Първична Нирвана

Куран влезе гледката бе......интересна. -Значи и това го има на света баща ми го е видял това е прекрасно място.След тази мисъл Куран реши да се поразходи малко по лицето му си личеше че му харесва всичко бе светещо и блестящо навсякъде има оръжия но Куран реши да попита човека във края на коридора защо бе тук.....

-Добър Ден Момче . / Отговори Коил Сайнт лицето му се промени леко сякаш се усмихваше, но дали се усмихваше или се присмиваше на младото момче което туко що бе влезнало в залта .
-Аз съм Майстор Коил Сайнт тук съм за да обучавам младото поколение в изкуството Ай . Ай е перфектинят път за един човек водещ до велики цености . Ай е мирът между духа и тялото водещ до хармония между душата и тялото . Както и до Нирваната където се намира нашия бог .

/Старай се пиши по-дълги постове знам че можеш . /

-Значи вие сте Коил Сайнт този при които трябва да започна обочението си.След тези думи Куран реши да попита Коил какво ще прави за да стане едно със тялото.
След това докато Коил си вършеше остатака от работа и мислеше дали да приеме момчето на обочение Куран реши да огледа оръжията да ги сравни със своя двоен блеид.Куран хвана един СПЕАР и реши да потренира Коил го гледаше със интерес докато не каза и крайната си присъда........

-Хмм харесва ми това че се интресуваш от различните видове оръжия. /Окото на Коил започна да излъчва лека зелена светлина . Докато Куран тренираше с оръжието за което дори не предполагаше че може да разруши половината сграда . Коил се истреля към Куран и грабна оръжието от ръцете му след което му наби една плесница и каза .
-Имай малко уважение това е свещено оръжие не е за всеки, а за теб най-малко дори незнаеш как можеш да постигнеш баланс между душата и тялото . Сега си просто малък червей в голямия свят на Ай . Аз ще те обуча и ще те направя велик войн само слушай какво ти казвам. / От окото на Коил започна да се стича зелена светлина , а мястото което Сайнт бе ударил почервеня и сякаш кръвта започна да излиза на яве . В очите на Куран се виждаше ярост от това че бе наранен макар и леко . Коил се усмихна и каза .
-Ето това исках от теб. /Каза го тай сякаш имаше някакъв дълго кратен план за Куран .
-Сега ще ти покажа първата стъпка най-нишата и най-великата в пътеката на Ай . Най-ничтожното и Най-Важното умение което един Шао научава. /Коил бе радостен от думите които каза за него те имаха огромно значение. Понякога думите които човек казва могат да се разберат по няколко начина , а това което Майстора се опитваше да каже бе съвсем ясно .
-Първото умение което ще ти покажа е Медитаци. Наблюдавай ме внимателно. /Коил седна на земята скръсти си двата крака като петите му се покриваха един друг . Ръцете му се предвижиха пред лицето му и пръстите му се разшириха като всеки един докосваше брата си на другата ръка . Очите на Сайнт се притвориха той направи едно дълбоко вдишване след което задържа въздуха в дробовете си и издиша . Така майстора на шао'тата непомръдна около него се заформяше страна енергия която Куран не познаваше , а вдишването и издишването ставаше все по рядко . След няколко часа време майсторът бавно отвори очите си и се изправи. Сега изглеждаше напълно спокоен дор и леко радостен и най сетне той проговори на Куран отново .
-След като заемеш позата и си затвориш очите . Концентрирай мисълта си върху тялото си след което ще попаднеш в друго измерение . Измерение между духа и тялото там ще намериш баланса между духа си и тялото след което ще станеш напълно нов човек с нови виждания за света . Най-важното трябва да си напълно спокоен за да достигнеш измерението .


