Улиците

Улиците на Ридем бяха широки и пълни със сергии. Градчето беше един голям пазар, а улиците бяха неговите вени. Престъпността тук беше на ниво. Кражбите бяха много често срещано явление, както и поръчковите убийства.

Когато видя войниците Анна пришпори конят още повече.Започна да завива в някои малки улички,за да им избяга от очите.Но те продължаваха да я преследват.Тя започна да минава през едни сергии,които бяха насложени до саме улицата.Тя видя голяма количество кутии срещу нея.Навреме се усети и накара конят да скочи над кутиите.За нейно щастие войниците не успяха да се справят толкова бързо и минаха през кутиите.Тя набързо зави в друга посока,за да не я видят...само се надяваше този път да им се е изплъзнала...

The member 'bLaCk_HoLe :]' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Улиците De5

Анна продължаваше да бяга и й трябваха още малко усилия за да се изплъзне на войниците , преследвачите стремглаво намаляха. Но продължаваха да я следват. Войниците вече бяха едва 4 , но бяха доста упорити.

(пак четно)

Анна се разгневи,че те продължават да я следят.Тя започна да препуска с още по-силна скорост.И от време на време започваше да хвърля някои предмети по тях от сергиите,които съсипваше при готитбата.Повали единия оставаха още трима.Тя отново сви по друга улица,за да ги заблуди...

The member 'bLaCk_HoLe :]' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Улиците De5

Момичето почти се измъкна оставаше и само още един от преследвачите , пред нея вече имаше две възможности. Можеше да продължи да бяга от този войн или да спре и да се бие с него.

(искарай едно четно де)

Анна обмисляше варианта да слезе от коня и да се бие с него.Но щеше да е твърде рисковано..докато го правеше можеше да дойдат още няколко войници.Накрая се сети за брилянтана идея,да скочи от коня и да продължи хеша в обратна посока.Той едвали можеше да спре веднага коня...вероятно дори нямаше да се усети,че съм скочила.Затова тя реши да направи това.Скочи от коня и се прътърколи на няколко пъти,въпреки това стана веднага и започна да тича отново в друга посока.

The member 'bLaCk_HoLe :]' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Улиците De4

Този път планът на момичето успя , тя успя да се измъкне от преследвачът си , които за да види накъде бяга удари главата си в един от навес. Анна вече можеше да се измъкне безнаказано , поне за момента.

(вече знаеш как да се върнеш в академията предполагам Very Happy

)

Излязох от телепортната сграда.Запътвайки се по улиците.Естествено,нямах си и идея къде да отида.Трябваше да слагат и картички с карта и опътване на мисиите...И естествено щях да откапя около час да търся това място,ако не питам някого.Улиците не бяха пусти,напротив.Бяха точно сега с най-големите пияници и цареше размирица улиците.Вечер бе най-доброто време за незаконни сделки и прочие.Въпреки всичко нито се страхувах,нито притеснявах.Напротив-беше вълнуващо.Приближих се до някакво кръгче от доста хора.Преобладаваха мъжете,е,честно казано май само мъже бяха.Не забравих и обноските си,което в случая бе крайно излишно,въпреки това с ясен тон,че да ме чуят поздравих с "Добър вечер" и попитах:
-Бихте ли ми казали,къде да намеря "Свърталището"?-оглеждайки всеки един от тях,за да мога съдейки по реакцията им да отреагирам подобаващо...

Мъжете я погледнаха доста странно и дори стреснато. Първоначално я бяха взели за красива преминаваща девойка, сега веднага решиха, че е нещо друго и побързаха да се отдръпнат от нея. Не искаха да си имат работа с Братството на смъртта, както често наричаха тази организация, чийто наемен център беше Свърталището. Остана само един беззъб дядка, който явно не беше пийнал много, но все пак очите му бляскаха.
- За какво ти е нужна тази информация момиче? - изфъфли той и я погледна странно трезво за миг, после пак доби обичайния си пиян поглед.

