Тъмните части

Тук беше дома на горските духове, а и не само на тях...Легендите понякога преувеличаваха, но дори в най-налудничевите имаше отчасти истина. Тази зона беше адски опасна.

/Разказвача почти винаги се включва под формата на някаква опасност и му е много забавно от това!/

Когато се събуди Анна изпита неутолима жажда да се поразходи из Академията.Тя обичаше тъмните и сенчести територии.Беше обходила толкова много призрачни и мрачни гори през краткия си живот и въобще не я беше страх от това,какво може да стане,когато е сама на такова място.Без да се замисли,тя се впусна в гората.Колкото по-навътре отиваше ставаше все по-мрачно.Това й хареса.Обичаше мистериите,а като че ли тази гора криеше нещо интересно в себе си.Тя би се зарадвала,ако открие какво е.Вървеше бавно,защото искаше да запомни всеки детайл от гората,който да й помогне да се върне обратно в Академията.Беше добра и в разчитането на знаци,за това щателно оглеждаше за такива по пътя си.Не се радваше на голям успех обаче....
Преди да се усети вече се бе мръкнало...тя се обърна и въздъхна.Кога ли отново ще може да стигне до тук?Беше прекалено опасно през нощта тук.И тя го знаеше.Въпреки,че обичаше опасностите,знаеше,че не бива да си навлича такива.Има достатъчно проблеми за решаване.Не й трябваше още един.
Тя беше облечена отново с дългата си пелерина,която отново скриваше лицето й.Погледът й постоянно беше надолу в краката й.Когато тя изведнъж закрачи много бързо...

...чу до себе си странен звук. Момичето погледна на там, но не видя нищо. Тогава чу подобен звук, този път зад нея. Но там също нямаше нищо. И звуците започваха да се чуват все по-често и от всички посоки. Приличаха на шепот, изпълнен с омраза и закана. Беше зловещо. На Анна й се стори, че видя някаква белезникаво-бяло фигура малко пред нея, още една се присъидини към нея, скоро станаха цяла група. Нямаха лица, бяха просто безплътни бели сенки с дълги, ноктести ръце. Това бяха духовете на гората, които отдавна не бяха срещали толкова смело момиче. Анна беше в опасност, трябваше да се измъкне иначе щеше да се присъидини към тях, като поредния безлик дух.

/Можеш да се опиташ да избягаш от тях, може да се опиташ да се бориш с тях или може да запищиш. xD/

Анна се поогледа насам.Като започва да чува звуци й стана ясно,че май нейния план,да не се забърква в неприятности вече се беше провалил.Тя продължи да върви.Смяташе,че може би те просто искат да я изгонят от гората,която може би е тяхна.Когато те започнаха да стават все по-чести и все по-злокобни.Тогава тя се спря и извади меча си,които винаги беше с нея.Чу се звук от изкарването на меча.Той проблясна на леката светлина,която се процеждаше през отворите на дърветата.Тя вдигна поглед към дърветата.Смяташе,че от там идва звукът.Тогава тя свали пелерината,покриваща лицето й и присви очи в очакване на нещо.Тогава ня извика.-
-Хайде,нима няма да искате да защите гората си,от един натрапник като мен?Или вие сте си просто малки духчета и явно поискахте да си поиграете с мен,като ме накарате да запищя като малко момиченце.Е да,ама не.Не ме е страх.Хайде де,елате!!!-тя започна да размахва меча си във въздуха и отново пускаше закани...[b]

След зелта му да намери онзи ренджър той бе чул писаците.Намери момичето койото пищеше.Тя бе асасин като самият него.Скри се до едно дърво и изчака да види какво ли ще стане.

Анна започна да подскача насам-натам като се движеше в посока на звуците,които като че ли я обгръщаха от всички страни.Когато звуците започнаха да стават все по-силни и все по-наблизо тя реши да атакува по същият начин,по който и те го правят.Тя започна да се крие в сянката на дървета и започна да обикаля гласовете:-Какво не трябва ли да бъдем честни,а?Сега сме квит..нито вие ме виждате,нито аз вас...-тя се разсмя и се чу острият звук от меча й,който продължаваше да снове във въздуха.

За първи път някой успяваше да ядоса толкова горските духове, а те искаха просто да присъидинят още някой към безплътните си редици. А, те наистина бяха безплътни, мечове и всякакви други видове остриета не можеха да ги наранят. Но ги плашеха, все пак и те имаха спомени от своя минал живот и инстинките им казваха да не се приближават към Анна. Но за сметка на това, те имаха начин да я наранят без да са близо до нея и без дори да я вижадт. Близкото дърво издаде странен глух звук и клоните му се увиха около изненаданото момиче, което все още викаше предизвикателни слова към духовете. Клоните стиснаха силно ръката и тя едва успяваше да задържи меча си.

