"Цигулката на Мая"

Колапсо влезе предпазливо. Шумът от токчетата й отекваше из залата,което й подсказа, че бе огромна. Изключителна хладнина и мрак я връхлетяха. Пристъпваше полека, акто бе наострила всяко от сетивата си и бе аблолютно готова за изненади....

Vlad написа:: Вратата на стаята беше здраво заключена.

Момичетата нямаше как да излязат всъщност. От другата страна на вратата се чух тих разговор. Хубаво щеше да бъде ако Елиа и Колапсо направеха тихо някакъв план, ако някой влезеше.

Колапсо се доближи до Елия и й прошепна " Заставаш пред вратата, а аз зад самата врата .... понеже си личи,че са глупави ще дойдат към теб, а аз ще ги убия в гръб.. Ясно?" Момичетата се приготвиха да изпълнят плана.

ПС Сорка Влад, ама две блондинки кат се саберат....

Чу се изщракване на ключ в ключалка и вратата се отвори:
- Будни ли сте гълъбчета? - каза единия от онези мъже в бара и влезе вътре, другия чакаше вън.
Той погледна изненадано към Елиа и каза:
- Ъ? Как се освободи?
После се втурна като тъп бизон срещу нея.

/Опишете какво правите, но не казвайте какъв ефект е имала атаката ви - аз ще кажа. Wink

/

Kолапсо бе абсолютно убедена, че трябва да са двама, за това не излезе от прикритието си, а само както мъжът беше в гръб хвърли с все сила ножа си и кимна на Елиа да залегне (надяваше се да я види) - сега и оставаше само един. Момичето знаеше,че така издава местоположението си на другия от мъжете, за това в сенките се придвижи и смени позицията си.

Колапсо хвърли ножа..аз се наведох като бях легнала на земята ..преплъзнах се м/у краката му след което с пръстите си натиснах мускола на бедрото му , което би предизвикало огромна болка ..поне така бях видяла на таблото .след което се скри в една сянка в стаята

Мъжът се срина крещейки от болка, а камата на колапсо се заби в гърба му и го довърши. Горкият кретен.
Другият обаче влезе в стаята с меч в ръка и нападна Колапсо, като замахът му беше бърз.

/Сега е ред на Елиа да пише, после е мой и накрая на Колапсо./

Приплъзнах се по пода и направих същото самоче бях зад него и го направи на ръката с която държах меча
-Колапсоо лягай долу ..
Като изкарах камата от джоба си и я опрях в вратъ му и прибавих
-За какво сме тук всъщност..
говорех му близко до ухото а гласът ми се слееше като мед

- Тц, мразя ги тези самоуверени гласчета. - но не мръдна. - Хубаво, убийте ме ако искате, все ми едно.

/Получавате и двете по 2 Атака и 1 Защита от цялата работа./

Колапсо се изправи и го погледна високомерно, разходи се до трупа на другия мъж и взе камата си, върна се и я опря в гърлото на мъжа:
- Кажи къде е котката ми ! Виждам, че не се стахуваш да омреш, е добре все пак ни кажи,защото болката е нашата специалност. Кажи ни сега или после ще се молиш за смъртта си.

- На долния етаж, в склада. - каза мъжът веднага, но без да показва страх. - Сега ще ме пуснете ли или ще ме убиете?
Гласът му беше примирен и някак си незаинтересован. Но вътрешно го беше страх.

-Колапсо тръгвай аз ще устана да го поразпитамм малко...
СЛед което бавно движех камата около вратъ му и казах
-Хъ кази ми най-краткия път до академията и за какво използвахте сила с/у две безащитни момичета..
Продължавах да говоря все така спокойно и той едва ли можеше да предзкаже действията ми..Една грешнаа дума е мъртав..

- През телепортната зала в Илиос. - отвърна мъжа. - А колкото до другия въпрос, ти ни предизвика с държането и високомерните си думи.
Човекът погледна към мъртвия си другар със съжаление.

-Мерси.хъх до колкото държанието ми ..съжелявам ..
След което стиснах камата й я забих в гърдите й я завъртях по посока на часовниковата стрелка

Колапсо вече слизаше по стълбите. Деижеше се леко и ефирно в прикритието на сенките. Почти бе невъзможно някой да заподозре, че е тук. Стигна до една огромна врата приличаща на врата на склад. Приготви камата си като я превъртя в ръката си. Тихо открехна вратата. Беше тъмнно и изключително студено, което не й говореше за нищо добро. Още при първата крачка, шумът от токчетата й отекна в пространството - подксаза й, че залата е изключително голяма. Момичето направи втора крачка като не затвори вратата зад себе си, а я остави леко открехната ....