-Ще бъда ясна,нито ще обеснявам,нито ще давам отчет.Просто бъдете така добър да ми кажете и ще ви гарантирам,че няма да ви изпържа от вътре.-измънках аз и погледнах с отвращение дядото.Беше грозен,беззъб,пиян като свиня.Много мразех подобни изпълнения.Почудих се обаче,защо другите изчезнаха.Доста странно при положение,че преди да спомена "Свърталището" ме зяпаха в захлас...Нещо не беше както трябва.Със сигурност онова място ме съмняваше...

Дядката поклати глава.
- Ако кажа на неподходящ човек информацията, ще ми се случат много по-лоши неща от вътрешно изпържване, момиче. - каза той тъжно и понечи да си тръгне...

/Кейт, трябва да прецениш дали не е рисковано да споделиш с дядката част от собствената си информация или пък наистина да го изпържиш, ако те дразни. Very Happy

И да потърсиш после някой друг, който да те опъти./

-Идиот...-заключих аз и тръгнах към някаква друга уличка,на която също беше пренаселено.Приближих се отново към някаква групичка,страшно ядосана.Този път,ако някой ми откажеше щеше да си плати жестоко.Краищата на косата ми леко придобиха червени цветове и още повече се ядосах.Сега оставаше и да се удължи още.Не се удължи,но още бях ядосана.Без да поздравя се приближих до един мъж.Заповеднически казах:
-Ставай!Трябваш ми.

Той се разсмя и другите подхванаха смеха му.
- Коя си пък ти, че си мислиш, че можеш да ме командваш? - каза мъжа и продължи да се седи. Приятелите му също си останаха по местата и гледаха заинтригувано. Чудеха се кое ли е това странно арогантно момиче и какво си мисли, че прави.

-Не мисля,че ще ме забравиш,ако не ми кажеш,къде е "Свърталището"...-избълвах аз,навеждайки се на нивото на очите му.Зениците ми се разшириха,сякаш още малко ще го погълнат.Бях на сантиметри от лицето му и на милиметри да забия камата до ръката ми в сърцето му.Лоши мисли за едно добро момиче...Как можеше да ме ядосват за втори път тази вечер?На всеки ли трябваше да обеснявам,на къде съм тръгнала,защо съм тръгнала и прочие...!?Не,не,просто трябваше да убия няколко,за да пропеят другите...да,този щеше да го отнесе след мъничко.Колието от рубин висеше от шията ми,сливайки се с краищата на косата ми,които ставаха все по-червени...

Мъжа се стресна от погледа на Кейт, извика уплашено :
- Откачалка! - той стана много бързо и тръгна да бяга. Другите се разсмяха, но усетиха напрежението и също последваха чевръсто приятеля си. Наблизо двама преминаващи стражи погледнаха момичето странно и подозрително, но не предприеха нищо. Интересно им беше как може едно момиче да уплаши група мъже, но си замълчаха разумно и само я изпроводиха с поглед. Не беше направила нищо лошо, все още.

-МАМКА МУ,НЯКОЙ ЩЕ МИ КАЖЕ ЛИ НАЙ-НАКРАЯ КЪДЕ Е ТВА СВЪРТАЛИЩЕ ДА МУ СЕ НЕЗНАЕ!?!?-креснах аз,а около мен започна бавно да се образува огнена аура.Загубих вече час с тези страхливци.Как можеше да е толкова страшно тва място,при положение,че съм само напреднала...!?!?Не,не можеше да ми вдигат нервите безнаказано за втори път.Кой трябваше да питам,при положение,че като чуят името и бягат като първите идиоти.

- Хей, момиче, я по-спокойно. - извика единия страж и двамата с колегата му се приближиха към излъчващото топлина момиче с ръце на дръжките на мечовете им. - Не всичко става с крясъци.
Стража изглеждаше интелигентен на пръв поглед мъж, може би на около тридесет години. По токата на наметалото му си личеше, че е поне с ранг капитан. На гърдите си, над кожената броня, обшита с метални брънки, той носеше сребърен медальон, където сигурно държеше мини-портрети на семейството си.
- Сега се успокой, не ми се ще да става нов скандал в града и без това станаха твърде често явление. Търсиш Свърталището, можем да те опътим, стига да разберем дали не си със зли цели. Въпреки че е тайна, управата на града има договор с Братството на смъртта и колкото и да не ми харесва, трябва да проверя дали не си наета от някоя конкурентна агенция, това ми е работата. Кажи сега, защо търсиш Свърталището? Или ако е тайна, кой те изпраща? Каквато и да е информация ще е полезна...
Мъжът съвсем явно виждаше огъня около момичето, но не се плашеше. Не беше слабохарактерен като страхливците от преди малко. Дори да умреше щеше да е изпълнявайки своя дълг. А и не беше съвсем безпомощен.