/Опиши опита си . /

На Куран не му се харесваше това че се държат се него като със дете и че не че все едно неможе да борави със оръжие.-Не съм новак със оръжие да му се незнае защо не взема да питам учителя на колко години е но това ще го оставя за после.След мисълта си Куран се опита да направи същото като Коил кръстоса крака сложи си ръцете затвори очите аурата взе да излиза.....Куран взе да чуства нещо около себеси усети как нещо го обгръща и как се отнася надалеч във чужди земи и виждаше себеси сякаш се вижда огледално.Куран правеше някакви очудени физиономи Коил го наблюдаваше и разбираше че Куран е попаднал във това измерение.Измерението изглеждаше като кристален свят цялото минало на Куран бе пред лицето му всеки един малак и избледнял спомен лъсна както и видения.Куран бе много шокиран и изненадан всичко бе като фантазия.Малко по късно Куран отвори очи......

След като Куран отвори очите си видя че майстора го гледаше по странен начин. Коил Сайнт се приближи и подаде ръка на Куран за да се изправи. След като момчето се изправи Коил започна съвсем спокойно да говори.
-Момче нищо не направи минаха едва идинадесет секунди от като седна. Трябва да направиш нов опит концентрирай се.


/Опиши новия си опит и остави резулатата на мен. /

-Учителю възможно ли за единадесет секунди да видя неща можеби години напред и години назад спомени и видения щастие и тъга победа и загуба всичко бе толкова реално мислех че съм стоял много....Как е възможно изненадан съм.След въпроса Коил реши да отговори след този момент Куран опита отново и този път изживя всичко отново само дето тоя път не само виждаше спомените но и очастваше във тях


Щях да напиша на едно място Коко опита отново

-Ти подиграваш ли се с мен? /Чу Кирае до като си беше затворил очите. Това бяха думите на майстора му.
-Какво се опитваш да направиш искаш да умреш ли/ /Продължи той с ядосан глас и вид.
-Давам ти последен шанс да направиш правилното нещо ако пак се провалиш ще те изгоня от тук.


/Внимавай какво пишеш в следващия пост ако неми харесва ще те изгонят от Нирвана и ще умреш без шанс да се преродиш. Което означава да си направиш нов герой./

Куран бе крайно разгневен но реши да опита седна бавно и зае внимателно позата но преди да затвори очи той потърка златния гравиран пръстен на показалеца си.Момента настъпи той затвори очи.Дъхът му на всеки две минути се забавяше а малко по късно аурата се появи.Със изненадваща скорост аурата растеше дъхът на Куран бе забавен до такава степен че той почти не си поемаше въздух.Изражението на лицето му се промени от гнявно червено на бяло бистро и спокойно.С течение на времето Куран взе дори и да се осмихва.Той като че ли взе да излиза от измерението.Малко по късно Куран отвори бавно очи огледа цялата стая с всеки малък детайл и с всяка точка погледна бавно и спокойно към Коил......

В залата влзена мъж с бяла роба покрита с златни нишки. Човекът отиде право при Коил Сайнт и му прошепна нещо след което излезна от залата толкова бързо колкото се бе появил.
-Момче. /Куран се сепна от неочакваното провикване.
-Ставай и бързо излез от залата имам нещо важно за правене. /Коил Сайнт изглеждаше напълно сериозен и малко раздразнен.

Момчето се замисли дълбоко, докато ставаше от масата.
-Довиждане, Гая- каза на красивото момиче и затвори вратата на Таверната след огромния пес. Верен на плана си, Бар'Ото просто вървеше след мълчаливия монах. Изчакваше да бъде заговорен, но мислите му вървяха с невъзможна скорост през мозъка му. Кой е той, защо мълчи, къде ме води, кой или какво е учителя, това бе само малка част от въпросите измъчващи младежа.Друг въпрос е от къде познаваха Рем тук, като той не го бе напускал никога от както бяха заедно, пък и ако бе предупредил тях за Бар'Ото това не означаваше ли, че трябва да каже на момчето къде и кой да търси? И така замислен, младежа следваше монаха докато не се озоваха пред вратата на една сграда, която насочваше мисълта на човек към мисли за живот след смъртта. Монаха влезе вътре и остави вратата отворена. След няколко секунди младежа и огромния пес го последваха изчезвайки в сградата. Вътре имаше само едно помещение. огромна тренировъчна зала, чиито стени бяха покрити с всевъзможни оръжия. Монахът тъкмо се приближаваше до един мъж, прошепна му две три думи и се изниза покрай Бар'Ото промълвявайки само една дума.
-Майсторът.
Стана ми ясно и докато звука от затварянето на вратата до мен заглъхваше, мъжът, който бе приблизително на мой ръст бе вече до мен.
-Добър ден Майсторе, викам ти Майсторе защото не ти знам името. - казах аз със лека, съвсем лека ирония и дълбок поклон, надявайки се, че Бар'Он ще ми даде време за реакция, ако нещата не ми харесат.

