Главен път

Това е широкият павиран път, който преминава през териториите, контролирани до някаква степен от Ордена на Светлината. Той преминава през равнини, хълмист терен и гори. През малки градчета, селца и по-големи центрове.

Лесли - 15

Лесли и двамата му спътници бяха навлезли в териториите на Ордена на Светлината. И тримата знаеха перфектно, че това е най-опасното място за еретиците според вярата в Анил'Те. Сега бяха сами и трябваше да намерят реликвата. Тази реликва щеше да подсили Гилдията и да я направи по-привлекателна за младите хора. Според хорските приказки именно реликвите обединявали хората. Но защо точно Тирвос е под властта на Анил'Те?! Този въпрос мъчеше Лесли. Но още по-мъчителен въпрос за него беше как са оцелели след Катаклизма?! Тези два въпроса щяха да разбулят загадката си и именно Лесли мислеше да направи това.
Мъчени от мисли Пиерон, Оно и Сел бавно крачеха по Главния път. Едва ли щеше да е лесно намирането на реликвата, но Лесли очакваше да убие някой поклонник. Тази мисъл сега се въртеше в главата му.
Всяка крачка тук му напомняше за миналото и за Се...НЕ! Лесли си бе обещал да не си спомня повече това име. Нямаше да се връща към ироничното минало, а щеше да гледа към светлото бъдеще. Но реалността бе друга. Пътят подтискаше поне Лесли и го караше да се връща назад в миналото.

Нощта бе дошла бързо и неумолимо. А с нея и студът. Но той не беше проблем, огънят им гореше леко, ала топлеше много. Не искаха да привличат ненужно внимание като самотен факел в нощта. Бивакът им се намираше в страни от пътя, в една малка падина, която им служеше като завет от силния вятър, който сечеше през дрехи и плът като нож.
- Тази вечер ще вали. - рече Сел, докато отхвапваше от сушеното месо и пийваше глътка от чая си. Оно беше открил някакви билки по-рано днес и ги беше взел. Сега билковият чай наистина действаше приятно и освежаващо. Около лагерният огън бяха останали само Лесли и Сел, Пиро Рейнджърът бе отишъл на кратко разузнаване. Докато се върна, от небето вече падаха тлъсти капки дъжд. Лесли го погледна очакващо и Оно седна до огънят, отръска влагата от наметалото си и пое глинената чаша, която Сел му предлагаше.
- Недалеч от тук има ферма. Обитавана е от малко семейство, изглеждат гостоприемни, макар да не им разкрих присъствието си. От другата страна на пътя започват покрайнините на огромен лес. Мисля, че открих малка пътечка, която минава през него, но ще трябва да проверя и на светло, ако искам да съм сигурен. Недалеч от фермата се намира езеро Карас, а малко след него - село Драсказ. Самите руини все още са далече, може би отвъд леса. Но в селото със сигурност биха могли да ни опътят към тях. Срещнах и един патрул на Светлината. Успях да остана незабележим. Честички са. Трябва да сме внимателни.
След като докладът завърши той отпи дълбока глътка от чая си.

/Реши накъде да се опътиш и опиши действията си. Тръгнете призори, освен ако не решиш да се отбиете до фермата преди това./

Лесли - 16

Лесли запрати един замислен поглед към небето докато хапваше от месото и пийваше от чая който, Оно бе направил. Действаше му отпускащо, но сега Пиерон трябваше да мисли върху това накъде да поемат. След няколко минути мислене младият маг прекъсна разговора между Оно и Сел с думите:
- Утре призори поемаме през леса! Ще бъде трудно да стигнем до леса, но стигнем ли...Може би ще се оттървем от Светлинните патрули, но и да го направим, сигурно ще се наложи да се бием с някакви създания. Съгласни ли сте? - Двамата само кимнаха положително, а една задоволена усмивка се разля върху лицето на Лесли.
Бе утро. Сутринта не бе благоприятна, заради дъжда паднал снощи. Слънцето едвам едвам подаваше няколко от лъчите си и с помощта на тези лъчи тримата се събудиха. Лесли с бодър глас каза:
- Добро утро! - Всички се обтегнаха. Сел запали огън докато Оно донесе малък дивеч за сутрешна закуска. Трябваха им сили, защото знаеха, че им предстои тежък ден. След малко тримата прибраха остатъка от дивеча в раниците, както и другите провизии и тръгнаха на път.

