„Пълната кесия”

Това е един наистина голям хан. Така де, голям си е – на цели четири етажа! Собственик е Паф Слик, който е... една малка мистерия. Просто рядко някой клиент го мерва и всеки път Паф бива описан по различен начин. Както и да е, зад бара стои Микс-Микс, шишкаф чичка с двойна брадичка и весела усмивка. Сервитьорките са доста на брой и все хубави момичета, които умеят да ти повдигнат...самочувствието. Първият етаж е кръчмата, вторият е нещо като набързо спретнат бардак, третият и четвъртият се дават под наем за нощувки.

Стигнах тичешком до заведението и погледнах часовника си. Закъснях! Не
беше голяма работа, но никак не обичах да закъснявам когато се бях
уговорила за нещо. Отидох до бара и си поръчах една текила и успоредно с това попитах бармана за Теарина Клементс, както ми беше казала онази жена. Чудех се дали това е именно тя или някоя друга жена.

Микс-Микс, пълният барман, я погледна безизразно и я попита отново за това, което си беше поръчала. Елизабет повтори "Една текила", той сви рамене и измъкна изпод бара едно тъмно шише, на което бе надраскано едно голямо "X". Наля й от него в една чиста малка чаша и й го подаде.
- Петдесет жълтици. - след като тя му ги предостави, той добави. - Четиридесет от тях бяха за информацията, която ме попита. Можеш да я откриеш на втория етаж, първата стая в дясно. Почукай четири пъти и след като те поканят да влезеш го направи.
След тези думи, той отново се зае да приема поръчки от сервитьорките си и сякаш напълно забрави за нея.

На екс обърнах чашата с текила и благодрих на бармана, въпреки че нямаше за какво. Излезна ми прескъпо тази информация, а можех да си я намеря и безплатно. Тръгнах на горе по стълбите и скоро се озовах пред стаята. Чудех се дали да взема някакви мерки за сигурност преди да влезна или... Не, нямаше нужда, или просто бях отвикнала да бъда предпзлива.
-Влез! - чу се глас от вътре, след като направих каквото трябваше почуках три пъти на вратата. Аз това и направих.

Още с влизането една кама се заби в лявото и рамо, а друга - в дясното й бедро. Елизабет залитна назад и облегна гръб на затворената врата. Намираше се в просторна и добре обзаведена стая. Подът бе покрит с тънък, но красиво-извезан килим в различни тъмни цветове. По стените имаше картини, в рамки, изобразяващи предимно архитектурата на Лорион. Зад бюрото в другия край на стаята стоеше красива жена, с кестенява коса и лешникови очи. В ръката си подхвърляше трета кама.
- О, не знаех, че си ти. - каза тя без да влага емоция в гласа си и Елизабет го разпозна. Беше същият като на онази крадла снощи. - Съмнява ме Микс-Микс да те е заблудил. Сигурна съм, че е казал да почукаш четири пъти. Ти почука три, помислих те за враг.

/Опиши действията си и не забравяй - не е Свободно РП. Нужен е правилен и деликатен подход тук, цял Лорион е управляван от Етелус'Сев, които буквално са подземна и престъпна организация. Присъидиняването към тях, което най-вероятно ще ти се предложи, ще ти позволи да се обучаваш в нови умения и ще ти набавя добро количество злато./

-Съжалявам.. Сигурно съм се разсеяла. - казах леко ядно и извадих оръжията от тялото си, стараейки се да прикрия незначителната болка която изпитвах. Затворих плътно вратата зад себе си и тръгнах към бюрото.
-Мерси за подаръците. - Оставих камите на бюрото и застанах пред него в очакване на разговора, който предполагам щеше да протече.

Теарина остави третата си кама на бюрото до другите две, които все още бяха напоени с кръв и каза:
- Харесваш ми.
Елизабет повдигна вежда и жената пред нея се усмихна.
- Моля седни, не стой права.
Тя придърпа един стол и се настани на него, а крадлата прибра камите в гънките и тайните джобчета на ризата си, като преди това прилежно ги почисти с една бяла кърпичка, която бързо почервеня. Последният нож тя прибра в пазвата си.
- Така направо по същество, преди да ти е изтекла кръвта. - рече тя и впери сериозен поглед в очите на Елизабет. Вече не се усмихваше. - Имам предложение за теб. Желаеш ли да се присъидиниш към нас? Следя те от известно време и намирам нещо странно в теб, което не мога да си обясня. Усещам някакъв...опит...който искам да използвам. В замяна ти предлагам злато, власт и... - тя се усмихна леко. - Помолих един мой познат да провери миналото ти, но той не откри нищо за теб, така че не знам към какво се стремиш. Ала знай, че Етелус'Сев нямат граници. Ще те потдържат във всяка една насока, стига да не ни предадеш. Е, какво ще кажеш, съгласна ли си да станеш една от нас?