-На мисия съм,изпратена от Академията и не знам,с каква цел е,трябва да разбера на място,просто ми кажете къде е...Нищо няма да кажа,нито,че вие сте ми казал,нито някой друг!Просто не знам защо всички бягат,чувайки това име!?Не ми го побира главата,сякаш някой ще ги убие,че са ми казали къде е "Свърталището"!?!Това е безумно просто!Не знам,кои са тези типове,не ми и пука,просто съм на мисия и искам да си я свърша!А как да го направя,като не знам,къде е мястото за мисията ми!?!Кажете ми,Вие явно повече разбирате от тези неща....-ядосано го изгледах аз,скръстила ръце под гърдите си.Успокоих се леко и аурата изчезна,това не попречи на косата ми да си остане червена,обаче...човек явно не може да има всичко.

- От Магическата Академия... - повтори мъжа думите й и кимна разбиращо. - Съжалявам за това. - посочи той отдалечаващите се мъже, които хвърляха страхливи погледи към Кейт. - Простите пияници винаги правят проблеми. Свърталището се намира на една малка забутана уличка. Можеш да я намериш ако вървиш по този булевард, който се пада главен и точно в края му завиеш наляво. Ще познаеш уличката по мизирзмата. Наричат я "Благоуханната улица" но е иронично, ако ме разбираш...Късмет и ако имаш нужда от някаква помощ можеш спокойно да се обърнеш към нас, нали, Брег?
Брег беше колегата на капитана, пъпчив младеж, който гледаше Кейт захласнато и не чу въпроса.
- Както и да е. Можеш да разчиташ на мен. Просто питай някой страж за капитан Груувър. Успех в мисията.
С тези думи той шляпна Брег по врата и двамата се отдалечиха от Кейт.

/Можеш да пишеш вече как намираш Свърталището. Smile

/

-Най-после...-промърморих аз и вдигнах поглед към отдалечаващите се мъже-Довиждане и благодаря!-вметнах на тръгване.На ум си повторих пътя и започнах да вървя по булеварда.Дълго време нямаше лява отбивка,след около 15 минути ходене стигнах краят му и влязох в пресечката.Сега разбрах,какво се имаше в предвид с тази "Благоуханна улица"-смърдеше на мърша,вкиснато месо и какво ли още не.Миризмата беше неописуемо отвратителна.Сбърчих нос,с идеята да не дишам много и нахлух без покана в Свърталището...

С перфектни плавни стъпки Кейт вървеше към статуята на Ридем Марвин.Откри я лесно.Бе почти полунощ.Всъщност имаше броени минути до тогава.Нощта открояваше рубиненото ми колие,а черната рокля се влачеше около мен.Търсех мъж,тъмнокож,от негроидната раса.Скрита в сенките на тъмната страна от паметника,търсех начин да го убия,щеше да е изненада за него да използвам неговото оръжие,неочаквано да го нападна в гръб и да забия оръжие в гърба му или просто да използвам пиро силата си.Е,като за начало да дойде щеше да бъде добре...

Кейтлин почака още малко в сянката и тогава с лекота забеляза приближаващата се фигура. Веднага разпозна мъжа на име Храх, който беше целта й. Кожата ми беше тъмна и приличаше на чужденец, но имаше нещо друго странно в него, което привлече вниманието й. Тя забеляза, че той не се движи с опасната и плавна походка на убиец, а с небрежната крачка на турист. Какво ли можеше да означава това?

/Кейт, опиши какво мислиш да правиш и как ще подходиш, после пак ще отговоря./

» Улиците
» Улиците
» Улиците
» Улиците
» Улиците