Бараките На Първичния Удар

-Както кажете учителю. /Каза Олаф и се приближи към куклите на няколко крачки от тях. Наведе глава и се замисли върху гледката която може би можеше да види когато майка му и баща му бяха избивани. Как труповете им бяха разполовени на две когато ги намери. Това повиши гнева на Асе. Той вдигна главата си очите му светеха сякаш бяха кървясали и кръвта напираше да излезе на вън и да потече. Олаф вдигна ръката си и стисна здраво юмрука си и се удари в лявото рамо с всичка сила след което повдигна другата си ръка и повтори същия метод и с дясното. Температурата около младежа започна да се овеличава тялото му започна да се впряга в гнева му. Снегът в краката му се топеше, а косата му бе настръхнала и летеше из въздуха рееше се като пролетна птичка в небесата. Но това небе целта на Асе той трябваше да се съсредоточи и да пречисти тялото си от висчко останало трябваше гневът му да го управлява. Той пречисти мислите си остави единствено нарастващата ярост да го води. Тя бошуваше из тялото му като легоин берсекари из окупирано село. След като се подготви единствено оставаха новите наставления на Вик О Шлиндер

Аз се бях оставил напълно яроста да вникне в мен. Кожата костите кръвта месото мусколи нерви вени всичко беше изтръпнало. Чуството беше невероятно и величествено сякаш бях застанал на сред нищото и пред мен се появяват родителите ми. След като тя нахлу в мен за няколко мига загубих съзнанието си. Яроста не бе нещото което мога да управлявам, а на портив тя действаше по волята на тялото ми. Душата ми бе игнорирана от нуждите на тялото ми което търсеше отмъщение за изгубените ми родители. Помня че пред очите ми блесна черният маг уничтожил целият Кемос. Само и само да отмъсти на брат си нещо което според мен не е нужно. Но той беше страхливец и си плати. След като дойдох в съзнание едната ми ръка бе във въздуха готова да удари някакво чучело. Главата на чучелото бе смазана до такава степен че удрях земята тя се бе изпарила от яростните ми удари. Изправих се и изтупах дрехите си които бяха потънали в прах огледах се на около. Видях едно дърво размазано сякаш някой го бе строшил на две. И се замислих дали несъм го направил аз това нещо? След което погледнах ръцете си от тях капеше кръв, но не усещах никаква болка. Предположих че адреналина в тялото ми е прекалено висок за да усетя болката. Няколко мига след това адска болка ме прониза през ръцете, но нищо неможех да направя. Седнах на земята и разкъсах платът с който чучелото бе обвито. Превързах ръцете си внимателно без да ги стискам за да избегна нови болки. Кръвта постепено спираше и започваше да се съсърва. Превръзките които си бях направил бяха идеални поне за материалите с които разполагах. Изправих се бавно цялото ми тяло започваше да ме боли. Огледах се отново и видях майсторът Вик О Шлиндер. Лицето му бе изненадано незнам какво бе станало, но той изглеждаше потресен от това което е видял. Аз непомних нищо и дори незнаех дали съм успял с умението което искам да науча. Направих няколко стъпки на пред обаче краката ми ме предадоха и паднах на земята. Гледах учителя с надеждата да ми помогне да се изправя и да ми каже резултата от това което се бе случило.