- Така направо по същество, преди да ти е изтекла кръвта. - каза тя след като седнах. Е, кръвта ми нямаше да изтече скоро, но това място някак ме подтискаше и не ми се седеше тук, така че наистина беше добре да побързаме с разговора. Тя ми обесни какво иска от мен на бързо..
-А вие какво печелите от цялата работа и от мен? Освен, че има нещо странно в мен, какво друго? - попитах. Беше ми интересно да разбера. Ако се присъединех с какво щях да съм им полезна, какво трябваше да правя?
-И какво искате да знаете за миналото ми? - попитах и се настаних по-удобно в стола ми. Кръвта ми обагри дървото в червено, но това не ме притесняваше ни най-малко.

- Любопитна съм. - отговори искрено Теарина. - Тук в Лорион има няколко вида хора. Първите са шефовете на Етелус'Сев, които управляват, насочват, търсят и винаги печелят. Вторите са малкото аристократи в града, които не са част от организацията. Те са или изпълнени със страх фалиращи благородници, или много влиятелни личности, които успяват да се предпазят донякъде от нас. Към последните спада лорд Мариъс Бренов. Третият вид хора са обикновени граждани, които се борят с живота си всеки ден и не знаят нито какво ще ги посрещне на следващия, нито дали ще оцелеят да разберат. Последните са служителите на Етелус'Сев. Те се стремят да се изкачват в йерархията, жадни са за власт и злато, но са и внимателни да не прекалят и да не привлечат вниманието на шефовете. Аз спадам към тях. Ти, обаче, не спадаш към нито един от изброените. За това привлече вниманието ми. Мисля, че мога да те използвам като коз, с който да се издигна...и ти с мен, разбира се. Какво ще искам от теб, ако се съгласиш? В началото дребни неща, колкото да изпробвам уменията ти, а и в противен случай би било подозрително. Ще ти покажа някои интересни неща и ще те науча на други. Може и ти да ме изненадаш с някои свои умения, които имам чувството, че криеш. Като цяло...ще си прекараме страхотно. - усмихна се най-накрая тъмнокосата жена и изчака отговора на Елизабет.

Изчаках търпеливо г-ца Теарина Клемънс да ми обесни какво иска от мен. Замислих се над предложеното и реших, че може и да ми е полезно. Само не разбрах какъв тип работа вършиме, но вероятно щях да разбера в последствие.
-Така и не завърших Академията на Шелтър. - започнах да и разказвам за части от миналото ми. - Но имах добър учител. Последната ни мисия заедно беше да убием някакъв лорд. Точно това беше денят на Катаклизма. С учителят ми избягахме от Делвион, където бяхме тогава и дойдохме тук. След около година трябваше да замине и останах тук сама. Искаш ли да знаеш нещо друго - реших да пропусна какво имаше между мен и Хавиер. Нямаше значение, и нямаше полза да знае.

- Сега много неща се изясняват. Освен едно - какъв е крайният ти отговор. Съгласна ли си или не? Ако все още се чудиш, обмисли внимателно, можеш да ми кажеш и утре.
Крадлата извади от едно от чекмеджетата на бюрото си една кутия, отвори я и измъкна няколко превръзки, като ги подаде на Елизабет.
- Наистина можеш да умреш от кръвозагуба, ако не побързаш. - усмихна се тя сравнително дружелюбно.

/Губиш 5 Жизнени точки от кръвозагуба./

Приех с благодарност превръзките и на бързо превързах двете рани, които ми беше нанесла на влизане. Кървенето от ръката и кракът ми скоро спряха. Имах чувството, че няма какво да му мисля, че нещо просто ми нашепва отвътре да приема сделката каквото и да става.
-Ще работя с теб. - казах хладнокръвно и категорично. Тя ме изгледа така, сякаш е изненадана, но след секунда отново придоби предишното си сериозно изражение.

- Точно този отговор се надявах да чуя. - рече сериозно Теарина, отвори отново чекмеджето, от което бе извадила превръзките, и измъкна от там една малка медна монета. Тя я подаде на Елизабет с думите:
- Това е символична монета, наречена Петак. С нея един вид подписваме споразумение. А и с помощта на петака можеш да бъдеш разпозната от други членове на организацията. Сега в момента нямам някаква работа или задача за теб. Но ела утре привечер пак тук. Мисля, че дотогава ще се появат много неща за вършене.