Но трима пазачи на склада я зябелязаха!

/Сега ако искаш можеш да ги убиеш или да ги заблудиш и после да ги убиеш! Избери си! Опиши си действията, но остави резултата на мен./

Колапсо реши да ги убие направо - нямаше време за губене - не знаеше какво се е случило с Шайло и това я вбесяваше. Тя изтича до клетката в която видя Шайло , по - скоро го чу и после видя. Удари здраво по клщчалката с надежда да я отвори. След което момичето чу стъпките на пазачите. Ясно и бе, че трябва да й помогне Шайло, 3ма на 1 не бе добре. Но все пак Тя превъртя камата мажду пръстите си и застана между пазачите и клетката. Направи им знак да започнат.

Момичето нямаше шанс срещу тримата и те бързо я обезоръжиха(все пак трима мъжаги срещу малко красиво момиче...).
Но в същия миг вратата на клетката се отвори рязко и Шайло скочи върху нахалниците и прегриза на единия гърлото. Другите се депресираха и си плюха на петите.

/Няма смисъл да ги гониш. Можеш спокойно да опишете как излизате от това проклето място. Но гледайте да е по-скришом. :0/

Тръгнах по коридора на долу..вървях си нормално и търсих с поглед Колапсо и котето..чух писък и тръгнах да тичам по посока на него ..Слязох по някви стълби и стигнах до отворена врата,,Видях два силуета..приближих се и видях ..Колапсо и Шайло
-Да се махаме
предложих им като се озовах пред тях и се наведох пред Шайло и каза
-Съжалявам момче..не исках да се получи така
след което започнах да го галкам зад ушичките

Колапсо го прегърна и започна да му шепне нещо на ушенце след което се изправи, прокара пръсти през косата си и каза да тръгваме. Шайло отново вървеше редом с нея. Момичето на излизане от склада си взе камата и се подготви излезе и започна да ходи по стълбите нагоре, като се криеше в сенките, а котката ходеше ниско и тихо.

Аз си вървях най-обикновенно не ми пукаше особенно какво ще стане..изведнъж ме връхлетяха поредици от спомени от цидателата..Навлязоха в главата ми неканени...хванах се и паднах на колене..всичко ми дойде в повече за това останах на колене докато се оправя

Колапсо се обърна към нея и я хвана под ръка като каза:
- Ще ти помогна, ако ти има нещо, нека първо да излезем оттук.

Двете видяха пред себе си една отворена врата, която явно извеждаше на задната уличка зад кръчмата. Точно от каквото имаха нужда сега. А и изглежда нямаше никой, който да им се изпречи на пътя.

/Излизате на улиците. От там можете да изберете накъде да ходите. Ако искате да се върнете в Академията, може да използвате Телепортната сграда в Илиос, но не се дръжте много подозрително пред стражите там, защото те не са побойници в някой пропаднал бар, а елитни войници. Smile

/

Колапсо я хвана под ръка и двете излязоха, следвани от Шайло. Момичето придържайки Елиа се отдалечи се скриха между някаква стена и някакви дървени бъчви(хД) Колапсо я сложи да седне, като се обляга на стената и я погледна:
- Какво ти е, ако ми кажеш мога и да ти помогна. - погледна жално тя.

-Хъмм ..добре съм
започнах да я обеждавам като се хванах за главата и започнах бавно да се изправям
-Колапсо трябва да се приберем по скоро в академията..
Като вече се бях изправила на краката си ..но усещах че не мога да помръдна..Това беше станало отвсичките спомени който въррхлетяха така нагло в главата ми и все едно не искаха да я напуснах..Киба ..Деф..Вайл..Нейт..не че с него много се имахме....След което се облегнах на стената и постоях малко с затворени очи..след десетина минути..Успях да прогоня мислите
-Давай да тръгваме..чче това мястоо ме подтиска

» "Каляската на Бялата лейди"
» Кръчма "Трите Плъха"
» "Трапезата на Императора"
» "Старата котва"
» "Стълбата на величието"