Езерото

Езерото на Академията не е голямо, но е кристално чисто и много често, в топлите летни дни, в прохладните му води могат да се видят щастливо плуващи ученици. Любимо място на Уми Маговете, за сметка на Огнените(Пиро), които се стараят да го отбягват. Повечето поне. Риболова е забранен! Smile

Борбено изражение,пламнали очи,красивите ми черти се открояваха в тъмнината,вървях грациозно,а камата блестеше с отражение на луната.
-Жен...Жен Хилс?-прозвуча студеният ми тон в тъмнината.Как трябваше да намеря това момиче,като не я виждах на езерето,сама трябваше да дойде,нямаше нито да я гоня,нито да я търся,предполагаше се,че не я е страх от една "новачка"
-Кажи?-леден тон,що годе като моя,прозвуча зад мен.Рязко се обърнах и видях момиче една глава по-високо от мен.
-Ще ти кажа...-измънках аз,а тя...

...се усмихна и атакува без повече приказки. От водата се надигнаха няколко потока и блъснаха силно Кейт, като я повалиха на земята. Атака беше твърде неочаквана. Жен се засмя звънко. Мокра и ядосана, Кейт...

...се изправи:
-Кучка грозна...-бясна станах аз,бързо направих огнено кълбо,като го запратих по нея с голяма сила.Не я оцелих с огнената си сфера,но я оцелих с отровна игла в рамото,попринцип ефекта бе заспиване до неосезаемост само минути по късно,но те щяха да са ценни за мен,атамето ми полетя към кракът й,но тя се махна бързо от там,но от сънотворния ефект залитна.
-Нещо май губиш равновесие,миличка...-казах иронично аз и направих още един опит за огнено кълбо,което се размина на милиметри от главата й,но все пак краищата на косата й пламнаха.Жен...

...се намръщи. Лицето й доби сериозно изражение.
- Виж ти. Малката можела да се бие, за разлика от другите.
Една водна сфера излезе от водата и падна на косата й, като я намокри едно хубаво.
- Използваш подли методи...Може да заспа всеки миг, но... - започна да говори забавено Жен. - Няма да те ...оставя да победиш. - и последни сили направи заклинанието. Водите се разбушуваха и занадигаха. Започнаха да добиват някаква форма...Драконова форма.

/Кейт, в момента си изправена срещу Воден Дракон. За да го победиш трябва да хвърлиш нечетно число./

-Хах...само това ли можеш,бе мила?-засмях се аз и за секунди около мен се вдигна огнена стена,очите ми блестяха и аз реших да кажа набързо
-Да,мога да се бия...защото може би егото ми,не е толкова голямо,колкото твоето...Ти си мислиш,че като сме Пиро,не можем да се бием? Сгрешила си.Резултатът е ясен! Няма спор миличка,тук не командваш ти...Работата е там,че в битка,никой няма да те чака да си оформиш дракончето,научи движението МНОГО ПО-ДОБРЕ и не ми се фръцкай,като голямата кака...-избълвах аз

The member 'Кейтлин Паркър' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Езерото De5

Дракона се нахвърли върху момичето, но огнената стена го спря. Той се блъсна в нея и облак от пара се надигна, но стената не помръдна. За сметка на това Водния дракон явно беше поел щети. Той изръжма, разтвори паст и щурмува още веднъж, като този път му беше за последно. От него остана просто облак пара. Жен падна на колене и затрепери. Миг по-късно вече беше в безсъзнание. Дали от отровата, дали от шока или изтощението, резултата беше явен. Кейт беше победила.

Самодоволна усмивка се разля по лицето ми:
-Следващия път,не се закачай с косата ми...-промълвих аз и грациозно се изнесох от езерото,бързах да си получа наградата,Майстора ми я беше обещал,трябваше да разбера повече...

Майстор Мелтън и аз дойдохме до езерото.Бях бледичка,но възстановена със сили,достатъчни да изпаря езерото.Очите ми блестяха бурно,пламъкът в тях не бе угаснал,любопитството ми напираше:
-Е,тук сме,покажете ми как се прави....-замрънках аз и погледнах Майстора с голямо възхищение,че може всичко,за което аз мечтая да мога.Но малко по малко,щях да се науча.Бях убедена в това...

