"Стълбата на величието"

Лесли и двете момичета пристигнаха тук. В мига в който пристигнаха тук изражението му стана доста по-сериозно от преди. Вече идваше мига на заключителната фаза. Сега Лесли играеше двойна игра, уби дори Краст за да се докаже пред Ордена. Сега алчността му надделяваше. Искаше да убие Хибеиса, но не и Ордена. Нямаше да позволи на Майстора да убива хора които може би са били привлечени чрез Дух магията на Хибеиса. Те може би не знаеха какво правят, а може би знаеха. Щеше да убие всеки който се противопоставеше на него и Майстор Мелтън. Искаше да сложи край на несправедливостта в този орден. Щеше да направи всичко по силите си. Щом искаше това щеше да се наложи да обикаля из цял Шелтър като започне с Планината на Силата. Тримата се разхождаха из сградата на Ордена като се очакваше Хибеиса да се появи всеки миг.

Докато се разхождаха из добре осветените и красиви коридори на ордена, Лесли и двете момичета често срещаха други членове, някои от които кимваха на Лесли за поздрав, други напълно ги игнорираха. Не след дълго, Лесли видя позната фигура да крачи срещу него. Това бе младата магьосничка, с която се бе запознал на събранието на ордена.
- Хей. - поздрави го Кати и спря пред него. Държеше в ръцете си купчина документи. - Виждам, че и ти си се справил доста бързо.
Тя се усмихна и допълни.
- Ако търсиш кабинета на Хибеиса, можеш да го намериш в края на този коридор, последната врата в дясно.

Тримата започнаха да вървят заедно като момичетата си говореха сладко сладко. Обсъждаха коридора и всичко в него. След няколко минути те стигнаха до дъното на коридора. Момчето почука на кабинета като изчака разрешение от Хибеиса-доно за да влезнат вътре. Чакаха известно време след което седнаха на фотьойлчетата пред кабинета на лидерката на Ордена.

Скоро вратата се отвори и от стаята излезе същият младеж, който бе раздавал задачите и предплатата.
- Добър ден. Хибеиса-сама е готова да ви приеме.
После отвори по-широко вратата и направи изискан подканящ жест на тримата да влязат.
Лидерката на ордена седеше зад красиво и масивно бюро и нанасяше някакви данни върху парче пергамент, използвайки гъше перо. Тя повдигна поглед и изгледа Лесли с очакваща усмивка.

/Свободно РП./

- Добър ден, Хибеиса-доно! Мисията ми е изпълнена! Да Ви оставя ли насаме с тях? - Попита Лесли.
- Не! Седнете! - Момичетата седнаха на дивана, а Пиерон на един стол. - Как се казвате? - Хибеиса искаше да има подробна информация за всеки от своите членове.
- Хибеиса-доно! Извинете ме за прекъсването, но трябва да изляза.
- Поради каква причина?!
- Да кажем, че имам вести за някои хора. Искам да се изядат от гняв. Може ли?- Хибеиса се усмихна самодоволно след което каза:
- Добре! Но на да не кривнеш от правия път! - Този израз вече бе изказан с насмешка. Явно Хибеиса имаше пълно доверие на Лесли. "Скоро всичко това ще е мое!" Помисли си момчето след което остави дамите насаме и отиде при Майстора. Влезе там и зачака реакцията му.

Майсторът изгледа ученика си и много мисли минаха през главата му, но реши, че е безсмислено да споделя тревогите си, гнева си и нарастващото отчаяние. От колко време бе затворен тук? Колко ли от силата си бе изгубил...Дали щеше да успее да си я върне, ако Лесли го освободеше.
И въпросът, който го мъчеше последните няколко денонощия беше дали ученикът нямаше да се разколебае...Дали нямаше да го остави тук, докато изгние?
Хелс се чувстваше гузно, че червеят на съмнението бе започнал да го разяжда, но самотата, тишината и мрака причиняваха това. Той зачака Лесли да заговори пръв.

- Имам план! Имам план как да те измъкна! - Момчето спря да говори и зачака реакцията на Майстора си. Искаше да му помогне да си върне славата и силата които бе изгубил. Щеше да му помогне за всичко това. - Вие още ли искате да сте навън? - Лесли знаеше отговора, но все пак трябваше да го попита. Щеше да убие дори Хибеиса ако се наложеше.

Хелс на свой ред попита:
- Разкажи ми за плана си. Не искам да се излагаш на рискове само за да ме спасиш.
Майсторът ценеше младостта, силата и потенциала. Ако трябваше да се откаже от живота си, с цел да помогне на някой свой ученик, би го направил винаги.