Денят премина в ходене, с една-единствена почивка. Малката им група не се беше снабдила с много провизии, но Оно би могъл да ловува, когато им свърши храната. А и вече навлизаха в покрайнините на леса, а в него със сигурност преливаше от дивеч. Тримата навлезаха сред широколистните дървета в ранен следобед. Слънцето печеше неестествено много, предвид сезона и наближаването на зимата. Под краката им беше разстлан килим от опадали листа. Есентта бе в разгара си. Лекият вятър, който подухваше не правеше впечатление на тримата заклинатели. Оно вървеше малко пред тях, тъй като именно той би усетил първи признаци на опасност.
- Ето я. - рече той доволно и се усмихна леко. Лесли веднага забеляза малката пътечка, едва забележимо завъртаща се измежду дънерите.
- Да продължим по нея. - предложи Сел. - Щом има начало, има и край.
Лесли спря да ги слуша. Имаше нещо в тази гора. Като помен от силна аура, разпростираща се над целият лес. Трябваше да продължат внимателно.

/Можеш да продължиш или да поемеш по друг маршрут. Опиши действията си. Свободно РП./

Лесли - 17

Пиерон улови силната аура, но не можа да я разпознае. Знаеше, че двамата му спътници няма да се съгласят да поемат по друг път за да избегнат опастностите и затова той скри усетеното от тях. Лесли излезе малко напред и вдигна ръката си при което приятелите му спряха да говорят. Чернокоското се заслуша след което им каза:
- От тук продължаваме по-внимателно. Няма да вървим по пътечката. Най-лесния начин е и най-опасния...
- Но... - Грубо го прекъсна Оно.
- Никакво но! Само трима сме! Отстъпваме не от страх, а от предпазливост. Не знаем какво се крие в лесовете, но най-безопасният път е да продължим по дължината на пътечката само, че скрити в храстите. - Двата Дракона се съгласиха с лидера си и се скриха в гъстата гора, която бавно губеше своето прикритие.

- Ще ни отнеме няколко дни да прекосим този лес. - каза Оно по едно време. Лесли кимна. Вече бяха крачили напред няколко часа без да спират. Пиро Рейнджърът избираше посоката, а останалите го следваха. Гледаха да не се отдалечават много от пътеката, лабиринтът от дървета можеше да ги погълне много бързо. Слънцето вече залязваше, а масивните широколистни корони над главите им прикриваха и последните му неуверени лъчи. Лесли едва виждаше къде ходи, като на няколко пъти се спъна в коварни корени и прикрити под листната покривка камъни. Сел нямаше по-добър късмет, но Оно поне се справяше и ходеше малко пред тях, предупреждавайки ги за евентуални препятствия. Лесли за пореден път прехвърли през ума си идеята да направи малка огнена сфера или просто да призове пламък, който да осветява пътя им. Обаче имаше рискове в това начинание. Често чуваха в мрака виене на вълци, или други, по-тихи звуци като от стъпки. Ако нещо ги дебнеше, ярката светлина само щеше да му покаже къде точно са. Но пък Драконите не бяха съвсем безащитни. Едва ли имаше нещо в този лес, което бе по-високо в хранителната верига от тях.