-Аз съм Коил Сайнт. /Каза с тежък глас мъжът с голата глава.
-Орзол ми каза че си ученик на Рем. /Той се усмихна леко и закрачи в страни към една стена покрита с оръжия. От там взе любимото си оръжие меч изкривен като кука беше поизхабен, но все още вършеше работа.
-Избери си оръжие и ме нападни. Неможеш да избягаш залата е заключена от всички страни.

/Опиши избора на оръжие и няколко от атаките си./

Младежа се зачуди. Майсторът или го подценяваше или подценяваше тоягата му. Както си я държеше хоризонтално в лявата ръка, Бар'Ото рязко изнесе ръката си напред и леко освободи захвата върху тоягата, която се понесе изключително бързо към Сайнт. Едновременно с това си движение, момчето изнесе и левия си крак напред, леко се приведе и положи дясната си длан над свистящата тояга. Сайнт се намираше на около два метра от него, тоягата бе дълга толкова а с полукрачката която направи и осигури още поне около половин метър. Това заедно с факта, че е изненадващо напада би трябвало да му осигури предимство.

-Добър опит. /Каза Сайнт с лек надсмешлив глас. В момента в който Бар'Ото се изстреля с тоягата си. Захватът който приложи осигори миг в който Майсторът се сви в страни и избегна удърът. Майсторът ритна тоягата която падна в лявата страна на Бар'Ото и насочи кукатаа си право към момчето.
-Е само това ли ще ми покажеш момченце. /Очите на майстора засветиха в зелено и от тях заизлизаха зелени пламъчета.

/Измъкние се от ситуацията и нападни пак. /

Бар'Ото дръпна рязко лявата си ръка назад и след това я протегна напред, за да хване понеслата се към него тояга. Искрящите в зелено очи на майстора леко се поразшириха, когато забелязаха тънкото, но изключително здраво метално въженце с което бяха свързани ръката на момчето и тоягата му.
- Трябва да те поздравя, Майсторе. До сега ми се е случвало само веднъж да изпусна тоягата си. Казвайки това момчето се понесе като вихър срещу бъдещия си учител. Използвайки тоягата, като копие Бар'Ото бе замислил супер план, за който му трябваше само една малка пролука. Привидно ударите му бяха сериозни, и той нямаше да има нищо против ако учителя ги подценеше за да може да го удари, но не те бяха крайната му цел. Бат'Ото бе запазил един изключителен номер за момента в който Койл се откриеше съвсем малко.

Тоягата испищя във въздуха изтреляна към Койл. В един миг пред Бар'Ото в другият миг вече бе хванал копието му.
-Добре момче почти успя да ме удариш. /Усмихна се той.
-Ще ти позволя да се обучаваш при мен ще те науча на това което моят приятел е пропуснал. /Койл отстъпи и прибра меча си.
-Да почваме .... /Майсторът започна да изрежда уменията които Бар'Ото можеше да научи. След което зачака отговорът му.


/1. Медитация(+5 Магическа Защита, +5 Защита)
2. Прецизност(+25 Физически щети, 50% шанс за неуспех)
3. Хармония(10 Магическа Защита, +10 Защита, в рамките на 2 поста, 10% шанс за неуспех)
4. Комбо(2 удара х 3 Физически щети + 1 удар х 4 Физически щети, 10% шанс за неуспех на всеки удар)
5. Пречистена душа(+5 Атака, - 10 Атака на мишената, в рамките на 2 поста)
6. Снейкбайт(+25 Физически щети, 50% шанс за неуспех)
7. Баш(Зашеметява мишената в рамките на един пост)
8. Спирит(40 Магически Щети, 70% шанс за неуспех)/

-Щом ще запълваме пропуски, нека почнем с медитацията. Мисля, че съм доста добър в нея. Бар'Ото избра медитацията мислейки си, че няма какво ново да научи в тази област.

