Вековните гори

-Да аз го направих златото е тук в ковчега само неме наранявай моля те .

Момчето отвори ковчега за да се увери, че всичко си е на мястото.
-Според информацията ми, трябва да има уникални монети, покажи ми ги и ще запазиш живота си.
Прилагайки този блъф, сякащ ще я убие, а всъщност никъде мисията небе казано че трябва да умира. Момчето реши да непролива повече кръв, но изкаше да се увери, че всичко е наред.

-Ето ги тук . / тя натисна скрито копче в ковчега и от там изпадха монетите
-Моляте вземи ги и се махай от тук . /С салзи по очите .

/Опиши какво правиш/

Араши прибра жълтиците в ковчега и го дигна на рамото си.
-Това да ти е за урок, да живееш честно.
Каза с добра съвест той, след което потегли към града. От цялата тази работа, русокосият успя да си повдигне малко опита с меча. Сега оставаше само да уцели пътят до града.
-Защо ли нея взех тая, поне да ми бъде полезна до града. Дано пак не изскочат някакви самодиви...
Расъждаваше той, като едновременно се ослушваше... Доколкото му бе запомнил умът, мислеше че върви в правилна посока. Съдейки по отъпканата трева, която едвам се забелязваше в тъмницата, Той се запъти към града.

Араши виждаше Телепортната зала трябваше да се върне да изпълни мисята .

/Варни се в миссионият център по същия пат който дойде /

Клеър се промъкваше тихо през гората. Почти никакъв шум не се чуваше, освен тихото прошумоляване на листата под краката й. Слънчевите лъчи пробиваха сумрака и правеха гората да изглежда сякаш озарена от магическа светлина. Беше изключително тихо и спокойно, чак дразнещо. Както си вървеше, Клеър забеляза, че дърветата започват да оредяват, а накрая момичето застана на края на огромна поляна. Неподдържано място, с разпръснати изпочупени клони по земята, навсякъде въргалящи се кости и кожи на животни. И отпред...руйните.

Руините се намираха на близо стотина метра от нея и бяха ясно различими измежду дърветата. Явно преди са били нещо като храм на някое отдавна забравено Божество, но сега бяха просто отломки. Куполът на сградата я нямаше, както и входната врата. Наближаваше здрач и сенките на дърветата и храстите се одължаваха със залеза. С настъпващият мрак, Клеър забеляза мъждива светлина от огън в руините, както и дим. Можеше да се приближи ако иска, но трябваше да е внимателна.

/Опиши действията си. Можеш да опишеш как се приближаваш до руината, но когато стигнеш до там остави на мен да продължа. Според поста ти има шанс да са те забелязали или не./

Вече почти не се процеждаше светлина между клоните. Наоколо се спускаха призрачни сенки и само огънят хвърляше леки отблясъци. Гората започваше да се събужда-чуваха се стъпки на животни, шумолене, вой. Вивотът тук сега започваше. Около храмът, или поне това, което беше останало от него, беше пълно с отломки. Изгнили греди, купчини изпопадала мазилка, камъни и какво ли още не. Клеър се запромъква покрай дърветата. Искаше да погледне между прулуките на руините, за да има някаква представа срещу какво се изправя. Все още не й се щеше да напуска прикритието си. Момичето дебнеше като лъвица, обикаляше съвсем тихо покрайнините на поляната, използвайки за прикритие стволовете на дърветата. Когато прецени, че местото е подходящо, тя се покатери ловко в короната на едно дърво, за да има по-голям изглед. Плюс това листата бяха гъсти и този, с когото щеше да се бие, щеше да изгуби известно време, докато се ориентора къде се криеше врагът му. Ако разбира се я беше чул по някаква случайност. Което нямаше да е добре. Клеър се настани удобно между клоните, така че да може да скочи при нужда, с надеждата от високото да види това което се случваше вътре. Мислеше, че няма да е трудно, защото от горната част на сградата не беше останало почти нищо.

Идеята на Клеър беше добра. Пред очите й се разкри вътрешността на руината. Мишената й беше едър мъж, който изглежда подремваше, облегнат на южната стена. В краката му стоеше дълъг меч за една ръка, чиято дръжка той държаше дори в съня си. Съвсем близо до него догаряше огън, а кучете обикаляше и душеше във въздуха. За миг то сякаш заби очите си в клоните, където се беше скрила Клеър, но после просто клепна уши и отклони поглед. И кучето и собственикът му бяха едри и изглеждаха опасни. Клеър не трябваше да ги атакува без добър план. Нямаше ограничение откъм време, с малко търпение и логика можеше да открие някаква пролука и да унищожи жертвата си.

/Опиши какво правиш, планираш и т.н./

Клеър се намръщи. Мъжът може и да псеше, но това ли едва означаваше кой знае какво. Би трябвало да се беше научил да бъде винаги готов да се защитава, при положение че живееше сам в гората, при всичките тези животни. А и кучето...Беше големичко и можеше да й попречи. Нямаше да има кой знае какъв успех ако се опитваше да се бие и да се пази от кучето едновременно. Предпочиташе да не си разпръсква енергията на две места. Най-добре щеше да е да хвърли една от малките ками по животното, а после щеше да слезе и да се оправя с мъжа. Щеше да е лесно да хвърли кама и по него, но ако не улучеше, а и той хвърлеше нещо...На дървото нямаше накъде да бяга и да избягва ударите. С рязко движени стоманеното острие се озова в ръката на момичето, проблязвайки на едва проблясващото слънце. Клеър вдигна ръка, присви очи, прицели се в нищо неподозиращото животно и малкта кама полетя напред.

Камата уцели кучето в хълбока и то изскимтя силно и джафна. Мъжът веднага скочи и с много бързо движение меча вече беше в ръката му. Виждайки ситуацията Йолкус Мартин бързо грабна кървящото и най-вероятно умиращо куче и се прилепи до стената, криейки се от нова възможна далекобойна атака. Не беше от най-глупавите. Но пък кучето го бавеше и издаваше, така че той преряза гърлото му за да не остава горкото живо да се мъчи.
- Браво, копеле мръсно! Сега ще трябва да платиш с живота си! Марки беше вярно животинче.
След тази закана той замлъкна, а нощта се разпростря над руините, а огънят догаряше. Скоро мястото беше обгърнато от мрак, а тишината беше нарушавана единствено от нощните звуци. Клеър не можеше да долови и следа от мишената си. Мъжът може би все още се криеше из руините или пък беше тръгнал да я търси.

/Избери дали да останеш на мястото си или да разузнаеш напред. След това остави на мен да опиша какво виждаш и какво става./

» 2. Гори