Източни докове

Най-натоварената област от пристанището, в която има най-висока активност на контрабанда и кражби. За нея отговаря Морис Файлдрен, който неистово се опитва да бори с тези проблеми и да се докаже пред баща си. Източните докове са и най-мръсната част от Лорионското пристанище. Кейовете често биват ремонтирани, а цялата зона – редовно почиствана, но въпреки всички усилия нещата си остават същите.

През целия път до доковете, Брандън не млъкна. Разказваше за баща си и неговоте подвизи на велик крадец и прочие. Дарина не го слушаше, просто му се усмихваше и му кимаше одобрително. Не й се слушаха някакви измислени истории от стар и неуспял дядка. Така мечтаеше за тишина, но както споменах идеалната тишина не съществуваше. И сега не ми се обеснява защо, друг път.
Доковете вече се виждаха. Дарина отпрати Брандън да си ходи и се запъти натам. Беше оживено и досадно. Слънцето тъкмо беше започнало да залязва.
Един от работниците беше седнал на нещо като пейка, за да си почине и изпуши една цигара. Дарина седна до него и запали от своите, които миришеха повече на билки, отколкото на тютюн, но в днешно време - цигари всякакви.
- Ой. - Продума Дар, привличайки вниманието на работника към себе си. - Къде мога да намеря Дайгиан Клемп?

Дар хвърли угарката настрана, докато оглеждаше дядката. Имаше нещо подозрително в него, но това не я притесняваше. Рядко се стряскаше от каквото и да било.
- Ама първо да те питам, кой те прати тук?
Досадата завлядя Дар и тя издиша тежко. Сега пък и обеснения трябваше да дава. Време беше за добрата стара история, която минаваше всеки път. Добре, че беше баба й да й разказва приказки като малка.
- Чувал ли си за муши? Това са чудати създания, като че от друг свят, примитивни и странни... с облик различен от този на обикновените животни и растения, вдъхващи страх, наподобяващи насекоми.
Дар застана пред стария чокве и протегна ръката си напред.
- Простичко казано... - Дар посочи с другата си ръка върховете на пръстите си. - Представи си, че тези четири пръста са животни, а палеца е растенията. Хората са тук. - Дар посочи средния си пръст. - Най-далеч от сърцето, на върха на средния пръст. Колкото по-навътре по ръката, толкова по-нише създанието. Като се приближаваш към китката, кръвоносните съдове се събират. - Дар посочи китката си. - Някъде тук са гъбите и микробите. На този етап е трудно да различиш растение от животно. - Тя плъзваше пръста си нагоре по ръката отивайки към рамото. - Обаче след тях има още. Нагоре по ръката... - Дар плъзваше пръста си. - Към рамото... и после някъде тук... - Тя спря пръста на средата на гръдния си кош. - Са онези, наречени муши или "зелените". Те са най-близо до самия живот. - Дар запали цигара. - Като са така близко до живота, формата и структурата им са неясни. Хората се делят на такива, които могат и не могат да ги виждат. Някои дори наподобяват хора. Ето защо съм тук, заради това. Преди няколко дни получиш странно писмо, в което пишеше, че трябва да стигна до тук и да потърся Дайгиан Клемп. Той знаел повече за нещата, които се случвали наоколо. А самото писмо беше подписано от някой си Лорд Байрон. Стори ми се странно, но все пак реших да дойда и да проверя, тъй като с това си вадя хляба.

Хубаво беше баба й, че я научи на няколко неща с приказките си. Човекът не изглеждаше сякаш се е хванал на приказките. Е, какво е виновна тя, че той не можеше да ги види? Май го беше наследила от баба си... Досада.
Дар погледна табелата. Беше разкривена и зле написана. Не й вдъхваше доверие. Нещо изплясла с крилете си и кацна на табелката.
- Мяк.
Добре. И Драго се появи. Не, че можеше да й помогне с кой знае какво, но все пак е по-добре от нищо. А бе, какво толкова, нищо нямаше да се случи. Озни, който трябваше да намери и тя не знаеше за какво, явно беше вътре, а можеше и да не беше. Шанс.
Дар бутна вратата и прекрачи прага.

Дар го погледна и на лицето й се появи усмивка:
- Хах... - Отрони се от устата й.
С бавна крачка Дар стиган до бюрото и седна на стола, който беше позициониран пред него.
Жената отметна косата си настрани, като затвори очи и когато ги отвори, на свой ред, те се заковаха в стария "пират."
- Сладко? Хахахахахаха. - Разсмя се тя. - Домашният ми любимец е по-скоро смешен, отколкото сладък. Чака ме навън.
Дар се опусна в стола си. Това ли беше този Клемп? По-скоро не залагаше на това. Всъщност на нищо не залагаше. Искаше да стигне до къдрокоското, но защо не можеше да си обясни.
- Тук съм, за да намеря Дайгиан Клемп. Простете невежеството ми, но не знам как изглежда този човек, дори с какво се занимава, това, явно сте Вие или греша? Надявам се, да не сте от обидчивите, господине, но така стоят нещата. - Дар кръстоса краката си. - Ако това не сте Вие и не можете да ми помогнете да намера г-н Клемп, то съжалявам, че изгубих вашето и моето време.

Дар повдугна едната си вежда.
- Не мерси. Такова не пия.
Този беше пияница. Наистина ли беше Клемп? Боже Господи на всички Атеисти, в какво се беше забъркала? Къдрокоско, та къдрокоско - вземи.
- Вести... какво? - Попита тя. - О, и направи ми едно цяло хапче - наполовина синьо, на половина червено, пък да видим какво ще стане.
- Мяк! - Чу се някъде отвън. Драго явно не беше съгласен. Кой го слушаше пък него?
- А за това как се озовах тук, да предположим, че къдрокоско "довлече" насила до тук.