Докато учителят ми хвърляше клечки в печката. Аз усетих умората в ръцете и краката си, а тялото ми тежеше като двадесет бойни жилетки или поне аз тай се чуствах. Отпуснах се и се отнесох в сън. Ходих из мрачна гора или поне на такова ми приличаше. В страни от мен имаше древни развалени. Продължих по пътя си без да обръщам почти никакво внимание на околието. Това неме интересуваше ходих ли ходих вече цяла вечност. Бях се унесал в мислите си за пра пра дядо ми. В този момент в далечината гората избухна един огромен огнен пилар прониза небесата. Усетих аурата на пра родителя си нещо се случваше. Затичах се тичах с всички сили. Спретнах се в един клон и паднах на земята тогава забелязах че съм просто дете. Коляното ми кървеше и адска болка изпълни кракът ми. Аз несе спрях тичах на пред тичах трябваше да видя какво става трябваше да видя кой се усмелява да предизвика Огненият Император. Няколко мига по-късно се озовах в центъра на това което се случваше. Огненият Император бе клекнал. Кръв капеше от очите му, а в огненият пилар който стигаше на високо може би одвъд небесата които виждах. В него бе оръжието което нося в момента Огненият Чук На Разрухата. Португас шепнеше нещо, а оръжието сякаш му отвръщаше по собстевн начин. Посегнах да се прближа стъпка по стъпка кракът ми започна да изтръпва. Болката намаля значително, но неможех да се затичам. Португас бръкна в Пилара и извади оръжието. Прегърна топката на върха на оръжието която бе покрита с шипове. Само те трябваше да го убият, но той разкъса плъта по ръцете си и откъсна оръжието от себе си. Пламъци обгърнаха оръжието пламъци които той управляваше. Пра пра дядо ми го забоде в земята и каза.
-Сбогом Приятелю. /Нензаех на кой говореше, но предполжоих че говореше на оръжието. Огненият чук на разрухата остана забоден в земята, но от него сякаш се издигна дух. Аурата обгърна оръжието човешки форми се показаха от главата на оръжието. Пламъците образуваха човек молещ се на Асе. От лицето на огнената фигура капеха сълзи съвсем истински. Каквото и да бе това то бе живо и живееше в оръжието което притежавам. Огненият Император стъпи в огненият пилар и се издигна по него на горе. Оръжието което той остави на земяата падна, а от него потече кръв. Това бе последното нещо от съня си което си спомням. В другия момент бях се изправил на леглото си целия покрит в пот. Гарт Карен бе в залата и закусваше явно като съм се изправил от леглото съм прекъснал храненето му. Той се изправи от масата и взе някаква кърпа или по точно парцал приближи се към мен и изтри пота от лицето и челото ми след което каза.
-Добре ли си? /Каза той лицето му бе покрито с тревога въпреки спокойното изражение което имаше до като ядеше сега изглеждаше потресен от нещо което не разбирах.
-Явно си санувал кошмар. /Бяха следващите му думи явно съм балнувал до като сънувах този сън. Никой не трябваше да разбира кой е моят пра пра дядо. Поне така мислех ако някой разбереше можеше да се озова на бесилото. Все пак Огненият Император бе в гвардията на тогаващният властелин на света Вайл. Само Олаф можеше да знае какво е станало все пак предполагам че тогава той все още е бил човек. Поне така говореха хората че Олаф Богът На Разрухата е бил човек по времето на Вайл. Аз не знам нищо по този въпрос и него успорвам. Осетих леко захлаждане и се изправих от леглото си. Погледнах към Гарт който седеше на един стол срещу леглото ми и казах.
-Нищо ми няма ще се оправя приятелю. /Излезнах от стаята Гарт неме последва което ме зарадва усетил се е че няма смисал да ме разпитва за неща които неискам да говоря. Вдишах от свежия въздух който изпълни дробовете ми с нови надежди. Разходих се по заснежените зимни улици на прекрасния Демерион. Купих си храна под вида на две ябълки и едно парче препечено месо. Разходих се из града поздравих стари познати и се запознах с нови хора. Вечерта се върнах и пак легнах да спя, но на сутринта някой ме сабуди отворих очите си и видях.