/Имаш възможност да създадеш светлина(по какъвто начин решиш), или да продължиш в мрака. Каквото и да избереш, опиши го, както и следващата част от пътуването ви./

Лесли - 18

Тримата продължаваха да крачат напред, а Лесли мислеше дали да запали огън. Не бяха сигурни, но накрая Сел направи една малка огнена сфера. Пиерон с едната си ръка бутна леко момичето, а сферата се развали. Той се усмихна по някакъв странен начин. По едно време тримата спряха и Лесли ги попита:
- Да поемем ли риска да запалим огън?! - Чернокосият маг не искаше да ги убеждава, защото искаше тяхното обективно мнение. Сел отговори положително, но Оно ги посъветва, ако призовават светлина да бъде по-малка. Лесли призова една малка огнена сфера и веднага чу лек шум в храстите. Тримата спряха на място, но аурата на това което ги дебнеше бе познато на Пиерон. Отне му няколко секунди да се присети кой е това.
- Драго!? - Тези думи се отрониха от устата му съвсем нормално и в този миг дракона на Лесли се появи и се уви около него. - Извинете ме! Не ви запознах. Драго това са Сел и Оно, Оно, Сел това е Драго моят домашен любимец. - Той излъчваше лека светлина която бе достатъчна за да освети пътя им. Четиримата дракони се разбраха Драго да върви пред тях за да осветява пътя им и да им показва опастности. Така те продължиха по осветения с мъждива светлина път.

Четиримата навлизаха все по-дълбоко и дълбоко в гората. Двамата спътници на Лесли изглеждаха доста заинтригувани от домашният му любимец. В Драго, обаче, нещо се беше променило и в същото време - не съвсем. Лесли усещаше някаква промяна, която не можеше съвсем да определи. За 5 години, дракончето не се беше променило въобще, продължаваше да си е същото дребосъче. Или пък беше съвсем малко по-едър? Имаше някаква загадка тук...Но нямаше време в момента да я разгадава.
- Хоо. - чу се глас накъде над главите им. Светлината, излъчвана от Драго освети короните на близките дървета и тримата магове успяха да различат една човешка фигура, седнала на един по-дебел клон. - Не е хубаво това, което правите. Да прекосявате леса Ни нощем.
Доколкото можеха да различат чертите му, това бе млад мъж, малко над двадесет с едва набола рижа брада. - Кои сте вие? Я, си кажете имената? Ти!
Той посочи с пръст Лесли.
- Пиерон. Лесли. Какво правиш тук? Кой търсиш? Не се чуди, откъде знам кой си. Вече си известна личност, а Ние имаме агенти навсякъде.
Непознатият мъж на пръв поглед беше невоъръжен.

/Опиши действията си. Може да предприемеш всичко, но остави аз да опиша резултатите. Както винаги./

Лесли - 19

Лесли прехвърли всички възможни варианти на ум докато Оно и Сел се подготвяха да атакуват.
- Спрете! - След тези думи двамата спряха, а Драго остана на същото място.
- И с какво съм известен ако мога да знам?! - Лесли искаше да изкопчи колкото може информация от човека пред себе си. - Не търся никого в този лес. А да и правилният въпрос е какво, не кого. Търся една реликва намираща се близо до леса. Впрочем кои сте "Вие" и по специално кой си ти? Вече се представих твой ред е.

- Известен си с това, че си нагъл и гладен за власт. С това, че си натрапник, който се опитва да извлече полза от древни сили. Както и с това, че си силен маг от Приказния век. - отвърна му с леко раздразнение непознатият. - Аз съм Фрайър, не мога да излъжа, че ми е приятно. Този лес принадлежи на Бандата. А Бандата взима данък на всеки, който минава през нея, освен ако не е беден и обикновен човечец, като мен и останалите ми колеги. А вие, арогантни магове, сте дошли да търсите реликва на наша територия.
Фрайър скочи от дървото и се приземи леко и елегантно на няколко метра от Лесли. Водачът на Драконите видя, че бандитът носи на гърба си къс извит лък и колчан със стрели, а на кръстта - дълъг ловен нож. Но все още не беше извадил оръжията си.
- Виж. - рече той и огледа спътниците му. - Мисля, че държиш на хората си. А и повечето лоши слухове за теб сигурно са лъжа. Навремето всички плюеха скверни думи по императора, докато никой не ги слуша, ала когато Принцът на мрака напусна света на живите, е...сега често чувам противоречиви думи по негова сметка. Приказният му век приключи, а сега...виж, къде сме затънали ние, неговите най-верни поданици?!
Фрайър се беше поразгорещил в разговора и при последните си думи удари леко гърдите си с юмрук. Верни поданици на Вайл?
- Данъкът за преминаване е по двеста злато на човек. Значи 600 злато. Можем дори да ви опътим към мястото, което търсите. Не се провипоставяй, Драконови господарю. Не искаш да загубиш случайно някой от спътниците си, нали? Бъди разумен.

