция, но не сега. - каза той и допълни. - Скоро ще разбереш разликата. Найтен Деф така и не я разбра. Все още вярва в собствената си идеология. Но Майсторът вярва в теб, а аз вярвам в него. Да тръгваме.
Аслан хвърли бърз поглед на останалите от малката им група. Трима бяха мъже, а две - жени. Но освен този очевиден факт, и петимата изглеждаха съвсем спокойни и целеустремени. Една от жените кимна на Аслан и каза:
- Ти ще отговаряш някой да не ни изненада в тила.
Той отиде в тила на колоната, точно зад нея. За негова изненада, Да'Фийр ги поведе странично от главната битка, по една крива уличка, водеща най-вероятно към покрайнините на града. Ходеше уверено и с умерено темпо, плавно като хищник, без дори намек неуверието на слепота.
Сякаш разчела мислите му, жената се усмихна леко и допълни.
- Просто ще го следваме. Майстор Аслан има в него пълна вяра, а и Косачът сам го електира. Стига да вярваш в Косача. - присви тя устни скептично. Лицето й бе леко мургаво и изпито, с дълги мигли и черни очи. Косата й бе къса и едва стигаше до раменете й. Не можеше да се нарече привлекателна, но все пак лицето й притежаваше чар. Тя така и не се представи, но нямаха много време за запознанства така или иначе.

/Отивате към площада, на който се намира Айви в момента. Изчакай първо Redwine да пише за да видим дали ще тръгне в наша посока и можеш да опишеш, че я срещаме, ако е така. Общо взето пак е време за свободно РП./

Vlad написа:: Отговор на Айви:

Айви постепенно навлизаше в покрайнините на пристана. В далечината се чуваха крясъци, команди и грохот на магии. Усещаше как връзката й с Да'Фийр става по-стабилна, явно белокосият некромант участваше по някакъв начин в битката, която се бе превърнала в пълен хаос. Той й беше обещал, че ще чака идването й на Изток, но нито един от двамата нямаше как да си представи такъв вид посрещане.
Постепенно от двете й страни започнаха да се издигат високи къщи, а групичка уплашени жени, водещи за ръка или направо носещи децата си, минаха покрай нея без да й обърнат внимание, бяха толкова уплашени, че дори не я отразиха. Явно част от евакуацията се бе забавила. Тя спря на едно малко и пусто площадче и погледна към кървавото и опушено небе над Бароустоун. Гривната я водеше към центъра на пристанището, където се водеше главната битка. В средата на площадчето имаше знак, който опътваше всеки, тръгнал да търси Източната Академия. Все още не бе късно да тръгне към нея.

Отговор на Аслан:

- Косачът говори на всички, но има тези, които чуват гласа му и тези, които чуват единствено собственият си глас. - помисли си безмълвно Да'Фийр, докато Аслан навличаше робата си. - Нашият култ не е религия, той е осъзнаване.
Слепият некромант по-скоро усети безчувственият поглед на колегата си, отколкото го видя, и се усмихна леко.
- Има време за подобен вид лекция, но не сега. - каза той и допълни. - Скоро ще разбереш разликата. Найтен Деф така и не я разбра. Все още вярва в собствената си идеология. Но Майсторът вярва в теб, а аз вярвам в него. Да тръгваме.
Аслан хвърли бърз поглед на останалите от малката им група. Трима бяха мъже, а две - жени. Но освен този очевиден факт, и петимата изглеждаха съвсем спокойни и целеустремени. Една от жените кимна на Аслан и каза:
- Ти ще отговаряш някой да не ни изненада в тила.
Той отиде в тила на колоната, точно зад нея. За негова изненада, Да'Фийр ги поведе странично от главната битка, по една крива уличка, водеща най-вероятно към покрайнините на града. Ходеше уверено и с умерено темпо, плавно като хищник, без дори намек неуверието на слепота.
Сякаш разчела мислите му, жената се усмихна леко и допълни.
- Просто ще го следваме. Майстор Аслан има в него пълна вяра, а и Косачът сам го електира. Стига да вярваш в Косача. - присви тя устни скептично. Лицето й бе леко мургаво и изпито, с дълги мигли и черни очи. Косата й бе къса и едва стигаше до раменете й. Не можеше да се нарече привлекателна, но все пак лицето й притежаваше чар. Тя така и не се представи, но нямаха много време за запознанства така или иначе.

