Дома на Грей

Грей беше прокълнат Рейнджър, отказващ да напусне очертанията на Магическата Академия. Не се знае точната му възраст, но се говори, че е елф. Немалко Архи-Майстори са се опитвали да го изгонят от Гората на духовете, но не са успявали, колкото и да е странно. Никой не знае целите и намеренията му, но със сигурност е опасен.

Дончо влезе в гората с цел да намери Грей и да види дали е само мит или истина.Навлезе в гората и се чу някакав звук той го чу но се направи че нищто не е чул и разбрал.Червеят следваше Дончо като с бе изплашил,също така и той чу звукът но се опита да прикрие страхът му.Дончо ходеше и търсише все още нищто не бе намерил.След това чу някакав писак от жена учудено той се насочи към нея с две ками в ръка.

Казуми и Кари стигнаха до дома на греи.Беше доста страховит на пръв поглед.Влязоха предпазливо в него и за техен късмет нямаше никои.Казуми видя едно легло и седна на него.Обърна главата си към Кари и каза: -Благодаря Кари,без теб вече щях да сам пътник.Сега какво следва.На момчето мо ставаше по зле.

Но след това отново замлъкна, както беше преди малко..
- Де да беше! - като наблегна на глаголното време на глагола. Личеше си, че той се влушава, а тя не знаеше какво бе това, което щеше да го спаси. Огледа се, нямаше призаци на живот тук и тя започна да ровичка из шкафчетата. Намери спирт, след което и марля и отиде да превърже раната му. Той изпита болка при допира на напоения памук.
- Потрай малко, моля те. - гласът й бе станал тревожен, но тя все още се държеше, нямаше да позволи той да усети как се чувства тя. Не бе готова за това, защото винаги при някоя случка, обикновено тя бе пострадалата, но никога не бе изпитвала отрова. Искаше й се от нищото да се появат някои от Майсторите и да успеят да помогнат за това, дори Хав, ако беше тук...някой, който бе способен на помощ, който и да е, да знае, че има кой да й помогне.
За първи път тя се нуждаеше от помощ и ако щеше да помогне, щеше да вика. Тогава забеляза изплъзващата се кутия от джоба му, а той бе в безсъзнание. Тя щеше да падне всеки момент и Кари я взе.
"Ако му я оставя, ще я изгуби, защото е в безсъзнание...ще я прибера и...." и все още не бе решила какво ще прави...тя се приближи до него, като му каза нещо на ухото, от което той се обърна към нея и се усмихна, а тя леко сложи ръка върху лицето му. Той вече имаше сили да ги държи отворени, но пулсът му бе все така слаб, тогава.....

...в стаята влезе една висока фигура, която носеше качулка. За миг тя заприлича на Дред в очите на Кари, но се оказа, че дрехите му са зелени, а не черни. Момичето с ужас разбра, че това е не кой да е, а самия Грей. Кари приготви оръжията си с явната цел да защити Казуми, каквото и да й струваше.
- Спокойно, момиче. - каза той развеселено и свали качулката си. Лицето му беше човешко, но аурата му беше нечовешка...някак си мистична. Краищата на ушите му бяха леко заострени. Може би слуховете за елфския му произход бяха верни. Не изглеждаше толкова ужасен, колкото слуховете говореха. На гърба си носеше дълъг лък, а на двете бедра по един дълъг ловджийски нож. Движенията му бяха плавни и издаваха сила. - Откъде идвате? От Академията или от градовете отвъд Гората на духовете?
Въпроса беше зададен с тон, от който си личеше, че отговора е важен за него.

/Кари, Казуми изберете какво да му отговорите./

Момчето едва дишаше.Приказваше всякаш е асматик.Обърна се към Греи и каза с мъка: -Ние сме ученици в академията и просто се разхождахме,докато не се случи това,Казуми показа малката ранна на Греи и продалжи да говори.Малка е но е отровна.После се обърна и към Кари и каза: -Кари ако стане нещо с опастност за живота ти взимаи Саура с теб изчезваите ас ще се оправя.Когато каза тези думи тои сведе поглед надоло и затвори пак очи като опитваше да не мисли за болката.

Очите на Грей станаха студени. Явно Казуми не беше избрал правилния отговор, когато се беше водел от честността си. Рейнджъра извади двете си оръжия от ножниците им и каза :
- Съжалявам, но ще ви помоля да напуснете...Няма да мога да ви помогна, щом Те ви обучават. - гласа му беше мрачен, но си личеше, че му е неприятно да отпрати младежите на сигурната смърт, която ги чакаше отвън в гората.