-Значи до утре.. Надявам се да си струва присъединението ми. - казах и станах, като взех нещото наречено Петак и го прибрах в джоба си. Усмихнах се учтиво на новата си позната и тръгнах към изхода, където се спрях за малко, замислих се за нещо, но реших да премълча за сега. Излезнах от стаята и с бърза крачка тръгнах към квартирата си, като помахах на бармана за довиждане.

Когато се прибрах вкъщи и усетих възглавницата мигом заспах. Вероятно от загубата на кръв, или от нещо друго, бях доста изморена. Събудих се няколко часа преди уговореното време да отида в "Пълната кесия" да се видя с Теарина. Бях се наспала добре и се бях възстановила. Напазарувах, пооправих у нас и излезнах.
Когато пристигнах за разлика от предният път почуках четири пъти и влезнах. Този път никъде по тялото ми нямаше забити ками и бях много радостна от това.
-Здравей. - поздравих и седнах на стола.

Елизабет:

Теарина те поглежда с почти невидима усмивка.
- Здравей. - на свой ред те поздравява тя. - Изглеждаш добре.
Разменяте си няколко учтиви и напълно ненужно реплики, но пък видимо се ободрявате взаимно. Теарина изглежда уморена и има дълбоки сенки под очите, но се държи енергично, както и вчера.
- Мисля, че открих нещо, с което можеш да ми помогнеш. Но за целта трябва да ти покажа...по-скоро да ти обясня някои деликатни неща.
Тя изважда от чекмеджето на бюрото си няколко семки, покрити с бодли.
- Това е Сенгвийн. Или по-скоро семките от въпросното растение. Отровни са. Нямат вкус и убиват на третият ден след поглъщането. За целта трябва да се стрият на прах, който наподобява сол.
Teарина ти подава една малка дървена паница с чукало и казва:
- Направи го на ситен прах. Карам те да го правиш, защото трябва да се научиш за бъдеще. Ще ти е от полза.

/Опиши как го правиш./

Теарина ми подаде някакво семе от отровно растение. И трябваше да го... стрия на прах?! И трябваше да го направя по обикновения начин, при положение, че ми хрумваше много по-лесен. Оставих инструментите които ми бе дала на бюра.
-Няма да имам нужда от тях.
Преди години Хав ме беше научил да боравя малко с огъня, не много, първобитно, но достатъчно. Както и да е, взех семето и го задържах на показалеца си. Концентрирах се и започнах да прокарвам внимателно силна топлина през него. Скоро беше готово, макар и цяло, вече бе станало на прах. Разтрих го между пръстите си върху купичката и погледнах Теарина.
-Това ли трябваше да стане?

Елизабет:

Из стаята се разнася лека, ала натрапчива миризма.
- За радост растението не е отровно при вдишване. Само при поглъщане. - каза Теарина. - В противен случай, щеше да стане неприятно.
Тя поглежда в купата и кимва.
- Ще свърши перфектна работа.
Тя събра праха и внимателно го постави в една малка дървена кутийка с капак.
- А сега го занеси на г-дин Клемп, можеш да го откриеш в една малка и доста мизерна на вид къща на Източните докове. На покрива й има табела с надпис "Анти-контрабанден пункт". Кажи му, че аз съм те изпратила.

/Можеш направо да пишеш в Пристанище->Източни докове. Извинявай за закъснението в отговора./

Беше близо 10 часът сутринта на следващият ден, когато отново отидох при Теарина. Почуках четири пъти на вратата, за да не отнеса отново някоя или друга кама, забита в тялото.
-Изпълних поръчката. - казах и, когато влезнах и се настаних на свободният стол.

Теарина се беше облегнала лежерно на облегалката на стола си. Краката й бяха вдигнати на бюрото, а вниманието й бе заето в наострянето на една от любимите й ками. Когато Елизабет влезе, крадлата бавно и с нежелание прекъсна заниманието си, което можеше да бъде определено и като чисто лентяйство и мързел и погледна одобрително момичето пред себе си.
- Браво на теб, дядката понякога е доста заядлив, каквито и да ги говори. - тя прибра камата в ръкава си съвсем небрежно и допълни. - Виждам, че раните ти са зараснали добре. Радвам се, че е така. Искаше ми се да те попитам нещо...видях как изпепели растението вчера. Нима си се обучавала като Пиро маг?
Явно Теарина не бе запозната с повечето умения, на които биваха обучавани асасините в Академията навремето.