/Пищенето щеше наистина да е добър избор, но, разбира се, не очаквах ти да го избереш. Very Happy

Сега ти остават следните избори. 1. Да викаш за Помощ. 2. Да чакаш мълчаливо и гордо, примирила се със съдбата си. 3. Да се опиташ със сетни сили да разсечеш клоните на дървото, но шанса ти за това ще е наистина малък(ако избереш това, хвърли зарче (Dice Rolls:1 Very Happy

) накрая на поста си и при тезултат 5 или 6 ще успееш./

Анна се изненада,когато усети,че нещо я сграбчва.Когато разбра,че това е дърво,леко се надсмя.
-Само това ли можете?-развика се тя.Но това очевидно не беше правилният избор,клоните на дърветата я стегнаха още повече.До такава степен,че тя почти не можеше да диша.Опита се да се промъкне под клоните,но не можа.Тя я стегнаха даже още-повече.Меча й се изплъзна от ръката й.Не можеше да направи нищо друго,освен да вика за помощ(нещо,което мразеше да прави),надявайки се,че някой ще я чуе и ще й помогне.Със сетни сили тя успя да извика силно и ясно едно "Помощ!!",но от никъде не се чуваше нищо.Тя отново се развика,и отново,и отново.Когато се опита за пореден път да го направи вече не можеше.Гласовете,около нея я подлудяваха.Идеше й да грабне меча си и отново да се опита да ги прогони,но не успя.Тогава тя погледна към една приближаваща се фигура.Надяваше се,че това е някой,който ще й помогне,а не някой,който ще се опита да я убие.И без това желаещите бяха доста....Появи се мъгла...незнаеше дали наистина е там,или просто й се привждаше от натиска,който оказваше над нея това дърво.Знаеше само едно,че не бива да умре...

Карина навлезе в гората, но воя идваше от нейните най-дълбоки части. Преди да прекрачи границата между двете, видя Саура и забяга натам.
- Саура, какво става? - тя бе изкарала камите, които бяха вече здраво хванати в двете ръце, а връзките оплетени около продължението на ръцете й.
Вълкът захапа част от блузата й леко, като я задърпа за навътре.
- Да, разбрах. Идвам! Пусни ми блузата... - след което вълкът я пусна и забяга, а Кари след него. След малко се озовоха на тъмна поляна. Вълкът й направи знак, че трябва да минат през нея и тя тръгна. Бутна го, за да си върви, защото тя щеше да се оправи, но вместо това той застана точно до нея и двамата вървяха натам, докато Кари не чу един вик за помощ. Тя забяга на там и видя едно момиче, което едно дървото държеше. Тя беше загубила съзнание, поради което всичко зависеше от Соарес. Оръжията й бяха твърде малки, за да нарънят дървото, което й даде причина, че трябава да се замисли за обновение на запаса оръжия. Оставаше й само една възможност, за да спаси момичето.
Дървото бе твърде заето да я гледа, докато Кари не се покатери и накрая не счупи с крак един от клоните, с които я държеше.

В този момент Дончо скочи от една сянка на дарвото.Прореза клоните който я даржаха и веднага се качиха на червят,който направи една дупка в земята и се запътиха към градът.Дончо каза-Не ми благудари.

Горските духове забелязаха бягащото момче и червея му, но вместо да го подгонят заобградиха Анна. Вече я бяха харесали, искаха задължително да я приобщат към редиците си. Искаха да я направят своя кралица и тя да води гладните им съзнания към величие. Момичето изглеждаше в безизходица...

Анна отвори очи и видя,че косата й се вее толкова силно.Погледна и мъжът,който я беше хванал и я беше качил на червей.Толкова голям червей тя не беше виждала до сега.Помисли си,че може да се е изплъзнала,когато в далечината забеляза друго момиче,което тичаше подир тях двамата с момчето.А когато се заслуша,можеше да чуе виковете на разгневените духове,бродещи из тази гора...тогава тя напълно решена да не взема други животи,скочи от червея и се запъти право към гласовете.

Кари видя, че момичето успя да се спаси, на защо сега бягаше обратно към дърветата. Тя се спря и хвана момичето, бягащо в обратната на нейната посока.
- Ти къде си мислиш, че отиваш? За малко не те уби ... да не мислиш, че можеш да унищожиш дърво? - каза тя, след което забута момичето в правилната посока. - Не си добре и главата ти сигурно е замаята, да вървим, докато имаме възможност, защото не се знае какво още се крие в тази гора!