- Застани зад мен. - каза й той и тя го направи, като гледаше любопитно. Майстора направи широк жест с ръце и пред тях започна да грее една малка сфера, която растеше постепенно и излъчваше красива кърваво-червена светлина. Спря да расте, когато доби диаметър два метра. Топлината излъчвана от нея напомняше за адските огньове на Хелгейт. Майстора я повдигна високо във въздуха и с рязко движение на ръцете си я накара да се завърти бясно, обагряйки всичко наоколо в червено. Започнаха да валят огнени капки с големината на сърце и там където се докоснеха до земята пламваше див огън. Кейт и Хелс бяха прикрити от малкия щит, който Майстора беше изтъкал. Дъжда заваля и в езерото и се чу силен съсък, когато облак пара се издигна и покри всичко. След неопределено време всичко спря. Около тях беше пустош, от езерото не беше останало нищо. Майстора се почеса по глава и каза :
- Упс. Май малко прекалих. Трябва да накарам някой да оправи тази бъркотия...Но първо пробвай ти.

/Кейт опиши опита си и остави на мен да кажа резултата. И не очаквай да успееш от първия път, това умение е трудно./

-Така....значи ако съм права започнахте с огнена сфера,която постепенно увеличавахте над водата.После я вдигам бавно и я завъртам с бясна скорост и започват от нея да се отчупват малки кълбенца с огън.Така тва теорията,дали ще успея да го направя...Не губете надежда в мен,ако не успея...-погледнах умолително аз.Направих светкавично сферата,тя ми беше специалитет,издигнах я и се концентрирах върху разрастването й,беше като балон,който чакаше да се надуе.Завъртането не ми стана много ясно как ще стане,но щях да дам максимума сега.Щом стана що-годе голяма колкото площтта на езерцето,аз плавно започнах да въртя китките си,като карах и сферата да се върти с тях,така по-силно и по-бързо,докато...

От нея започнаха да валят малки капчици...Да бяха малки, но щяха да нанесат неприятни щети на някой ако го уцелеха. Майстора изтъка предпазен щит около двамата. Момичето се зарадва, но точно тогава разбра колко е трудно да задържи умението по-дълго от това. Сфера се завъртя лудо и се засили към тях. Кейт не успяваше да контролира въртенето и дъжда едновременно...Майстора изпъна длан в посока на огнената топка и тя се разгради.
- За начало не е зле. - успокои той момичето. - Ще пробваш ли пак?

/Същата процедура/

-Майсторе,докато не стане,повярвайте ми,аз няма да си тръгна от тук....-казах отново с плам в очите.Събрах сили и започнах на ново.Сферата стана бързо,този път и уголемяването й не ме учуди,не ме затрудни,стана малко по-голяма от предишната.Започнах да я въртя,силно,бързо,концентрирах се върху капките,които започнаха да валят и върху самата сфера,като се опитвах да я държа централно над езерото.Тя...

...започна да изстрелва все по-големи капки и все по-често. И точно тогава, в най-критичния момент, когато почти всичко беше напълно перфектно, сферата избухна и ударната вълна повали Кейт и Хелс на земята. Майстора се разсмя и се изправи.
- Това също беше ефективно и унищожително, но не търсим подобен ефект.

Бях инат и се изправих ядосана,вече за секунди правех не сфера,ами цяла елипса над езерото,която въртях с голяма сила и концентрация,капките заедряваха все повече и се сипеха над калната почва.Ръцете ми изтръпнаха,но нямаше да спра докато не стане.Въртях ги в унисон с елипсата,която поддържах високо и безупречно точно четири метра над езерото.Очите ми пламтяха,нямаше да оставя това,докато не се получи.Този път...

...този път нужния ефект стана. Заваляха едри капки и запържиха безмилостно почвата наоколо. Жегата беше неописуема, Майстора съблече палтото си и го хвърли на земята, докато подържаше щита. Усмивката му се разшири. Момичето беше успяло.
- Успях ли? - попита я и очите й грееха енергично.
- Да. Но... - Хелс се замисли нещо.

/Но?/

-Какво "но...",Майсторе,има ли нещо?-попитах уморено аз и седнах на земята.Косите ми червенееха като пламъците,очите ми също.Лицето ми беше пребледняло,погледа ми спрял се в очите на Майстор Мелтън.Той...

