Бар'Ото, не можа да повярва. Беше като пребит, едва се държеше на краката си, благодарение на тоягата си, на която се бе подпрял, а майсторът искаше да се бие с него. Дори когато е напълно в кондикция, това би било много трудна задача, а в моментното му състояние, направо не възможна. Момчето си спомни, преживяното преди малко, или преди цял век, и реши да се позове на двете сили, които бе открил в себе си. Докато майсторът го чакаше, Бар'Ото, затвори очи и потърси вълка и човека в него. Когато ги отвори, видя Коил, залетял се към него, вдигна ръка и просто сгъсти въздухът около себе си до степен в която нищо не може да премине прз него, дори и въздух. Майсторът се закова на място, втренчен в струящятя синя светлина от очите на младежа и вдигната му напред ръка.
Индекс 
Галерия 