Анна мразеше,когато някой й нарежда,но може би това,което казваше непознатото момиче беше правилното решение.Въпреки че знаеше,че онези духчета,няма да се простят с нея.Явно я бяха харесали и я искаха на своя страна.Но тя никога нямаше да позовли това да се случи.Така никога нямаше да си отмъсти на Вайл.При изричането на името му в глава си,Анна изръмжа силно.Сложи качулката на пелерината си,като се затича към огромният червей,който продължаваше да върви напред с бясна скорост.Непресттанно се обърщаше назад,за да види дали момичето също върви след нея.Нямаше да си прости,ако я беше оставила да умре.Нямаше да си прости,ако беше оставила невинен човек да умре...

Когато момичето се бе успокоило, Карина я пусна. Видя в очите й, че не хареса действието й, но тя нямаше избор. В нейното състояние нямаше да има големи шансове за победа, а не искаше тя да умира. Когато видя, че момичето постоянно се обръща, реши да проговори.
- Успокой се, нито ще се оставя, нито мисля да си отида, докато не излезем, понеже тук е опасно да сме посами, нито някой ще ме отвлече...- каза тя и се засмя леко, но в този момент видя лентата на ръката й....асасин.
- Казвам се Карина Соарес....асасин. - тогава на лицето й се появи старата самодоволна усмивка. Момичето се объна към нея и ....

..отвърна на думите на Карина.
-Анна Асакой.-когато каза името й,гласът й беше твърд,необичаен.-Също асасин.-лицето й остана непоколебимо.-Не мисля,че това е приятно място,за запознаване.Не мислиш ли,Карина?-чак тогава се появи една лека крива усмивка.Само устата на Анна се виждаше.Качулката бе прикрила косата и очите й.Тя обичаше хората да не я гледат право в очите.Смяташе,че по този начин те изпиват душата ти.Чрез очите разбират всичко за теб...а тя не искаше другите да разбират историята й.След това тя се обърна и отново побягна,без да поглежда назад.Явно се беше уверила в уменията на момичето зад нея.

Карина разбра действията й перфектно,а усмивката й не слезе от лицето й. Когато Анна изчезна, Кари прибра едната си кама. Нямаше смисъл да ходи вече така, опасността бе изчезнала. Остави другата в ръката си и започна да си играе с нея, като я въртеше около пръстите си, както бе правила по-рано днес в стаята си.
Тогава се появи Саура, който бе изчезнал, след като се бяха измъкнали от дърветата. Карина клекна и започна да гали въла. Козината му бе, както обикновено, много мека. След товя тя го потупа и той изчезна из храсталаците. Кари продължи да върви, докато не излезе от гъстите части, а след това и от предните. Запъти се към Мрачните зали, където трябваше да се яви днес.

Двамата продълаваха да вървят. Тук вече светлината намаляваше и се появяваше мъглата, която бе обвила всичко наоколо. Изведнъж се чу вой на вълк и близкия храст изшумоля. Кари изсвири с уста някаква мелодия и от там се подаде Саура. Тя го извика, след което се наведе, погали вълка и му направи някакви знаци. След това се изправи и тръгна отново, като той вървеше до нея.
- Не се езпокой, Саура ще бъде с нас за по-сигурно. Все пак животинските инстикти са по-развити от нашите и може да ни помогне. - каза тя, като се обърна към Казуми, който се намираше от другата й страна. След това се чуха още няколко странни звуци и тя отново проговори:
- Мисля, че няма да е лошо да изкараме оръжията. - след това тя се наведе, провери кинжалите дали са на място и след това взе дмвете ками, като уви нишките им около ръцете си. - На къде сега?

Казуми извади меча си.Знаеше че този шум не е от животинчето му защото то ходеше по друг начин.Момчето каза: -Напред ще вървим,когато влезем навътре в гората ще са качим по нависико и ще видим каде е дома на Греи,това е плана засега ако не ти домада ми кажи ще измислим друг.Продължиха напред по пътеката като очакваха всякакви атаки.

Саура внезапно изръмжа и козината му настръхна. Казуми и Карина се спогледаха и застанаха с гръб един към друг за да се пазят взаимно. Вълка обикаляше около тях и продължаваше да ръмжи. Двамата младежи вече също усетиха, че някой се приближава. Чуваха се тихи стъпки навсякъде около тях. Изпукване на клон, тежко дишане, тихи думи на някакъв странен и напълно непознат език. Източниците бяха повече от един. Беше меко казано зловещо. Постепенно сенките ги заобградиха отвсякъде. Но това не бяха горските духове, въпреки, че имаха много сходни черти. Всичко се разигра за миг. Една висока черна фигура, прикриваща лицето си качулка и държаща в ръката си черен меч скочи напред към тях. Но Саура беше по-бърз и свали съществото на земята, забивайки зъбите си в гърлото му. Черната фигура не издаде и звук, но се загърчи, опусна меча си и замря. И това беше началото. От сенките излезнаха поне още двадесет същества и тръгнаха едновременно към Казуми и Карина. Младежите бяха загазили здраво.

