Улиците

Настъпването на нощта си личеше единствено по тъмно вишневите облаци над Манастира. Мейс най-накрая се връщаше към Кръчмата на Вечния Пламък, хванала здраво кесията и малкото шишенце, дадени й от Елиал... и разбира се, оранжевата маймуна с веселяшкия поглед на рамото си. Улицата бе осветена от базброй фенери, прозорци и всевъзможни светлини, очертаващи бляскав купол, в който влезе ли човек, в ушите му нахлуват най-различните звуци на инструменти, като че ли събрани от всички краища на света. Мейс гледаше с удивление чудните образи, неизлизащи от полезрението й. Досега беше видяла около четири-пет кръчми, от които се чуваха траканията на чаши и бурните пиянски викове чак на улицата. Зад тротоара плътно бяха наредени дюкяни и сергии, всяка по-цветна и по грабваща вниманието от предишната. Продавачите размахваха било то майсторски изработено бижу, подходящо за най-изисканите, или не чак толкова, балове, били те вързани една за друга наденици, които скъсаха ли се, нито един уличен пес не изпускаше момента да си откъсне няколко със зъби и да ги отмъкне. Подобни зрелища Мейс не бе очаквала, или поне не тук. Една дебела жена с ококорени очи замалко да я цапардоса през лицето със странната яркосиня риба, която така и не спираше да хвали. Вгледаше ли се човек, осъзнаваше, че двете горе-долу си приличат.
Облаците бързо потъмняваха, станаха кафяви, тъмнокафяви, почти черни, и най-накрая стана чудно как мракът не успя да погълне светлините из Манастира. Мейс трудно успя да се ориентира във всичко това накъде беше Кръчмата. Виковете и свирните заглушаваха ушите й, очите й заслепяваха разноцветните фенери, закачени на всички сгради. Отказа се да си кърши врата, само и само да види дали Тиант е все още с нея. Стори й се дори, че видя майстор Алаказам в тълпата, но това, разбира се, беше малко вероятно. От бързината на шивачите по сергиите й се зави свят. Това, което преди малко я караше почти да ахне от възхита, сега й се виждаше като пълна лудница, от която дори да искаш, не можеш да се измъкнеш лесно. Най-сетне познатата сграда на Кръчмата на Вечния Пламък се мерна пред очите й и тя тръгна с все сили натам. Все още не можеше да откъсне поглед от сергиите, на които бяха наредени сумата и стоки. Замалко да си блъсне лицето в масивната врата на Кръчмата.

/Продължава в Кръчмата на Вечния Пламък/

Кай - 30

Кай крачеше, не...тичаше по улиците. Всичко нужно му беше под ръка. Петстотин злато щеше да му се стори добре. Толкова рано по улиците нямаше никой, но белокоското не се отказваше. По едно време видя един човек и го спря. Започна да говори задъхано:
- Вижда....ли.....ли сте.....човек.....с био-.....механично око? - Наложи му се да го повтори още няколко пъти за да успее да състави смислено изречение.

Мъжът който Кай спря беше стар , на възраст почти да му бъде дядо .
- Био ... какво ? - отговори старецът учуден .

Кай - 31

-Виждали ли сте мъж с едно светещо око? Едно светещо, зелено око?! - Обясни Кай на дядото възможно по-разбираемо и чакаше отговор. Трябваше да го проследи на всяка цена.

- Младежо , да не си пил рано сутринта , дъхът ти мирише на вино . - каза с отващение старчето
- Несъм виждал никакъв мъж !!! Тукощо излязох от вкъщи , сега се махай преди да съм те халосал с бастуна ! - каза доста изнервено дъртакът.

Кай - 32

Кай шибна лек шамар на дядото в знак на неуважение към държанието му и продължи напред. Тичаше с все сили като завиваше наляво и надясно многократно. В продължение на около половин час Кай тичаше неуморно, след което започнаха да излизат хора. Белокоското реши да се смеси с тълпата. Мина около час и Кай започна да разпитва всекиго. Забеляза един мъж с черна коса и червени очи. Отиде до него и го попита:
- Виждали ли сте един мъж с качулка и едно био-механично зелено око?