/Отивате към площада, на който се намира Айви в момента. Изчакай първо Redwine да пише за да видим дали ще тръгне в наша посока и можеш да опишеш, че я срещаме, ако е така. Общо взето пак е време за свободно РП./

Айви усещаше присъствието на Да'Фийр, но не желаеше да се намесва в битката. Къде беше средата? беше уморена от битки, откакто го срещна до този момент беше изпитание след изпитание. Малкото свободни моменти бяха някаква алтернатива на реалноста насред изпитанието. Мислите и се зареяха из времето, което прекара с Вайл върху мекото си лунно легло. Липсваше и. Инстинктивно тя потърка китката си. Връзката с некроманта я жегна. Беше наистина близо. Академията? Да'Фийр?
Айви никога не беше поставяла прагматичността на битовизмите на първо място. Защо да започва сега? Тя остави тялото и да се стопи в нищото Сега беше чист Дух и усещаше силата на докосването от енергията на връзката по-силно от всякога. Да'Фийр беше дал обещане, тя също. Академията си имаше канален ред, Той нямаше да избяга. Айви пое в посоката, в която я теглеше магията на Некроманта. Опожареното пристанище беше наистин атъжна гледка. Дрипавите трупове на рибарите, лежащи в купчините гниеща риба, саждите, стелещи се из въздуха... Всичко беше по-добре в Дух-измерението.

Робата всъщност приличаше повече на шлифер до глезените и позволяваше доста повече движение от колкото Аслан в началото си помисли.Повървяха още малко, но не срещнаха никакви врагове.По едно време стигнаха до малко по-широко място на което цареше пълен погром.
-Точно... тук.Спрете! - каза слепият майстор.
-Защо спираме? - попита Аслан.
-Защото тук има някой. - подсмихна се Да'Фийр.

Да’Фийр вдиша дълбоко, леката усмивка все още на лицето му. Усети едва загатният аромат на нощни рози, разцъфващи под меката лунна светлина. Видя я там в съзнанието си, като светлина в мрака, породен от слепотата му.
„Айви.” – думата стигна до нея, а гривната на китката й започна да излъчва лека и свойска топлина. Тя се рееше някъде там из Дух измерението, така близко, а в същото време така далече, извън досега му. Гласът му бе нежен, в същото време носеше със себе си неподправена и изпепеляваща сила, която би наранила някой друг, но нея само погали. Белокосият некромант с доволство осъзна, че тя носи със себе си кичура, който й бе подарил при първата им среща, когато тя го бе освободила от поквареното присъствие на баща му.
Внезапно Да’Фийр рязко усети болка в съзнанието си, когато една нишка, вплетена в гривната го шибна като камшик. Той сви веждите си и заобиколи проблемната нишка, само колкото да се натъкне отново на нея. Някой, един съвсем определен някой, се бе внедрил в чистата енергия. Некромантът почувства първите предупредителни вълни, на едно чувство, което не бе изпитвал от много време. Опита се да се овладее.
Аслан и останалите наблюдаваха с известно нетърпение застиналият им водач, който явно се бореше с вътрешните си демони.

