Катедралата На Зараждащият Се Пламък

Отново Алан вдигна глава и погледна този път пламъчетата бяха там и стената почти се беше получила. Майстор Алказам стъпи напред, а пламъците изгаснаха в момента който той мръдна. На Алан нему бе известно дали майстора изгаси огъня или той сам огасна и зачака да чуе какво ще каже майстора.
-Е момче този път е по добре, но ще опиташ пак този път когато заключиш Денят И Ноща влей цялата си енергия в ръцете си.


/Опиши новия си опит./

Алан проумя че почти беше успял . Алан затвори очи .Представи си пламъкът по ярък от предния път и остави всички емоций да изгорят в него и да остане само усетът за енергия по силен отколкото нормално . Алан повтори действията си с лявата ръка ( концентрира огнена енергия и я въплати в пламъчета който захвърли пред него подредени в редица ) но този път създаде връзка между тях за да стане стената по силна . След това стабилизира свързаните огънчета на земята с дясната си ръка и веднага започна да очертава стената с лявата ръка и да прилага обръчите с дясната ръка като вливаше колкото се може енергия както и в контрола така и в силата на огънят . След като остана доволен от силата и контролът на бъдещата стена , момчето вдигна глава , отвори очи и концентрира всичката си енергия в ръцете докато ги заключваше в поза "Денят и Ноща" , след което погледна напред.

Когато момчето погледна на пред видя как стената се издигаше. Не много голяма, но май достатъчно голяма за да задоволи майстора. Алан чу как Алказам му пляскаше и видя как той се бе усмихнал.
-Браво момче брао./Бяха първите му думи.
-Ти успя научи Огнената стена. Сега си тръгвай и почини ела след два-три дена когато се възтановиш напълно.


/Получаваш Атак 0. Защита 1. Магическа Защита 3. Магическа Атака 6 и 20 опит./

Алан остави стената да изгасне.Благодари на Майстор Алаказам за хубавия урок докато той се връщаше зад бюрото си . Подът беше направен от магичен непознат за Алан материал защото от пламъците и огънят не беше останало и следа . Нито изгорено , нито герно петно , дори не се бяха нагряли , когато Алан осъзна това ахна неволно , но беше очаквал нещо от този сорт . Всепак тук се обучаваха пиро магове от хиледолетия може би от периода след Разрухата или може би дори още от Приказния век . Алан нямаше намерение да мисли , беше достатъчно измурен за да иска да се добере до леглото си възможно най-бързо. Затова закрачи доволен с изпънат гръб и вдигната глава право към "Кръчмата на Вечния Пламък".

/Действията продължават в таверната "Кръчмата на Вечния Пламък"/

Двамата Мейс Флейм и Санджи Кун стигнаха до едно бюро на което имаше човек. Той бе навел глава сякаш обмисляше нещо. Санджи се приближи и удари в масата. При което човека се сопна и за малко да падне явно бе заспал.
-Не отново учителю пак ли спите? /Каза Санджи, а мъжът отвърна.
-Хехе ти ли си Санджи да бях задремал на последък несе случват много итнересни неща наоколо. Коя е тази прекрасна дама която ми водиш Сандиж? / Санджи се усмихна и каза.
-Това е Флейм Мейс и е дошла да я обучавате в искуството на пламъците. От мен довиждане Мейс и на вас учителю имам няколко важни неща да правя. /Санджи се усмихна и излезна от залата, а мъжът погледна младото момиче и каза.
-Е госпожице аз съм твоя учител Алказам. Обучението което ще преминеш е много трудно и изпълнено с саможертви. Сигорна ли си че искаш да започнеш? /попита я Алаказам и се усмихна след което зачака отговора и.

