Езерото

Два меча полетяха стремглаво към шията й и спряха едва на косъм. Момичето не успя да ги проследи с поглед, не успя дори да осъзнае скоростта, с която стигнаха до там. Селин, едната бодигардка на Императора изсъска :
- Мери си приказките, нисша! Как смееш да заговаряш Императора с недостойната си уста. На колене!
Вайл през това време гледаше Кейт с повдигната вежда, заинтригуван. Не се намеси веднага, но я беше познал. Усмихнат, той чакаше да види реакцията й.

/Кейт, бодигардите на Вайл са елитни, така че няма как да ги победиш, поне за момент. Спокойно, ще има време да отмъстиш за грубите думи на Селин. Сега трябва да подбереш подходящи реплики./

Засмях се.Някой май проревнува...Това ме караше да се смея още повече:
-На Вайл ли на колене или на теб?-попитах подигравателно аз.Какво пък...щях да си го отнеса...но на дали щеше да ме убие...Не нямаше да посмее..хъм...дали пък,ако не й пука ще го направи.Нямаше значение,точно сега.Винаги си играех на ръба.Защо сега да е по-различно.Вметнах:
-Със сигурност няма да се кланям на слугинята на Вайл...-засмях се отново аз и все пак по лицето ми се разля усмивка
-Виж,на него мога и да си помисля.

Лицето на Селин се изкриви от гняв, но миг преди ръцете й да се задвижат, Вайл постави длан на рамото й.
- Оставете ни насаме.
- Ваше...Ваше Височество? - заекна Селин, а Найт бързо изпълни командата, като се отдалечи безмълвно на тридесет метра. Селин срещна погледа на Вайл и реши, че ще е разумно да последва примера му.
Като останаха двамата Вайл се вгледа в момичето с интерес, но не каза нищо.

-Съжалявам...леко се изхвърлих...-усмихнах се чаровно аз и се приближих до него.
-Разбрах,че знаеш за поразията,която направих в кръчмата....?-повдигнах вежди аз и сложих едната част на косата си до шията,като се спусна по тялото ми малко над корема.Пренесох тежестта на тялото си на единия крак.Очите ми бяха ясно сини и гледаха в неговите.Бродерията на роклята се спускаше до коляното ми.А едната ми ръка си играеше с нея.

- Значи си била ти. - каза Вайл и се подсмихна. - Знаеш ли, мислех да взема виновника като обещетение. Беше ли разумно да си признаваш веднага вината?
Императора я гледаше с нетипичен интерес, чудейки се защо по-точно я беше сънувал преди два дни. Не му се струваше логично...А и самите му сънища бяха странни...

-Искаш ме,защото съм направила малка бъркотийка в пропадналата кръчма?-засмях се аз,а очите ми излъчваха истинско удоволствие.Нима Императора ме искаше като обещетение...Хах...главата ми не го побираше.Смеех се и вътрешно и външно.Беше заинтригуващо това-Знаех,че ме търсиш,но не предполагах,че ще ме взимаш като обещетение...И между другото...целуваш се добре,дори и на сън...-засмях се отново.Обожавах го този тон,среден между закачка,ирония и намек.Прехапах устни,бях малко по-ниска от него и погледнах с вдигната брадичка към лицето му.Френският ми маникюр ясно се открояваше от кожата по бедрата ми.Лицето ми очакваше всякакъв вид реакция от негова страна...но добре,че тук не контролираше с какво да бъда облечена,както в сънищата му.

Думите на момичето изненадаха Вайл много. Какво искаше да каже с това...Нима бяха делили един и същи сън...Но това означаваше, че тя знае определени тайни, които той нямаше намерение да издава на никой! Спомняйки си всички сънища от онази вечер, той се намръщи. Повечето го излагаха, накърняваха достойнството му. Но...не, това не беше възможно. Нямаше как да са сънували едно и също.
- Спомняш ли си какво ти обещах ако те видя отново? Че ще те убия? - попита я той и впери студен поглед в красивите й очи. Беше облечена много привлекателно, но той си спомни прозрачната нощничка от съня си и се подсмихна порочно. - Нощничката ти отиваше повече. - каза той за да се увери в теорията си.

