Източни докове

"Горен Лорион." - Повтори на ум с досада Дарина.
Това не я задоволяваше. Говореше й в някакви имена сякаш тя беше длъжна да знае за какво става на въпрос и каква жозева е онзи... както и там да се казваше - лордчо Някой Си, да речем.
- Нека. - Беше думата, която й се отрони от устата, сякаш сама убеждаваше себе си в нещо, което не беше готова да приеме. Женска работа.
Дар погледна пияндето-капитан-жозева в очите.
- Къде точно е той?
Не я интересуваше Лорд Някон Си и Бог Еди Кой Си или за каквото там й говореше. Сега, незнайно защо, искаше да намери къдрокоското, на който името смътно си спомняше, тъй като, както вече се разбра, Дар имаше проблеми с иманата (каквито и да бяха те - човешки или животински), но за сметка на това физиономи не забравяше.
- Кажи ми всичко, което си струва да се сподели за този младеж - идеи, навици, предпочитания за жени, ако щеш.
Дарина продължаваше да гледа Клемп в очите. Толкова много искаше да събере възможно най-много знания за Матей... Настас... Магданоз?
Имаше нещо в това аристократично копеле, което така беше заковало интереса на младата девойка. Вътрешно в себе си знаеше, че трябва да се добере до него, но не можеше да си даде ясен отговор защо. Едва ли знаеше нещо за синеочко, но пък можеше да излезе нещо полезно от цялата тази история - някой друг лев.
- Мяк. - Чу се нейде из сумрака.
- Е, Клемп и Драго не нетърпелив да научи повече за Матеас и
"слабостите" му.

Дядкото се размся. Дарина не реагира на външен вид или поне така си мислеше.
Мислеше ли я за нагла? Чак толкова нагла не беше, в повечето случаи, ама дядото-моряк-пиянде-жозева трябваше да знае най-добре, че интересът класи феса или нещо такова. Поне така казваше баща й... някога, когато беше малка. Какво ли правеше сега?
Дарина спокойно изчака жозевата пред нея да се изсмее и то с право, обърна се и излезе без да казва нищо.

Хладна нощ , почти като всяка друга . Все пак бе сезонът на бурите . Крей Бигол тази вечер бе поел нощният страж на яхтата която носеше името Северна Чайка . През цялата си кариера Крей се бе нагледал на странности . Странности в морето , странности в хората и най-вече странности в нощите . Сенките за него бяха по-дълги , дните - по-къси . Хората по-скучни а шефовете по-тъпи . Самият Крей си бе създал репутацията на безстрашен моряк готов да се впусне в най-безумното приключение и при вида на опасност пръв да извади скимтара си , за да защити ту работодателя или капитана си . Натурата му не бе забележителна : брадат мъж с плетена шапка сива куртка и дълги торбести панталони . Оръжието му бе затъкнато в колан и добре поддържано.
Капитанът и собственик на Яхтата се бе скрил от студа в каютата си . Казваше се Тириус Пендейн и благодарение на жена си бе получил малък благороднически статут. Бе станало мъгливо , а той бе с разклатено здраве и трудно приемаше повишената влажност във въздуха . Според вече покойната му съпруга Тириус не бивало дълго време да стой на брега , щяло да разклати здравето му . Бе умряла крайно нелепо , поемайки отрова от чашата на съпруга си . Смъртта й го оскърби , но не дотам че да е във вечен траур . Ако познавате господин Пендейн по-добре щяхте да знаете че той си падаше женкар , комаржия и приличен дуелист . Но все пак нелепата смърт на жена му го накара да се замисли над важните неща в живота , след което продаде къщата си и купи прелестната Северна Чайка . Това бе вечерта в която щеше да загуби всичко.

Мъглата се спусна като призрачна пелена . Крей не бе изненадан , никак дори . За него мъглите бяха нещо абсолютно обичайно , но виж , сенките на хора в мъгли ... Това не му бе обичайно . Морякът настръхна в готовност и сложи рака на балансираното си оръжие . От доковете се чуваха ругатни , по някое друго плюене , моряшка музика и стъпки. Стъпки от всякъде , дори и зад него . При което ветеранът веднага се извърна към стъпките с готов за атака скимтар . От мъглата първо излязоха чифт крака , обути във високи аристократични ботуши. В първия момент Крей се разколеба , помислил неканения гост за собствения си господар , но в последствие от мъглата излезе и останалата част на притежателя на въпросните ботуши .
- Не мърдай или ще ти отрежа ушите , проклето куче ! Какво в името на Хилион си мислиш че правиш тук ?! - подвикна Крей и нападна с промушкване .
Неканеният гост не направи усилие да се премести от пътя на скимтара . Следеше с поглед атаката все едно тя идва с години . А когато оръжието най-накрая го докосна се случи нещо за което морякът ветеран с целия си опит не бе подготвен . Тялото се превърна в лепкава мъгла която се свлече надолу .
Морякът се изненада и започна да се оглежда панически във всички посоки . Не можеше да проумее какво се бе случило , очите му не можеха да го повярват а главата му не можеше да го възприеме . Нещо профуча във въздуха и в следващия момент Крей наблюдаваше от друга перспектива как тялото му е останало без глава и се свлича толкова шумно на палубата че му прозвуча като гръмотевица . След това усети сблъсък с нещо твърдо и светът започна да се върти наоколо . Тогава светлината на живота напусна очите на вече свободно търкалящата се глава и настъпи вечен мрак .

Ред обичаше да се подиграва с жертвите си , наслаждаваше се на страха и паниката в очите ми точно преди сетния миг . Червения фонтан от декапитираното обля палубата и плъзна надолу и през дъските . Убиецът продължи към трюма като прилежно избегна локвата кръв. Люкът се отвори със скърцане . Посрещна го неприятна миризма на лак , водорасли и развалена риба от която носът му се сбръчка . Кои благородник в целия си благороднически ум би прекарал и минута в това помещение ?! Изненада - Никой ! След обстойно претърсване не бяха намерени никакви следи от Благороднически живот , било то и на низш благородник . В каютата на капитана явно бе живял обезглавеният охранител . Жалко .. Много жалко действително , защото ако главата му още си беше на мястото можеше да бъде разпитан , а работата на Ред доста по-кратка . Но жаждата за кръв бе надделяла и сега трябваше да се впрегне в издирване наново . Мъглата го обгърна плътно като наметало и той изчезна в нощта.