Алан премина през великолепният висок вход на Катедралата и тръгна към учителя си . Пътьом се размина с най-русото момче което някога беше виждал. Един от пазачите на манастира ,-разпозна го Алан- по скоро младият мъж беше чаровен , слънчевата му коса прикриваше едното око а в устата му тлееше цигара . При разминаването Русият му хвърли някак си недоверчив или по точно враждебен поглед . Алан му се усмихна леко арогантно с ръба на устните и продължи към бюрото на майстор Алаказам .
Момчето още повече се изненада когато завари Алаказам буден , това беше чудо , явно самият М'лаах се е вселил в него , но тогава забеляза момичето което стоеще срещу учителя му и забрави последната си мисъл , забрави всичките си мисли , но не това е от значение . Девойката беше хубава или по точно не , тя беше красива и това не е , тя беше все едно изкарана от приказна история разказана от Бард за принцеси и герой .
- Здравейте майтсоре , дойдох за дневният си урок .... - каза Алан присторено и прекъсна .
- Здравейте милейди . - каза Алан с лек поклон , о боже правеше се на шут , какво го прихващаше ?! - Аз съм Алан , приятно ми е .

Алказам погледна към Алан и каза.
-Извинявай, но не и сега. /Гласът му звучеше леко тъжен.
-Тя е преди теб и ще трябва да изчакаш или да дойдеш по-късно. /Усмихна се Алказам и обърна гръб на Алан.

Алан се усмихна и каза .
- Няма проблем учителю , ще чакам колкото трябва . - каза Алан с не присторена радост .
След това младежът издърпа един стол и седна обърнат към тях за да изчака момичето , през което време го наблюдаваше савсем захласнат.

-Е добре да започнем с първия ти урок Мейс. /каза Алказам и се отдръпна няколко крачки на зад и каза.
-Първия ти урок Контрол Над Пламъка гледай внимателно сега ще ти покажа, а след това ще ти обясня. /Алказам протегна двете си ръце на пред и приведе главата си. Сякаш се концентрирваше няколко мига изминаха,а двете му ръце застанаха една върху друга с дланите една върхуд друга. Още няколко мига изминаха Алказам отвори очи и повдигна ръцете си от там се показа малък огнен пилар. Долната ръка терпереше от голямото количество магическа енергия концентрирана в нея, а пиларът не помръдваше сякаш бе направен от червена глина. Майстора отмести ръцете си при което пиларът се изпари. Той престъпи на пред към Мей и каза.
-Трябва да концентрираш магическата си енергия в долната си ръка. Когато мислиш че си готова повдигни горната ръка и образувай пилара./Алказам се усмихна и зачака опита на момичето.


/Опиши Опита Си./

Отдели ръцете си и видя нищо което изненада Мейс. Майсторът се приближи към нея и каза.
-Опитай се да се концентрираш. /Усмихна се.
-Концентрирай енргията си в долната ръка това е много важна част от умението.

Тя отдели ръцете си от тях се показаха две малки пламъчета. Пламъчетата играеха по ръката и, но явно това не бе достатъчно за майстора който каза.
-Е имаш малък напредаг сега се опитай отново събери малка част от енергията си в горната ръка и слей енергиите в едно.

След като Мейс Флейм отвори очите си видя пиларът който трябваше да направи, но той мигновено рухна на малки парченца. Малките пламъчета рухнаха по дланта и дори едното леко я изгори по показалеца. Майсторът за пореден път се приближи с думите.
-Много си близо ще те помоля да опиташ отново.

И огненият пилар блесна в ръката и чист и непокорим. Нито едно пламаче не помръдваше и не излизаше от него беше като малко шишенце. Майстор Алказам се приближи до Мейс Флейм и каза.
-Браво момиченце ти успя сега можеш да отидеш и да си починеш. /След което се обърна и се провикна на вече спящия Алан.
-Ой бака стига спа хайде имаме умение за учене.


/Мейс Флейм Получаваш 6 магическа атака 1 защита и 3 магическа защита. + 20 опит./

Алан се поразсъни малко , забеляза че момичето си тръгва и каза на майстора нещо от сорта на : " Един път и аз да ти подражавам" . А след това се запита колко ли време е спал , докато момичето изучаваше Контролът над пламъците .
- А добро утро майсторе . Днес бих искал да науча Игнайт , ако нямате нищо против разбира се . - каза сънено Алан и изчака Алаказам.