/Пак по същият ред. Съжалявам за дългото забавяне./

Айви усети присъствието на Да'Фийр, сякаш беше до нея. Това я тлясна толкова назад, сякаш в преден живот - в онази паметна нощ, която беше преживяла на Западния път. За секунда Прекрасен 1 се появи пред очите и, но удоволствието от присъствието на белокосият мъж заля всички негативни емоции. тя се понесе към епицентъра на усещането, когато усети силно теглене в обратна посока. Нещо я спираше. Няко, пречеше на Духа и да се движи свободно към Да'Фийр. "Алфа..." - помисли си тя със смесица от задоволство и раздразнение. Не можеше да продължи напред по този начин. Виждаше Да'Фийр насред група непознати хора, но не можеше да продължи акто дух. До тук с предпазливостта... Тя се материализира бавно и тръгна с уверена крачка към него. Лицето му беше сгънато в мрачна съсредоточеност, която не можеше да определи на една конкретна емоция. Без да обръща каквото и да е внимание на останалите тя застана пред Да'Фийр и положи ръка на рамото му.
"Тук съм" - отекна само в неговите мисли.

Докосването й бе достатъчно да го изкара от водовъртежа от мрачни мисли, който го бе погълнал. Той отвори слепите си очи и се усмихна непринудено.
"Така е. Това е най-важното в момента." мислите му бяха отправени по същият начин. След предишната им среща се бе осъвършенствал в използването на този вид комуникация, въпреки че досега бе успявал да я реализира само в нейно присъствие. "Неприятно посрещане сме ти спретнали, Айви. Но Шелтър почти никога не съобразява с желанията на обитателите си. Е, ще се включиш в малкото ни походче."
Той си позволи нова, едва загатната усмивка.
"Не обещавам, че разходката ще е приятна, но обучението ще започне с нея."

Ави изведнъж се почувства "у дома си". Д'аФийр й липсваше, беше осъзнала тя внезапно. Компанията около него изглежда не я впечатляваше. Беше дошла тук, за да следва чистия принцип на искреността и безнаказаността. Нямаше значение вече какви са били първоначалните и цели. Сега беше единствено важно да продължи напред с обучението си.
"Поласкана съм, че ме посрещаш на моя територия - в мислите ми. Радвам се да те видя. Разходката може да бъде всичко онова, което е. Вече не губя времето си в планове и намерения. Да вървим."
Тя застана от дясната страна на бъдещия си учител, да се надяваме и зачака инструкциите му за битката, която усещаше, че и предстои.

Асе слезна от пиратския кораб на пристанището . Което бе покрито с трупове войниците разчистваха бойното поле един от тях бутна Асе и му изръмжа да се маха от тук . Португас го изгледа и показа знака на Черните Гвардейци . Войникът се стаписа и започна да се извинява на Огненият Император . Асе нему обърна голямо внимание и го попита каде може да намери Копието , а войника посочи в далечината . Копието бе седнал на един камък и ръгаше с оръжието си някакъв мършъф труп играеше си и се забавляваше . Асе се приближи към него и се поклони и каза с усмивка на лицето си .
-Добър Ден Учителю . /Асе бе радостен от срещата с Копието и още по радостен от това че той е жив .
-Как мина битката ? /Попита любопитно Пиро магът въпреки че виждаше резултата вече .
-Виждам че сте победили надявам се да несте прекалено ранен за да може да изпием няколко бири в кръчмата .

Копието погледна ухилено своят колега и ученик.
- Привет. Само няколко драскотини, защото бях леко пиян по време на битката. - засмя се той. - Но битката не е напълно приключила, макар, че за мен е. Водача на силата, която ни атакува, все още е жив, но го оставих на потделението некроманти, по тяхно настояване.
Той сви рамене.
- Мисля, че ще се справят, Да'Фийр, или както се казваше онзи странен белокос младеж, ми изглежа обещаваща личност. Та...Какво става с теб? Изглеждаш ми готов за по буренце бира в кръчмата, там ще ми разкажеш как минаха битките из Запада.
Клейууд изглеждаше жизнерадостен и подпийнал, както винаги. Бароустоун бе оцелял.