/Опиши действията си./

Лесли - 20

На младият маг му се стъжни като чу сумата, но все пак си бе взел достатъчно злато. Той извади една кесия с жълтици и я подаде на Фрайър.
- Ще платя още сто жълтици ако ме упътите и ми позволите повторно преминаване. - Преди Фрайър да я вземе, Лесли я бе дръпнал леко назад с лека усмивка. Имаше начин да се спазари с този верен подданик на Вайл. Оно бе готов за битка, но чакаше команда на Пиерон. Той нямаше да я даде, защото не знаеше на какво е способен този човек.
- Искам да Ви питам само още едно нещо. Кой е агентът ви в моята организация? Конрад ли е? - Лесли го подозираше, защото винаги се беше държал странно и явно по принуда е подчинен на Пиерон. "Ако е той..." Тази мисъл бе достатъчно красноречива за да види какво ще прави с него.

Лека усмивка се появи на устните на Фрайър и той се почеса по брадясалата буза.
- Хехе, виж сега, ако започна да издавам собствените си събратя за някакви мижави жълтици...Всъщност, каквото и да ми предлагаш, не бих ти издал тайната. Дори не мога да ти кажа дали наистина има някой от агентите ни в твоята гилдия. Сам трябва да разбереш.
Фрайър огледа колегите на Лесли и очите му се спряха на Драго.
- Интересно същество. Дракон ли е? Не съм виждал досега, но ми звучи логично един такъв, макар и малък, да се движи с вас. Все пак се наричате Драконите, нали? Както и да е. За 700 жълтици ще можете да минете и в двете посоки - на отиване и на връщане. Ако искате да ви покажем правилния път обаче, ще трябва да ме последвате до лагера на Бандата. Там, след като говоря с лидера ни, той ще ви заеме най-добрия си скаут. Ако ми имате доверие, елате с мен.
Фрайър изведнъж бе спрял да говори с насмешка, а на лицето му бе замръзнал съвсем сериозен израз. Оно и Сел изчакаха Лесли да вземе решението. Бяха готови да го последват навсякъде, но не знаеха дали на този...крадец пред тях можеше да се има доверие.

/Опиши действията си./

Лесли - 21

Лесли се захвана с отговорите които не дължеше, но можеше да даде на Фрайър.
- Да дракон е! Но както и да е. Всяко нещо със своите особенности. - Каза Лесли и подаде кесията със седемстотин жълтици на Фрайър. - Колкото до скаутите... - Тук Лесли можеше или да се довери на Фрайър или не. Все пак беше бивш поданник на Вайл, а въпреки злото което причиняваше Императорът, би трябвало да е войн... не, но поне човек на честта. По лицето на Лесли се плъзна една лукава, но и леко смешна усмивка.
- Не, не искаме скаут. Все пак, не искам да се говори за мен и че съм страхливец. Пък и какво е един поход ако имаш водач. Тогава не интересно, но все пак мерси за предложението. - Фрайър взе кесията която Лесли му даде. - Е, вече може ли да продължим?

- Разбира се. - съгласе се Фрайър, без да издава каквато и да е емоция. Той прибра кесията в скрития вътрешен джоб на горната си дреха и продължи. - Моля продължете наволя пътешествието си. А аз ще усведомя приятелчетата си, че вече сте си платили преминаването. Няма да ви закачат, пречат или помагат.
Бандитът се усмихна и започна да се отдалечава бавно. Преди съвсем да се скрие в сенките, той се обърна и допълни.
- И успех.
После останаха сами.
- Нещо не ми вдъхва доверие този тип. - каза Оно. - Няма да е зле да си отваряме очите.
А после продължиха по тясната крива пътечка все по-навътре и навътре в леса.