- Когато излезна от тук Вие, ще излезнете заедно с мен. Ще убием пазачите и Вие ще се преобразите. Нали ще имате сила?! След като се преобразите се крийте в града. Ако следващата ми задача е да намеря нов "колега" ще Ви вкарам в Ордена. После ще го разбием отвътре. Но за по-сигурно може да убием пазачите и да разменим образите си. Ще стоя с амулета вътре. Той би трябвало да ме пази от магията на стаята. С кой план сте по-съгласен.

Асе се приближи към сградата с името Стълбата на величието . Но вместо да влезе той се отдалечи осети от вътре силната аура на някакво същество не бе сигорен човек или живото може би хибрид ? зачуди се той . Португас предвиждаше края на дните си след последното му посещение в Елвския Град . Пиро Магът остави наследник последовател който ще следва пътеката на Огненият Имепартор . Хейлар Ла Найт седна на земята и заговори с духа си не собстевният , а другия който бе в него Огненият Дух . Разоговрът протичаше много бързо в много посоки .
Асе - Приятелю дните ни заедно приключиха .
Огеният Дух - Господарю и вие ли го усетих те мислех че просто се побърквам .
Асе - Да и сега трябва да те изоставя .
Огненият Дух - Но .... Но аз искам да дойда с вас господарю това бе нашата оговорка за това ви следвам .
Асе - Съжелявам неможем да продължим трябва да те оставя тук както пазител на Огненият Чук На Разрухата . Ти .... ще продължиш във вековете идващи и ще се довериш само на този който е най-близък до моята кръв и душа . Ти ще разкажеш и предадеш моята история на идващото поколение . А сега да започваме с ритуала .
Огненият Дух - Хай Хай вашите заповеди са светът и въпреки това че искам да бъда с вас до края на дните ви ще го направя . /В този момент Португас.Д.Асе се изправи заби Огненият Чук На Разрухата в земята и обгърна с ръцете шиповете по върха му . Кръв започна да се лее разрушени от собстеното му оръжие ръцете му станаха на дупки плът кръв и телесни течности се изливаха по Огнения Чук На Разрухата . Асе затвори очите си и започна да изрича молитва , но не бе сам Духът започна да повтаря думите му .
-Ай Ам Да Флейм Брингер И Ам Да Оне Ху Креатед Да Хистори Оф Да Флейм Емперор Хире Май Вордс Лет Тчис Гост Протект Да Вепон Анд Хелп Да Некст Генератион . /Около Асе се завъртяха пламъци . Той вдигна главата си към небесата , а това небеса ли бяха ? . Сякаш лава се рееше над главата му в един миг той отвори очите си които бяха червени . Както никога пламъците направо излизаха от очите му и изпепеляваха кожата на лицето му . В този миг лъч от червена кървава светлина се изтреля от тялото на пиро магът и влезе в оръжието което Асе бе обгърнал с ръцете си . Оръжието светна и пламъци затанцуваха по него . От лавата която беше над главите им кояот преди няколко мига бе небе се изтреля огнен лъч който удари Португас.Д.Асе човекът с титлата Огненият Император номер девет в Черната Гвардия пазител на честа , уважението и разрухата . Миг по-късно всичко бе приключило , но всички бяха загубили добър приятел или враг Португас.Д.Асе вече го нямаше . Оръжието което то остави започна да издава стенове сякаш се сдираше да плаче . Огненият Император бе отстъпил титлата си към следващата генерация . Синът му Голд.Д.Асе скоро щеше да се покаже из света на Шелтър и щеше да достигне нови висоти .

П.п Португас.Д.Асе Умря .

Хелс Мелтън се замисли върху идеите на ученика си и бавно кимна:
- По-добре да използваме идеята ти за "новият колега". По този начин няма да те изложим на възможен риск. Не се знае дали амулета наистина би ти помогнал. - каза майсторът замислено.
После понечи да допълни нещо, но някаква масивна аура някъде отвън заглуши мислите му. Той познаваше тази аура!
- Ейс! - каза той и разшири очи, когато аурата рязко изчезна без да остави и знак за себе си. - Португас тук ли е? - попита той Лесли, но разбра, че той едва ли е знаел за това, защото изглеждаше не по-малко изненадан. - Каквото и да е станало с Ейс, трябва да побързаме. Изведи ме от тук и ще се справим първо със стражите. Почти всички от Ордена най-вероятно ще отидат да видят кой е бил притежателят на тази аура. Когато се завърнат, ние ще ги чакаме в Ордена и ще се справим с тях.