- Хлапе , говориш много , разкарай се . - каза червеноокия и се забули с качулка, след това тръгна на някъде като забърза хода си . Имаше нещо съмнително в него . Кай забеляза че има скрит нож в наметалото , въоражен а сигурно имаше и още изненади .

Кай - 33

След това изказване не червеноокия, Кай реши да го проследи. Разполагаше само с пергаменти, мастило и Контрол над огъня. Белокоското започна да следи всяка стъпка на червеноокия като и той се бе забулил с качулка. Прибра косата си в качулката, продължавайки да следи чернокосия човек.

Червенокосият мъж си поправяше път през тълпата като понякога поглеждаше назад . Накъде се беше разбързал изведнъж ? Кай почти не го изгуби защото мъжа влезе в една постройка която беше толкова занемарена че скоро сигурно щяха да я съборят .

Кай - 34

Кай видя червеноокия мъж да влиза в една стара сграда. Белокоското започна да върви до постройката. Видя, че е на два етажа и до вратата бяха наредени кашони от дърво. Кай погледна леко през вратата и не видя никого. Затова реши да се изкачи по кутиите и да подслушва от там. Но преди да се качи по кутиите, Кай направи една рисунка на бараката. Изкачи се по кутиите като се скри зад дясната външна страна на дупката която някога е била прозорец и зачака да чуе или види нещо.

Изведнъж от дупката се показа червеноокия и хвана Кай за яката . Изненадан Кай се парализира докато странникът го изтегли вътре.
- Малък , дане би да имаш смъртно желание ? . Какво правиш тук ? Защо ме проследи ? Защо търсиш Гарет господаря на всички крадци ? - Червеноокия зададе толкова много въпроси че Кай изведнъж замлъкна и отначало неможеше да отговори .
- Започвай да говориш инак лошо ти се пише . - каза му чернокосия с вече изваден нож от ръкава.

Кай - 35

- Искам да се присъединя към крадците в Шелтър. Правя това от малък. - Каза момчето като запазваше самообладание. Чакаше отговора на червеноокия като свали качулката си. Бе забелязан, но искаше да даде информация на Гошал.

- Пха , по тъпо извинение небях чувал . Момче ти неможеш да проследиш човек без да се издадеш , прекалено прям и лесно забележим си , искал крадец да ми става !!! . - каза през смях червеноокия.
- Аз съм Триф Хейзъл и не ти желая лошото момче . По-точно и аз търся Гарет , но по други причини . Явно с изплашване няма да стане . - каза Триф и прибра камата.
- А сега сподели ми защо търсиш този чешит . А и още нещо . Когато търсиш някой , никога не бягай по улиците и не разпитвай всеки срещнат . Може да се окаже доведен човек на целта ти и живота ти да приключи там и на място , но този път изкара голям късмет .

Кай - 36

- Името ми Кай. И какво трябваше да правя като нямах друга информация.-Каза белокоското и се оправи. В този миг кръста на якето му засвети. - Иначе търся този Гарет за да дам информация на Ковача Гошал.

- E момче и аз търся Гарет . Знам само че е тук от два дни и че скоро ще заминава за родния си град . - каза с лека въздишка Триф .
- Ако искаш можем да търсим заедно . - изрече с усмивка на уста червеноокия.

Кай - 37

- Съгласен съм! - отвърна Кай като свали качулката си. Искаше да успеес мисията си за да може да продължи обучението в Академията. Белокоското влезе през дупката като се избърса от праха. Щом влезе кръстът му започна да свети още по-силно и да се нагорещява. - Знаеш ли защо прави така Триф? - Попита момчето като обви дланта си около кръста. Това му струваше леко опарване, но трябваше да се учи да търпи на болка.

