Главен път

Лесли - 27

- Съгласен съм, Оно. Не бива да си играем с неща които не познаваме.-Лесли качи Сел на гърба си. Бе взел един дебел клон който държеше за да не падне момичето. Също така той бе хванал и ръцете й. Оно и Лесли започнаха да тичат всякаш бягаха, но целта им бе друга. Те искаха никой повече да не пострада по време на мисията. Двамата бягаха устремено и стигнаха онази пътечка по която бяха дошли. Младежите тичаха все по-бързо. Желанието им да се измъкнат от тази гора бе неописуемо. Тук вътре се чувстваха като в клетка и това чувство им пречеше да покажат истинските си възможности.
След още няколко минути тичане, Драконите стигнаха до онази полянка на която Лесли се бе събудил. Драго също се появи, щом видя, че господарят му спря да тича.

Хладната прегръдка на нощта вече бе поела в обятията си малката им групичка. Подухваше лек и свеж вятър, който постепенно отвяваше катализираният от всичките днешни премеждия стрес. Умората и гладът завладяваха съзнанията им, а жаждата беше почти непоносима. Беше им останало малко от запасите с вода, но не бяха имали възможност да си налеят от поточето, обитавано от Схиди. Но поне можеха да си спретнат едно малко огощение. Оно запали лагерен огън с едно щракване на пръстите си, като с помощта на пиро енергията си потдържаше нивото му и не му позволяваше да погълне поляната. Не след дъгло уханието на печените зайци накара стомаха на Лесли да се пресвие в очакване. Бяха положили Сел недалеч от огъня и тя продължаваше да лежи безчувстено на меката тревна покривка със затворени очи. Нямаше какво да се направи в момента за нея, нито Оно, нито Лесли бяха посветени в тайните на Дух магията. Двамата седнаха до огъня и Оно подаде на Лесли единият заек, който беше нанизан на шиш, като преди това бе одран, изкормен и почистен прилежно.
- Това ухае хубаво. – промърмори един женски глас до тях и Лесли се обърна изненадано, само колкото да види как Сел се е изправила в седнало положение. Все още изглеждаше бледа и объркана, но поне вече не беше в безсъзнание. – Какво стана? Не си спомням нищо от момента, в който открихме онова красиво поточе в гората.
Двамата й разказаха всичко, докато се хранеха и спътницата им остана наистина изненадана. По лицето й плъзна израз на вина, че е била причината за подобни усложнения.
- Трябваше да ме оставите. – промълви тя тихо, загледана във веселите пламъци на огъня. – Забавих ви и ви отдалечих от крайната ни цел.
- Но тя вече е съвсем близко. – Оно се усмихна леко. – Сутринта, на светло, ще видиш очертанията на руините недалеч от същата тази поляна, на която се намираме в момента.

/Опиши следващата част от нощта, както и денят след нея по твой вкус. Той ще преполови пътя до руините, ако решиш да продължиш към тях и да се придържаш към плана си./

Лесли - 28

След вечерята, Оно и Сел заспаха. Лесли се въртеше, но така и не можа да заспи. Запали един малък огън и извади един папирусен лист с перо. Започна да пише нещо или пък да преписва нещо. Искаше да се свърже със старото си аз. Положи още един папирусен лист вертикално върху другия. На хоризонталния нарисува двете си ръце и ги положи там. Чрез мислите си, момчето изписа на папируса някаква информация и проблема си. След това информацията просто изчезна, а на нейно място се появи нова, но различна която го упътваше какво да прави. Момчето прибра двата папируса и си легна. Размишляваше върху живота си. Какво ли се бе случило, че той и Ордена се пренесоха в Новата ера.
Лесли се събуди на зазоряване и отиде на лов. Оно щеше да е нужен през този ден. След половин час, Пиерон се върна при лагера. Оно и Сел се бяха събудили притеснени. Бяха запалили огън и чакаха Лесли да се прибере за да излезе Оно на лов. Но никой не предполагаше, че Лидерът е излязъл на лов за храна.
- Ето я и закуската ви. - Каза с шегаджийски тон, младият Дракон.

