Тъмните части

Карина се огледа всички бяха свалени, а тя дори нямаше драскотина - бяха се справили перфектно, но в този момент усети Казуми и се обърна рязко. Той падаше в безсъзнание, държейки се за рамото си. Тя побягна към него, като го хвана момент преди да падне. Цялото му тяло започваше да изтръпва и изби студена пот. Кари не знаеше какво да прави, трябваше да го спаси, трябваше да направи нещо. Погледна раната бе малка, но кървеше изобилно. Въпреки че нямаше да свърши никаква работа, тя скъса част от долната част на потника си, с която овърза раната. Той не помръдваше, но чувстваше все още слабия му пулс. Трябваше да избере на къде да отидат - Академия бе твърде далече и докато стигнат, той нямаше да издържи, а другият вариант бе да отидат в къщага на Грей с идеята, че той няма да е тук и единствената надежда, която я крепеше и единствения начин да го спаси, ако там имаше нужното.
- Казуми, Казуми - каза тя, като гласа й беше равен, но този, който я познаваше, щеше да усети всичкото притеснение в него. Когато той си чу името, отвори леко очи и се размърда. - Трябва да вървим, не можем да останем тук, трябва бързо да намерим нужните средства, за да излекуваме раната. - след това тя го хвана и го повдигна с негова помощ. Кари прехвърли ръката му през рамото му и двамата тръгнаха към къщата на Грей.

П.П. Казуми, пиши направо там

Рейкадо се шмугваше внимателно през храстите и клоните на дърветата , като следваше своя път. Трябваше да стигне до къщата на Грей навреме , за да може да помогне на други ученици в академията. Дред го бе пратил като явно вярваше в уменията на момчето , затова Сансоу не трябваше да го подвежда.

По едно време Рей осъзна, че някой го следи и се обърна. Но не видя никой зад себе си. Инстинкта му за опасност му говореше друго обаче. Дърветата и храстите зад него можеха да са прекрасно прикритие за какво ли не...

/Рей, явно все пак не си успял да минеш незабелязан през гората. Имаш 2 избора. Да продължиш към къщата на Грей, или да разбереш какво точно те преследва./

Хлапето имаше задача от Дред , да отиде като подкрепление но това нещо което го следеше , можеше да се окаже още по-голяма пречка за другите , които са в къщата на Грей. Неможеше да рискува и да рискува живота на другите , затова забърза крачката си като се покри за няколко секунди. Точно колкото да направи един капан за нещото , което го следеше. Вече нямаше определен път по , които да върви. Сега се луташе безцелно като се опитваше да залови преследвача си. Дори да не го виждаше , той го усещаше , като на всяка по удобна ситуация правеже импровизирани капани. Като при поставянето им ги правеше , така че ако нещо се улови в тях да може да разбере.

При залагането на следващия капан Рей усети лека болка във врата си. Докосна мястото с два пръста и с потрес разбра, че от там стърчи малка стреличка, която най-вероятно беше отровна. Рей я извади и се олюля леко, усещайки как постепенно започва да се парализира. Но това беше почти невъзможно, как бяха успяла да го изненадат така? Над него се чу тих кикот и момчето погледна към клоните на близкото дърво. Там седеш едно...странно същество. Беше около метър високо и облечено в зелено. Лицето му беше като на човешко дете, но очите му бяха ярко жълти, а от устата му излизаха две остри зъбчета, като на вампир.
- Здрасти. - каза то и му помаха с ръка, в която се виждаше тръбичката, от която беше изстреляна малка стреличка, уцелила Рей.

Рей с големи усиля се опитваше да се задържи на краката си , това същество някак си успя да изненада момчето. Но какво бе това създание и от къде се появи , та дори му говореше. Хлапето усети , че е отровено от някакъв малък гном.
-Ах ти ... - говореше Сансоу с усилия. - Какво ми направи , мал...-силите му стигнаха само за толкова. Тогава младия асасин се строполи на земята в несвяст.

Рейкадо имаше чувството, че плува в гъста мъгла. Опитваше се да стигне до нещо конкретно, не не знаеше какво, нито знаеше къде. Знаеше само, че плува...или може би летеше? Мислите му бяха объркани, съзнанието му се опитваше да се измъкне от непроходимия лабиринт на обърканите мисли. През взора му се появи един дървен таван...Беше в легнало положение на твърд под. Рей изпъшка и се опита да стане, но не успя.
- Как си сънчо? - чу той звънливото гласче на съществото до себе си.