Събудих се сякаш от хилядолетен сън тялото ми се бе възстановило напълно. Чуства се прекрасно от мига в който се събудих. Въпреки замъгления си поглед и човекът който бе надвиснал над мен. Аз се изправих и разтърках очите си след като виждах вече ясно погледнах към персонажа пред мен. Някаде около десет-дванадесет годишно момче което се бе усмихнало до уши незнайно защо.
-Какво правиш тук и защо ме дебнеш? /Бяха първите ми думи момчето се разсмя бе радостно до някаъде то ме зарадва, но трябваше да се държа по сериозно.
-Видях какво стори онзи ден. /Каза то и се усмихна още повече. А аз незнаех за какво става на въпрос.
-Какво съм направил ? /Гримаската на лицето му се промени драстично стана сериозна сякаш бе възрастен човек който бе преживял хиляди битки.
-Ти нападна Майстор Вик О Шлиндер разменихте си няколко удара той те отблъсна и ти разби едно от близките дървета след което припадна. /В мислите ми се завъртя "Какво по дяволите? как съм посмял да го направя независимо яроста ми какво по дяволите съм си мислел това е нещо ..... нещо което не е трябвало"
-И сега какво искаш от мен защо продължаваш да си тук? /Бях леко разярен от мислите си за това което съм сторил това бе много ужасно много арогантно от моя страна. Неможех да повярвам бях потресен по гърба ми ме побиха тръпки никога вече нямаше да мога да погледна учителя си в очите. До като размишлявах лапето говореше нещо, но не чух всичко чух последние му думи.
-Да ме научиш да се бия като теб. /"Какво аз да обучавам хлапе?" След няколко минутен разговор с хлапето осъзнах че то всъшнот е един от оцелелите в Кемос. Незнам как е оцеляло, но единственото което му е останало бе и моето за това реших да му помогна.
-Добре съгласен съм последвай ме. /Двамата станахме и тръгнахме към една от тренировачните площадки. Духащият зимен вятър бе слабичък, но достатъчен да развее косите ми и след като го вдишах се почуствах освежен. Погледнах небесата и изрекох молитвите си към Олаф. Там видях най-интересното нещо което бях виждал някога. Луната и Слънцето бяха едно до друго сякаш се биеха. Изправени в двубой от хилядолетия и двете се бяха нажежили и грееха с невероятна светлина. Двамата с момчето продължихме на пред. Скърцащия сняг в краката ни явно радваше хлапето което си гледаше в краката и се усмихваше. Незнаех защо се усмихва и незнам как бе толкова радостен дори след шест месеца още неможех да понеса загубата на родителите си. Дори мислите за това прокъсваха душата ми на хиляди парченца както стара дреха на просяк. Стигнахме до чучелото в страни от него имаше меч, копие и боен чук.
-Избери си едно оръжие и ще ти покажа някоя от моите техники в двубой. /Казах на хлапето то явно искаше да стане като мен или се опитваше да ме копира и взе бойния чук. За моя изненада го вдигна с лекота това според мен небе посилно за едно хлапе, но имаше нещо страно в него.
-Добре сега удари чучелото три пъти в ребрата един в краката два в главатаи един фронтално в Ключа На Кралете. /То кимна с усмивка и започна да удря. Скороста на ударите му бе почти колкото мойта аз гледах изумен очите ми грееха от превазбуда радвах се на хлапето. Отне му петнадесет секунди да направи това нещо. Аз се усмихна и казах.
-Много добре искам да те попитам нещо как се казваш хлапе? /Момчето се усмихна и каза.
-Дор Он Шердс е баща ми аз съм Солом Он Шердс. /Дор е бащата на хлапето не е възможно. Помислих си аз Дор Он Шердс бе най-великия войн в Кемос. Единствения който се бе изправил срещу черния войн който разруши селото. Единствният който издържа няколко минути преди да умре срещу мага. Аурата му бе единствената останала в града той бе последният мъртвец. Аз я бях усетил и то как да нея усетиш тогава цялото село смърдеше на неговата аура. Толкова бе силен че след като умря продължаваше да се бие по инерция. Аурата му намаляваше много бързо, но дори и на енергията в тялото му и отне доста време за да се изпари.
-Моите искрени съболезнования хлапе майка ми бе Нами.Д.Асе, а баща ми Артас и те умряха в Кемос.
-Знам кои си. /Каза Солом. Това ме изненада на тази възраст можеше да проследи аурата ми от Кемос до Демерион може и късмет или огромен талант.
-Продължавай с тези удари до както се научиш напълно. Това ще ти помогне с кадиндантсването да станеш Побойник. Аз ще тръгвам трябва да намерия Учителя и да му се извиня за това което направих. /Взехме си довиждане с младия Солом. Аз търгнах към залата където мисля че ще намеря Вик. Влезнах в нея както винаги бе топло и уютно поне за мен. Другите се оплакваха че е мрачно или зловещо, но неми правеше впечетление никой от побойниците не бе приживял това което аз бях. Направих няколко десетки стъпки във вътрешноста на залата. Тогава го видях бе се подпрял на една от колконите и явно размисляваше нещо. Стъпих на пред и наведох главата си и казах.
-Извинете че ви притеснявам учителю, но искам да ви се извиня за действията ми от озни ден. Напълно не осъзнавах какво съм направил извинявам се просте ми умолявам ви. /Главата ми продължаваше да е наведена и очаквах тежките думи на учителя си.


