"Стълбата на величието"

Лесли не усещаше толкова силна болка. Вече само куцаше. Той тръгна по обратния път като каза на Дал'Хел "Скоро ще ти принеса още души!" Крачеше бавно по коридорите размишлявайки. Щом видя Хибеиса онази коварна усмивка се появи за момент. Тя погледна към Лесли и разбра, че е победил. Той отиде при нея и се поклони. Щом се изправи каза:
- Хибеиса - доно! Този Краст няма да е пречка за нас! - След тези си думи той огледа всички около тях като насочи погледа си върху онова момиче което се съмняваше в него.-Има ли някой който още се съмнява в мен? - Попита ги той на висок глас.

Момичето избягваше погледа на Лесли, а Хибеиса го погледна с впечатление.
- Дори да съм се съмнявала в теб преди да те изпратя срещу бойният маг...тези съмнения вече са отдавна мъртви. Заедно с въпросният Краст. Ела.
Двете й подчинени се опитаха да помогнат на Лесли, като го придържат като опора, но той не ги изчака, а тръгна сам. Изпитваше болка, но нямаше нужда от чужда помощ.
Хибеиса го въведе в една близка стая, която бе малка, но чиста и спретната.
- Легни на леглото. - нареди му тя, но видимо искаше да му помогне и той реши, че е безмислено да спори в момента. Тя се надвеси над него и изцери раните му. - Имам малко талант в Дух магията, достатъчно за да мога да Церя от време на време.
Съвсем скоро Лесли се почувства по-добре, но изключително гладен.
- Е, вече официално си част от Ордена ни. Какво ще кажеш? Какви са ти първите впечатления? - попита го коварната магьосница.

/Свободно РП./

- На мен лично ми харесва! - Каза сериозно Лесли. След което попита: - А, какви задължения имам като част от Ордена, и какви права? - Докато чакаше отговора си, той каза друго: - Може ли да Ви помоля за нещо? Имате ли храна някъде наблизо? - Попита Лесли. Все пак си бе гладен след изцеряването. Трябваше да освободи Майстора, но засега просто играеше роли. Това бе лесно. - Този мой бивш колега доста ме затрудни, но все пак божествата бяха с мен! - Каза едва ли не весело Лесли след което се засмя. Явно това бе шега.

Хибеиса се усмихна и в същият миг в стаята влезе една от подчинените й, която носеше поднос, от която струеше пара и приятен аромат. Тя постави храна на една масичка и се изниза.
Водачката на ордена изчака търпеливо Лесли да си хапне и чак тогава му отговори:
- Задълженията ти може да са еднообразни. Като за начало, в края на всяка седмица се събираме на съвет, тук, в тази сграда, и всеки получава нареждания за следващата седмица. Предимно да търси нови способни членове или... - тук тя пак се усмихна лукаво. - ...откриване на донори. Като твоят Майстор. Използваме ги за да подсилим ордена си. Когато се почувстваш отпочинал можеш да дойдеш на днешният съвет и да разбереш за какво става дума.

/Свободно РП./

Лесли взе храната в ръце и започна да яде. "Вкусно!" Каза си той на ум след което продължи да яде. След като се наяде момчето се загледа в тавана. Гледаше го като мислеше какво да направи. Можеше да приключи всичко, но пък Хибеиса си бе работа на Майстора. Реши да спечели доверието на Хибеиса след което да направи това което трябваше.
- Съгласен съм! - Каза Лесли след което допълни: - Но преди да дойда може ли да съобщя злата вест на Мелтън? Искам да видя как ще реагира като разбере, че един от учениците му е бил убит!

За миг Хибеиса го изгледа сериозно в очите, после кимна бавно.
- Добре, звучи ми много подходящо точно ти да го уведомиш. Имаш позволението ми. Не се бави, съвета ще започне след половината на един час.
След тези думи красивата магьосничка се изправи от стола, където бе седнала и излезе от стаята.
Лесли вече знаеше къде се намира килията на Майсторът.

