Ковачницата На Гошал

Алан се изуми , в тази ковачница имаше повече оръжия отколкото той беше виждал през живота си . Мечове , Алебарди , Ножове , Саби , Рапири , Брадви и Буздугани , Копия и Кинжали . Пълно разнообразие по видове , изработка и предназначение . За сметка на многото оръжия в ковачницата работаха съвсем малко хора . Имаше една голяма пещ посредата над която висеше един котел с вода и три наковални околу нея който в момента бяха налагани с чукове от три млади мъже . - предцени Алан - Тримата удряха наковалните в такт и дори неусетиха наближаването на Алан , такаче младежът седна на един стоп до входа , които със сигурност беше предназначен именно затова и изчака ковачите да спрат за почивка.

След няколко минути към Алан се присъедени човек. Не който и да е а самият управител на магазина Гошал. С голямата си усмивка той седна на съседния стол до момчето изтри пота си от чевлото с една бяла кърпа и каза.
-Е какво желаеш момче ?

- Майстор Гошал ?- каза Алан и мургавият мъж кимна.
- Търся си работа и се носи слух че това е най-добрата ковачница в манастира. Затова реших да се отбия и да проверя дали имате нужда от един допълнителен чифт здрави ръце. - каза Алан и се зачуди дали нетрябваше също така да каже че родния му град е Домерион и че има опит в този вид работа .

-Добре съгласен съм можеш да ринеш кимур в печките. /Усмихна се гошал и отпи от едно голямо буре най-вероятно пълно с вода.
-Както и да чистиш магазина след като приключим наградата ти е 500 злато на седмица. Навитак ли си? /Попита го майстора на оръжията и се усхмина.

- Е това вече е работата която търсех ! - радостно извика Алан .
- Мога ли да започна веднага ? - Гошал само кимна и му показа една кожена манта която можеше да мине и за гаштеризон .
Алан имаше опит в тази работа. Той знаеше че нетрябва да пречи на работата на ковачите и да им се бърка , а да изчака когато почиват . След това трябва да изтрие стружките от наковалните , да изрине изгореното гориво в пеща а след това да измете в ковачницата. А също така трябва да пичиства основно пеща преди ковачницата да бъде затворена за през ноща . Така мина и първият ден , работата небеше трудна , ако знаеш как да я изпълняваш пълноценно и ефектно .
На втория ден Алан беше първи сутринта до ковачницата и Гошал много се изненада. След това Алан измете ковачницата , избърса пръха от оръжията и смаза входната врата защото скърцаше . След обед , след като се нахрани с Гошал и другите ковачи , преди да започнат с работата изрина изгорялото и хванало кора гориво от ъглите на пеща и смени изгорялото с ново като обърна нажажените въглени върху новите за да се разгорят по-бързо . Когато ковачите свършиха работата си Алан измете , изхвърли изгорялите въглени от пеща и зареди нови , който щяха да бъдат запалени сутринта от някой от помощниците на Гошал.
Третият ден беше по напрегнат , в ковачницата постоянно имаше клиенти а й единият ковач така и не дойде , явно му беше почивен деня . Алан свърши работата си с голямо старание и внимание а когато почиваше занимаваше клиентите докато не дойде Гошал .След това изрина пеща и замени старите въглища с нови.
През четвъртият ден Алан направи лек гаф , докато ринеше пеща лопатата нейздържа и се счупи в нея . Единият помошник на Гошал веднага забеляза и я изкара с огромни щипци . Тъй като Алан нямаше пари да я заплати , Гошал само се усмихна когато Алан му каза че ще я спой и оправи . След като измете ковачницата и изрина пеща Алан беше готов да поправи счупената лопата . Гошал и неговите двама помошници гледаха с интерес действията на младежа , а тоест ; Първо изправи челязната част на лопатата защото се беше леко стопила от пеща , след това я приготви до металния кръг който се слагаше на сапа и взе един малък правоъгълен къс който остави да се нажажи , след това взе двете части на счупената лопата и ги згря за да може да ги слее с металния къс , приготви ги , сложи металния къс грабна чука и започна да прави най-трудната част - да смаже и да съедини двете части с металния къс . През това време ковачите леко се подсмиваха , хвърляха някой-друг коментар и в повечето случай помагаха на Алан . Когато Алан престана да блъска металния къс взе цялата вече готова лопата и я потопи в едно ведро вода , вдигна се много пара придружена със съскане но когато извади лопатата последваха одобрителни аплодисменти и подсвирквания . Лопатата нестана "като направена от майтор" но Гошал каза че ще свърши работа засега и че Алан нетрябва да се възгордява а да продължава да си върши работата.Алан измете , избърса тежкия прах от инструментите и готовите оръжия и измете ковачницата , вечерта изрина горивото и зареди за следващия ден .
Петият ден започна с малък проблем . Сутринта вратата не се отваряше и единият помошник на Гошал показа майсторски умения в ключарството (или може би краденето помисли си Алан). След това Пеща нейсташе да се запалва , при което Алан веднага помогна . Изпрати ковачите да закусват и през това време използва "Контрол над Огъня" за да разпали пеща.След това измете , почисти прахът и позанимава клиентите който бяха дошли да разгледат и да поръчат нещо специално на майстор Гошал . Други пък идваха да вземат свойте поръчки и се хвалеха колко добре били изработени . На обяд Алан изрина пеща и измете металните стружки от ковачницата . Вечерта изрина пеща , замени старите въглени с нови и смени водата в ведрата защото вече неставаше и си тръгна с Гошал.