Солом



Дор

Отворих вратата най-накрая се прибрах в къщи. Най-накрая усетих леко потръпване в душата си влизайки в тази зала. Чуствах се сякаш се бях родил тук и сякаш бях прекарал цял живот в тази зала. Продължих на пред бях зашеметен от красотата на залата. Винаги бе толкова прекрасна за мойте очи винаги ухаеше на нещо забравено и изгубено. Продължавах на пред почти бях заплакал от радост. Погледнах към бюрото и зърнах учителя си Вик О Шлиндер поклоних се и казах.
-Мисията ми е изпълнена учителю. /След като разказах как съм изнмерил железата и какво ми се бе случило по време на мисията осъзнах че мога да науча нещо ново и казах.
-Може ли да ме научите на Чардж учителю ?

С майстор Вик се бяхме пренесли в Тренировачната градина. Бяхме застанали до една кукла и той ми я посочи като мишена. Беше сламена мишена с мека слама която щеше да отбележи всякаква щета която нанеса върху тази кукла. В страни от полезрението ми с крайчеца на окото забелязах Солом. Младежа тренираше усилено, но непогледнах с целя си поглед. Зърнах и учителят му Гарт Карен приятелят ми се бе издигнал в ранк учител? Явно бе решил да изкупи греховете си и да обучава новодошлите. Погледнах Гарт без да обръщам внимание на Солом. Старият ми приятел бе променен някак си по свеж и по твърд от преди. Погледът му бе концентриран, а не леко разсеян както преди. Дрехите му типични Демерионски но оръжието му бе невероятно. Явно това бяха новите деяния на Майстор Кинул. Майстор Ковача на който помогнах, но достатъчно мисли си рекох на ум. Време бе за Чардж'а ми до колкото разбрах трябваше да зашеметя чучелото. Нямах почти никаква представа как да направя това погледнах го и си представих че е истински войн. Представих си чедо на светлината Паладин или по точно Инквизитор. С голям двурък меч покрит с благословията на Анил'Те. Огледах го внимателно по челото ми протекоха няколко капки пот. Засилихсе на пред с пълна мощност до колкото тялото ми го позволяваше. Мечат на светлината изсвистя във въздуха за малко да ми отреже празната картуна. Използвах момента в който той подготвяше другия си удар и го плеснах в слепоочието с лакът. Премигах и погледнах чучелото слепоочието се бе леко вдлъбнало, а самото тренировачно сламено чучело беше се изместило на няколко сантиметра. Към мен се приближиха Гарт и Солом двамата пляскаха с ръце.
-Е добре ти се получава приятелю./Каза Гарт, а аз се обърнах към него и се стъписах от гледката. Не вярвах на това което виждах Солом момченцето на което бях помогнал. Около него видях Дор бащата на младежа виждах духът му. Може би бе илюзия разтърках очи и погледнах там нямаше нищо. Усмихнах се на двамта ми приятели и подхвърлих шеговито.
-Виждам че и ти просперираш Гарт как върви обучението на Солом? /Хлапето се усмихна.
-Всичко с времето му и радвам се да те видя Олаф разбрах че си бил из Гората На Търговеца. Бих изкал и аз да я посетя някой ден скоро. /Лекото покашляне на Вик ме върна към задачата ми обърнах се към него и го загледах с очакване да разбера какво съм направил.


