Пазителите На Демерион

След въпросите на Кейлаб трябваше да измисля оправдание. Не трябваше да се издавам за това кеото всъшност стана или трябваше да му кажа истината ? Не не това бе невъзможно бях обвързан с три враждуващи империй които всеки миг можеха да се сблъскат и да поведът света към .... към нов катаклизъм. Приближих се няколко крачки на пред и колничих.
-Аз Олаф.Д.Асе син на Артхас син на Нами.Д.Асе правнук на Португас.Д.Асе коленича тук пред вас отдавайки цялата си вярност и лоялност на вас. Коленича тук очакващ наказанието за моята глупост. Но робът ме подмами държеше се добре слушаше ме няколкото дена реших да му купя нови дрехи от Търговския лагер в гората. Но незнаех че това мръсно псе ще ми изгирае такъв номер. До като крачехме към лагера той се спъна и аз се наведох подадох му ръка. Все пак трябва да уважаваме слугите си без тях сме загубени или да се борим сами с дивото. След като му подадох ръка той хвърли пепел в очите ми някакъв лорионски трик. Ритна ме в ребрата и аз паднах смаза раката ми с крак и отне оръжието ми. Започна да бяга по пътя аз се опитах да го настигна и го стигнах, но тогава той се обърна и ме халоса с Огненият Чук На Разрухата загубата е огромна. Това оръжие е антика от Приказният век самият Огнен Император или тай нареченият ми пра пра дядо Португас.Д.Асе го е развявал. Водил е стотици битки с него и не е загубил, а аз глупакът го изгубих и то в ръцете на някакъв роб. Очаквам вашето наказание както дете очаква прегрътка от майка си.

Кейлаб продължи да гледа безизразно Олаф и викингът остана с впечатлението, че военначалникът е проникнал през лъжата му. Може би просто трябваше да каже истината, но дали можеше да му се довери? Можеше ли въобще да се довери на някой?
- Не разбираш важността на престъплението си. – каза накрая той. – Твоята грешка, колкото и неволна и случайна да я описваш, привлече вниманието на висшестоящите в Демерион. Поех голям риск, когато ти позволих да направиш този мъж свой роб. Този шпионин най-вероятно е събрал важна информация за защитните укрепления на града и какво ли още не и когато е преценил, че знае достатъчно е планирал бягството си. Имаше настоявания да те третирам като предател, но това не е съвсем справедливо. Вместо това те понижавам един ранг и те пращам в Демерионските мини да изкупиш греховете си, работейки като обикновен роб.
Кейлаб замълча и Олаф забеляза, че тази присъда не се нравеше на капитанът на градският гарнизон. Но сравнение с другата алтернатива, беше доста мека.
- Няма определен срок, в който ще работиш там, управникът на града или аз, ако ме опълномощят, ще реша кога си заработил делата си.

На следващото утро Олаф се намираше извън стените на Демерион. Не му бяха позволили да вземе със себе си собствени вещи, освен дрехите си. Кейлаб експертно бе преценил дали бившият викинг се е възстановил достатъчно за да започне изкупителната си работа, а после бе изпратил бърз вестоносец до имението на Ерипската фамилия, която управляваше мините, както и търговията с роби и метали.
Сега Олаф крачеше редом с оковани мъже, чиито възрасти варираха от белобради старци до юноши. Ръцете му бяха обездвижени чрез просто приспособление, представляващо здрава дъска, с две дупки по средата, в която сега бяха заклещени китките му. Горната половина на тези средновековни белезници са издърпваше нагоре, като преди това бъде махнат предпазителя, което не беше лесна задача дори за хора, които можеха да използват дланите си, ако не знаеш цаката.
Мините бяха на два дни нормален ход от Демерион. Групичката роби и техните пазачи стигнаха за един ден усилено ходене. Двама мъже умряха по пътя, единият(който явно беше алдеонец) - от студ, а другият - от неуспешен опит за бягство.
Когато каменният масив на мините се изправи пред погледа, там в подножието на Егните, слънцето вече беше залязло.
- Хайде, стига сте се мотали! - даде команда единият от пазачите и върволицата нови миньори навлезоха в малкото селце, в което щяха да прекарат определена част от живота си.

/Ставаш ранг „Побойник”. Опиши отговора си в Мините./