"Старата котва"

"Старата котва" беше ресторантче тип кръчма, в което се събираха всички пияници, моряци, пирати и докови работници. Рибената яхния беше добра, като по чудо, а ейла и бирата също бяха на ниво. Обслужването беше бързо и качествено. Всички това беше добре, но "Старата котва" се използваше и за нелегален хазартен клуб вечер. Което прави нещата още по-интересни.

Кръчмата не беше по-ужасна от тази на Илиос и я
намерих,сравнително бързо,отново отворих тихо вратата и се плъзнах в
помещението с особена грация и с разширени зеници,привикващи със
сумрака.Навън се стъмваше,а в кръчмата бе задушливо.Имаше изобилие от
пияни мъже и това никак не ми хареса.Седнах на бара и попитах бармана:
-Добър вечер,бихте ли ми помогнали,търся Дей или някакво производно на това име,момче,Дух маг е...-избълвах набързо аз и впих сините си очи в лицето на мъжа зад бара.

Мъжът я погледна странно и промълви :
- Приятелка или враг сте на Дей?
Ръката му продължаваше механично да трие една чаша, която блестеше от чистота, както и повечето други съдове в проспериращата и нелегална кръчма.

-Все още непозната.-усмихнах се чаровно аз и загледах кристалната чаша.Е,тук вече чистотата бе на ниво...в другата кръчма и това го нямаше,все пак това не беше лошо.Докато чаках,какво ще каже за Дей,след хубавият отговор,който изръсих си поръчах и питие,не ми беше навик да пия,но...:
-Междувременно,искам и една водка.-промълвих тихо аз и зачаках някаква реакция

Кръчмаря явно нямаше желание да говори с нея, но след като Кейт си поръча нещо, очите му светнаха. Той й наля в една чашка отмерено количество кристална течност и сложи няколко ледчета в нея.
- 4 жълтици. - каза й той цената с усмивка. - А Дей можеш да го намериш във Вип зоната хей там. - той и показа доноснически една стаичка наблизо, чиято врата изглеждаше красиво резбована. - Само не му казвай, че аз съм те опътил иии...внимавай, понякога е агресивен. - смигна и мъжа.

/Кейт ако решиш да влезеш във Вип зоната, опиши как го правиш, но остави описанието на Дей за мен. Ненужно пояснение от моя страна, но нещо ми се пише./

-Няма проблем,благодаря за информацията.-подадох 4 жълтици от джоба си и погледнах чашката пред мен.Не исках да я пия на екс,взех я в ръка и отпих умерена глътка,все пак ме хващаше бързо,особено при проявите ми,каква съм пиячка,че да изпия течността наведнъж.Разклатих чашката веднъж,за да се раздвижат ледчетата,което ми достави нескрито удоволствие.Усмихнах се и отворих резбованата врата,която ми бях посочили,тъкмо свалих ръкавите си,гърбът ми беше с корсетени,сатенени връзчици и сложих белите ръкавки на импровизирана закачалка в началото на "Вип зоната",вътре...

Стените на стаята бяха изрисувани в красиви морски пейзажи. Бяха почти като истински, все едно Кейт се намираше навътре в морето. Имаше няколко големи аквариума и в едния от тях плуваше малка бяла акула. Част от тавана беше махнат и вътре беше приятно проветрено. По ъглите на стаята имаше няколко сепарета и две от тях бяха заети. На едното стояха двама възрастни и богато облечени мъже и обсъждаха нещо. Когато момичето влезе те се обърнаха, измериха я от главата до петите с намръщен поглед, после продължиха да си говорят. На масата пред тях имаше голям куп пари. На другото сепаре с лице към вратата стоеше едно момче, може би на 16. То също беше облечено доста добре, дрехите му бяха подбрани в тъмен цвят и нямаха скъпоценности, но си личеше, че са от класа. Явно част от златото на Бил беше свършило добра работа. Лицето на младежа беше светло, не беше хванал тена на моряците в другата стая и беше леко изпито, но все пак симпатично. Косата му беше гарвановочерна и контрастираше с кожата му. Очите му бяха зелени и в момента той ги беше вперил в Кейт, всякаш я очакваше. Физиономията му остана безизразна.

Отпих още една глътка от водката си и се приближих внимателно до момчето на що-годе моята възраст на външен вид,небрежно поддържайки чашката до мен,аз се приближих с блуждаещи сини очи по него:
-Можете ли да ми помогнете,търся Дей...-измънках аз и застанах до малката масичка пред диванчето,на което се бе разположило най-нормално облеченото момче,тайно се надявах да е точно моят човек,защото съдейки по вида му,никак не беше зле за моите преговори.Очите ми светнаха,прехапах устните си и се усмихнах същевременно,косата ми в момента,покриваше целият ми кръст и се спускаше по раменете и корсета до края му.Червените кичурчета силно контрастираха на иначе светлите ми дрехи и аз зачаках отговорът си.

- Аз съм Дейшифт. - каза той и я погледна с интерес. Не познаваше това момиче, но не приличаше на главорезите на Бил. Твърде изтънчено и красиво беше за подобна работа, затова той реши да й гласува малко доверие. - Защо не седнеш? - покани я той. - Как се казваш и с какво мога да ти бъда полезен?
Последните няколко месеца си живееше хубаво тук, в Лорион. Когато напусна имението на лорд Глеард и остави Илиос зад гърба, Дейшифт беше решил да понатрупа малко богатство, използвайки силата си и да помогне на майка си...Да я накара най-сетне да изостави проклетата работа, която вършеше. Той погледна момичето в очите и зачака.