-Радвам се да видя че нищо неви се е случило учителю . /Усмихнато каза Асе въпреки че Копието бе Черен Гваредеец също като Асе той не искаше да се равнява с него . Португас имаше уважение към учителя си . Той се отдръпна на няколко крачки взе две буренца от пиратския кораб и седна до Копието подаде му едното и каза .
-Заповядайте , а за битката беше интересна въпреки че Лорион падна под обсада . Враговете стигнаха чак до Илиос кадето аз и няколко от колегите ви заедно с Войската на Императора спряхме прииждащата згам . Аз на свой ред се бих с един от Капитаните на войската Флей Емперор . Силен пиро маг също като мен предполагам че сте чували за него той е единствения който се е опитал да предизвика Мла'ах на двубой , но с помоща на Бога На Вечните пламъци и моите умения го сразих . В битката половината гора край Илиос бе разрушена . Императора се би с водача на всичките нашественици и го победи . /Асе глътна няколко глътки от буренцето . След което продължи да се усмихва гледайки как пиро маговете горат труповете на зверовете осмелили се да нападнат Бороустоун .
-А забравих да се похваля с две неща първото вече нося нова титла Огненият Император повелена лично от богът на вечния пламък . Второто докато идвах на сам открих древна карта водеща до пещера на име Кристалната Пещера . Моряците ми разказаха че тя се пази от велик кристален дракон , но също така ми трябва сърце от вълк . Мисля че на пазара може да се намира някъде и мисля да отида да се бия с него . Преди това обаче трябва да се срещна с Майстора на Некромантите . Бихте ли ми помогнали в това мое начинание и ако е възможно да ме придружите за битка с дракона след което ще вземем Драконовото Желязо от което можем да си изковем близо три-четри пъти по дори оръжия ? /Асе се усмихна учтиво и зачака отговора на Копието .

Отг. На Айви:

"И аз се радвам да те видя, Айви." - отвърна искрено Да'Фийр, гласът му поглъщаше всички тревоги и носеше спокойствие. Белокосият некромант каза на глас:
- Време е да ви запозная с проблема, с който трябва да се справим. Фаел'Кат очаква намесата ми, познава ме достатъчно добре за да знае какво бих предприел. Недалече от тук се намира входа към подземен лабиринт от пещери, чиито коридори се нижат дори под вълните на Бурното море. Там някъде, в една от галериите на пещерите, се намира концентратор на магията, който би ни позволил да върнем баланса, който бе нарушен. Пещерите са обитавани от зверове и главорези, търсещи прикритие от властите, но не бива да отнемате животите им.
Аслан повдигна вежда, чул това, не реши да не противоречи. Да'Фийр леко се усмихна, доловил въпроса му, без да има как да види изражението му.
- Те са част от баланса. Неприятна част, но все пак значима.
Останалите от групата изгледаха с мълчаливо решение Да'Фийр, който се обърна и тръгна редом с Айви към входа на въпросните пещери, още веднъж умело намирайки правилният път, без зрението си.

/Опиши по твой вкус стигането до там. Напълно свободно РП./

F1reF1stAc3 написа:: -Радвам се да видя че нищо неви се е случило учителю . /Усмихнато каза Асе въпреки че Копието бе Черен Гваредеец също като Асе той не искаше да се равнява с него . Португас имаше уважение към учителя си . Той се отдръпна на няколко крачки взе две буренца от пиратския кораб и седна до Копието подаде му едното и каза .
-Заповядайте , а за битката беше интересна въпреки че Лорион падна под обсада . Враговете стигнаха чак до Илиос кадето аз и няколко от колегите ви заедно с Войската на Императора спряхме прииждащата згам . Аз на свой ред се бих с един от Капитаните на войската Флей Емперор . Силен пиро маг също като мен предполагам че сте чували за него той е единствения който се е опитал да предизвика Мла'ах на двубой , но с помоща на Бога На Вечните пламъци и моите умения го сразих . В битката половината гора край Илиос бе разрушена . Императора се би с водача на всичките нашественици и го победи . /Асе глътна няколко глътки от буренцето . След което продължи да се усмихва гледайки как пиро маговете горат труповете на зверовете осмелили се да нападнат Бороустоун .
-А забравих да се похваля с две неща първото вече нося нова титла Огненият Император повелена лично от богът на вечния пламък . Второто докато идвах на сам открих древна карта водеща до пещера на име Кристалната Пещера . Моряците ми разказаха че тя се пази от велик кристален дракон , но също така ми трябва сърце от вълк . Мисля че на пазара може да се намира някъде и мисля да отида да се бия с него . Преди това обаче трябва да се срещна с Майстора на Некромантите . Бихте ли ми помогнали в това мое начинание и ако е възможно да ме придружите за битка с дракона след което ще вземем Драконовото Желязо от което можем да си изковем близо три-четри пъти по дори оръжия ? /Асе се усмихна учтиво и зачака отговора на Копието .