-Медитация добро начало. /Усмихна се майстора.
-Когато седнеш и се концентрираш потърси твоят дух. Изравни вярата на тялото си с тази на духа си. /Койл се обърна и отиде до бюрото си от там донесе чаша с синйо зелена течност.
-Изпий това то ще ти помогне.


/Опиши какво правиш./

-Но...как така има два вида вяра в един човек? Учителю, аз си мислех, че вярата е една, това за вярата на духа и вярата на тялото за първи път го чувам......обясни, моля те по-подробно.

-Случвало ли ти се е да вярваш в нещо толкова силно за да се получи ? /Койл говореше сериозно гласът му бе силен и отекваше в залата.
-Това е силата на душевната ти вяра. Вярата на тялото е това което иска то. Когато желаеш нещо, а тялото ти него желае. Ти се отказваш без да се осетиш без да премислиш това нещо. След като испиеш тази течност ще се срещнеш с вярата на тялото ти. Трябва да я подчениш трябва да ти служи само така ще успееш да научи на мир и покой на ледено спокойствие.

Младежът се замисли. Седна, изпи течността, и сякаш заспа. Но не това бе странното. Странното беше това, че сякаш засънува.Намираше се в една гора, на една полянка с бъбрековидна форма. На мястото царува идилия. Момчето,което до сега е ходило, сяда на поляната и си помисля за покой, но в този момент се появява вятър, който постоянно се усилва. Момчето се мести на завет в гората, но вятърът се усилва, превръща се в буря. Момчето се чуди какво става а бурята кърши клони и изкоренява дървета, сякаш от нищото се чува гласът на Койл:
-Подчини я. Само така ще се научиш на покой и ледено спокойствие и в най-бурния вятър! Момчето се излезе под напора на бесния вятър, на полянката изправи тяло и се опита да извика нещо на бурята, но един порив го отнесе, блъсна го в едно дърво и момчето заспа, в съня си който не беше сън. Вълкът и човекът, в небето започнаха да се бият.
Събуди се на брега на езеро. Поиска да освежи тялото си и да се изкъпе в езерото. Докато се миеше, покрай брега, реши, че би било добре да поплува за да поразмърда пребитите си мускули. Влезе до кръста във вода и се отпусна по гръб. Свикна с температурата на приятно топлата вода, завъртя се и започна да плува. Мускулите му запротестираха в агония и изведнъж спокойното езеро се развълнува. Момчето не обърна внимание на вълните появили се в езерото и продължи да насилва тялото си. Водата пощуря, вълни, по-големи от нго се появиха и започнаха да го блъскат, воден смерч се изви и го взе в себе си. Докато смерча го изнасяше на брега, момчето чу един далечен глас:
-Подчини я. Само така ще се научиш на покой и ледено спокойствие дори и в най-бурните води. Момчето падайки към земята се опита да извика нещо, но не се чуваше нищо от бученето на водата. Падна на земята и заспа отново. А битката в небето продължаваше, без никакъв превес на силите.
Заспиваше и се будеше, бе изгарян, земетресения го поглъщаха, и всеки път далечния глас бе с него.Битката в небесата бе неспирна.
Събуди се за пореден път. Беше на първата полянка, сред гората. Стана и се огледа.
-Кой съм аз? Къде съм? В този критичен момент момчето си спомни за един глас, спомни си, че винаги има глас, оставаше да си спомни какво му казваше. Беше сигурен, че всеки път е било едно и също. Забеляза, че вятърът се усилва все повече, колкото повече слънцето изминава от пътя си. На залез слънце, промълви една дума:
-Подчини..... и в този момент вятърът го помете.Горе в небето, вълкът успя да захапе левия крак на човека и да се дръпне преди ответрния удар. Събуди се, а срещу него огън......вървейки в посока противоположна на огъня момчето си мислеше:
-Подчини, подчини.....каво да подчиня..... Стигайки до нова стена от огън, момчето разбра, че огънят го заобикаля в окръжност, която стеснява радиуса си с напредването на слънцето....свит на земята загледан в огъня който вече пареше от всички страни, момчето си спомни :
-Подчини силата на телесната си воля!
В този момент, вълкът успя да повали човека и застана със зъби на шията му. Долу на земята, изчезна огън, даже и помен нямаше от него. Момчето се огледа и забеляза вълка и поваления от него човек, бяха на земята. Момчето се затича, да помогне на човека, но в един момент разбра......., че вълкът говори в ума му.
-Аз съм силата на душевната ти воля, а това е силата на твоята телесна воля......най-накрая я победихме!
Момчето каза:
-Освободи я. Пусни я. трябва да я подчина да ми служи, да работим заедно, да спим заедно, да ядем заедно, да се бием заедно, а не всеки път като поискам нещо, или ми потрябва да трябва да водя битка със самия мен за него. Къде сме? Тогава поваленият човек, седна до вълка и каза:
-Това е мястото където управляваме аз и вълка, това е светът вътре в теб, вълка е въплъщение на това което е твоята душа, променяше се често, но от известно време си остана вълк, за сега. А аз съм онова, което може да бъде твоето тяло, развито на пълен потенциал, но за това трябва ние тримата да сме едно цяло......а за сега не виждам как може това да стане. Е стари вълко, мисля, че това е максимумът, който Бар'Ото може да престои в нашия "негов" свят, какво ще кажеш?
Вълкът просто кимна. Тогава човекът каза:
-Връщай се, другият път ще поговорим повече! Бар'Отосе изправи и възкликна:
-Но как.....аз не знам как да се върна.....даже не знам как попаднах тук......а да учителя ми даде да изпия нещо,..... Странния човек погледна вълка, видя вълчата глава да се поклаща и се изправи.
-Ще ти помогна, този път. И стовари страхотен ъперкът в ченето на младежа. Политайки нагоре, изпадайки в безсъзнание за кой ли път, Бар'Ото, чу в далечината,:
-Ще ти служа, за сега.......
Събуди се, седнал....сякаш зверски пребит, всяко мускулче, болеше неистово.....прегладнял наимоверно.....и пред искрящите от гняв очи на Майстор Койл.......