Докато Лесли ловуваше, той не осъзнаваше колко бързо лети времето. А и, честно казано, не го биваше кой знае колко в промъкването из горски площи. Есенните листа, сплитащи разноцветния килим на леса, сякаш се бореха срещу усилията му и изшумуляваха точно тогава, когато не трябваше. По този начин му се измъкна една сърна, която повдигна глава в негова посока, размърда ушите си леко и бързо се скри измежду дърветата с пъргави подскоци. Зайците, с които Оно имаше по принцип толкова успех, също бяха доста чувсвителни към подхода му. Накрая, когато беше готов да изпържи с пиро енергия първото ядливо същество, което види на пътя си, се натъкна на млад елен, който явно бе счупил единият от задните си крака. Животното видимо се мъчеше, а и нямаше как да оцелее дълго, рано или късно хищниците наоколо щяха да го надушат. Така, че Лесли му направи услуга. Прекрати мъките му и набави хранителни запаси поне за седмица.

- Това се нарича улов! – рече впечатлено Оно, а в очите му се четеше нескрита изненада и лека благородна завист. Поне така се надяваше Лесли. – Поне ми позволи да пробера от него годното за ядене.
Оно се зае за работа, а Лесли седна край огъня за да си почине. Лицето на Сел беше добило по-здравословен цвят, а тя самата изглежда донякъде бе преодоляла шока си. Преживяното от нея не беше от най-приятните неща, които можеха да ти се случат, но и не беше и от най-фаталните, с които несъмнено щяха да се сблъскат тепърва.
Когато тръгнаха в посока на руините, Слънцето отново бе на път да залезе, явно щеше да им се наложи да походят през нощта, но бяха отпочинали добре. Оно беше опушил месото и изглеждаше доволен от крайния резултат. Звездите тази нощ не се виждаха, с изключение на „Майката”, съзвездието, което според легендите винаги опътваше изгубилите си у дома.
- Утре ще вали. – промълви тихо Сел.

/Опиши нощта по твой вкус. Ако не спирате да ходите, утре рано сутринта ще се намирате пред руините./

Лесли - 29

След като се наядоха и прибраха лагера, четиримата Дракони тръгнаха на път. Драго пълзеше напред с цел да освети пътя и да предпазва от пропасти и подобни. Дракончето пълзеше, а Драконите ходеха бавно начело с Оно. Той познаваше пътя пък и знаеше как да се справи с някои животни. Всички крачеха бавно, а Лесли вървеше най-отзад. Но не за да не поема щети, ами за да следи за изчезнали и подобни. Случката със Сел им показа, че всичко можеше да се случи тук. Вече бяха пропътували малко от лагера до руините. Светулките им правеха път макар тъмните облаци да пречеха. Тези малки животинки никога не се отказваха.

Руините постепенно растяха на размер пред погледите им, а слънцето усилено се бореше с последните намеци на тъмнина. Насред красивият изгрев руините на Тирвос забелстяха магнетично, подканващо, изкушаващо...
Една тлъста и студена капка падна на носа на Лесли. Той погледна нагоре и още една капна на челото му. След няколко мига вече крачеха насред силен порой. Сел бе била права за дъжда.
Крайната им цел, която до преди малко виждаха с яснота, сега бе погълната от спусналата се мъгла, а облаците над Тирвоските руините сякаш бяха по-мрачни и буреносни от тези над главите на групичката им.
- Става все по-интересно. - каза Оно донякъде на шега, донякъде със сериозен тон.
- Продължаваме ли или ще чакаме бурята да отмине? - попита Сел високо, за да надвика рева на облаците над тях. Назъбена светкавица порази едно дърво в далечината и остави на негово място само въглени. - Мога да се опитам да я смекча донякъде, но е твърде силна и не мога да я релокализирам напълно.

/Опиши действията си. Ако продължите към руините, пиши в темата "Древни руини"./