Дома на Грей

Дончо го погледна страно,кимна и извади едно саито от таен джоб от дрехата си.Той каза:
-Подарак ми е,какво искаш от саито.
Но също така не си бе свалил гарда,нямаше пълно доверие на Греи.

- Това е стилет. - поправи го Грей. - Според мен притежава сила, за която ти самия нямаш ни най-малка представа. Но може пък да успея да ти помогна да я откриеш.

Дончо погледна доволно и го попита чудно:
-Какво е,магия,ракопашен бои,илузии,подсилване или какво?

Грей се усмихна и каза :
- Според мен това оръжие е Душегуб. Или с други думи е било докарано от този свят от Дал'Хел. Когато убиеш някой с него му взимаш душата и подсилваш оръжието. Колкото повече кръв види, толкова по-остро и здраво става. А освен това мисля, че притежава индивидуална сила. Всички Душегуби притежават нещо различно. Трябва да разкрием силата на този стилет, ако искаш да го използваш по подходящ начин.

Дончо го погледна бензадежно и му каза:
-Обивал съм със него един върколак.
А после продалжи със въпрос:
-Но как да открия каква му е силата,та аз немога да си намера мечето.

Грей не разбра думите на момчето. Какво беше това мече? Оо
- Убивал си с нея казваш...Усети ли нещо странно? Нещо специално тогава? Освен, че душата на върколака е напуснала тялото му? Усети ли някакво...чувство? И ако да ми го опиши...

Дончо се опита да си спомни някакво чуство но не.После реши да си спомни битката,стигна до сцената със ръгането.Спомни си че осети някакво страно чуство че вече е по силен и мощен но също така и че му беше жал за варколакат.Дончо отговори на Греи със:
-Хмм бече чуство на радост но също така мрак и малко болка за жалост над варколакат.

- Интересно...Чувал съм, че Душегубите се настройват според личността на притежателя им. Дали и при теб е така. Щом си почувствал жал за съществото, може би самия стилет също не е имал желание да изтръгне душата му.
Вечерта беше настъпила и мрака беше покрил горските площи. И тогава стилета започна да излъчва странна светлина. Дончо го повдигна пред очите си и видя, че като го насочва към лунната светлина, стилета блести по-силно и вибрира леко в ръката му.

Дончо гледаше ококолено стилето и не вярваше на очите си .В началото си помисли че е нормално стиле.Когато уби бърколакат не мислеше напънло така.Дончо беше зарадван но се чудеше какво ще направи сега стилето му?

- Така си и мислех. - промърмори тихо Грей, после се загледа в оръжието, намиращо се в ръцете на Дончо. - Твоят Душегуб складира душите на убитите от него врагове. И става все по-силен с всяко едно убийство. Майстор Дред наистина ти е дал мощно оръжие...Но трябва да внимаваш с него, защото има вероятност да открадне и твоята душа в процеса, ако огладнее твърде много. Което означава, че често трябва да убиваш. В момента в стилета се намира душата на върколака, който си убил, затова свети на лунна светлина. Няма да се очудя ако по време на пълнолуние оръжието ти е много по-силно и остро.

Дончо се изкефи и изкрещч лекичко:
-ИЕААААА.
След това каза на Греи:
-Значи вече съм готов със разгадаването на стилето?

- Ти вече го разгада...Остава само да го използваш, когато времето го изисква.
Грей погледна момчето сериозно, подаде му една тежка торба и каза :
- Това е храна за червея ти, много ще му хареса, а освен това сигурно ще порасте още малко от нея. Е, късмет.
После се обърна и изчезна на някъде.

/Дончо получаваш нужния ти 15 Опит, както и 1 Атака и 1 Магия, защото научи силата на Стилета(нали?). Вече когато убиваш с него ще взимаш душата и силата на убития и ще получаваш определени бонуси./