На другата сутрин Алан пак беше пръв пред ковачницата и чакаше Майстор Гошал да дойде. От близкия завой се появи и той самият майстор Гошал който носеше някаква стра на кисийка с него. Гошал наближи младока му се исмухна и той отвърна на усмивката.
-Заповядай. /Каза Гошал и подаде кисийката на Алан.
-Това е наградата ти за работата която свърши ако искаш да продължиш да работиш с мен ми кажи.

/+500 злато./

Алан се усмихна на майстор Гошал и стистна здраво ръката му , но захватът на ковача беше меко казано "железен". Ръката доста здраво го заболя но Алан не й обърна никакво внимание .
- Благодаря майсторе , беше чест , привилегия и одоволствие да работя с вас и за вас .- каза Алан с равен благодарен тон пълен с уважение.
- И Също така благодаря за предложението , приемам но тъй като тренировките ми отново започнаха ще един по-рядко и сигурно ще работя между занятията. - каза Алан леко гузно.
- Като говорим за обучението ми , трябва да тръгна натам защото ме чакат . Благодаря за всичко ! - изрече Алан вече с гръб към ковачницата но с високо вдигната лява ръка . Този знак означаваше много , той показваше уважението на Алан не само към майстора , но и към ковачницата и пожелаваше късмет на всички които работят там .
Майстор Гошал , усмихнат както винаги , проследи момчето с очи докато се отдалечаваше (Или по точно Алан го усети така).

/Дейстието Продължава в "Катедралата на Зараждащият се Пламък"

Още с приближаването си към Ковачницата на майстро Гошал , Алан чу оживени викове по улиците . Пред ковачницата имаше тълпа която ха негодуваше , ха изпадаше в възторг . Тълпата се състоеше от монаси , чираци , селяни от околностите и даже двама трима магове който гледаха на случваштото се с бегла усмивка но всепак с усмивка . Когато Алан се приближи още повече забеляза че ковачницата е с отворена врата , но от вътре продължава да се чува кънтежът , ковачите не гледаха представлението . А самото представление се състоеше от двама младежи който се премятаха посредата на улицата и си подмятаха някакви странни предмети който във въздуха се сливаха и променяха формата си . Алан си помисли първоначално че това е някаква магия , но следтова осъзна че е просто трик , вложен в предметите. Алан влезе в ковачницата и се настани на столовете за изчакване.

Не след дълго Гошал седна до Алан и каза.
-Е момче за ра бота ли идваш? /Хората пред ковачницата си бяха заминали вече, а ноща настъпваше явно на Алан щеше да му се наложи да работи нощем.
-Ако си готов можеш да започнеш с метене.