Копието изслуша с горда усмивка думите на Португас, после кимна и каза:
- Моите поздравления за победите ти. Колкото до Майстор Алине...Той се завърна в Изтока преди няколко часа. Корабът му бил нападнат от авангарда на враговете, но това не го спряло. Всъщност, именно с негова помощ, както и на онзи фанатичен ненормалник Тирас, успях да вдигна почти изцяло обсадата.
Той се загледа в хоризонта, където в далечината все още се виждаха платната на няколко оцелели вражески кораба. Ейс успя да различи нещо като магическа бариера, която ги обгръщаше и защитаваше от възможна атака.
- Майстор Алине спомена, че един от неговите хора ще успее да се справи с тази бариера. Така че до час-два всичко ще е по старо му. Въпреки че пак ще ми се натрупа работа, сметки по ремонти и ново строителство, разходи за храна, за загубено имущество и...Ах, проклети Богове, изобщо не ми се занимава. Майстор некромантът е в една от гостните на "Пияният котарак". Ела, ще те заведа до там, пък после ще видим какво ще правим.

/Можеш да пишеш направо в кръчмата. Опиши, че отивате и се срещате с Майстора./

Айви вървеше редом с Да'Фийр. Не се страхуваше от предстоящата мисия. Беше лесно да не убиеш някого, особено като Дух. Повече я притесняваше желанието да хване ръката на белия некромант. Вайл не беше напуснал мислите и, но някак си губеше усещането за близост с него докато Да'Фийр беше наблизо. Нима капката, която беше оставила в съзнанието му беше напълно унищожена под силата на мрака, който бе видяла в него?! Едва ли. Айви не беше обмислила всички възможности, които енергията и спомените и даваха. Може би пътят, който беше поела сега щеше до доведе до прозрение, което щеше да разтвори очите и, може би щеше да доведе до нищо.
Улиците на Бараоустоун бяха в окаяно състояние. Повечето постройки бяха опожарени, никъде не се виждаше и жива душа. Онова, което най-много я ужаси, обаче, беше фактът, че не се виждаха и никакви трупове. Из въздуха се разнасяше миризма на обгоряло месо и кръв, която караше стомаът и да се свива в ужасни спазми, но телата, които бяха нейният източник не се виждаха никъде. Групичката вървеше по калдръмените улици. Всички следваха Да'Фийр без да си продумат и дума. Той беше единственият, който знаеше къде се намира пещерата, която търсеха. Айви обичаше пещери - имаше нещо сюрреалистично в студената им, чиста савършеност. Точно кто ученията на некроманта. Отново изпита необходимостта да хване ръката му.
Посегна, но движението и беше спряно от ужасно парене около китката и. Тя погледна към гривната, която се беше стегнала около кожата и. Украшението гореше толкова бяло, че изглеждаше прозрачно синкаво. Кожата на ръката и продобиваше тъмно морав оттенък и Айви си даде сметка, че "паренето", което усещаше всъщност беше силата на студа, с който я сковаваше силата на магията, която Вайл беше вплел в гривната.
В съзнанието и се плъзна картина, която не беше част от спомените и, или поне така смяташе. Беше Да'Фийр стоящ в доста пощни покои, които, Айви беше напълно сигурна, не бяха по негов вкус. Някой влзе през вратата. Изумрудения поглед на Вайл я прониза и видението си отиде.
"Да'Фийр, срещал ли си Императора някога?" - изпрати мисълта си тя, преди да успее да я увладее.

