Вековните гори

Тук едно от най-красивите и приветливи места на Ривърлейк може да срещнете много от митичните същества: самодиви,еднорози и прочие,но също така може да намерите покоя на гората,едно закътано местенце,на което да прекарате спокойни и разтоварващи мигове...в което да се усамотите.

-Вековните гори... какво прелестно място, за една крадла да се разполага. Както и да е всеки си има причини да върши това-онова, ако проговори може и да науча, защо е постъпила така.
Синеокият се огледа, и на пръв поглед забеляза прелестна гора, чието дъно несе виждало, но тъй като от тук се влиза, логиката му беше да кара направо, все ще стигне някъде, камоли да срещне някой човек наоколу, който да разпита. Русият младеж се наслаждаваше на прелестната гора, след всяка нова стъпка, която прекрачваше. Драстично ублекчи напрежението, което бе нарастнало у него, а той като-чели забрави за какво е дошъл.
-Какво правя подяволите.
След което си удари лек шамар, за да се усъзнае.
-На мисия съм и по-добре да си отварям очите, ако изкам да си запазя задника.
Последва тежко издишане, след дълбокото поемане на въздух. Вече се чустваше свежарка, изпълнен с енергия, продължавайки напред, подготвен за неочакваното.

Из гората се носеха песни на птици и мирис на пчелен мед. Араши се опитваше да се съсредоточи над евентуални опасности, но такива не идваха и това, убиваше предпазливостта му. Той седна под едно дърво и скоро дрямката го омая.
Събуди се от нежният дипир на нечия чужда ръка...

Неусетното заспиване на момчето още повече объркваше нещата, той сега дори незнаеше какво става, тъй като дори непомнише, кога успя да заспи. След като бе усетил нечия чужда ръка, той веднага запита:
-Кой си ти ?
Като едновременно се опита да фокусира, кой го е събудил.

Когато отвори очи Араши съгледа една прелестна девойка. С коси от злато и очи като сапфири. Беше облечена в рокля от горски мъх и листа. Младото момче веднага си даде сметка, че тя е самодива и трябва да избяга от нея преди да е станали твърде късно. Мове би нейната тиха песен е била причината за внезапния му сън.

/Опиши бягството и всичко свързано с него, искам дълъг пост.../ What a Face

-Яя какво прелестно девой...че?
Момчето погледна по-добре и бързо върза две и две.
-Маамкаму.
Докато се усети на какво е попаднал, вече краката му бяха побягнали. Вече гората нему се струваше толкова благоприятна, но такъв бил късмета. Навън бе тъмница, а пред погледът му всичко се размазваше. Араши заключи че това може би е от адреналина и запази хладнокръвие. Самодивите ненавиждат слънчевата светлина, но навън изобщо небеше светло в момента, този вариант със сигурност отпадаше. Русокосият се стремеше да гледа накъде тича и леко обръщаше главата си за да потвърди, дали още е преследван... Но това нему беше стилът... Той се спря и се обърна лице в лице с нея.
-Ей въпреки че си самодив, все пак си и момиче, можеш ли да говориш мамкаму.
Едновременно момчето пристъпи назад зад един пън, който бе закрит с трева и несе виждаше, за да успее да се подсигури дори и да е с 1% повече, ако тя се опита да му навреди.

Самодивата показа снагата си на лунната светлина. Араши знаеше, че ако не се се доближи до нея, тя нямаше да го нарани. Самодивите привличака страснстващите мъже, примамваха ги, а после ги убиваха, но ако не се поддадеше на гласа и, нямаше от какво да се страхува. Не можеше да я убие, защотото щеше да си навлече гнева сестрите и, а тогава никакви правила не важаха. Неговата мисия бе да се измъкне от тук и да намери кервана. Беше подготвен да се разправя със стражи, но митичните същества бяха съвсем друга работа....