Олаф.Д.Асе се бе изправил пред мишената пред него сякаш стоеше истински човек. Аз го наблюдавах трябваше да следя потомците си, а той бе единственият. Той се стрелна реакцията на пресичещия меч бе леко забавена в истинска битка това щеше да му коства глвата. Но контра атаката която напрви бе наистина удивителна. Усмихнах се и станах от маста търгнах към залата на Вишия.


Зад Вик О Шлиндер се показа човек явно бе куриер. Беше слаб на около двадесет години не беше демерионец. Нямаше типичните мускули и рамене като жителите на града. Коленичи пред Олаф и му отдаде почести и каза.
-Майстор-ковача Кинул ви изпраща този дар. /Подаде една кутия Олаф я отвори и се усмихна. В мигъ който куриера си тръгна Олаф взе каската и я сложи на главата си седеше му перфектно и той тай се чустваше.



/Каската

Хмм Чард с Рамо това щеше да е по трудно. Поне тай си помислих съсредоточих мусколите на краката си и подадох раморото си на пред. Стиснах здраво мусколите си срещу новата ми мишена. Стрелнах се няколко крачки на пред. Първата концентрирана в отскок, а другите за засилка. Бутнах мишената с един удар и я повалих на земята. Изправих се и си изтупах дрехите обърнах се към майстора за да чуя неговото мнение.

Самата идея за чардж с рамо неми харесваше за това мисля че майстор Вик неме одобри. Но това несе връзваше много лесно можеше някой да пробие чарджа обърнах се към Вик О Шлиндер и казах.
-С цялото ми уважение учителю, но това неми харесва като идея. Дори Солом би пробил една такава атака. /Вик ме изгледа със строг поглед за малко се поколебах, но твърдо настоявах че това е глупаво.
-Нека ви демонстрирам. /Огледах се и мернах малкото момче с очи и викнах.
-Солом може ли за момент. / Обясних на момчето как стоят нещата и го предупредих да се пази. Щях да го нападна с пълна сила като гарван разлагащ се труп. Подготвих се за Чарджа. Солом само трябваше да се пази. Изтрелях се както майстора ми бе наредил цялата ми мощ бе изпъната напред тежеста ми бе пренесена напред. Бях точно пред Солом когато той извади дървения си меч и удари два пъти след което се сви от пътя ми. Преди да успея да го стигна. Обърнах се към учителя и казах.
-Виждате ли това неми е полезно освен ако не нося щит. Челото, ребрата и ръката ми. Щях да съм паднал полу мъртав ако не бе този дървен меч който той използваше. Мисля че първият ми опит е достатъчно добър за да ме одобрите. /Поклоних се с уважение и изчаках отговора на учителя си.

Приготвих се за нов чардж подредих мислите и намалих напрежението в мусколите си. Застанах пред новата мишена имаше доста повредена глава. За това се концентрирах в лявата част на мястото под Ключа на Кралете. Стрелнах се на пред една две три крачки за скорост четвъртата отскочих. Коляното ми се заби в подребрието на мишената истинският човек можеше да е със строшено ребро и масивен вътрешен кръвоизлив. Обърнах се към очителя и го измерих с поглед след което зачаках отговорът му.

Поколоних се пред учителя и отидох да говоря с Солом и Гарт. След разговорат ми с тях отидох в града. Там се разходих релаксирах запознах се с няколко нови хора. Като Кесор Ерган който бе Демерионският хлебопекар той сподели енда от рецептите си за прекрасния хляб който правеше. Ако имах възможност щях да го направя, но не и днес вече бях прекалено изморен. Ириса на Олаф се въздигаше величествено в небето, а аз се прибрах в бараките за да си отпочина. След вечерята която се състоеше от задушено свинско с зеленчуци както и кана вино. Леко залитащ се прибрах в стаята си. Легнах и заспах. Следващата седмица прекарах в сутрешни тренировки със Солом и Гарт. През другата част от деня запълвах с разходки и опознаване на града и хората в него. На осмата или деветата вечер сънувах странен сън. Бях в Демерион и се разхождах по улиците. Пред мен падна човек, но когато го погледнах това не бе човек това бе самият Огнен Император. Той се изправи и ме погледна. От хладният му поглед ме побиха тръпки. Премигнах оръжието му се намираше върху гърлото ми.
-Нямаш право да пилееш моята кръв трябва да просперираш да тренираш да се издигнеш. /Бяха думите му. След което се събудих и осъзнах че наистина пилея времето си. Решен да науча ново умение отидох при учителят Вик О Шлиндер и казах.
-Учителю. /Поклоних се продължих.
-Искам да науча Врътка. /След което зачаках неговите думи.