Замислих се доста задълбочено,но с нищо не го показах само анализирах вариантите.Реших,че моментният му спомен от първата ни среща е с причина и се замислих за разходката ми в сънищата му.Май беше по-добре да си замълча:
-Ношничка?-засмях се аз-Не помня да си ме виждал по нощничка,но щом казваш,ще го приема като комплимент..-прехапах отново крайчето на устните ми.
-Хм...ще ме убиеш ли,при положение,че ме виждаш отново?-попитах аз с никакъв страх в очите.Просто го гледах,все така чаровно,някак си предизвикващо.Устните ми не промениха положението си ,нямах намерение да свалям мръснишката си усмивка,сякаш през целия ни разговор го предизвиквах на различни тематики.

Значи все пак не трябваше да я убива. Не беше видяла...всички онези смущаващи неща.
- Значи си сънувала как те целувам? Странни сънища имаш, Кейт... - изведнъж Вайл осъзна, че знае името й от собствения си сън. Това беше нелогично... - Повечето хора ме сънуват в кошмарите си? Защо ти да си по-различна? Или все пак беше кошмар?
С всяка изречена дума той се приближаваше все повече до нея и накрая беше съвсем близко. Усещаше приятния й аромат. Изглеждаше така крехка, застанала пред него. Но в очите й нямаше страха, който той очакваше да види.

Подсмихнах се.Опасна близост...-имаше един такъв израз.Цялата изтръпнах от скъсяването на прекалената дистанция и то не от стрях,а напрежение.Сложих ръката си на гърдите му,сякаш,за да спре да се приближава до мен,това не би помогнало,ако искаше да се приближи още,но досегашното разстояние беше наистина милиметрово.Огледах маникюрът си и пръстите нежно опряни на гърдите му.Повдигнах очи и ги впих в неговите:
-Аз не те сънувам в кошмарите си,защото ти не си кошмар за мен.-прошепнах аз-И имаш правилни впечатления..не съм като останалите,това ли те привлича в мен...че съм уникалното,което е нещо средно между предизвикателство и изкушение..?-загатнах аз-А за сънят ми...не си ли имал същия,в който ме целуваш...явно и други си имал...-засмях се при мисълта за нощничката-..и там ли си ме виждал с нощничка?-засмях се отново.Очите ми се завъртяха и забиха в мислите му.Дали щеше да пожелае да скъсява още дистанцията,дали аз щях да се опитам да го спра,или щеше да е нещо на пръв поглед безобидно...Дали щях да посмея да го спра? Все още въпросите бяха прекалено много.Твърде много мислех.С другата ръка отново започнах да размятам бродерията и да минавам с пръст по кожата на бедрата си. Мълчанието ме убиваше и изпитвах нужда да си играя с нещо,за да не полудея...Дали щеше да остане незабелязано това напрежение у мен?

Изражението на Вайл стана съвсем неразгадаемо. Та тя му казваше същото, кеото му каза и онази вечер...Всички сънуваха кошмари за него...той се беше погрижил за това, но защо тя..."защото ти не си кошмар за мен." Начина по който го гледаше, ръката й на гърдите му, другата, играеща си с бродерията на роклята й...изпи с очи всичко. После й обърна гръб и се отдалечи, гледайки в далечината. Мислите му бяха объркани отново, това момиче на име Кейт имаше този ефект над него. Затова ли я сънуваше? Не знаеше, но щеше да разбере...
- Уникална си, да. - каза й той без да се обръща. Все още не беше пренаредил мислите си. - Имам вкус към уникалните неща...
Спомена за съня, в който тя беше облечена в късата прозрачна нощничка незнайно защо не искаше да го напусне. Вайл осъзна, че тя е първия човек, който го беше обърквал, а не беше мъртъв. Поне засега.
- Реших. - съобщи й той и се обърна към нея за да срещне очите й. - Ще дойдеш с мен в Цитаделата...но не сега. Не искам да имам слаба...служителка. - последната дума беше казана след кратка пауза. - А в момента си такава. Имаш все още да се учиш...