/Можеш да опишеш как влизаш там и какво правиш. Пред килията им два мага за стража, в случай, че някой реши да освободи Майсторът./

Младежът стана като изтупа облеклото си. Все пак бе леко прашен след битката си с Краст. Излезе от стаята и започна да крачи към килията на Майстора. Стигна и отново видя красиво обсипаната с камъчета врата.
- Имам позволението на Хибеиса-доно да влезна при Пиро Майстора на Академията.-Говореше така за да може ако те са предатели да се присъединят към него и евентуално да започне атака срещу Хибеиса. Думите му бяха изпълнени с две противоречиви чувства. В гласа на Лесли се четеше уважение, но доминираше омразата. Все пак, ако те бяха поданници на Хибеиса не трябваше да го разкриват. Щом влезе вътре каза на Майстора:
- Мелтън! - Говореше така за да може ако някой го подслушва да не разбере за двойната му игра. - Имам една добра и една зла вест за теб! Избери си с коя да започна! - В гласа на момчето се четяха отново две крайно различни чувства - омраза и глас на гузна съвест. Майсторът сигурно подозираше, че Лесли е убил Краст, но за момента за него това бе загатка.

Майсторът бе свел поглед към краката си. Косата му се спускаше по лицето и раменете му. Лесли усети изгарящият гняв на учителя си.
- Кажи я. - гласът му бе съвсем тих и глух, младият маг почти не успя да различи думите. Хелс Мелтън бе като затишие пред буря.
Мракът на стаята продължаваше да е непрогледен и Лесли имаше чувството, че е затворен в стая с някакъв звяр. За първи път Майсторът му оставяше подобно впечатление в него.

Гласът на момчето се промени точно такъв какъвто го познаваше Майстора. Хелс усети, че тази промяна не е преструвка, а истината.
- Аз...аз.... - Младежът отрони една сълза която капна на пода. - Аз, убих Краст! Съжелявам, Майсторе. - В този момент искаше да се самоубие, но нямаше да го направи.-Съжелявам! Наложи се за да заблудя Хибеиса. Можех да убия нея, но реших да оставя Вие да го направите. - Момчето бе на колене като гласа му бе наистина искрен.-Убих го, но силата му е на сигурно място. Ако го бях оставил жив, Хибеиса щеше да го използва като донор на енергия и мана.

Майсторът не отговори. Мълчанието се проточи болезнено дълго. Внезапно Лесли осъзна, че Хелс се е приближил и е поставил длан на рамото му.
- Знам, че си направил каквото трябва. – каза той и стисна силно рамото му. – Сигурен съм, че Краст е приел смъртта си. Но аз винаги ще се чувствам виновен, че ви въвлякох в това.
Така беше. Собствените му ученици бяха принудени да влязат в битка до смърт заради него. Вината го изгаряше отвътре. Но гневът му не бе изтлял. Веднъж да излезеше от тук, щеше да убие Хибеиса собственоръчно. Щеше да изпепели целият им орден.

- Съжелявам! Наистина. Сега трябва да ида на съвета на ордена. Починете си. Ще дойда пак. Обещавам. - Момчето почука на вратата и щом му отвориха последните думи към Майстор Мелтън бяха. - Скоро, Хелс! - Майсторът разбра, че Лесли ще се върне за него много по-силен и щеше да го освободи.

Хелс Мелтън изпрати ученика си с празен поглед и отново се върна на стола, на който прекарваше по-голямата част от времето си. Нямаше търпение вече да е свободен. С всеки изминал миг усещаше как силата му изтича и се влива в Хибеиса.
Лесли излезе от килията и двамата стражи му кимнаха.
- Съветът вече е започнал. – каза единият – нисък младеж с наскоро набола брада. – Ще те заведа до там.

/Свободно РП. Можеш да опишеш по собствен вкус съвета и т.н. Аз ще се включа от мястото, докъдето си стигнал./

Двамата ходиха като момчето влизаше в роля. Щом пристигнаха Лесли видя една средно голяма зала. Имаше една маса и зад нея столове. Между всички тези столове имаше един трон предназначен за Хибеиса. Пред тази маса имаше още много на които маси стояха нисшите или по-новите. Всички бяха седнали. Момчето изчака Хибеиса да свърши с речта си като се поклони и каза:
- Съжелявам за закъснението си, Господарке! Може ли да влезна и ако може къде да седна? - Този въпрос попринцип бе ненужен, но видя, че всеки стол имаше номер и всеки си знаеше мястото тук.

