"Цигулката на Мая"

Тя не почака да й се повтори. Това място й действаше някак странно - всяка улица, всяка запостяла къща и създаваха усещането, че е била тук и преди и не само е била... Нещо повече се бе случило. Тя сложи наметалото си, сведе глава и затвори очи... всичката тази пустота и мизерия й напомняха за ... за нещо силно - дали бе от минал живот или пък споменът бе толкова ужасен - тя незнаеше. Просто бе убедена, че не е за пръв път на това място. Тръгна, като видът й с нищо не издаваше леката тревога в нея.Постави ръка на главата на Шайло и го галеше леко нервно ...

Влезнах във заведението, като се огледах. Не беше много пълно, но тук май имаше възможност да си намеря добра почасова работа, или поне да попитам къде мога да намеря.
-Здравейте, търсите ли сервитьорки?? - попитах учтиво дебелият човек, който седеше на барът, и предполагах че е управителят.

Закачулената фигура влезе в Кръчмата. Мястото беше долнопробно. Пияни мъже крещяха на мръстнишкия си език, пода лепнеше от разлята бира, храна и какво ли още не. Тя свали качулката си и се приближи към бара. Кафявата и, почти черна коса караше сините очи да искрят ярко, дори в полумрака на опушената кръчма.
-Търсите ли си някой да... забавлява клиентите в по-късните часове? - каза тя като свали тежкото наметало.
Под него се криеше пищно и същевременно стегнато тяло. Простите курви рядко можеха да се похвалят с такова и Кариен си даде сметка, че прикритието и е много, много слабо. Пое си дъх, изпъчвайки гърди напред. Дебелият Барман я изгледа с похотлив поглед, а червендалестото му лице се разля в доволна усмивка.
-Горе има стаи. Ще плащаш 100 пари наем на месец, храната и пиенето, също ще си плащаш, освен ако... не ти го поръча някой клиент.
Барманът се ухили и мина пред бара. Плесна я по дупето и посочи стълбите нагоре.
-Иди се приготви. Забавленията тъкмо ще започват.
Кариен се изкачи по стълбата стиснала здраво зъби...
Наистина забавленията щаха тепърва да започнат.

fuck_you написа:: Влезнах във заведението, като се огледах. Не беше много пълно, но тук май имаше възможност да си намеря добра почасова работа, или поне да попитам къде мога да намеря.
-Здравейте, търсите ли сервитьорки?? - попитах учтиво дебелият човек, който седеше на барът, и предполагах че е управителят.

-Хммм, изглеждаш ми кльощавка. Я да видим ще се справиш ли с работата. - Барманът поднесе на момичето един дървен поднос с 5 глинени халби бира - Занеси го ееееей там на масата в ъгъла и ела да видим за какви условия ще се разберем.

-Дадено.. - казах с усивка. Не бях кльощава! Дори точно обратното - имах си съвсем нормално телосложение. Взех подноса който ми даде барманът, и той самият се очуди с каква лекота го поех. Тръгнах към масата с пияници бързо, но грациозно, а токчетата ми издаваха шум. Когато стигнах до масата и сервирах, мъжете от там започнаха да ми подсвиркват и да викат, аз само се оттеглих с леко усмивка и се върнах на бара
-Е, как се справих?

Барманът се почеса по няколкото брадички. и я изгледа критично.
-Тия обувки, много тракат. Мога да ти предложа заплата от 10 злато на вечер. Ако си съгласна хващай парцала и минавай зад бара, ако не... - той многозначително посочи вратата.

Всъщност, се обидих малко от грубото отношение на дебелият човек, но нямах избор. Трябваше ми работа, и това беше шанса ми. Минах зад бара, и се усмихнах мило на управителя, като сините очи заискряха от очакване. Какво ли щеше да стане.
-Щом нямам друг избор - казах му със най-сладкият си глас и зачаках нещо да стане.

Бармана подаде парцал на момичето и каза .
-10 злато на ден трябва да идваш 3 пати месечно . /с лека усмивка .

