Ковачницата На Гошал

- Така е момче , но какви доказателства имаш че е напуснал манастира ? Един убит пазач от отрова и никакви свидетели ? Хмм звучи ми малко вероятно ... Но по късмет може да се окаже истина . Ще ти кажа какво . Сега ще ти дам 250 злато за целия ти труд досега , а когато потвърдиш че Гарет не е в манастира ще ти дам другите 250 и наградата . Разбрахме ли се ? - каза хладнокръвно Гошал.

-Хмм ... Минал през стената казваш , оптическа илюзия според мен , но определено се е измъкнал -каза Гошал и навъси очи . След това се усмихна.
-Ето ти наградата .-каза Гошал и подаде на Кай 500 злато. - информацията ти беше много полезна. Какво искаш за специална награда ? Имам няколко кинжала и къси мечове които никой никога не взема , а може би нож ? Избери си . - каза Гошал и му показа : Кинжал , Къс Меч ( в Рим им викали Гладиуси) и един дълъг нож назъбен от единия край по дължината на цялото острие . Очевидно Гошал лъжеше , тези оръжия бяха търсени , но това нямаше никакво значение в момента .

< Получаваш 500 злато .А също така трябва да избереш. >

- Викат му мечо разбивач . - каза Гошал и подаде дългия нож на Кай .
- А защо ми трябваше информацията не ти влиза в работата . - каза Гошал през усмивка .
- А и още нещо . Моляте извикай това момиче което помагаше на Елиал за билките ,-казваше си гошал и се чудеше как се казва момичето - Мейс , извикай Мейс при мен , моля те .

- Да Мейс , досега те чаках , какво те забави толкова много ? - попита Гошал и изглеждаше весел както винаги , нищо че бузата му е превързана .
- Работата е там че чух слух че отвреме на време работиш за Елиал , тъй като немога да ида сам , а и нейскам Елиал да разбира за раната бих искал да ми купиш лекарско за раната на бузата ми . За която услуга ще ти бъде щедро заплатено . - каза Гошал като вече седеше пред момичето .
- Е ,-Гошал направи малко пауза. - приемаш ли ?

- Прекрасно . - усмихна се Гошал и подаде една кисия вътре. - Кисията садържа 1000 злато , моля купи ми лечебен елексир от Елиал . - изрече умолително Гошал . Явно найстина нейскаше Елиал да разбира че елексира е за него .

Момичето влезе в ковачницата и пред очите и се разкриха многото оръжия, които явно бяха изработени лично от Гошал. Наистина изработката и се струваше перфектна, сигурно струваха доста скъпо. Искаше и се някой ден и тя да се сдобие с по-добро оръжие от кинжала си, който в момента напълно бе забравила.
Оглеждайки оръжията момичето усети някаква силна топла, но това бе напълно нормално, все пак се намираше в ковачница. Тя се приближи към някакъв добре сложен, мургав мъж с черни дреди и се усмихна приятелски.
- Здрасти. Търся мъж на име Гошал. Ще можеш ли да ми кажеш кой е?
Попита го тя. В ковачницата имаше и още хора, които работеха, но нямаше никой, който да прилича на Алан. Надяваше се точно Гошал да и каже къде да търси брат си.

- Здрасти . Търся мъж на име Гошал . Ще ми кажеш кои е ? - зададе Ноксиа
Гошал чу името си и се обърна небрежно , не бе нормално някой в Манастира да не знае кои е той , значи момичето което го търсеше бе новодошла . Ковачът я огледа от глава до пети . Арогантна стойка , фино тяло , не много широки рамене , най-студените сиви очи който някога бе виждал , все едно че момичето имаше аколит в семейната линия .
- Точно аз съм Гошал , но не мисля че те познавам млада госпожице . - каза Гошал и добави лек реверанс . - С какво мога да ти помогна . Може би търсиш нов кинжал за да замениш боклука които носиш на бедрото си или може би мога да ти предложа оръжие , - Гошал направи драматична пауза като я огледа още веднъж - по-прилягащо на фигурата ти , като рапира например ? Е ?

Момичето присви надолу вежди, когато мургавият мъж нарече оръжието и боклук. Вярно - не беше от най-добрите, но това успя да открадне и си го харесваше. Разбира се при първа възможност щеше да го смени с някое друго, но за съжаление нямаше тази възможност. При споменаването на рапира момичето се намуси още повече. Чак толкова фина ли изглеждаше? Външния вид доста често лъже и момичето определено си падаше по по-брутални неща..
- Предпочитам къс меч, за да мога да го размятам по-добре, отколкото тая смешна рапира.. - отговори му момичето - за съжаление обаче сега не мога да си позволя ново оръжие.. но..
Бе забравила за кинжалът си и при споменаването му от Гошал се сети за него. Тя го извади и го остави, като добави:
- Този кинжал определено ще има нужда от наостряне. Но не за това съм тук. Търся брат си, Алан.. казаха ми, че ще мога да го намеря тук или че ще можеш да ме упътиш към него..

Мургавият мъж вдигна веждите си толкова високо че ако магьосник го бе видял в момента щеше да заключи че ковачът използва чародейство .
- Сестра казваш .. - каза Гошал и се почеса по брадата- На Алан .. Та аз дори не знаех че Алан има сестра , явно е пропуснал да спомене . Няма да го намериш тук , поне не и днес . Отпратих го да си почине , но щом си негова сестра трябва добре да знаеш че при него важи поговорката " Луд умора няма " , тоест : ще го намериш в Катедралата или в Кръчмата . Понякога си мисля че когато започна работа тук някои го цапардоса в главата и от тогава не е спрял да работи като невидял , горкото момче не осъзнава че почивката е важен процес от учението му .
Гошал се обърна и тръгна да обяснява някаква техника на калфата си , но се обърна и добави :
- О , за малко да забравя . Ако минеш през Катедралата , прати поздрави на мързеливия ми приятел Алказам . Благодаря .

Момичето кимна с усмивка на Гошал, врътна се на пети и излезе от ковачницата. Дори преди да се е запознала лично с брат си тя научаваше някакви неща за него. За сега знаеше, че е отличен чирак на М'лаах, работохолик, гледа винаги с нещо да запълни времето си и не се отдаваше много много на почивката. Момичето също не обичаше да скучае, но докато тя харесваше да си запълва времето с простотии, той явно обичаше по-сериозните неща. Също така и мързелът и се отдаваше, но гледаше да не прекалява, нищо, че и беше приятно.
Когато Ноксиа излезе се запъти директно към Катедралата. Надяваше се най-накрая да го намери там. Сега когато беше по-близо беше към целта си всяко забавяне и се струваше цяла вечност и я изнервяше допълнително. Нямаше търпение цялото това търсене и напрежение да спре.