-Добре момче изчакай малко. /Алказам излезна от залата и няколко минути по-късно се върна с младо момче с червена коса. Беше облечен с червена роба, а лицето както и частите от тялото му които се виждаха бяха покрити с белези. Алказам и момчето се приближиха към Алан и майстора заговори.
-Алан това е Хеист Шопун той е затворник осъден на смърт. Ти ще си неговият екзекутор ще ти кажа какво точно трябва да направиш изчакай секунда. /Алказам се отдалечи и излезна отново от залата затворника не помръдваше сякаш беше завладян от магия. Учителя на Алан се върна с една голяма камена стена на колелета с вериги по нея. След като закачи Хеист за нея щтракна с пръст и сякаш той уживя започна да плаче и да се моли за милост.
-Алан./Каза строго Алказам за да привлече вниманието което той бе хвърлил върху затворника.
-Умението което искаш да научиш изгаря противника от вътре на вън. Първи стадий повишава температурата на тялото. Втори стадий започва леко да изгаря кожата по краката и ръцете. Трети Стадий кожата започва да се деформира и да изгаря много сериозно. Това е което ще ти кажа имаш само този човек който можеш да убиеш така че се постарай. /Каза Алказам и зачака да види какво ще прави момчето.


П.П Хеист Шопун е осъден на смърт заради множество изнасилвания и убийства в околията на Манастира На Вечните Пламъци.

/Опиши опита си хинт от мен трябва да го изгориш душата му може би или може би не. Лимит на умението три поста ако фаилнеш няма да можеш да го научиш отново така че се постарай./

Алан се стъписа , екзекуция ?! Като начин на обучение ?! Струваше му се прекалено сурово наказание ... Но щом всички чираци учеха тази способност така , какво пък , небеше проблем на Алан че затворникът беше осъден на смърт и че той трябваше да му послужи за опитно зайче ...
Чиракът имаше някаква представа как се прави тази магия , но не се беше опитвал никога . Според една стара книга която беше чел в манастира за да успееш да направиш тази способност трябва по някакъв начин да се свържеш с енергията на същността над която ще я използваш ( в този спучай клетият Хейст). Алан се приготви за опитът си като използва контрол над пламъците . След това избистри ума си и се упита да се свържи своята енергия с душевната енергия на затрорникът . Нищо не се получи . Алан го жегна мисълта че изпитва някакъв вид сачувствие и нейска да убива човекът , но за да научи тази способност се налагаше. Но никой не му направи демонстрация , т.е Алан знаеше как става тази магия само на думи и хартия , а това усложняваше нещата . Явно само с избистряне на ума нямаше да се получи , Алан средоточи цялата си концентрация в "пламакът". Всичките му чувства и емоций се приплъзнхава в този пламък включително и съчувствието . Алан се присегна към невидимата душевна енергия на клетия човечец и в един миг я усети . Душевната му енергия беше пълна с отчаяние , ужас и террор , но на Алан му се догади , липсваше каквото и да било чувство за изкупление , състрадание , срам и вина . Този човек найстина заслужаваше горчивата си съдба. Алан започна да оформя огнена сфера в съзнанието си по подобие на енергията на престъпникът. Алан запрати сферата и тя покри душата на Хейст . Ред беше сега да започне да наслоява огнена енергия по ръбовете на сферата , който малко по малко щяха от ръбовете да слезнат към центъра на сферата и така да го унищожат

Майстор Алказам бе затворил очите си иследвайки какво точно прави Алан. След няколко минути от както той започна да прави Игните. Алказам го прекъсна момчето се обърна към него, а майстора каза.
-Това не нещото което трябва да направиш момче концентрирай се върху обекта си разруши мечтите и сънищата му накрай да се отчае от живота и да се самоубива мислено до катко душата му е отслабена опитай пак.

Алан премигна .. Да пречупи душата му ?! Не тази способност просто искаше прекалено много .
- Майсторе отказвам се от тази способност , немога да я приложа върху живо същество , съжелявам . - каза мъчно Алан и наведе засрамено глава.

-Разбирам те на някои хора неим понася това което трябва да направят. /каза Алказам и се усмихна може би първата истинска усмивка която Алан бе видял от майстора си.
-Е сега можеш да си избереш друго умение за да те науча на него.