/Опиши действията си. Свободно РП. Поне 5-6 реда./

- А Хибеиса?! Кой ще се оправи с нея? - Знаеше, че ще успеят този път. Сега вече щеше да изкупи дълга си към Дал'Хел. Не бе изминала и седмица, затова нямаше да може да го повика пак. Изкара амулета си. Винаги преди е светел когато предстои голяма битка. Момчето се подготви и каза на Майстора:
- Ако умра, вземете амулета! - Каза го с шегаджийски тон, но майсторът знаеше, че е напълно сериозен. Накрая Лесли попита дали Майстора е готов!? Ако беше готов, щеше да почука на вратата и щом отвореха, щяха да нападнат.

Хелс погледна сериозно Лесли и кимна, като взе амулета с думите:
- Ще ти го върна след като си свършим работата тук.
"И няма да позволя да умреш." - допълни си той на ум.
- Да изчакаме малко. - допълни той. - Членовете на Ордена сигурно все още са тук. За Хибеиса не се притеснявай. Мисля, че се сетих за начин, по който да се справя с нея. Все пак... - той леко се усмихна. - Имах доста време за размисъл тези дни. А и аз я познавам най-добре.
Отвън се чуваха оживени гласове и тропот на обувки. Скоро тези звуци заглъхнаха и Майсторът кимна на Лесли. Време беше да започват.

/Опиши действията си. Можеш да включиш поста съдбата на пазачите./

Каквото и да ставаше Лесли бе решен да помогне на Майстора. Потропа на вратата и тя се отвори. Лесли излезе и започна да прави Вътрешно изпепеляване. Искаше да умрат по бавен начин. Двамата пазачи паднаха на колене и започнаха бавно да умират. Молеха се за милост с малкото им останал глас, ала Лесли не даваше такава. Не прощаваше на някой, който причиняваше зло на Майстор Мелтън.
- Нека да разузнаем малко. Ще почакаме тук. Ще пратя няколко феички да ни информират за движенето в сградата. - Около десетина феички се появиха и тръгнаха в различни посоки. Гледаха и оглеждаха като Лесли получаваше информация за движението. В момента можеха да продължат напред. Всички би трябвало да са там, но нищо не се знаеше за Хибеиса.
- Майсторе! Като убиете Хибеиса абсорбирайте силата й с амулета. Става ли?-Искаше да вземе поне чат от силата на Хибеиса.

- Ще го направя, стига да имам възможност. - съгласи се Мелтън и Лесли му съобщи, че пътят напред е чист. Двамата тръгнаха по коридора и се отправиха към кабинета на Хибеиса, за да проверят дали е там. Огнените феички продължаваха да скаутват напред, като съобщиха, че пред кабинета на Хибеиса има още двама пазачи, а после призованите същества се върнаха при по-младият маг. Лесли и Хелс Мелтън се изкачиха по стъпалата на втория етаж и навлязоха в коридора, в който се намираше кабинета на водачката на Ордена. Мълчаха и крачеха бързо, знаейки, че нямат много време на разположение.
Пазачите ги забелязаха, ала много късно - Пиро Майсторът задържаше аурата си за да не се издаде.

/Продължи свободно РП до момента, в който влизат в кабинета./

Двамата се уговориха без думи. Лесли отстраняваше пазачите, а Майстора си пазеше силите за Хибеиса. Лесли хвърли две ками като бе концентрирал в тях малко Пиро енергия. Желязото се заби в плътта им и започна да се топи от високата температурата. Това бе болезнено за пазачите, но това получаваше всеки пречещ на Лесли. Младият пиро маг реши да използва целият си арсенал. Подготвяше се за Огнена аура. Хибеиса вече трябваше да го е усетила, ако е вътре. Но дори така имаше минимален шанс да е усетила Майстор Мелтън. Мелтън кимна на Лесли и той разби вратата. Пиро магът само трябваше да изтощи Хибеиса, а Майстор Мелтън да я елиминира при удобен случай. Лесли влезе и остави феичките да пазят. Ако някой идваше, Хелс трябваше да го убива безшумно за да не го усети Хибеиса и за да успее планът им.

Лесли влезе в кабинета на Хибеиса и тя го погледна ледено, с лека и подобаваща на ситуацията крива усмивка. Лидерката на Ордена стоеше зад бюрото си и потропваше с нокът по повърхността нервно.
- Оказа се предател все пак. Очакваше те толкова много слава и сила, ако просто ми бе служил. Но вместо това, твоето желание бе да заместиш като водач на Ордена. Не виждам друга причина, поради която да ме предадеш! - изсъска тя, загубила за миг самообладание и се изправи рязко. - Добре тогава. Сега те чака единствено смърт.
Явно Хибеиса изобщо не подозираше за свободата на Хелс Мелтън, точно какъвто бе планът им.

/Опиши действията си./

» "Каляската на Бялата лейди"
» Кръчма "Трите Плъха"
» "Трапезата на Императора"
» "Старата котва"
» "Цигулката на Мая"