Подземен свят.
- Хахахахахахахахахаххахахаха.
Дар се разсмя звучно. Не можеше да спре, просто не можеше. Очите й се насълзиха и тя започна да се опитва да се овладее.
Този смях не беше подорен с някаква подигравателна цел, нито беше изкован върху основата на неверието. Това беше радост в най-чистата й форма, определено беше радост.
Къдрокосто беше важен. Защо? Все още не знаеше, ама скоро щеше да разбере. Туко виж някой я намушкал отново и той й се притекал на помощ. Ха... За малко отново да се разсмее.
След като Дар овладя смеха си и фантазиите си за красиви мъже миришещи на кръв, погледна дядката.
- Ооо... Без физическа вреда казваш? Зарежи това. Как се казва къдрокоско? О, и брой ме. Вътре съм.
- Мяк!
- Г-н Клемп, брой и Драго, няма кой друг да го гледа.

- Скъпи ми г-н Клемп, искам да знам още за този Матеас или както аз си го наричам вече - къдрокоското. Нека се изразя и по друг начин. - Дар стана и се надвеси над бюрото, като косата й закри лявото око, а перверзна усмивчица се беше появила на обикновеното й личице. - Силно се интересувам от него.
- Мяк!
- Хах. И Кораракът ми също.
За какво искаше да знае толкова много за това къдрокосо конте, Дар нямаше и идея, явно наистина си падаше по къдрокоси момчета с интересни, но мъртвешки очи.
Едно беше сигурно, това щеше да е голямо, ако не беше, тя щеше да стане голяма. С каква цел - забавление. Край на скучния живот, край на безцелното лутане, една крачка по-близо до него, да се надяваме.

Хайде сега, опитваше се да я стимулира по такъв начин. Това си беше равно на изнудване или нещо от сорта, нали? Както и да е. Дар щеше да направи това, за което я беше помолил.
- Искам да знам всичко за него. - Заяви тя, като се подвигна и отметна косата си назад.
Тя взе двете монети, петаци, стотинки или както се наричахата там, обърна се и излезе.
На изходът Драко кацна на рамото й.
- Котак... - измърмори само тя и продължи напред.

Дарина крачеше бавно и проклинаше себе си. Не знаеше какво да прави от тук нататък, не знаеше и как да постъпи, не знаеше какви са тези тъмни мисли, които я бяха обвзели така внезапно.
Не. Знаеше, но не искаше да си го признае, не искаше да тегли една майна на всичко и да обърне гръб на това, а може би беше най-правилното решение.
След няколко минути Дарина вече стоеше пред онази грозновата къщурка, която сякаш бе построена от стари дъски, изкъртени от изоставени кораби. Табелата й, на която бе изписано с разкрачени и неравни букви на неграмотник: "Анти-контрабанден пункт" я накара да се усмихне, но това беше само един кратък миг.
Дарина направи крачка-две напред и се озова в старата барака, в която търсеше с поглед онова пиратско пиянде. Вече не знаеше какво иска.

Дарина разгледа бутилката с поглед. Беше наполовина празна. А не беше ли пълна, когато тя бе прекрачила прага на тази барака? Явно доста се беше забавила или жозевата седяш срещу нея пиеше бързо.
Имаше и още някаква жозева. Женски произход. Не я интересуваше. Дар никога не се бе разбирала с жените. Защо ли? Защото й бе писнало от двулики лопати, които й се омилкваха, разправяха колко много държат на нея, някакви нокти, някакви жозеви и простотии, а при първия удобен момент й отнемаха всичко, което някога бе имала, всичко, което някога бе постигала.
Наистина, Дарина си беше с особен характер, ама това... това е друга тема. Вече знаеш за Мушиши, но спокойно - и това ще отмине.
Не. Тя не бе имала никакви проблеми по пътя насам, освен озни селянин, който се бе развикал по пътя, сякаш е на къра и се поти, за да полива.
Дарина си сменяше много бързо настроенията, докато гледаше тази полу празна бутилка с ром. Чувстваше се като луда - луда за връзване и хоспитализация. Явно трябваше да й идва, ама не беше ли рано.
Дарина протегна ръката си напред. Чаши? За какво са й. Казвали, че алкохолът разрреждал кръвта. Мисля, че вече е време найната да изчезне.
Тя отпи жадна глътка от бутилката и постави в скута си. Смяташе след броени минути да отпие отново.
- И? - Отрони се само от устата й.

Дарина гледаше колбичките. За това ли беше ходила до там и обратно? Е, заслужаваше си, може би, не можеше все още да прецени трезво.
Клемп й говореше за състава на това, което се намираше в колбичките, а тя само си повтаряше на ум: "Жозева. Жозева... Паяк!! А! Аа... жозева."
Не й беше до това какво има в странните колби и за какво се използват те, макар че си даваше ясна сметка, че щеше да съжалява за това... един ден.
Дарина си отпи от бутилчицата, която щедро й беше предотстъпена, макар и наполовина празна. Какво? Радваше й се. Най-чистата печалба е авантата. Така й беше споменал един мъж, който отдавна не съществуваше за нея.
- Ако имаш някой въпрос на ум, питай. - Ясно изплува в съзнанието на Дар.
Точно това беше чакала. Явно досадната реч и обяснения за това какво има в колбичките и за каква жозева се използват беше свършила. Искаше й се да скочи, да вдигне ръце нагоре, да извика радостно "баназай!", каквото и да означаваше това.
Дарина надигна погледа си към Клемп. Интересът й беше възбуден, а на ум й беше само един въпрос, поне за сега.
- Къде да намеря къдрокоско?