-Май няма да чуя глас от теб... адиос!
Момчето нарами меча да нему пречи и хукна напред. Направо беше се затичал с 300, беше му писнало вечно някой да се пречка на пътя и не само това, той имаше досадният навик да си отмъщава, на тези който го дразнят, на тая самодива и се пишеше жестоко мъчение (xD) .
-Какво ли си мислех, на първо място трябва да се погрижа за мисията, неможе да рискувам тая да ми прави пречки, ...ако изка и до кервана да ме гони, ще ги съсеча онея, преди да ме настигне и после ще се оправям с нея.
След като вече всичко беше решено оставаше само едно. Да се намери тоя керван!

Араши тичаше с все сили. Толкова беше вглъбен в скоростта си и крайната цел, че не забеляза издадения от земята клон. Препъна се и полетя шеметно напред. Совари се стрясък върху един остър камък и разби веждата си. Кръвта шурна, а пред очите му танцуваха звезди. Главата му бучеше, вече започваше да се подува. Сега беше по-уязвим отвсякога. Когато се посвети, окото му беше подуто и не вийдаше добре. Стана, клатейки се и се огледа. В далечината светеха факли. Запъти се натам, надявайки се да е открил кервана.

/не бягай с 300 в час.../

-Мамкаму, а моя план беше тя да се спъне.
Момчето отряза от ръкава си, прехапа го и го завърза, за да спре кървенето, но сега разполагаше само с едно око.
-Ах... светлини. Дали там е кервана.
Араши се поотупа и започна да ходи вниамтелно да несе спъне, пак да си разбие главата.

/Тва с 300 беше метафора Very Happy

/

Научил урока си, Араши продължи внимателно напред. От самодивата нямаше и помен. Когато доближи светлините той съгледа кервана. В средата на лагера беше разпъната бяла шатра. От нея се носеше миризма на говеждо и печени с подправки картофи. Стомахът на Араши пристърга от глад, но той не си позволи да се разсйва, щеше да има достатъчно време да се наслади след като беше свършил работа.

Основната шатра беше заобиколена от по-малки палатки - за прислугата. Конете и колите на кервана бяха в ляво от лагера. Животните бяха спокойни и не издаваха шум. Араши успя да преброи 8 въоръжени войни, разположени стратегически - по двама във всяка посока. Според информацията, получена от центъра, охраната трябваше да е от 10 души, сигурно другите двама бяха лична охрана, вътре в шатрата. Време беше да дайства.

/Опиши атаката си/

-Време е за тотално унищожение.
Прошепна си той и за миг спря да върви, сега трябваше да разчита единствено на инстинкта си. Той нямаше план, нямаше стратегия, единствено на това умение можеше да разчита. Изваждайки мечът си, който беше приблизително доста голям, го стовари на земята и го остави да се влачи, като се затича право срещу първите жертви, без да губи скорост. Русата му коса бледнееше на фона на тъмнината, мечът му допринасяше типичният звук, докато прерязваше земята. Отдалеч изглеждаше по-скоро на призрак... Настъпи мелето, първите жертви бяха в гръб, затова войнън премина през тях, леко наведен и хладнокръвен, със срязващи атаки. Беше оставил мечът който се влачеше да съсече краката на единият, а на другият го нанесе в гръбнакът му с юмрук. Всичко изглеждаше толкова бавно, за разлика от посечените, дори незнаеха какво става и за да се възползва максимално, момчето продължи към следващите двама без да спира. Не го интересуваше дали са мъртви, в крайна сметка щеше да избие всички, само с едно изключение. Араши се изправи срещо следващите двама лице в лице, но засилката му нему позволяваше да спре и да се защити, ако му се опъне засада. Той просто вложи в един нормален замах, една доста умерена сила. Всичко вече си дойде на мястото, вече чуваше виковете на стражите, затова й натисна по-здраво с оръжието, беше готов да контраатакува откъдето и да му изкочат.

Араши беше подготвен за нападение от всички посоки. Инстинктите му бяха изострени като на прегладнял вълк. Беше добър с меча, но с едно подуто око, тъмнината на гората и 6те ядосани, че ги откъсва от вечерята им войни, щансовете му не бяха много големи. Той замахна и посече, двамата тичащи към него. Оставаха още четири. Всичко беше въпрос на шанс.