/3 пъти месечно = 3 пъти седмично в истинския живот . /

-Ясно.. - казах с усмивка. Не трябваше да се излагам на първата си вечер, а и изглеждах прелестно, когато се усмихвах. Взех парцала и избърсах прахта от бара. Доста хора преминаха около мен през тази вечер, и поръчваха питиета. Идваха и пияни мъже, които само ме оглеждаха.
Вечерта като цяло беше забавна. Запознах се със други сервитьорки, които бяха доста приятни момичета. Вечерта прекарах добре, и не беше скучно. Заведението беше отворено до към четири часът, когато най-големите пияници си тръгнаха.
-Може ли да тръгвам, или има работа? - попитах управителя, вече изтощена, но все така се усмихвах.

Вечерта беше свършила бармана се усмихна доволно подаде една кисийка на момичето и каза .
-Заповядай ще се видим селед няколко дена ще те чакам можеш да си ходиш вече .

Взех парите и закрачих изморена към изхода, като токчетата ми отново издаваха шум. Опитвах се да го приглуша, за да не ми се кара шефът, но май не се получи много добре, затова се изнизах набързо от заведението.

Тя стоеше в стаята си. Приготвяше се за първата си вечер на новата работа. Мисълта да продава тялото си я ужасяваше, но за всичко си имаше трик и измам. Дано проработи...
Докато решеше кестенявите си коси и се опитваше да придаде, безгрижно и по женски глуповато изражение на лицето си, някой нахлу през прозореца. Обърна се и го видя:
-Какво правиш тук? Искаш всичко да се провали ли? - попита тя
-Не, имам новини. Не са го открили. Всичко е разрушено, но неговото тяло, така и не бе намерено.
-Дори в подземията?!
-Никъде.
Тя се замисли и тревогата се разля по лицето и.
-Колко голяма е вероятността да е още жив?
Мъжът поклати глава, сякаш нямаше представа. Обърна се и изчезна безшумно през прозореца. Време беше за първата и нощ в Цигулката на Мая. Имаше над какво да поработи.

След дълго три часово тичане, с нечовешка скорост, Елиа накрая стигна до улиците на Илиос. Оставаше й още към час до пълното изгряване на Слънцето. Вампирката се шляеше наляво и надясно из площада, докато накрая не намери една кръчма. Влезе и се огледа. Макар че денят настъпваше, все още имаше хора, които продължаваха да пият. Това беше ненормално за нея. Елисавела свали робата си като изпод нея се показаха оскъдните й дрешки. Не обръщаше внимание на подсвъркванията след себе си. Отиде при бармана като остави двайсет злато върху плода. След което той й подаде ключа за стаята, която беше наела. Влезе в стаята. Не беше толкова зле колкото си я представяше. Вампирката отиде до прозореца като пусна прашните завеси, които напълно затъмниха стаята и нямаше опастност от Светлината. На бързо свали всичките си дрехи като взе един душ. Уви тялото си в една кърпа и легна на леглото като си затвори очи и се замисли за нещо..

За най-голяма изненада на Елиа вратата полетя напред, разбивайки се в стената отсреща. Докато успее да разбере какво е станало, вече имаше асасин върху нея, който замахваше с душегуба си. Ако тя си мислеше, че той я в пуснал просто ей така, то жестоко се лъжеше. Когато някой беше заплют, си беше заплют. Времето и мястото на убийството нямаше значение. Важното бе то да стане факт. Това доставяше най-голямо удоволствие на Аои. Лунатичната усмивка беше изгряла на лицето му, а сърцето й бе на миг разстояние от душегуба. Малката кучка щеше да умре. Всички жени умираха около Аои. Хайде, посочете две живи?

Хараламби Кол търкаше мръсната чаша с още по-мръсният и мазен парцал. Все пак, какво толкова? Чистотата не бе чара на кръчмата му. Една от сервитьорките му, кобилеста и доста висока жена, с квадратно лице и тънък мустак, се приближи към бара и каза поръчката:
- Три халби бира.
Кол изсумтя и наля безмълвно три мръсни чаши с долнопробна бира и ги остави на барплота. Сервитьорката ги взе и...
Някъде от горните етажи се чу силен трясък, последван от още един. Какво в името на Боговете бе това? Звучеше му сякаш някой бе разбил врата. Той кимна рязко на двамата едри биячи и те му отвърнаха по същият начин, докато започнаха да се качват набързо по стъпалата към стаите за наемане.