Хибеиса му кимна и му посочи един празен стол, намиращ се в началото на стаята, непосредствено пред него. Лесли се настани и си отбеляза, че номерът на мястото му е 64. Събранието на ордена вече бе започнало и почти всички членове бяха на лице. Имаше известно количество незаети столове, които може би бяха предназначени за потенциални нови членове.
Хибеиса предаде купчина листи на един младеж, който бе застанал послушно до нея и той започна да ги раздава на присъстващите.
- Това са заповедите ни за идващата седмица. - поясни едно слабичко момиче с кестенява коса и лешникови очи, което седеше до Лесли. Явно другите знаеха това и тя бе решила да му разясни, защото бе нов тук. Дали и тя бе хищна за власт и злато като останалите тук? Всъщност дали имаше невинни? Имаше ли значение?
Лесли пое собствените си заповеди и зачете ситният и елегантен почерк, който съвсем явно бе изписан от женска ръка.
Заповедите му бяха съвсем прости. Той трябваше да отговоря за търсенето на нови попълнения. Трябваше да започне издирването от Тирвос.
- Някакви въпроси относно задълженията ви? - попита водачката на ордена и огледа подчинените си въпросително, с повдигната вежда.

/Свободно РП отново./

- Не, Хибеиса-доно! - Каза момчето след което остана на мястото си. Учуди се, че задължението му е такова, явно му имаха доверие. След като момичето му обясни, Лесли се постара да запомни мястото си "64". Това му допадаше. Какво ли щеше да се случи?! Лесли остана на мястото си като зачака някаква реакция на някой от членовете. Докато чакаше мислеше планове как да измъкне Майстор Мелтън от килията. След като чу какво трябва да прави се подсмихна за момент след което очите му добиха безизразен поглед, а лицето му леко се зачерви. Явно това бе игра, но с каква цел?! Ако планът му проработеше щеше да вкара Мелтън в ордена без дори Хибеиса да разбере. Но това зависеше от уменията на Майстора.

Момичето до Лесли го погледна със странен, но в никакъв случай враждебен поглед, после бързо отмести очи, сякаш притснена. Хибеиса се усмихна и му кимна. Явно наистина му имаше доверие. Все пак се бе доказал като добро попълнение. Последното му изпитание за честност бе посещението му при Хелс Мелтън. Сега водачката на ордена наистина можеше да му вярва.
- Добре тогава. Щом няма въпроси, съветът се разпуска. До следващата седмица.
Същият младеж, който бе раздал заповедите, сега раздаде малки, но пълни догоре кесии.
- Това е авансът ни. Средствата, с чията помощ можем да изпълним задачите си по-лесно. – обясни слабичкото момиче до него, като избягваше погледа му. Изглеждаше наистина срамежлива.

/Свободно РП. Поеми ти сюжетната линия. Можеш да тръгнеш по задачата, разбира се, или пък да започнеш акцията по освобождаването на Майстора. (+200 злато аванс)/

Момчето се нуждаеше от повече свободи за да започне освобождаването на Майстора. Лесли пое кесията със злато след което каза на момичето до себе си:
- Защо си толкова срамежлива? - Като те се разхождаха из коридорите. Имаха час за да се подготвят и да тръгнат по задачи. Лесли чакаше отговор на въпроса като нямаше какво да приготвя. Трябваше му само сила и убедителност. - Какви са целите ти в този орден? - Това бяха два въпроса които незнайно защо Лесли изрече. Искаше да разбере дали в ордена има и други предатели. В зависимост от отговора на момичето щеше да отговори и той за да не се издъни или да не се издаде.