/Опиши следващата част на пътуването - до сутринта, по твой вкус. Можете да спрете някъде за почивка или да продължите, нека решението е твое. Време е за Свободно РП без ограничения./

Лесли - 22

- Не, Оно. От това което разбрах за тях знам, че са хора на честа. - След тези думи те продължиха по избрания от тях път. След около час те стигнаха до една малка полянка оградена от гъстите клони на дърветата. - Тук ще лагеруваме тази нощ. - Четиримата направиха един импровизиран лагер. Всички заспаха под лунната светлина и песните на птичките. Драго легна до Лесли и заспа.
На сутринта при зазоряване, Оно стана пръв и запали лагерния огън. После се събуди Лесли и Драго, а накрая се събуди и Сел. Тримата седнаха на закуска, защото щяха да им трябват сили през деня.

След закуската, Оно спомена, че припасите им са на привършване и днес е щяло да се наложи да половува.
- Внимавай за онези бандити. Сигурно са плъзнали навсякъде. - предупреди го Сел, а Пиро-рейнджърът кимна и каза:
- Щом водачът ни им има доверие, няма от какво да се притеснявам.
Те загасиха лагерният огън и продължиха през леса.
- Мисля, че утре привечер ще наближим края на този лес. - осведоми ги Оно, който се беше качил на едно високо дърво за да поразучи местността. Той се приземи ловко до спътниците си и допълни. - Наближава обяд. Ще отида на лов, но няма да се отдалечавам много от пътечката и ще ви настигна най-много след два-три часа.
След тези думи и съгласието на Лесли, той потъна измежду близките дървета и се загуби от поглед. Лидерът на Драконите го изпрати с поглед, после се обърна към Сел и каза:
- Да продължаваме.
Драго се рееше малко над двамата крачещи мага. След близо час, Сел повдигна глава и си пое дълбоко дъх.
- Усещам влага някъде из въздуха. Наоколо има поток или малка рекичка.
- Да заредим запасите си от вода. - реши Лесли.
- Но потокът е малко в страни от пътечката. - допълни магьосничката.

/Реши дали да се отбиете от пътя и да отидете за свежа питейна вода или да продължите, надявайки се, че вече застоялата в припасите ви ще ви свърши работа. Опиши действията си. Ако решиш да се опътиш към потокът - опиши как стигате до него./

Лесли - 23

- Тогава ще изчакаме Оно и докато с него правите лагер за обяд, аз ще ида да сипя от водата. Така е най-добре. - След това двамата седнаха на земята и започнаха да си приказват:
- Лесли... - Издума Сел. - Защо Драго не е порастнал от преди? Помня го беше почти същия когато ти дойде в Ордена.
- Добър въпрос. - Отбеляза Лесли като се замисли. - Какъв ти е последният спомен преди да дойдем тук?
- Беше как ти и Майстор Мелтън се бихте срещу Хибеиса. Защо? - Пиерон не даде задоволителен отговор и продължи да мисли. След няколко минути мислене, Лесли възкликна.
- Сетих се! Ние буквално не сме изживяли тези пет години които са минали. По тази причина и Драго си е същия. - След този кратък разговор, Пиерон каза на Драго: - Ти остани тук и чакай Оно, а ние със Сел ще идем да налеем вода. Ако видиш Оно го спри и го доведи при нас ако не сме се върнали. - След това двамата със Сел тръгнаха към малкото поточе. То беше на десетки метри от тях. Лесли и Сел бавно крачеха напред и по едно време пред тях се откри великолепна гледка. Малкото поточе прекосяващо нещо като малка полянка създаваше усещането за гостоприемство.