Елиа усети как температурата в стаята пада и разпозна дъхът на смъртта. Трябваше да открие начин да се измъкне от това. Но как?

/Елиа, опиши действията си. Това е единственият ти шанс за оцеляване, изглежда. Статовете на Аои са много по-високи от твоите, а освен това те издебна на опасно място, където едва ли ще успееш да откриеш някой, който да ти помогне бързо./

Явно след секунди щеше да настъпи истинската й смърт, но на нея изобщо не и личеше, че я е страх. Стоеше й все едно гледаше през него.
-Абе, Аой за какво трябва да умирам втори път.
Възрази тя. Не смеше да мръдне, защото не знаеше какво щеше да последва. Нито един мускул от тялото й не се движеше. Просто стоеше и очакваше това да умре. На лицето й се появи усмивка, която беше по-сияйна от всякога. Погледа й беше леден. Ниската температура не й пречеше, защото тя попринцип тя беше мъртва.

Аои изобщо не я отрази. Време беше да й "бие хикса" - Сара казваше така. Тази мисъл за нея, за него, за... накара ръката му да се движи още по-бързо. Душегубът вече разрязваше плътта й. Аои отпусна цялата си тежест на него. Чаршафите прогизнаха в кръв. Асасинът се изправи, изтръгна душегуба от тялото й, замахна с ръката си настрани, за да се оттърве от кръвта по него. Усмивката му стана още по-голяма и леденото му изразжение бе заместено от доволно такова.
Аои прибра камата си и потъна в сенките, за да се изпари възможно най-бързо. Някой се качваше нагоре, а той нямаше намерение да се занимава с глупаци в момента. Аои имаше друга идея. Време беше да намери човека, който не познаваше... Ха-ах... Блъъд.

Елиа усети рязка болка, която продължи едва миг. Мястото, където я бе поразил Душегубът на синеокият асасин започна да пари приятно, наистина приятно. Чувството бе невероятно. В следващият миг, цялото й тяло изтръпна и болката се завърна с двойна сила във всяка една клетка на тялото й. Тя не можеше да изпищи, въпреки че й се искаше. Душегубът поглъщаше душата й и съществуването й. Щеше да изчезне завинаги, това бе първата й и единствена мисъл.
Вампиризмът в нея обаче, донякъде я спаси. Проклятието се опита да се противопостави на волята на Дал'Хел, Богът на смъртта. Но уви, с Божество не се спореше. Камата продължи да поглъща и да поглъща. Елиа с неверие осъзна, че всичките й спомени...изчезват....Просто биват заличени. И лошите, и хубавите.
В стаята влязоха две едри мутри, само колкото да открият студеното тяло на младо и красиво момиче.

/Елиа, пиши в Чистилището, което се намира в Отвъдното. Душата ти е останала непокътната, въпреки Душегуба, но си загубила спомените си, поне засега. Аои, получаваш 5 Атака и 5 Магия в Душегуба си./

Аои излезе от сенките точно пред кръчмата само, за да влезе отново в нея. Незнайно защо, той бе почувствал нещо познато, нещо, което... възбуди интереса му.
Аои влезе в кръчката с бавна, но уверена крачка. Той я обходи цялата с погледа си. Търсеше някого, но и той не знаеше кого. Тогава, точно като по поръчка, усмивката му изгря на лицето и мисли, които по-добре да не бъдат описвани, нахлуха в съзнанието на младия асасин. Той се понесе плавно напред към най-забутаната маса в кръчмата. А кой седеше там? Ууди Кълвача разбира се.
Аои седна срещу пъпчивото момченце, което изобщо не беше красива гледка, постави ръцете си на масата, сякаш се молеше и отпусна главата си на тях.
- Ууди, моето момче, точно за теб си мислих.