Майстор Койл се завъртя и наведе глава направи няколко крачки сякаш рамисляваше. Сякаш бе с Бар'Ото в неогото приключение из сънищата.
-За сега добре се справи тялото ти служи още веднъж този път трябва да принудиш душата ти да се кланя пред теб. /Майстора се завъртя към момчето огледа го внимателно и каза.
-Може да си починеш 20-30 минути и да опиташ пак ще ти оставя чашата на бюрото, а аз ще се заема с уформянето на документи. Напоследък около Нирвана се случват страни неща. Това бе самата истина част от хората в града бяха в паника от онези които идват от кристалите. Някой пророчества говореха за тях, но никой не вярваше че те ще се върнат.


/Опиши почивката си и новия опит./

-Но.....аз мисля, че душата ми е винаги с мен......в смисъл, че точно тя ми помогна да се справя със силата на телесната ми вяра.....аз и моята душевна вяра сме едно цяло, към което за сега се присъединява и телесната ми вяра, момчето, започваше да си припомня разговора с човека и вълка, и бе повече от убеден, че това е наистина така.
-Майстор Койл, аз съм сигурен в това, но за да се убедите и вие, няма ли някакво изпитание, което да провери, това което казвам?

-Да изпробваме това което си научил. /Майсторът приведе глава сякаш се бе замислил.
-Знаеш ли това не е първият път когато ми се случва. Когато някой има толков голям потенциал понякога се обърквам. /Лека усмивка протече по лицето му само за миг. Майсторът пристъпи на пред към стената изпълнена с оръжия. Взе дълъг прът който сякаш бе хилядолетен и в същото време туко що издялкан. Преди да се обърне към Бар'Ото той каза.
-Защитавай се момче .

/Опиши приготовлението на защитата си. /