...той погледна момичето притеснено. Изглеждаше мноого уморена. А той не искаше да я претовари. В същото време никога не бе имал по-силна ученичка. Искаше да я научи на всичко, което умее и да се знае, че той е бил нейния учител, когато тя се прослави на длъж и на шир. Спомени изникнаха в главата му, когато самия той беше млад и ходеше по света. Правеше добрини и злини, служеше на Кариен, а преди няколко години закратко и при Вайл...Той пак срещна погледа й. Червените му очи светаха странно.
- Искаш да си велика, нали, Кейт? Тогава това не е достатъчно...
Той изплете голям щит около цялата местност. После освободи стегната си на червена опашка коса и тя се посипа по раменете му. После вдигна ръце и Кейт с неверие видя как пред тях се появиха пет сфери и започнаха да се оголемяват, растейки на размер и вдигайки се във въздуха. Огнения дъжд, който последва не беше виждан от много години, откакто младия Хелс Мелтън беше всеизвестен герой. След като всичко свърши и майстора седна на земята каза :
- Е, готова ли си да пробваш с две сфери?

/xD/

-Да...-направих сферите контролът ми беше слабото място,не можех да дишам от умора,идеше ми да се просна на земята,но продължих да се боря със себе си.Прехапах устни до кръв,трябваше да насоча болката към друга част на тялото, но не и в ръцете нито пък в очите ми.Цялата треперех,но си беше за пренебрегване в сравнение със силата,която имаше Пиро Майсторът ми.Направих кристално кръгли и перфектни две сфери,престарах се във формата,както и в размера,но за контрола не можех да се похваля,въпреки че се стараех толкова много,с две сфери бе толкова по-трудно...толкова по-монотонно,въртях ги,бързо и се отпускаше едната винаги и без да ми казва да пробвам пак,щом се чувствах провалила се събирах енергията от тях и правех на ново,нови сфери с нова техника,по-равномерни методи и пак не се получаваше,сълзите в очите ми напираха вече,защо нищо не умеех,като човек,толкова исках да го направя,стиснах зъби и се изправих за пореден път.С пресъхнало гърло,лице можещо да е сбъркано с това на призрак аз умаловажавах първоначалния си успех с едната сфера и давах всичко,за да посигна известният контрол и за двете.Не стана...За пореден път,частичният провал,който ме вбесяваше.Този път се разплаках,но се изправих пак.Направих двете елипси и за пореден път дадох всичко от себе си,сълзите ми се примесваха с калта,останала от езерото и да-величието си имаше жертви.Умаломощена аз се строполих на колене на земята,но все още поддържах въртящите се лудо сфери на четирите метра дистанция от земята и този път чувствах контрола си върху тях,този път се получаваше.Косата ми продължаваше да се удължава.Малко по малко оттенъците на жарта в мен гаснеха.Очите ми продължаваха да сълзят,от радост ли,от болка ли,не ми пукаше особено,събрах енергията от унищожените сфери и го направих отново,този път имах сили само за един опит и чувствах,че на следващият ще лежа в кома 2 месеца,но събрах всичко останало в мен и го използвах на макс.Включително и продължавах да се късам отвътре и да плача от яд.Създадох пак двете елипси,а горчивите сълзи падаха при откапалите ми,отмалели във въздуха ръце.Уголемих ги за секунда вече ги въртях и поддържах основната си дистанция от 4 метра над земята.Този път......

...Кейт успя. Сферите се развихриха и разхвърляха капки във всички посоки. Беше красива и упостошителна гледка. Момичето ги погледна и този път в очите и грееше щастието. После заклинанието замря и Кейт се свлече на земята. Майстора се надвеси над нея, но видя само, че е заспала с триумфална и красива усмивка на устните си. Той също се усмихна и се погрижи да я занесе в женските отделения.

/Ииии Кейт ти успя. 5 Опит(защото само толкова ти трябва до 100), 3 Магия, 2 Защита, 1 Атака, 5 Слава и умението. / Correct