/Можеш да разгледаш уменията в тази тема и да си избереш някое за научаване. Можеш да предявиш желание да го научиш под формата на РП с Елизабет или след поста си директно към мен, както ти е по-удобно. Ако искаш можеш и да попиташ за мисия или т.н./

- Браво на теб, дядката понякога е доста заядлив,
каквито и да ги говори. - тя прибра камата в ръкава си съвсем небрежно и
допълни. - Виждам, че раните ти са зараснали добре. Радвам се, че е
така. Искаше ми се да те попитам нещо...видях как изпепели растението
вчера. Нима си се обучавала като Пиро маг? - Теарина явно сега се беше заела да ме разпитва, и освен това явно си нямаше и понятие от това какво съм научила като по-млад асасин. Усмихнах се съркастично. Тепърва щях да и показвам какво мога, но реших за сега да не издавам силата си, а може би дори да и влея малко страх.
-Няма значение като какво съм обучавана. - присвих очи, гледайки в нея. - Важното е, че мога да те изгоря нали? - усмихнах се и станах от стола, а нейният поглед ме пробиваше като стрела, което ми направи удоволствие.
-Между другото, да ти се намира някоя мисия за мен? - попитах я , като облегнах две ръце на бюрото пред нея. По-добро средство от едно мисия, за да си възвърна формата, нямаше.

Крадлата се усмихна след въпроса на Елизабет, ала усмивката й не бе много мила. По-скоро...доволна?
- Да, радвам се, че попита. Имам нещо точно за теб. - отговори и тя. - Знам, че криеш много повече номерца от това малко и нищожно пламъче, което успя да ме впечатли. Може би имаш усет и към аурите, което би било полезно. Из Шелтър са останали едва няколко човека, които все още имат тази дарба. От теб искам да се разходиш из улиците на квартала и да потърсиш източника на...
Теарина измъкна от едно от чекмеджетата на бюрото си малка стъкленица, пълна сякаш с черен дим.
- ...на ей това. - каза тя и й подаде стъкленицата. От малкото шишенце, чието гърло бе добре запушено, струеше смразяваща, и не съвсем добре приглушена аура. Имаше нещо познато в нея. Елизабет имаше чувството, че веднъж-дваж я беше засичала и преди, но не си спомняше къде и как.
- Не поемай излишни рискове, разбира се. Ако откриеш източника, ела и ми кажи, не действай сама. Ще ми е тъжно, ако те открият мъртва в някоя канавка.

/Опиши действията си тук(не е задължително да приемаш мисията), а после и на улиците на Бедняшкия квартал(свободно РП)./

Когато поех стъкленицата в ръце нещо познато ме връхлетя. Нещо мощно, и в същото време го усещах сигурно. Имах усещането, че трябва да съм сама по време на тази мисия. Може и да грешах, но все пак последствията си бяха мои, ако просто не се върнех.
-Мисля, че ще се справя и сама.. - отвърнах на Теарина, след няколко секунди размисъл. Тя забеляза, че има нещо носталгично в погледа ми, но го прикрих преди да се е усетила напълно.
-Ще тръгвам. Вероятно ще се видим след няколко дена. - затворих вратата след себе си и тръгнах надолу по стълбите. Кимнах, за да поздравя Микс-Микс, който както обикновено седеше зад бара и излезнах преди да съм дочакала отговор.

Вървях по улиците бавно и бях замислена. Почти бях стигнала "Пълната кесия" и щях да се срещна с Теарина. Бяха минали почти 48 часа от последната ни среща, и нищо чудно вече да ме беше отписала от играта. След като тя сама не смееше да поеме милията сама... Но важното бе, че се връщах с успех. Ето, накрая се намерих пред кръчмата и влезнах. Не исках да се качвам направо при нея, бях жадна. Седнах на бара точно пред Микс-Микс и облегнах ръце на барплота.
-Разполагаш ли с уиски? - попитах го и облегнах брадичка на ръката си.

Микс-Микс кимна и отиде до един от покритите с шишета рафтове. Измъкна една тумбеста бутилка, отвори я, подуши съдържанието и си кимна доволно. Приближи се отново към Елизабет и й сипа малка мостра в добре измита стъклена чаша. После постави втора(този път кристална), пълна с лед, до уискито.
- Лорионско, от преди пет години. – добави той с лека усмивка.
Интересно, това уиски бе оцеляло по време на Катаклизма.
- Почерпка от заведението. – смигна й той, после изражението му стана сериозно. – Теарина се чуди дали си добре. Или поне се прави на загрижена, нали я знаеш. Можеш да минеш по-късно да я поздравиш.
Микс-Микс остави бутилката до чашите и се отдалечи да обслужи другите клиенти, седнали на бара.