Поточето не бе дълбоко, но водите му бяха кристално бистри и проблясваха под лъчите на слънчевата светлина. Очите на Сел се разшириха, а устните й леко се разтвориха. Беше се зазяпала в живописната картина пред себе си.
- Красиво е нали? - Издума Лесли също загледал се в поточето. Сел чу неговият въпрос и само кимна положително. A после присви очите си си за миг, сякаш не разбираше нещо.
- Красиво? - повтори тя. - Искаш да кажеш красив.
Тя се изчерви и хвърли бърз поглед към Лесли.
- Дали няма да го смутим ако си сипем вода?
Това беше странно. За какво говореше Сел? Лесли пак погледна към потока. Нищо не се беше променило. Водата изглеждаше питейна, но за какво говореше спътницата му.
- За какво говориш Сел? - Попита я Лесли. Защо говореше за потока в мъжки род и какво ли е видяла, което Пиерон не е видял.
Но тя не му обърна внимание, а започна бавно да крачи към рекичката. Очите й гледаха празно напред, а движенията й бяха някак си...монотонни. Лесли сякаш долови лека нишка от нечия магия наоколо, но я изпусна преди да успее да разбере повече. Той не знаеше каква е тази магия и затова реши да спре Сел. Хвана я и я бутна малко назад.
- Сел, спри се! Осъзнай се! - Младият маг знаеше, че това не е Сел, но чия ли беше тази магия?!
В мигът, в който водачът на Драконите я докосна, светът се обърна с главата нагоре. Той усети тъп удар в главата си и пред очите му причерня. Лесли имаше чувството, че плува в море от мрак. Опитваше се да стигне до повърхността и да си поеме глътка въздух, но въпреки всичките си усилия, продължи да потъва.
Лъч светлина. Той бавно отвори очи и усети силна болка в тила си. Лежеше на меката трева и гледаше към безоблачното небе. Намираше се на поляна с висока трева. Как се беше озовал тук? Той се надигна бавно само колкото да види в далечината масива на леса. От другата страна, на значително разстояние, се виждаха смътните очертания на...руини? Може би точно това, което търсеше. Но наоколо нямаше и следа от спътниците му.
Лесли се поогледа и осъзна, че Оно и Сел ги няма. Дали беше илюзия?! Не можеше да мисли по този въпрос точно сега. Видя руините и сега бе раздвоен. Можеше да иде към руините, но не знаеше какво го чака там, или да жертва постигнатото всякаш чрез магия дотук за да намери приятелите си. Погледна и леса и руините и след дълго мислене реши да тръгне към леса. Приятелите му бяха по-важни от реликвата.
Денят беше в края си, пурпурният залез вече взимаше своят кървав данък от небосвода и светлината на слънцето постепенно напускаше света. Явно бе "проспал" няколко часа на тази поляна. Лесли се притесняваше за Сел, каквото и да я беше прихванало по-рано днес, едва ли беше съвсем безопасно. Беше вече почти пред подстъпите на гората, когато видя някаква птица да кръжи над него. Миг по-късно разпозна в нея Драго, която се зарея към него. Интересно, а къде беше Оно?
- Лесли!
Магът видя приближаващият се Оно, който държеше два уловени заека за ушите.
- Какво стана? Драго ме доведе до тук. Изненадах се колко бързо сте се придвижи...ли? Къде е Сел?

/Опиши следващите си действия. Ако решиш да потърсиш пак потока остави откриването му на мен./

Лесли - 24

- Оно, връщаме се в леса! Ще ти обяснявам по пътя. - Лесли искаше да тича, но болката му пречеше. Щом, Пиерон правеше опит да разкаже за случилото се, говореше безсмислено. Оно не можеше да разбере нищо. Драго отново го прикрепяше от едната страна. - Е, Драго. Като в доброто старо време нали?! - Лесли се усмихна леко. Ето, че сега трябваше да забрави клетвата си и да позволи на спомените да нахлуят в главата му. Може би те щяха да му дадат сили.

