Пристанището

Айви се загледа във водата на езерото. Беше кристално чиста. Да, наистина изглеждаше като източник на енергия, но тя не можеше да си представи кой би могъл да бъде толкова егоистичен, че да рови и изтръгва енергия от сърцето на земята. Мислите й я водеха толкова надълбоко, колкото и краката и в този момент. Опитваше се да се придържа към сегашния момент и да включи мислите си на практично ниво, но както Да'Фийр беше казал, всеки си имаше приоритети, а нейният в момента беше да свърши колкото е възможо по-бързо в тази пещера, за да може да започне истинското й обучение, за да може да остане насаме с него. Странно, при тази мисъл жестока болка скова китката й. Пред очите й изникна "капката"спомени, които се бореха с мрака в съзнанието на Вайл, за който тя упорито отказваше да мисли като за император, без това да има за цел да омаловажи ролята, или въжността му в Шелтър. Усещаше ясно ревността и опита му да я държи само за себе си. Това я накара да си помисли за лоялността.
Айви гледаше как Да'Фийр се приготвя да започе заклинанието, с което да прекъсне връзката на Фаел'Кат, който и да беше той. В един ужасяващ миг тя си представи защитите, които биха били нужни на некроманта, за да приложи заклинанието си. Айви се ослуша. Независимо колко подготвени бяха Аслан и придружаващата го групичка, концентрацията, която се изискваше не беше малка. Факт беше, че из пешерата не се разнасяха никакви шумове, освен този на течащата вода. Акустиката гранитовите галерий беше прекрасна. Всяко дихание можеше да бъде чуто за добре тренираното ухо. Айви бе свикнала да слуша. Липсата на глас се оказваше все по-голям късмет и по-голям късмет, тъй като никога не и се налагаше да облича чутото в празни думи. Електричното жегване в китката отново я върна към мисълта й за лоялността. Нима фактът, че се чувстваше спокойно и сигурно край Да'Фийр я правеше по-малко вярна на Вайл?! А, нима Вайл и беше дал каквото и да е обещание?! Всичко, което получи от него, сякаш беше взела насила.
Насили се да спре тези мисли, защото, насила или не, тя беше дала всичко и беше останала честна до край, ако можеше да се каже изобщо, че някде на хоризонта се виждаше край от какъвто и да е сорт.
Тежки стъпки я откъснаха от мислите й. Аслан нареди на придружитеите си да образуват кръг около езерото, поставяки човек във всеки отдалечен край на галерията. Хората му действаха чевръсто, но не се стараеха да приглушат грохота от тежките си обувки по никакъв начин.
Да'Фийр беше коленичил пред водата и произнасяше някакви слова съвсем тихо. Както винаги, слепите му очи бяха затворени, а лицето напълно спокойно. Айви изпита привързаност, гледайки уравновесеността му пред задачата, която можеше да се окаже наистина тежка. Тя си даваше ясна сметка, макар и без да е била част пот каквото и да е обучение, че съществува ли връзка между два извора на Сила, то тя е винаги двустранна. Опита да бъде прекъсната ще бъде пагубен както за Фаел'Кал, така и за Езерото. Нищо чудно водите му да погълнат "натрапника", или по-лошо – да отнемат енергията му, за да компенсират секналия поток.
Независимо колко здрава беше физическата охрана около Да'Фийр Айви имаше сериозни основания да смята, че не би могла да помогне ни най-малко стане ли напечено. Да'Фийр беше напълно концентриран. Докато тя беше оглеждала и премисляла възможнсите, той беше свалил основната си роба, оставайки само по един тънък ленен панталон. Кожата на гърба лу беше покрите с тънки равни белези, които блестяха толкова бели, колкото и този на китката й. От разстоянието, на което беше не можеше да различи определена симетричност или целенасоченост в подредбата им, но сега това не беше най-важното. Да'Фийр изглеждаше силен и красив, напълно уверен в действията си. Той пристъпи във водата. Моментално кафеникави пари започнаха да излизат от водата и да се завихрят около тялото му. Заклинанието вече черпеше от силите му.
Айви премина в дух измерението и влезе във водата без колебание. Енергията и се разля, вливайки се във всички потоци, така, че да се опита да прикрие тази на Да'Фийр и да попълни недостига, който непременно щеше да настъпй когато заклинанието беше готово. Рискът за нея самата беше минимален. Като дух тя беше напълно свободна, а и енергийните и белези бяха напълно непознати за всички в тези отдалечени земи, за разлика от онова, което Да'Фийр носеше.
"Няма да ме нараниш..." - изпрати тиха мисъл тя, лека като перо, за да не наруши концентрацията му, оставяйки го с твърдото убеждение, че приоритетите му съвпадат с нейните.