/Ах, ах. Bored

Добре, че дойдохте тук, точно ми стана скучно. Такам, в момента сте пред голям проблем. Тези незнайни същества искат душите ви(мило от тяхна страна), но вие не сте готови да си ги предадете без бой. Нека следващия пост пише Кари, като след него хвърли зарче(може да описваш как убивате някои от нападателите ви, но не и всичките). Ако числото е 1 или 2, шанса ви за успех ще се увеличи малко. След нея нека пише Казуми, като също хвърли зарче. Ако Кари е уцелила 1 или 2 с хвърлянето си, Казуми ще трябва да изкара четен резултат, за да успеете да победите. Ако Карина е получила число различно от 1 и 2, Казуми ще трябва да изкара 6 за да победите. Струва си нечестно, но така е като ми проваляте плановете Bye

/

- Добре, искахме малко резвитие на нещата, е получихме ги малко по-рано, не мислиш ли? - каза Кари, а по лицето й се плъзна самодовна усмивка, пламъка в очите й се увеличи, а ръцете й стиснаха още по-здраво камите.
Сенките с качулки се приближаваха все повече, а Саура вече бе повалил един, след което го бе пратила към още двама, които се намираха на различни места от обкръжението и скоро и те бяха повалени.
- Аз поемам тези от моята лява страна, ти взимай тези от дясната ти страна. А и Казуми.. - той я погледна въпросително. - Забавлявай се!
Кари се бе била с къде-къде по-силни и по-страшни същества. Защо пък трябваше да се страхува от тези, още повече те искаха да й вземат душата й или по-точно черната и душа, от която не се сзнаеше колко е останало след всичките убийства, които е извършила макар и за само четири години....мисълта й спря, защото те вече прекалено близо. Карина завъртя камите около ръцете си в един кръг, след което нападна три, които бяха в групичка до нея. Намушка двама от тях, а третия го рани, като той падна в безсъзнание. След това се засили към още петима, като с опората на дървото тя успя да ги избута и един по един да ги "изкара от играта". След това се обърна към Казуми - той беше добре и бе отстранил още толкова....

П.П. ех Влади, с Казуми май ще се плащаме доста дълго, че не ти изпълнихме плановете за нас xDD

ЕДИТ - бахти късмета .....

The member 'dArk_aNgeL' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Тъмните части De5

Засега бяха обили около 12-14.Казуми си каза: -Нека да приклучваме.Хвана меча с две раце и се съсредоточи.Имаше трима пред него.Бяха твърде малко за страдегията му.Объран се и оплу двама.Пред него бяха вече петима.Това с плуването не беше много добра идея.Двама бяха ядосани а другите в настроение за атака.Казуми се усмихна погледна рязко напред и си науми: -Време е да изпитам наученото.За секунди в главата на Казуми се беше появил огън.Изхвърли всички ненужни мисли в него.Огъня се разгоря навсякаде в главата му а момчето отвори очи и виждаше всичко в забавен кадър.След това се усмихна хвана меча здраво и каза: -Отрязък от времето!
Това беше новата му техника.Започна да реже единия.За секунди го наряза,обърна се към другия и започна да реже и него.Свърши и с него.В очите на Казуми всякаш бие бързо по няколко странни бандити.Но в реалния свят сякаш беше машина.Бързината му беше огромна.Казуми свърши с втория и започна по третия.Наразя и него и се обърна към четвъртия.Започна да реже и него ,но концентрацията му се подобряваше и тои удраше с поголяма сила.Започна по петия и го наразя и него.Всички бяха на земята с по 10-15 дълбоки рани които бяха навсякаде по тялото и.Беше мо останало малко от техниката.Обърна се към другите които бяха много малко.Кари беше приклучила с всичко останали бяха 2ма.Казуми замахна с меча и започна да реже и двамата едновремено.Успя да ги одари 2 пъти и двамата,след което техниката му свърши.......но дали беше така??

The member 'MikePowell95' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Тъмните части De6

И тогава стана нещо странно...Момчето изпъшка и усети как енергията му свършва. Но защо беше така? Докато падаше на земята забеляза, че има малка драскотина на рамото си. Но подобна драскотина не можеше да го изтощи толкова...Момчето падна на земята и пред очите му започна да се размазва. Преди да загуби съзнание с радост видя как последните двама от враговете му паднаха сразени от меча му. Кари беше в безопасност, затова той можеше спокойно да умре...

/Кари, Казуми е отровен от черните мечове на съществата. Вие ги победихте, но си имаше цена. На Казуми не му остава много, трябва да избереш вариант на действие. 1. Може да се опиташ да го върнеш в Академията, която не е много близко. 2. Да го завлечеш до къщата на Грей, която е съвсем наблизо и да се надяваме, че там ще откриеш превръзки и чиста вода, с която ще пречистиш и превържеш раната./