-Вайл...-приближих се плавно до него.С ръка направих кръг около тялото му,раменете и отново до гърдите му.Косите ми се плъзгаха по ръцете ми и се спускаха надолу...Устните ми не показваха тази закачлива усмивка,която го подлудяваше преди.Този път не беше на сън.Очите ми широко се отвориха за да попия изражението му.Наклоних глава леко настрани и приближих лицето си до неговото.Усещаше се ароматът на череши от гланца ми за устни.Продължавах да го гледам в очите.Леко повдигнах единият си крак и го допрях за опора до неговия.
-Аз не искам да съм ти "служителка". -довърших изречението си чак сега след споменаването на името му.След това рязко се дръпнах настрани и закрачих бързо и грациозно през тъмнината,а рокличката ми се носеше след мен.Токчетата не издаваха звуци в нощта,косата ми се развяваше малко над дупето.Дългите ми бутуши подчертаваха краката ми и се движех плавно,колкото и рязко.Както винаги моята същност бе смес от грация и страст едновременно.

Той загледа отдалечаващото се момиче спокойно. Беше наложил на лицето си маска на безразличие. Когато Кейт се скри в тъмнината, той се обърна към бодигардите си. Найт го гледаше неразгадаемо, в очите му се четеше вярност до гроб. Селин го гледаше с...гняв? Нима беше гняв? Жената побърза да прикрие чувствата си, но беше късно. Той се усмихна криво и тръгна да посети един специален човек, който беше отнел нещо скъпоценно от него. Докато се отдалечаваше от езерото, очите му грееха с някаква странна светлина. Беше останал с неприятното усещане, че Кейт си играеше с него...с него! Това го накара да се разсмее, но и да присвие очи гневно. Зачуди се дали да не я настигне и да...какво? Убие? Не, така нямаше да докаже нищо. Просто трябваше да забрави случката.
- Ваше Височество... - започна Селин, в тона и се четеше загриженост. - Не мога да разбера защо позволявате на една...
Вайл се обърна и я погледна. Израза на лицето му я накара да отстъпи крачка назад и да млъкне. В очите й се четеше неописуем страх.

Преди да стигне до общежитията Кейт мина покрай езерото.Това бе нейното място,сякаш не бе идвала от години..Чувстваше го далече от себе си..Приближи се до кристалните му води.Видя отражението си в него..но това,което виждаше не й хареса.Не сияеше,както обикновенно,беше бледа,празна отвътре...Очите й лъщяха,като стъкълца..Само на думи се водеше жива.Сърцето й..чувстваше,че го няма,беше изтръгнато безчувствено и захвърлено някъде.Всъщност тя сама сама го захвърли.Хората в живота й не бяха много,но всеки бе оставил отпечатък в душата й,сега всичко това се обезмисляше,защото душата й бе погубена..Поробена завинаги да страда,ако продължаваше така.Гледаше черните си коси,с които вятърът си играеше.По същият нежен начин,който и друг освен него,го правеше преди.Разплиска водата с ръка и се изправи.Трябваше да престане да потъва,трябваше да приеме реалността и фактите.Защо подяволите,като го осъзнаваше,не го правеше? Нима и волята й се бе изгубила,нима с остатъците от всичко в себе си можеше да живее? Не,съществуваше,само съществуваше..Живота бе за хората,а те имаха сърца и души,с които можеха да дават и да получават любов,тя бе просто една скитница..а от нея лъхаше само липсата на тези две неща,липсваха й,както и той..Имаше чувството,че когато бе чула звукът от пръстена,паднал по мраморния коридор,от нея бе останала само физическата черупка,обречена да остане куха до краят си...