/Кари, изглежда Грей няма желание да ви помогне и ви гони от къщата си. Имаш вариант да се опиташ да го убедиш с думи, или пък със сила да ви помогне. Другата възможност е да излезете вън, но не знам дали Казуми ще издържи без почивка./

Кари разбра, че това бе грешния избор...поради незнайни причини Грей не харесваше хората от Академията, но в случая нямаха друг избор. Ако тръгнеха, Казуми щеше да пострада. Той не можеше да издържи до Академията, ако въобще успееха да стигнат живи.
- Моля ви, оставете ни за малко. Той се нуждае от помощ. - тя ги каза с тих и равен глас, но в този момент се чу едно изохкване от страна на Казуми и тя се обърна и отиде при него. Бе му избила още пот, а той бе пребледнял. Тогава тя усети силната, здрава и мускулеста ръка на Грей, който я дърпаше от него за навън от къщата. В този момент Кари завъртя камата и направи една права линия по ръката му, от която след малко изби кръв. Той изкара единия голем нож, а Кари грабва меча на Казуми, с който при неговия удар, тя го положи като защита, но меча не бе от нейните типични оръжия и не бе свикнала с тежестта му. Точно когато тя щеше да се предаде и да изпусне меча.....

Кари беше на ръба.Оставаше и малко и тя щеше да изпусне меча.Меча падна от рацете на момичето а внезапно Греи вместо да я разсече отскочи леко назад и отби един конаи с меча си.Явно коная беше хвърлен от Казуми.Беше го хвърлил с сила,но всъщност и малко дете можеше да го отбягне.Силата на момчето нямаляваше.Кари и Греи бяха на 3 метра разтояние един от друг когато Казуми каза с по рязък глас: -Кари не се бии с него,безсмислено е.Нека да тръгваме.Отровата се разпостраняваше бавно.Момичето отиде до Казуми хвана го през рамо и се изправиха.Момчето нямаше никаква сила почти и всичката тежест беше паднала на Кари.Направиха 1 крачка и Казуми спря.Погледна Греи и се изкашля,след това му каза: -Защо мразиш толкова учителите в академията, и защо ни гониш от тук, ас казах че се обучаваме в академията но не сам казал как и при кого.

Грей погледна децата с презрение. Би ги оставил да си тръгнат и дори би им помогнал, ако не бяха от Академията. Но те бяха точно от там, а освен това, момичето го беше ранило по ръката, което той не можеше да остави зад гърба. Очите му просветнаха опасно и той каза :
- Защото Академията отне всичките важни за мен неща в този живот.
После пристъпи към тях с явното намерение да ги убие и със сигурност щеше, тъй като Казуми не можеше да се защитава, а Кари беше опората на момчето да не падне. В последния миг един стилет блокира ножа му.
- Стига, Грей. - чу се студения глас на Дред, който по някакъв начин беше влязъл в къщата незабелязан. - Тези две деца не са отговорни за твоето нещастие. Времето отдавна отмина, Академията не е както беше преди. Стария Архи-майстор е мъртъв, сам се погрижих за това, а новия няма нищо общо с него. Не е ли време да забравиш мъката си?
Грей го погледна ядосано и изръмжа :
- Какво знаеш ти за мъката ми, Дред? Не са ти отнемали... - тук гласа му заглъхна и Грей постепенно отпусна оръжията си. - Прав си. Тези деца не са виновни за нищо. Позволих на гнева ми да ме завладее. Аз...ще им помогна. Имам противоотровата за черните мечове на Кошмарите, създанията, които са ги нападнали.
Дред не каза нищо, просто седна на един стол в далечния ъгъл на стаята и зачака.
- Помогни на момчето да легне отново. - промърмори гузно Грей на Карина и извади от един шкаф няколко дъхави билки.

/Кари, Казуми, извадихте късмет. Грей се осъзна миг преди да стане напечено. А и Дред нямаше да позволи кашата, която е забъркал, а вие сте влошили допълнително, да излезе извън контрол. Ако ученика на Сакура беше умрял, тя нямаше да му прости. Ще трябва да прекарате вечерта в къщата на Грей, докато Казуми се отърве от отровата във вените си. Може да го опишете, колкото и да е досадно. След края на "приключението" ви ще получите подходящи бонуси./

П.П. И поздравления за интересното РП!