В същият момент, към масата се приближи една отвратителна на вид жена, която им довлече две пълни халби бира и намигна на пъпчивият младеж, който за миг сякаш щеше да повърне при вида й. Кобилата замени празната чаша на младежа и сложи другата халба пред Аои, после се изниза.
- Яре, яре. - поклати глава събеседникът на синеокият асасин. - Мислех си, че с тази външност имам имунитет към тези неща. - той въздъхна, после очите му станаха серизно-несериозни, твърде позната комбинация на Аои. - Точно се чудех дали няма да полееш красивото убийство?
Блъъд надигна халбата си за наздраве, с усмивка на пъпчивото лице, което си беше навлекъл.

- Не беше красиво. Посредствено е по-добро определение, но тази не заслужаваше друго. - Аои вдигна хаплабата си. - Наздраве.
Той отпи от нея и се загледа в очите на Блъъд. Прииска му се да ги извади да си ги сложи в буркан. Това сменяне на изражението им го дразнеше, но имаше време и за това.
- Ууди, моето дете, какво ще кажеш да си поиграем на това-онова? Спокойствието ме дразни. Отношенията ми със скуката са твърде интимни вече.

- Ууди джа най, Катсура да! - отвърна Блъъд засегнато, после примига. Какво пък значеше това, което бе казал. Ех, както и да е. - Съвсем съгласен съм за някоя игричка, Акума. И без това не ми се ще да участвам в мелето, което съвсем скоро ще залее града. Твърде досадно би било, демонче.
Блъъд пийна здраво и една тънка струйка пяна преля по брадичката му. Той остави халбата на масата и каза:
- Някакви идеи? Предложения? Или просто ще се реем по течението? Хм, отдавна не съм ходил на Изток, как ти звучи това?

- Изтокът е интересно място, Зура. Предлагам първо да отидем там, а после да се оставим на течението. - Аои отпи от бирата си. - Не съм бил натам... Интересно ми е - има ли паладини? Обожавам да се гавря с тях, но кръвта им не е вкусна. Е, Зура, отворен ли си за золуми?
Аои се подсмихна. На времето имаше един Катсура, който беше добър самурай, но умря от ръката му. Прякорът му беше Зура, но той постоянно повтаряше: "Зура джа най, Катсура да!". Или Блъъд беше провел подобаващо проучване за Аои, или това беше чиста случайност, на която асасинът нямаше как да повярва. Въпреки всичко беше време за забавление.

В далечината се чу силен грохот, който разклати двете халби на масата на Блъъд и Аои.
- Хм, звучи достатъчно зарибено. - отвърна съвсем спокойно пъпчивият младеж и допи съдържанието на чашата си. - Пък и скоро тук ще стане адски досадно. Току-виж Хел и Лордът, както и онази кукумявка Лей Лий, ме мобилизирали да се бия за тях. Хаха.
Блъъд се изправи и тръгна към изхода. Явно не му се занимаваше с войни в момента.

Хараламби Кол чу, и усети, силният грохот пред портите на столицата.
- Пф, проклетата битка започна.
Клиентелата на града на покварата обаче нямаше да изтънее. Даже групичка старци и младежи точно влизаха в кръчмата. Нужда от евакуация нямаше, все пак...Илиос да падне? Ха.
Кръчмарят забеляза с полезрението си двамата излизащи младежи, онзи пъпчвият и другият, дето стряскаше сервитьорките му, въпреки че повечето го гледаха със заблеян копнеж.
- Ааа, не сте си платили!! ОЙЙ! - извика той силно, но тях вече ги нямаше.

/Пиши на улиците свободно РП как се измъквате от града без да влизате в ненужни конфликти пред портите. Ще вземете кораб някъде из разрушеният Лорион. Ще бъде интересно, предполагам. Smile

/

» "Каляската на Бялата лейди"
» Кръчма "Трите Плъха"
» "Трапезата на Императора"
» "Старата котва"
» "Стълбата на величието"