-Добре Учителю. /Казах след като той свърши с поясненията си. Извадих Огненият Чук На Разрухата и го оставих до мен. Стиснах го с едната си ръка и наведох глава премисляйки всичко кеото трябва да направя. Трябваше да намеря баланса на тежеста, но как при положение че това е чук а не меч или копие. Нямах избор премислях всеки възможен варянт трябваше да успея достатъчно време губих. Трябваше да се издигна бързо трябва ми сила с която да надвия тез що идат с кристалите. Бях чул тези разкази от хората из града разказваха за хора които излизали от кристали. Бедствия които идват когато излязат. Никой не знаеше нищо повече някой преовеличаваха, но веднага забелязвах това нещо. Немога да позволя такова нещо да се случи тук в Демерион. Този град ми трябваше за план който бях подготвил и никой дори и тези нещасници от кристалите няма да ми попречат. Разтворих очи и се изстрелях на пред. Ръката ми бе стиснала здраво оръжието ми което се влачеше по земята. Изораваше я като кон орещ полетата. Когато стигнах до мишените си завъртях оръжието по земята и го издигнах във въздуха. Когато ръката с която стисках оръжието стигна пред лицето ми хванах оръжието с другата. Опънах тялото си на зад, а оръжието ми литна в страни заедно с ръката ми и минаха зад гърба ми. От там подхванах с предишната ръка и повторих кръговрата няколко пъти. Всеки път ръката ми хващаше края на дръжката от начало бях хванал оръжието в средата. Постепено отпусках до като не стигнах топчето кеото се намираше на върха на огнения чук. От там последва завършващият удар когато оръжието застана зад гърба ми над главата ми точно преди да го пусна с ръката си за да го хване другата ми ръка. Стиснах оръжието с двете си ръце и започнах да се изправям. След като стигнах нормалния си ръст оръжието се намираше над главата ми то се предвижваше заедно с тялото ми. Напрегнах ръцете си за да ускоря инерцията която вече бе набрало оръжието. Ударих земята пред мен която се смаза под натиска на оръжието. Половината шипесто топче се беше забило в земята. Преместих се в страни и с инерцията която набрах извадих оръжието и отнесах главата на едно чучело което бе поставено до мен не видях какво се бе случило с другите. Обърнах се и погледнах майстор Вик О Шлиндер изпитателно. Исках да преценя какво би ми казал той, но сякаш не бе видял нищо от това което бях направил. Бе потънал в черепа бе потънал в размисли и спомени. Поне тай изглеждаше.

Ехх да набера повече инерция. Това щеше да е проблем. От гледна точка на телесата ми маса и тежеста на оръжието ми. Забих оръжието от дясно повдигнах единия си крак и го забих в земята с пръстите на долъ. За да имам някаква упора. Това трябваше да стане стиснах оръжието с дясната си ръка. Подпрях крака си и с другия стъпих на пред. Подпората рухна зад кракът ми, но едва след като се бях изстрелял на пред. Оръжието ми оставяше дълга рохкава линия в земята. Издигнах го и повтроих сърцевината на Врътката. След като се отби инерцията на оръжието ми и умението свърши се обърнах към Учителя и се поклоних.
-А сега как беше учителю.

Прибрах се в стаята си и вечерях след което се изкъпах и заспах. На другата сутрина след като си измих лицето и се приготвих за изпитанието. Което Вик О Шлиндер ми готвеше тръгнах към поляната. Той ме чакаше там сякаш не бе мърдал от там.
-Е какво е изпитанието учителю. /Казах аз и зачаках отговорът му.