Казуми легна на леглото което беше доста голямо.Усети че нещо проряза раната.После чу гласове,но не можеше да чуе точно какво говорят.След миг заспа.Ноща беше дълга.Казуми се събуди бодър и с ново настроение.Погледна раната и видя че е превързана.Беше доста добре и реши че сигорно вече е оздравял.Погледна на другата страна и видя Кари.Тя беше заспала до него като беше сложила глава на рамото му.Тои се подхилна радостно и я прегърна. Дома на Грей Edward_x_Bella___Hug_by_Robbuz

Дома на Грей Edward_x_Bella___Hug_by_Robbuz

нещо такова.Казуми се загледа в тавана.След 5 минути се чу как някои отваря вратата.Момчето си вдигна главата леко и погледна.Видя Греи.Стана леко и внимателно от леглото,като се опитваше да не събуди Кари.Отиде до Греи усмихна се и каза: -Благодаря че ме спасихте,ако има нещо което мога да направя кажете.Греи се замисли и каза: -Не няма,вземи това подаде му една риба на клеча и довърши изяж я и като стане гаджето ти ще дам и на нея а после се омитаите,това искам.Казуми взе рибата и се зачервени,след това мо отговори: -Не ми е гадже просто приятелка,след това с червено лице и умивка каза Благодаря отново.Седна на стола и зачака Кари да стане като ядеше рибата си.

Кари се размърда. През повечето от вечерта гледаше Казуми, докато накрая не се бе свила и заспала. Когато се събуди, осети, че е сама на леглото и рязко се обърна. От безсънната нощ и всичко, през което бяха преминали, от това рязко движение главата й се замая и тя отново си я "тупна" върху възглавницата, като започна леко да отваря очи. В първия момент слънчевата утринна светлина я заслепи, но след това разкри пред нея гледката. Те все още се намираха в къщата на Грей и определено не изглеждаха като пленници. Кари обходи с поглед стаята, докато погледа й не стигна до седналия и ядащ Казуми, който очевидно беше в идеално състояние. Карина не проговори само скочи от леглото и се прибрижи към прозореда, да, беше ден.
- Добро утро. - каза тя и се засмя. - Ъм как си? Добре ли си? - той само се ухили, след което й подаде риба. Кари пое парчето и започна да яде.
След малко влезе Грей очевидно ядосан от нещо и тъкмо когато щеше да каже нещо, той я видя и замълча. Само кимна за едно "добро утро", след което тръгна да излиза, но Кари го спря.
- Искам само да ти благодаря за това, че ни пусна да останем тук и е помогна на Казуми. - той искаше да каже нещо от рода на "не, че исках много, но... " или пък "няма проблем"...Кари не разбра. Той само кимна и излезе.
Всички явно тази сутрин бяха много сънени и не им беше до говорене. Карина забеляза, че знакът й на асасин все още си стои на място, намести го и след това се сети за Дред, този, който ги спаси, но очевидно го нямаше.
Двамата се нахраниха и тя го погледна.
- Аз предлагам да се махаме от тук и от цялата гора и не мисля скоро да се връщам. - каза тя и се засмя.

След като Дончо мина границите на прокраинините.Той навлезе в зоната на Греи.Но Дончо не турсеше Греи.Търсеше някоя слаб трол или нещо такова,но важното бе да е слабо.Дончо вървеше нормално като слабак,не се криеше под сянките.

Но около къщата на Грей нямаше много зверове, защото повечето се плашеха от рейнджъра. Вместо това до главата на Дончо, в ствола на едно дърво, се заби една стрела.
- Не мърдай. - чу се гласа на Грей и Дончо замръзна, като бавно завъртя глава в посока на гласа. На петдесет крачки от него стоеше рейнджъра и беше опънал нова стрела на тетивата си. Дончо нямаше как да я избегне ако Грей решеше да стреля...

Казуми се подхилнна и стана.Погледна момичето и каза -Добре да се махаме от тук.Отвори вратата и тръгнаха.Изминаха 3 метра и Кари чу нещо.Загледа се в далечината и каза: -Това е Дончо и Греи е там.Казуми се поучуди.Замисли се и хвана Кари за ръката.Тръгна да тича с нея.Стигна до Дончо и го подмина с думите: -Не си от академията.Като мо ги прошепна Казуми вече беше по спокоен.Изминаха още 20 метра и спряха.Момчето беше забравил да пусне ръката на Кари и се беше замислил за нещо.

----------------------------------------------------
Кари пиши направо кадето искаш наи важното е да излеземе наи после от горите Smile

Изобщо откогато Дончо бе влезал в зоната на Греи той си бе пуснал аурата и осещаше напълно Греи,и също така каде е.Още от когато го осети започна да се движи бавно и да се оспокоява.След това когато Греи заби една стрела до главата му той се концентрирваше заради това не я блокира.А докато се обръщаше бавно към Греи си мислеше за как няколко демона го ръгаха насякаде и също Дончо си бе измислил че тези няколко секунда за Греи ще са няколко Часа,послед го допълни как Греи е на запален кръст.Дончо вече бе готов с подготовката.Греи го гледаше дочно в очите,и сигорно не очакваше да му пусне Очите на Мрака.Дончо затвори очите си леко на доло,и ги отвори рязко като изпрати очите на мрака с магия.Докато Греи беше във Очите на мрака.Дончо се качи на червеят си и побягнаха към отях.