/Същото както преди./

Алан се усмихна и хвана метлата . Нормална работа в един не чак толкова нормална обстановка . Дните минаваха , Алан вършеше неговата работа , а ковачите се отнасяха с уважение към момчето . Алан не беше уважаван толкова много заради усърдието си в работата или старанието си , те присъстваха също , но помощниците на майстора го харесваха заради това че в тяхното време за почивка , ако Алан беше свободен им показваше свойте тренировки с огънят . Запалваше им пеща когато изгаснеше "случайно" и понякога взимаше един меч от бъчвите и се опражняваше с него в по-просторния ъгъл на ковачницата . Ковачите се радваха на момчето , а той от своя страна ги уважаваше и си вършеше работата , т.е : измиташе помещенията , изринваше и сменяше въглените в пеща , прибърсваше праха и подреждаше оръжията прилежно . Дните минаваха мирно , бързо и за жалост малко скучно. Този вид работа започваше леко да досажда на Алан ... Момчето си мислеше че може да поеме други видове работа, като калфа например . Искаше му се поне да приготвя метала за коване или да помогне с нещо повече на ковачите , но вместо това дни наред метеше , бършеше прахът от оръжията , миеше стъкла , ринеше пеща , дори един ден от скука полира всички дървени изделия в ковачницата с парафин и мас откоето те блеснаха и ковачницата приличаше повече на кралска оръжейна отколкото на обикновенна манастирска ковачница ... На последната нощ от службата на Алан се случи нещо странно . Точно когато щяха да затварят ковачницата се появи мъж . Но не какъв да е мъж , Сянката изникна от нищото . Всеедно се превъплати от тъмнината . В един момент пред тях нямаше нищо , а в другият момент пред тях стоеше мъж закачулен и було прикриваше лицето му до очите . Странни очи , едното зелено и някак си нереално което светеше в тъмнината с бледата си зеленикава светнила, а другото сафирено синьо но поне обикновенно . Странникът само кимна и майстор Гошал рече на Алан .
- Тръгвай си момче , ще ти платя утре , ще видим .
Алан тръгна към вратата но гласът на майстора го спря .
- И запомно от мен момко . Тази вечер не си виждал нищо странно . Забрави случилото се .
Алан кимна бегло и излезе от ковачницата . Но любопитството му преодоля . Алан отиде до прозореца и надзърна навътре . Не се виждаше нищо , нито се чуваше . Но изведнъж нещо засия . От пода се надигнаха шест светлини с формата на ... полу звезди , или глави на стрели ?!? Червена , Синя , Зелена , Лилава , Бяла и Жълта . След видяното Алан реши да се прибере , наспи и да забрави за видяното.

Кай - 9

- Приемам. Кога започвам? - Попита Кай. Замълча за момент след което попита за Алан. - Извинете ме, но кой е този Алан. Пиро чирак ли е? Защото аз имам един познат на име Алан. - 100 жълтици на доставка бе добра оферта. Явно работата му нямаше да е толкова трудна.

Кай - 16

Кай бе тичал съвсем леко от улицата до ковачницата. Правеше си вечерна тренировка. Все пак скоро щеше да му се наложи да ходи къде, къде по-далеч. Застана до Майстор (на ковачеството) Гошал и му каза задъхано:
- Поръчката е доставена. Заповядайте парите от Шул Сор.

- Благодаря момче , виждам че си се справил . Е обещанието си е обещание. -Гошал се усмихна и подаде 100 злато на Кай.
- Добре свършена работа . И Бърза , това ми харесва , ако искаш още работа винаги си дошъл.- каза майстора ковач и се върна към работата си


<Получаваш 100 злато>

Алан влезе в ковачницата . Гошал работеше с неговите помощници както винаги . Алан седна на един от столовете и започна да чака Гошал да свърши с работата си .

Гошал бе превързал устата си явно предишната вечер нещо се бе случило с него. Приближи се към Алан и му подаде една кисия злато.
-Ето ти заплащането момче 500 жълтици както се бяхме спорозумели. /До като изричаше последните думи превръзката падна и на бузата му се очерта една голяма пресно зашита рана той се обърна към другото момче и каза.
-А ти какво ще желаеш ???

Кай - 27

- Имаш ли някаква работа за мен? Всмисъл дали трябва нещо да доставя до някъде?! - Момчето се усмихна някак коварно, но Гошал разбираше, че това е просто шега или каквото и да е, но не беше сериозен.
- Е?! - Попита отново Кай след едноминутно мълчание.

- Да , междо другото имам много специална работа точно за теб. - казва Гошал и наглася превръзката над бузата си .
- Трябва да издириш един човек . Това е доста трудна задача , но и възнаграждението ще си стува . Трябва да издириш един човек в манастира и да ми докладваш каде се е укрил . Персонажът който търсиш е облечен в черно , почти винаги носи качулка и едното му око е зелено био-механично. Внимавай , изключително опасен е . Ако случайно успееш да го проследиш ми докладвай на момента .

- 500 злато . Също така ще поличиш и нещо специално ако информацията излезе вярна. - каза Гошал и тръгна към работното си място.
- Какво чакаш . Ако сумата ти изглежда приемлива тръгвай , времето е пари !