Рей лежеше неподвижен не защото така искаше , а защото все още бе парализиран от отровата на съществото. Погледа на хлапето все още му бе мътен и неможеше да определи точно къде се намира. След като чу гласът на съществото Сансоу се опита да се обърне , така че да види кой го бе заловил.
-Какво си ти ... и какво направи с мене ... ахх ти ! - момчето се опита да хване съществото , но не успя да помръдне ръката си достатъчно.

Съществото скочи напред и седна на гърдите му. Изглежда беше малко момиченце, на не повече от 7 години.
- Аз съм Лейки. Скучно ми беше, исках да си поиграя. А ти залагаше капани, значи също искаше да си играеш. Искаш ли да си играем заедно?
Жълтите му очички бяха с одължени вертикално ириси и бяха стряскащи, а зъбките му също изглеждаха не на място. Но беше дете в крайна сметка и искаше да си играе.

/Сасноу ще се съгласиш ли на молбата на Лейки или ще отхвърлиш възможността да се позабавляваш с игричките й? Cute

/

Момчето мислеше , че бе нападнат от нечовек , но това никак не бе така. Рей започна да се смее като луд , защото мислеше че живота му е в опастност , а сега разбра че просто момиченцето иска да си поиграе. Сансоу се опита да се изправи , като отговори на момичето.
-Добре нека си поиграем , но няма да е дълго защото имам работа...-хлапето знаеше , че трябва да помогне на другите в къщата на Грей където го бе изпратил Дред. Но неискаше да разочарова Лейки.
-Аз съм Рей. - като подаде ръката си да се здрависат.

Лейки се зарадва и захапа ръката му, водена от някакъв животински инстикт. Рей изохка, но детето не го беше захапало много силно.
- Тогава изпий това. - каза тя й му подаде една купа с някаква течност. - Ще те накара да се почувстваш по-добре.
От купата се разнасяше отвратителна миризма.

/Имаш възможност да откажеш това щедро предложение. Но ако искаш пийни./

Рей отдръпна ръката си , като я разтресе от това че момичето го ухапа. Тогава момичето му даде нещо да пие , то вунеше ужасно и момчето хвана с показалеца и палезе носът си , така че да не надушва миризмата. Изпи на екс течността като чакаше да дойде ефекта , найстина му трябваше да се почувства по-добре , от състоянието си в момента. След това попита момичето:
-Е , Лейка , на какво искаш да си играем ?-като по гласа му се познаваше , че не е много въудошавен от това.

Дончо подмина скучните и румантични зони и стапи на негово поле.Той започна да си свирка мелодиика нарочно зада го атакува някой.Дончо не очакваше да е човек наи вече Греи.След това свирна с прасти и каза:
-Хаиде де да неви е страх?

Но като по чудо нищо не му отговори. Дончо започна да навлиза още по навътре в гората и случайно настъпи един от капаните, които Рейкадо беше заложил. Той извика силно когато капана го защипа, но като по чудо не му раздра силно крака, нито счупи кост.

/Дончо, измъкни крака си от там/ Please

Рейкадо Сансоу написа:: Рей отдръпна ръката си , като я разтресе от това че момичето го ухапа. Тогава момичето му даде нещо да пие , то вунеше ужасно и момчето хвана с показалеца и палезе носът си , така че да не надушва миризмата. Изпи на екс течността като чакаше да дойде ефекта , найстина му трябваше да се почувства по-добре , от състоянието си в момента. След това попита момичето:
-Е , Лейка , на какво искаш да си играем ?-като по гласа му се познаваше , че не е много въудошавен от това.

Рей изведнъж почувства странно опиянение, но също така се почувства й по-добре.
- Ще си играем на пиянска криеница. Ти си пияницата, а аз се крия. Брой до 50. После момиченцето изкочи от малката си къщичка и хукна някъде. Рейкадо започна да брои...

/Рей, ако победиш в игричката й печелиш бонусчета. xD Потърси я в следващия си пост и хвърли зарче, ако е нечетно число ще я откриеш./

Дончо се нервира и каза:
-***** **,*** ****** капан.
А след това извади камите си и счупи тъпият железен капан.