Входа към пещерите вече се виждаше пред тях. Грохота в далечината бе замрял, явно битката на брега бе приключила, или поне затихнала за известно време. Но главнокомандващият на това потделение от армията на Найтен Деф все още бе наблизо, някъде в залива. Битката нямаше как да е свършила, без той да е сразен. Слънцето вече се криеше зад хоризонта и пурпурните му багри бяха погълнали небето.
"Май трябва да контролирам по-добре мислите и спомените си." - отвърна Да'Фийр, без да влака укор в думите си. Звучаха донякъде като шега. Нямаше намерение да скрива от Айви срещата си с император Вайл, но тя бе разбрала за нея наистина бързо. Подобни мисли отново го върнаха към проблема с кичура, вплетен в гривната й. Неговият кичур. И черната, негостоприемна и странно покровителствена магия, поглъщаща неговата. За вътрешният му взор двете заклинания взаимодействаха почти хармонично, като ин и ян. Заля го първична вълна гняв и той я остави да го погълне и да го освободи бързо и неизбежно, както всяко денонощие прилива отстъпваше на отлива. Безмислено бе да се бори срещу емоциите, тъй като това само ги подклаждаше. Успокои се за отрицателно време, но все пак го изуми желанието му да сподели на Айви, че аурата на Косачът витае около принцът на мрака, което беше неоспорим знак...Не искаше да я наранява, а тази новина можеше да й подейства именно така. - "Изключителна личност. Познаваше ме отнякъде и ми нареди да се грижа за всички нови ученици."
Да'Фийр се усмихна леко и искрено. Айви почти със сигурност бе срещнала Принцът на мрака през последните месеци, откакто те двамата не се бяха виждали. Как иначе щеше да е поставена предпазната магия в гривната й? Нямаше да я пита за това, не му беше в работата. Но изпитваше желание да разбере защо император Вайл бе поставил тази преграда.
Малката им групичка навлезе в мракът на пещерите.