-Ой Силвер . /Извика тичащият към корабът на пиратите Асе .
-Трябва ми още една услуга приятелю ако мога да те нареча тай . /Асе се усмихна сякаш нищо му нямаше , но огнена ярост лъхаше от трупа му .
-Трябва веднага да отпатуваме за Делвион ще ти платя както винаги . /Португас се усмихна отново като този път той замести Огненият Дух и облада яроста си . Пиратът му кимна и двамата се изкачиха по една стълба водеща към кораба целия екипаж приветства Асе . Не след дълго корабът отпатува към Делвион .

Аои най-после слезе от проклетият кораб. Някакви моряци тичаха наоколо. Аои се огледа - гнусна картинка. Един моряк мина покрай него, бързаше, носеще някакъв чуплив товар на ръце. Аои издаде крака си напред, морякът се катурна, падна, претъркули се наколко пъти, орда се целия, а това което носеше, отдавна бе счупено на пърчена. Асасинът направи странна физиономия, сякаш не беше доволен от това, което беше станало. Да. Наистина не беше доволен, но от това, което беше направил. Този можеше да се изподере още малко, дори да счупи някоя кост, а това не стана. Следващият път повече. Той тръгна напред, оставяйки младокът да се чуди: "Той ме спъна или аз сам паднах?!"
- На къде са, проклетите, жрици?

Stigma почна да се пробужда от силно главоболие , когато отвори очи видя чистото небе и силното слънче което печеше.Предната вечер се беше яко натряскал в една кръчма затова сега беше толкова зле.Стана и се огледа ,намираше се на коръб пълен с хора,опита се да си спомни как се е озовал на този коръб , но когато почна да напрагя умът си главата го заболя силно,така и не си спомни как се е качил на кораба.Трябваше да разбера накаде патува този кораб,когато мина едно момиченце и тои я попита:
-Хей , приятелче здравей. (опитваше се да не уплаши момичето)
-Кажи бе,пиянде.
Stigma въздаржа надигащия се гняв и продължи..
-Накаде патува този кораб
-Корабът патува към Бароустоун пристига за 2 дни до там.Отвърна момичето със особена важност след което продължи....- патуваме вече 24 часа дрън дрън бла бла.....
Stigma вече не слушаше момичето след получи ифнормацията която иска и заспа отново.Когато се сабуди отново им оставаше само няколко часа да пристигнат до пристанището което започваше да се забелязва в далечината.След като акостираха на пристинището и първото нещо което искаше да намери Stigma е някоя кръчма или таверна . На пристинището цареше пълен хаус всеки тичаше нанякаде,беше пълно с хора Stigma грабна първия за яката и след като разбра каде се намира най - близаката таверна се запъти към "Пияният котак" който беше на една миля от пристинището...

EDIT:
Намирайки таверната която хич неси я представяше толкова голяма Stigma влезе вътре с малко повече трясък за да привлече внимание към него което не стана.Беше пълно с хора отвсякаде се чуваха викове и псувни.Stigma видя една малка свободна маса и седна на нея

/Както си решил отиди в Пияния Котак опиши обстановката там и всичко каквото искаш аз ще ти пиша там от името на някое НПЦ . /