Но това така го беше разсеяло, че не забеляза съществото, което се беше промъкнало зад него. Дончо се обърна бързо като усети ужасяващата му аура и разшири очите си от изненада. Съществото зад него беше...смеска между човек и вълк...Върколак!

/Дончо това е твоята жертва, но като гледам си в опасност. Намери начин да се измъкнеш и да се прикриеш някъде. Убийците дебнат от сенките, не се бият лице в лице. Като се прикриеш ще подходим и към самото убийство. Напиши как се криеш и хвърли зар. Ако уцелиш 3 или 5 се проваляш./

Дончо бе изненадан.Червят му не се намеси защото дончо имаше план а червеят му вярваше.Дончо се зачуди какво да направи.Веднага побягна със всички сили и се надяваше да не прекали с андреналина.Бягаше и бягаше като се надяваше да оцелее и.......

The member 'FireNaruto' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Тъмните части - Page 2 De6

Върколака беше много по-бърз от момчето и го настигаше, но Дончо все пак се беше измъкнал от най-напечения момент. Сега трябваше да открие място, на което да се прикрие и да планира атаката си.

/Дончо скрий се някъде и опиши скривалището си. После обясни плана си за атака, но не атакувай, преди да се намесе разказвача./

След изпиването на течноста , хлапето се чувстваше опиянено. Това чувство му бе непознато , досега не се беше напивал камоли да играе пиян на криеница. Рей броеше като бъркаше числата , а краката спряха да го слушат. Младия асасин се олюшваше наляво надясно и се опитваше да задейства уменията си за да може по-лесно да открие момичето. Той търсеше навсякъде , където би могло седем годишно момиче да се скрие.

The member 'Рейкадо Сансоу' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Тъмните части - Page 2 De3

Дончо забеляза че върколакат скоро ще го настигне.Заради това той видя едно дърво бе едно от най-голямото в гората.Той си каза:
-Сега е момента ми.
Скочи на едно дърво после на друго стигна до короната и се скри в сянката му.Върколакат неможа да го открие защото незнаеше че Дончо е асасин.Дончо леко по леко слязваше на доло като се бе скрил в сянката на дървото.След секунди бе доло.Успокуи се концентрира се и бе готов за илузия.Дончо бе точно зад варколакат.Той реши да го атакува варколакат да блокира ударат му Дончо да погледне варкулакат в очите и да използва илузия,а след това червеят ще го овие и Дончо ще го наръга.

Върколакът бе по-силен от момчето физически.Тялото му бе по-набито и можеше много повече от момчето,но то бе асасин и за разлика от човекът вълк имаше магически сили.
Щеше ли да успее планът му обаче?

ПП:Хвърли зар,уцелиш ли 3,4 или 6 планът на Дончо ще успее!

Рейкадо Сансоу написа:: След изпиването на течноста , хлапето се чувстваше опиянено. Това чувство му бе непознато , досега не се беше напивал камоли да играе пиян на криеница. Рей броеше като бъркаше числата , а краката спряха да го слушат. Младия асасин се олюшваше наляво надясно и се опитваше да задейства уменията си за да може по-лесно да открие момичето. Той търсеше навсякъде , където би могло седем годишно момиче да се скрие.

Рей излезе от къщата и погледна към близките дървета. Виждаше пред себе си три ствола, всеки един от тях индентичен и зад всеки един от тях се личеше силуета на Лейки, която не се беше прикрила добре. Но защо три ствола? Отговара беше очевиден - от ферментиралата течност, която момчето бе изпило. Рей се приближи към дърветата и вдигна дланта си към едно от тях. След това се стресна...Имаше три длани, не една. Това беше стряскащо, явно алкохола беше силен. Но пък странно защо, сетивата му бяха на съвсем ново ранвище. Усещаше и най-малката подробност. Виждаше лазещите мравки по дънерите на дърветата, усещаше лекия повей студен вятър, натрапчивите ухания на гората дразнеха ноздрите му. Лейки излезе иззад дървото и се изплези.
- Намери ме! Сега аз ще те търся. Броя до 50, ти се крий!

/Рей, успя да я намериш. Сега трябва да се скриеш от нея. Хвърли зарче след поста си, ако е четно число тя няма да те намери./