/Свобно РП./

Пещерите бяха наистина тъмни, или поне първата галерия, в която стъпиха. От тавана падаше лигава вода, която се полепваше по дрехите им и правеше въздуха тежък и труден за дишане. Айви пристъпи навътре смело. Беше прекалено вплетена в мислите си, за да забележи, че за толкова влажно място тук имаше изненадващо малко варовикови образувания. Мълчанието и способността и да вижда в душите на хората и техните искрени желания напоследък се бяха изострили, което правеше комуникацията с Да'Фийр болезнено откровена на моменти. Отговорът му, че трябва да се опитва да скрие мислите и спомените си я озадачи. Та, нали основата на идеологията му се крепеше на абсолютната прозрачност откровеността до болка. А, може би, тя не беше разбрала. Усети заливащата го вълна гляв, но не беше наясно с източника й. Колкото бързо го заля, толкова бързо и си отиде. Беше наистина интересна личност. Такъв не бе срещала до сега.
Беше благодарна, че върви пред него, защото спокойният му поглед и усмивката му я караха да се притеснява. При последната им среща беше гневна, празна и нямаше какво да губи. Сега... странно, но беше гузна. Чувство за вина се опитваше да драпа из съзнанието й без видима причина. Някаква хлъзгава мисъл, че е отстъпила от морален принцип, че е занемарила силата си, се опитваше да достигне до сърцето й. Може би трябваше да й позволи да я завладее, но не беше сега моментът да разсъждава над полу-тонови емоции.
Пътеката, по която вървяха слизаше рязко надолу и отбиваше в дясно. Беше непрогледен мрак. Малката им групичка вървеше в колона по един. Тя вървеше отпред, Да'Фийр плътно след нея, а мълчаливите им спътници пазеха гърбовете им. Не знаеше какво да очаква от пешерата, но беше благодарна за напрежението, което мракът и очакването на опасността създаваха. Това и даваше възможност да подбере добре отговорът, който да даде на Да'Фийр. Беше напълно наясно, че Вайл го познава от нейните собствени мисли и спомени, които тя даде доброволно, желани или не. Тогава не бе отстъпила от себе си. Беше дала всичко с цел да бъде чесна, както и бе разказал новият й учител. Защо сега да бъде различно? Айви взе твърдо решение. Никога, за нищо нямаше да се извинява или да смегчава.
"Да, Императорът те познава от моите мисли и спомени. Притежава всички тях до един кратък момент след нашата първа среща. Не ги е изтръгнал от мен със сила, аз ги дадох доброволно. Изненадвам се, че е пожелал да се грижиш за всички нови ученици, но предполагам, че е поставил условие, някаква мярка... ако решиш да не се погрижиш за тях? Но, ако нямаш нищо против, кажи ми защо е необходимо да криеш мислите и спомените си по-добре? Има ли нещо там, което те кара да се чувстваш неловко?"
Този тип мисловна комуникация беше наистина удобен за Айви. Никога нищо не с еизплъзваше в нежелани уши. Самият факт, че тайните си бяха тайни, дори в пряката реч правеше забубата на гласа и неоспоримо оръжие.
Пътеката изведнъж свърши. Пред се разкри огромна галерия с бълбукащ горещ извор по средата. Водата пръскаше светлина сякаш фосфорицираше. Огряваше напълно гладките гранитени стени на скалата, които изглеждаха, сякаш бяха издялани от човешка ръка, а не от силата на природата.

"Никога не съм имал желание да крия мислите си от теб, както нямам и сега." - отвърна й той. - "Но е необходимо да контролирам някои от тях по-добре, ако не искам да те нараня."
За миг странните и донякъде нелогични думи на Да'Фийр останаха недовършени, но той продължи да "говори":
"Всеки човек, всяка личност, има приоритети. Всеки жив организъм има приоритети. Докосването на Косача винаги ми е показвало светлината и чистотата на света, в който живеем. Безсмислено е да петня тази девствена красота с тайните и интригите, които са породени от човешката природа. Тези две качества не са вродени на никое друго същество из Шелтър. И въпреки това, всеки човек си има приоритети." - повтори той и направи кратка пауза. - "Част от мислите ми биха те наранили, въпреки цялата чиста искренност, която се таи в тях. А мой приоритет е да не позволя на нищо да те нарани, включително самият аз."
Думите му бяха топли и съпроводени от низ подредени емоции, които вървяха като фон на словата.
- Това ли е концентраторът на магия, за който говореше? - попита Аслан малко по-назад от тях и посочи бълбукащата вода пред тях. Да'Фийр кимна и каза на глас:
- Аз ще се погрижа за главното заклинание. Но Фаел'Кат, който в момента черпи енергии от същото това езеро, ще прати част от слугите си тук.
- Ясно. Тогава ние ще отговаряме за защитата ти. - схвана Аслан бързо. - Може ли да убиваме слугите?
- Няма да се наложи. - отвърна една млада жена до него. - Те са мъртви така или иначе. Просто ще разваляме магията, която ги държи. Кога започваме.
- След малко. - отвърна Да'Фийр и вдиша дълбоко. В галерията се чуваше единствено бълбукането на подземният язовир.
"Това решение е изцяло мое." - неочаквано долетяха мислите в съзнанието на Айви. "Правя го по свой избор, не по заповед на принцът на мрака."
И наистина беше така.

/Свободно РП./

» Пристанището
» Пристанището