Момичето пак се изчерви, после обаче доби прилив на смелост и отговори:
- Ами незнам...просто съм си такава. – сви рамене тя. – А и незнам...вече такива слухове се носят за теб. Мислех си, че Лесли Пиерон е някакъв едър и страшен чичка, който дъвче метал като хляб и убива всеки, който го погледне накриво. Страшна слава имаш. Убил си приятелят си само за да влезеш в Ордена...
Тя се разсмя колебливо.
- Радвам съм, че съм грешала.
Тя пак се изчерви и допълни:
- Ами...целите ми? Просто родителите ми бяха част от Ордена, преди да загинат преди известно време, и макар че не си падам много по нещата, които са ми заповядвани да правя... – тя замълча и се огледа колебливо. – Нямам голям избор. – Ти защо се присъидини?

- Объркан съм! - Каза Лесли. - Мислех, че искам слава и пари, но след като се присъединих в ордена се обърках още повече. - Момчето трябваше скоро да тръгва.-Та името ми е Лесли Пиерон. Това го знаеш, но просто от любезност. Твоето име как е?-Попита момчето. Искаше да разбере името й. За да може едва ли не да я направи свой спътник в истинската му цел.

- Катарина Флеймхарт. - усмихна се момичето и приглади кестенявата си коса. Лешниковите й очи за пръв път срещнаха погледа му за по-дълго и тя пак се изчерви и го отмести. - Можеш да ме наричаш Кати. Знам точно как се чувстваш. И аз съм объркана през цялото време. Но Хибеиса-доно ме приюти, след като останах без семейство и въпреки че не ме бива много-много в задачите, които ми се дават, все пак давам всичко от себе си. Странно е, че се чувствам като птица в клетка. Никога не съм била свободна да избирам сама действията си.
Кати прочисти гърлото си, защото бе осъзнала, че се е разприказвала.
- Извинявай, ако те натоварвам с глупостите си. Просто ти си първият човек, който все пак е готов да ме изслуша.

- Не няма проблем! - Каза Лесли. С едно изречение той разбра доста за Хибеиса. - И аз знам как се чувстваш. Та каква е задачата ти за седмицата? Моята е да намеря нови членове на ордена. - Пророни момчето като се стараеше да не показва и частица от характера си. Все пак още бе на вражеска земя. Момчето щеше да тръгне към Тирвос след малко. Щеше да се обурудва с всичко нужнко ако му се наложеше. Лесли зачака отговора на Кати като се облегна на стената.

- И моята е такава. - усмихна се Кати. - Но трябва и да се погрижа... - тя отново прочете заповедта си, сякаш бе забравила. - Да доведа някакъв маг тук. В заповедта пише, че е без значение дали използвам сила за целта, или дипломация.
Тя въздъхна и добави:
- Ще пробвам първо с добри думи, дано стане. Въпросният маг се намира в Тирвос, а набирането на нови попълнения трябва да извърша в Грийнмел. Голямо разкарване ще стане. Ти докъде трябва да ходиш?

- Аз ще ходя до Тирвос! Ако искаш да идем заедно дотам и там да се разделим?! - Момчето продължи да крачи като се замисли. Мислеше за нещо което го тревожеше. Внезапно се сети за Селехин, но тази мисъл изчезна бързо от главата му. Искаше да забрави за нея. Искаше да продължи напред. Не искаше да бъде зависим и искането му се задоволяваше. Поне за момента. След тези мисли той се замисли за едната грешка която допусна в живота си след което замислен продължи напред. Опитваше се да прикрива това, че е разтревожен, но не знаеше дали е успял.

- Това би било чудесно! - зарадва се искрено Кати и тръгна редом с него. След малко момичето го загледа загрижено, видяло тъмнината в очите му и го попита тихо и загрижено. - Хей, добре ли си? Мога ли да ти помогна с нещо?
Тя имаше чувството, че с Лесли се разбираха добре и го приемаше като приятел, но...сега в момента й се струваше толкова далечен и потънал в емоциите и мислите си, че тя се натъжи. Искаше да знае повече за него...

/Можеш да пишеш направо в телепортната зала, след като отговориш тук. Свободно РП./

Момчето каза:
- Няма нищо, Кати! Просто си спомних за една случка преди няколко месеца! - Двамата тръгнаха към Тирвос, но преди това трябваше да идат в телепортната зала.

» "Каляската на Бялата лейди"
» Кръчма "Трите Плъха"
» "Трапезата на Императора"
» "Старата котва"
» "Цигулката на Мая"