Стрелата се заби в дебелата кожа на червея и той спря, извърляйки момчето от себе си. Какво беше станало? Защо Очите на мрака, най-силното умение на Дончо не беше повлияло на Грей. Докато момчето ставаше от земята видя един ботуш пред лицето си.
Грей хвана момчето за яката и го вдигна на равнището на лицето си, като приближи единия си нож до гърлото му.
- Какво търсиш тук? И не се опитвай пак да използваш това умение, на мен няма да ми провърви.
Дончо погледна към червея си, който явно беше зашеметен от парализиращата отрова на стрелата.
- Спокойно, нищо му няма. - каза прокълнатия рейнджър. - А сега ми отговори.

Дончо бе цялият нервиран,че нарани червеят му,та той бе най-добрият му приятел.Идеше му да убие Грей,но не можеше... в неговото положение.Вече Дончо имаше цел-да отмъсти на Грей.Той го погледна изнервен и го попита:
-Какво искаш да ти кажа?

- Какво правиш тук? - отвърна рейнджъра гневно. - Не знаеш ли, че тази зона е извън лимити? Смъртта ли си търсиш?

Първо тук са най-слабите гадове,искам да си изтествам силите.Второ хммм незнам.Трето сигорно но не от теб.-каза Дончо нервен.А след това бе ред на Дончо да пита:
-Аз съм от академията.Защо не се показа когато те търсех преди.И също така какво стана с Очите на мрака.

- Нямаш причина да ме търсиш. - отвърна мъжа и не отговори на другия въпрос. Грей пусна момчето да падне и се приближи към червея му. Рейнджъра извади внимателно стрелата и изсипа някакъв зелен прах на раната. Червея на момчето се размърда, но не атакува Грей. Явно разбираше, че Прокълнатия му помагаше.
- Искаш да изтестваш силите си? Нека видим какво можеш. Атакувай ме. И спокойно, няма да те убивам.

Дончо му нямаше достатачно доверие но бе радостен че не го уби.Дончо му отвърна:
-Хмм само не се изпускаи от страх.
На Дончо му бяха останали сили за две очи на мрака.Но нямаше намерени да го прави първоналано.Започна да се оспукоява и осещаше аурата на Греи.Тои се концентрира,приготви магия за илузията.И погледна оспокоено с илузия Греи.Като си помисли че Греи се напикава .Изчака няколко минути зада се освободи от илузията,и започна да го атакува като се криеше в сянките.Греи беше напулно оспокуен и му каза:
-Само това ли можеш,покажи нещо по силно.
Дончо се нервира от думите на Греи.Започна да се оспокуява.След секунда бе оспокоен(само се надяваше Греи да не го наръга).Концентрира се леко по-леко беше се концентрирал в Греи.След минута беше готов с концентрацията.Започна да си мисли как Греи се напикава и пикнята му е киселина,но също така гореща колкото лава.Но това не бе всичко,също така бе накар Греи да си мисли че е изпил три литра вода.Дончо затвори леко и бавно очите си,но не свалаше гарда си.По едно време си отвори очите и изпрати халуцинацията с магия.

Грей се олюля леко и преглътна.
- Е, добре. Това не беше зле, момче. Сега излез от сенките. Искам да ми кажеш главната причина поради която си тук. Дред не би те изпратил някъде без определена задача. Кажи ми, може би ще успея да ти помогна. Искам да кажа...ако ти помогна сигурно ще ми се махнеш от главата. - изтъкна рейнджъра.

Дончо беше доволен от уменията си на подмазвач.Той излезе от една сянка зад Греи премести се пред него и му отговори:
-Хмм той ме прати да си подвардя уменията на асасин.Подчух че тук има слаби гадове и реших да доида тук.Дред иска да ме прави на втора степен(втори левел),доста си добър разбра че съм асасин Shock2

.Това е сега ми кажи ти на какво ще ме научиш.

- Нека първо видя тази кама, която прикриваш в дрехите си. Усещам от нея странна енергия. - каза Грей.

/Дончо, задачата, която Дред ти даде беше да разкриеш силата на камата си, като по този начин се подготвиш за изпитанието за покачване на ниво./