- Никаква представа младок , никаква ... - каза Триф с отегчение .
- Навярно си чирак на М'лаах или нещо такова и този кръст е някой реликва . Но абсолютно не ми влиза в работата.
- Хайде да тръгваме че колкото повече време пилеем в празни приказки толкова повече ни се смалява шанса да хванем кучият му син .

Кай - 38

Докато двамата вървяха по улицата Кай попита партньора си:
- Триф! Ти какъв клас си? - Белокоското искаше да знае с какъв партньор работи.

- Клас ли ? Май имаш предвид как се бия ? - каза с лека усмивка Триф .
- Предпочитам да използвам ножове , метателни , дълги и скрити остриета. Но ако ми падне лък съм уникален стрелец , без да се лъская много . - каза гордо Триф .
- Последният ми лък си отиде в една битка ... Помислих си че е меч и парирах с него , брадва - каза Триф и двамата с Кай избухнаха в смях .
Двете момчета обикаляха манастира като наблюдаваха за странни и необичайни гледки , имаше бежанци , пиро магове , обикновенно селяни , търговци , а Кай дори забеляза няколко благородници който вървяха с вирнати високо нагоре носове .

Кай - 39

Двамата вървяха по улиците и Кай започна да разпитва.
- Защо го правиш? Какво ще спечелиш от цялото това преследване?- Попита момчето люс любопитен поглед.

- Аз ли ? Наеха ме да убия копелето за доста хубава сумичка . Престани да разпитваш . Утиваме в кръчмата. - каза Триф и двамата потеглиха към кръчмата.

Кай - 45

Кай набегом пристигна пред портите. Огледа се и видя една малка тълпа струпана около нещо. Най-вероятно това бе убитият. Белокосия младеж се приближи и видя пазача мъртъв, точно както го описа Лир. Нямаше сериозни рани, но крайниците му бяха посинели. Явно Лир не си измисляше. Кай заговори един от разледвачите като попита както навярно всички други тук.
- Какво се е случило тук? Кой е убил този пазач? - Кай искаше да измъкне колкото се може повече информация.

- Кой си ти за да ми задаваш такива вапроси ? Ааа чирак на М'лаах , съжелявам сигурно си изпратен от манастира ... -каза разследвача и продължи . - Според едно момченце което е лежало в буклука ето там . - разследвача посочи единия ъгъл на близката сграда . - Извършителят е бил облечен в черно а след това е излязъл от портата . Но това е невазможно . Портата не е била отваряна а другият пазач не е видял нищо . По трупа няма следи от схватка , нито от пробождане . Просто е паднал и не е станал . Другият пазач е проверявал нещо в регистарът , а когато се върнал колегата му вече бил мъртъв и студен дори ! Страннен случай . -каза детектива на градската охрана и замълча .
- Ако искаш да разпиташ детето за да се овериш то е ето там . Сега моляте остави ме имам още тонове работа . Казах ти каквото знам . - изрече детектива и се върна към колегите си .

Кай - 46

Белокоското послуша разследвача и отиде при момченцето.
- Ей, дете! - Подвикна се Кай, а детето се свря в боклука. - Спокойно...Няма да ти направя нищо. Искам само да те питам за някои неща. Съгласен ли си?-Попита Кай като зачака отговора на малкото дете.

-Вввече ме разпитаха . - каза детето което се опитваше да се оспокой . - Предполагам няма да ме нарани да ти кажа . И без това ме смятат за луд вече . - каза момчето с хлинч.
-Лежах си гладен , както винаги и гледах към портата . Изведнъж зад пазача падна един човек и когато пазача се обърна да види какво става , просто залитна назаде и непомръдна повече . Аз завиках а човека който падна се обърна към мен .Развиках се панически . Никога няма да забравя зеленото му око . След това дотича другия пазач а човека с зеленото око изчезна през вратата или найстина съм полудял или онзи тип мина през стената ... Каквото и да беше всичко свърши и слава на М'лаах ... Никога досега не съм бил толкова изплашен през живота си . -каза момчето и се сви.
-Поне ще ме релокират при семейство в града ...

» Улиците
» Улиците
» Улиците
» Улиците
» Улиците