Докато навлизаха отново в гората, Лесли преразказа случката по-внимателно и точно, а Оно в отговор замълча умислено за известно време. Лидерът на Драконите забеляза това и попита:
- Знаеш ли с какво си имаме работа?
Оно бавно кимна.
- Най-вероятно със Схиди.
Лесли кимна на спътникът си да продължи.
- Схиди са горски духове или феи, подобни на самодивите. Само, че схиди са само от мъжки пол. Обитават горски потоци, реки и езера. Те са децата на човешки мъж и самодива. Надарени са с изключителна красота и са наследили природата на майките си. Причакват пътешествениците и ги омайват с харизмата си, а после се съвокупляват с тях и им изяждат душите. Нападат само девойки и млади жени, а за човешките мъже са невидими. Мисля, че Сел е попаднала в капана на именно подобен вид същество. Трябва да побързаме ако искаме да я спасим. Схиди са наистина опасни и притежат значителни магически умения.
Лесли вече бе изпитал на гърба си въпросните умения и се съгласи. Двамата ускориха темпото си, тичайки равномерно по вече познатата им пътечки, правейки си леки почивки от време на време. След няколко часа Лесли спря и каза:
- Тук се отбихме. Потокът не е далече.
Оно, Лесли и Драго напуснаха горската пътека и навлезоха между дърветата на леса. Не след дълго стигнаха до живописният поток. Но наоколо нямаше никой.

/Опиши действията си по свой вкус./

Лесли - 25

Лесли и Оно се отбиха, но при поточето нямаше никой. Лесли пристъпи напред и веднага щом тръгна да влиза във водата нещо го разтресе и отблъсна малко назад.
- Уау. - Казаха в един глас двамата Пиро мага.
- Това беше добро! - Каза Лесли готов за бой. Явно щеше да му се наложи да използва оръжието, което не бе използвал от войната с Пустинните войни насам. Не искаше да загуби Сел, защото трябваше да издирва нов човек, а това беше трудна работа. Беше гневен, но изпитваше и някакво друго чувство.

- Тук някъде е. - каза Оно. - Но няма как да го видим. Сел? - извика той, но като отговор получи само несекващият ромон на потока. - Схиди живеят покрай водопадите и примамват жертвите си недалеч от леговищата си. Мисля, че наблизо трябва да...
Драго направи няколко кръга над главите им, а после пое по въздушното течение и се зарея нагоре по потока.
- Да го последваме. - веднага реши Лесли и двамата забързаха след дракончето. Явно около брега на поточето имаше защитно заклинание, което не ги допускаше да се приближат съвсем близо, за това те гледаха да не влизат в радиуса му...за сега. Не след дълго до ушите им достигна бучащ звук, като от падаща вода. И зад следващата група дървета се разкри малък водопад. Сел лежеше безжизнена на брега.

/Опиши действията си./

Лесли - 26

След като двамата видяха Сел лежаща безжизнена на земята, Лесли и Оно се затичаха към нея. След като стигнаха, Драго легна под главата й като правеше възглавница. Оно започна бавно да продумва името на Сел в отчаян опит да я събуди. Искаха да я спасят, но не знаеха дали е жива. На пръв поглед бе наистина мъртва, но те не го вярваха и започнаха да й удрят леки шамари все едно е само припаднала. Искаха да я събудят с все сърце. Тя не беше само Дракон, не само Спътник, а и приятел.

Сел не помръдваше. Лесли докосна с два пръста врата й долови пулса й. Беше жива.
- Мисля, че душата й все още не е погълната. - въздъхна Оно облекчено и хвърли един изучаващ поглед наоколо. - Схиди може още да е наоколо. Предлагам да се омитаме, върнахме си Сел.
А тя продължаваше да лежи безжизнено на тревата. Клепачите й леко потрепваха, сякаш сънуваше лош сън. Водопадът продължаваше да бучи едва ли не жизнерадостно на десетина крачки от тях. Схиди сигурно се криеше някъде наоколо. Драго бе кацнал на клона на една близка върба и сякаш също оглеждаше поточето.

/Ако решиш да послушаш съвета на Оно, можеш да опишеш пътя ви до онази полянка, на която се събуди. Ако имаш други намерения, опиши ги./