/опиши атаката на останалите 4 стражи и изтегли зарче, трябва ти нечетно, за да се справиш, от нататък ти предстои бой с двамата в шатрата/

Араши се втурна срещу останалите пазачи с все сили. Прекрачи няколко бързи крачки напред и стабна мечът си, като го остави забит в сърцето на единия, мигновенно приклекна, и с въртеливо движение подложи крака си, да спъне другия, запращайки веднага юмрука си към лицето му, за да му разбие черепа. Русокосият издърпа мечът си и започна да диша тежко. Последните двама пазача го бяха обградили. Той кръстоса меча с един от двамата, докато се опитваше да се върти околу него, за да нему посегне другия. Но това не продължи много и веднага когато момчето събра малко сила, се завъртя и запрати един бърз и точен замах към главата на гонещият го. Сега остана само един, който сигурно вече целият трепереше, виждайки как приятелите му измряха по най-брутален начин. Като войн, Араши се възползва максимално от генерирания у него страх и нападна злобно, нанасяики серия от комбота с меча, докато най-сетне него повали. Момчето заби мечът си в земята и се подпря на него уморен.
-Хайде малко остана, напред!
Каза си той и завлачи мечът към кервана.

Ам, редакция моля. Чети си инструкциите, трябва да хвърлиш зарче, че да се реши убил ли си ги или не. Не бързай за шатрата.

/Сру тотално забравих за зара/

The member 'Араши' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Вековните гори De4

За съжаление атаката му не успя. Двама от стражата все още бяха по петите му. Трябваше да действа сега, или животът му висеше на косъм. Окото му полсираше с тъпа болка, а стомахът му стържеше.

/Опиши и тази атака, резултата ще зависи от РП/

Араши ги погледна кръвожадно. Нему харесваше факта, че силите му изнемогваха, а последните му деиствия бяха лесно блокирани. Момчето се нахвърли със серия от комбинаций с меча, предимно се опитваше да направи една техника, която така и незавърши в академията. Момчето се стараеше максимално, за да усети момента в който ще контраатакуват, едва ли само щяха да отбиват запратените удъри. В момента в който това стана момчето се изтегли назад и запрати един много точен удър, за да обезглави единият от пазачите, продължавайки атаката си, Араши продължи по меча като се завъртя, и бързо се опита да пререже корема на другия.

След успешната атака Араши искаше да си поеме въздух, но от бялата шатра вече се чуваха притеснителни шумове. Сигурно беше предизвикал вниманието на пазачите с целия шум ии хаос около убииството на първите 8. Без да губи време той нахълта в шатрта.

/опиши какво виждаш и атаката си/

Араши свирепо нахълта в шатрата и засили мечът си към първият пазач, който съзря. Воден от инстинкта си той първо се упита да извади пазачите от играта, това го поведе към последният оцелял. Момчето напрегна силите си и хвана здраво оръжието за дръжката, полагайки дясната си ръка пред лявата, използвайки я за водеща, след което пристъпвайки напред с десният крак, замахна максимално бързо, хоризонтално наляво към опонента си, целейки да го нарани дълбоко от страна на гръдния кош, а именно критичната точка сърцето. Пъстрата бяла шатра се превърна в кървава баня. След всичките кръвопролития война си отдъхна и се огледа къде се е скрила жената.

Един от войните кйто оживя от атаката замахна с последни сили и одраска Араши по гърба , а от близкото до Араши легло се чуваха някакви звуци приличащи на женски плач .

/Опиши какво ще правиш . п.п повече не пиши че си убил някой това трябва да го решават разказвачите /

Разгневен от раната, Араши бързо се обърна и запрати един юмрук към лицето му.
-Ахх... Това заболя мамкати...
Той реши да него убива, а да се опита да вземе мечът му и да го накара, да му доведе жената мигновенно.

/Мисля, че се постарах, само да описвам атаките си, невярвам някъде да съм писал, че директно нападам и го обивам, ама може и такъв случай да има Very Happy

както и да е/

Пазачат посочи към леглото , след което умря .

/Опиши какво правиш/

Араши се доближи до леглото, дръпна одеалото и рече:
-Ти открадна от академията! Знаеш защо съм тук, тръгвай с мен, там ще се разпрявям с теб.

» 2. Гори