*Точно два часа на обяд*
Дойдох тук,всичко бе по старо му,но ми трябваше езерото,за да затвърдя умението и сега като нямах щит около мен щях да се боря капките да се леят над водата.Образувах две елипси,вдигнах ги във въздуха,завъртях ги рязко и поддържах дистанция от езерото.Едри капки започнаха да се сипят над водата,която пръщеше и от нея излизаше кълбеста пара.Очите ми светеха,можех го...Не е било сън!Докато поддържах вече с една ръка двете елипси с другата направих сфера.Трета!Увеличих я над водата и я оставих близо до другите две,като я завъртях в синхрон с тях.Контрол...Изплъзваше ми се...Трябваше да я държа.Надъхвах се,че мога и че трябва и го направих.Едри капки пот се спуснаха от челото ми.Очите ми рязко се движеха с кълбетата от огнен дъжд,от езерото отново нямаше и помен.Очите ми показваха,колко се радвам.Но ръцете ми бавно поотмаляваха.С три сфери бе много по-трудно,но щом успях с две,третата не бе голямо предизвикателство,стига да свикна го можех идеално.И пак,и пак.Не се отказах докато не умеех до съвършенство и краен предел нещо,за това и движенията ми бяха безпогрешни.Аз събрах сферите в едно и ги унищожих,като гъба попих енергията от тях и ги направих на ново.Този път четири.Бях близо,близо бях до моя идол,който ги владееше пет.Аз исках да го надмина...Винаги имах огромни амбиции.Леко и плавно едва поддържах сферите да не паднат над главата ми,а за въртене и дистанция и дума не можеше да става,първо трябваше да свикна да ги поддържам.И лека-полека с нещата се свикваше,колко обичах огъня...Наистина ме нараняваше,но аз си бях мазохистка по природа...Отново глухият звук на шумещите капки по почвата ме караше да изпитвам гордост.Поддържах цели четири сфери и с огромни движения на ръцете ги контролирах и те се въртяха,плавно и бавно.Забързвах темпото,но не дотолкова,че да не мога да спра,ако има нужда.А Майстора го правеше с такава лекота.Още повече енергия ме обля и чувствах,че държа сферите в моя контрол.Увеличих броят им с две,задържах ги и сега ми оставаше само да ги поддържам така,а губех увереността си.Нямаше да го допусна!Лицето ми стана студено и отново ме попъплиха искрите на надмощие над огъня.Тази стихия ми даваше увереността,че Я МОГА.Очите ми блестяха,учех се бавно,а както би казал някой "Времето е пари...".Е,за мен не бе пари,беше усилие,което ме караше да настръхвам,толкова амбиция от мен не се е излъчвала от както бях в сиропиталището.Усещането е неописуемо.Сърцето ми бясно си играеше и аха...ще изкочи още малко.Ръцете ми вече изтръпваха,но исках пълна хармония и дистанция между сферите и езерото.Нямаше да се откажа,докато не я получа.Слях четирите сфери и отново опитах.За пореден път,поредното предизвикателство.Дали щях да се справя...? Бях обедена.Започнах от начало,нов шанс.Започнах плавно към бързо.Рязко не смеех още.Бързото въртене създаваше дъжда,но не ми беше достатъчен той.Контролът ми отслабваше и това ме дразнеше.Пробвах пак и пак,и пак.Вече за десети път и отново,този път кординацията и концентрацията куцаха.Хайде единадесети път...И ги направих,четерите сфери се въртяха,а аз изпитвах контрола,както при двете.Сега вече ги контролирах аз.Разместих местата на сферите,което бе още едно доказателство,че повторението е майка на знанието.Този път повярвах в себе си.Но не изках да се претоварвам,предстоеше ми вдигане на ниво и нямаше да се проваля сега! Просто бързо и ловко събрах сферите в една и ги унищожих.Тръгнах към церемониалната зала с широка усмивка.С бързи и същевременно грациозни движения,аз се носех към замъка.За днес амбицията ми дойде в максимални количества...

/Добре, можеш да ползваш 4, но от сега нататък чакай Разказвача да поясни какво точно си научила, а и без щит не знам как не си се самонаранила./

- Тук имаше едно хубаво езеро на времето. - намръщи се Императора без причина, после се засмя. - Много го мразех това място, изглеждаше твърде живописно, радвам се, че някой се е погрижил за него.
- Така е, Ваше Величество. - каза Селин, която изпозлваше всяка възможност да се долепи до него. Използваше дори оправданието, че му е бодигард за тази своя цел.
Вайл изсумтя и продължи да се разхожда. Нямаше много ученици тук, а и повечето, които го видеха бързаха да се отдалечат. Това му достави мрачно удоволствие. Дори тук, хората се страхуваха от него.

Излязох на въздух.Черните ми бутуши не издаваха звуци,че ходя.Роклята ми се плъзгаше след мен,а косата покриваше почти целият ми гръб.Кого да видя,самият Император.Какъв късмет...Разбрах,че е чул за случката с кръчмата.Доста се заинтригувах от поведението му,когато ме види:
-Добър вечер...-тихо поздравих аз-...Простете за безпорядъка,Ваше Височество,тренирах...-добавих бързо и иронично.Огледах се в очите му,не се бе променил...все така хубав,какъвто го видях и онази нощ.Приближих се бавно към него.