-Кейтлин...-усмихнах се аз,въобще неподозираща,че това е ученик от академията,седнах до него,изпивайки остатъка от водката си най-непринудено.Нямах голяма стратегия.Просто се надявах да не е много сложно да го принудя да каже,къде са парите на този идиот от лодката.Като за начало трябваше да го напия...и то до съвършенство.
-И съм тук,просто,за да се напия...търсех теб,понеже се славиш,че знаеш как...-усмихнах се дяволски и се разсмях

Дейшифт се усмихна несъзнателно.
- Приятно ми е Кейт. Незнаех, че ми се носи подобна слава. - призна си той и извади на масата едно шише с качествена водка и купа с ледчета. Отвори шишето и напълни отново чашката на Кейт, после сипа и на себе си. Продължаваше да я гледа внимателно, следеше очите й, защото знаеше, че те са огледалото на душата. Ако се опиташе да го излъже щеше да познае. - Наздраве. За красивата ми и не съвсем очаквана компания...

-Наздраве..-тихо промълвих аз и изпих чашата до половина.За толкова ми стигна дъха,който се сепна в момента,когато той впи погледа си в моя.Ъгх...явно разбираше от човешкият мозък и това как функционира,защото усещах,че знаеше кога мога да го излъжа,аз естествено си бях родена актриса,въпреки всичко не исках да рискувам.Разсмях се и прибавих към леката му закачка,че незнае за славата си:
-Носи ти се такава слава...особено в женската половина на владенията на Вайл.-усмихнах се с отново прехапана долна устна,а когато я отпуснах прокарах език по горната.Биваше ме да си играя с водката,обаче дали него го биваше да ми устои...? За негово добро беше да се въздържи,защото явно си нямаше и на идея,какво му готвя..

Дейшифт също отпи здрава глътка и сам се изненада от това. По принцип политиката му на пиене беше друга. Защото понякой път се налагаше да мисли трезво, а алкохола, разбира се, пречеше на това.
- Каква изненада. - засмя се той. - Сигурно си си направила грешно впечатление за мен. Не съм такъв човек. - излъга той с невинен тон. Израстването в бардак съвсем беше отнело невинноста му, но Дей все пак се опитваше да подържа различен образ. Той викна с ръка един минаващ келнер и му поръча морски деликатеси за мезе.(xD) - И побързай. - заръча му Дейшифт като вкара малко Дух в гласа си за да убеди келнера във важността на задачата му. После пак се обърна към Кейт и попита :
- Искаш ли да си поръчаш нещо? На моя сметка е.
"На Бил на сметката е." - каза си той на ум и се засмя.

-Не,благодаря...-дешифрирах изражението му.Май му се отдаваше да харчи чуждите пари.Изби ме на смях и никак не ми беше гузно,че го прави,сякаш бих направила абсолютно същото,ако имах подобната възможност.Все пак,ако се надявах поне малко на свършената мисия,не трябваше да се разсейвам,а да действам,бързо налях по още една доза водка в чашата му.Не знам,кой как се славеше,но в случая на мен можеше да ми излезе такава слава,провъзгласяваща ме за царица на напиването.Не издадох по нищо вглъбението ми в мисли,наливах водка,въртях кичур коса на пръста си и се усмихвах чаровно.Засмях се на това "не съм такъв човек"-той самият не знаеше аз,какъв човек съм,а ме лъжеше за него.До толкова вече бях привикнала с поведението му,като главен фактор,че ми беше до болка позната невинната лъжа в очите му.
-Горещо ми е..-казах аз и съвсем нереално,отпивайки нова глътка от питието си разлях от него по тялото си.Доста сполучлив ход по моя преценка,изигравах си картите доста добре,само не трябваше да вадя козовете още...

- Май дрехите ти пречат и се опитваш да ги разтопиш с водка. - пошегува се Дей и се усмихна искрено. После отпи още малко, което му напомни за дните, когато залагаше в надпивания и почти винаги печелеше. Беше загубил малко опит от тогава, но спокойно можеше да гаврътне това шишенце и сам. Просто не трябваше да го показва, защото щеше да излезе пияница. Затова реши да се държи умерено пияно. Това беше най-печелившата стратегия. Той погледна Кейт и се зачуди откъде все пак се беше появила? Докато просто си стоеше сам, потънал в мислите си, скучаещ и мързелуващ, тя се беше появила и беше разведрила ситуацията. Момчето не искаше да си го признае, но се забавляваше, въпреки, че тази дума не присъстваше в речника му. И все пак Кейт му беше позната от някъде. Той я огледа още един път бързо, отбеляза си красивото й лице, дългата й коса с червени кичури, сексапилното й тяло, подчертано от мокрите й дрехи...и свърза двете части на загадката. Беше чул описанието й в една друга кръчма, в Илиос...Издирваха я за нещо. Дей се усмихна и разбра, че му става все по-интересно.

-Ще ме изпиеш с очи,недей-живее ми се.-засмях се аз и отпих още от чашата си.Нещо в него ме накара да изтръпна цялата.Лицето му беше някак-досещащо се за нещо.Крайно време беше да се напие,а аз по странният начин,трябваше да остана "трезва".Ъгх...сложна задача,при положение,че аз пиех с него.А,като се напие...какво?Нима щях да подхвана темата за Бил и той щеше да не разбере,че работя за него,което фактически се разминаваше с истината,бях на мисия...!Не,по скоро бих му опряла кама в гърлото,за да проговори или бях малко жестока...?При всички положения нямаше да е приятно да разпалвам много момчето,защото...хъм не беше никак зле като компания.Мисълта ми се отплесна,в това,че той надал е толкова беззащитен.Нима той нямаше оръжие в себе си? Погледнах към колана му съвсем непринудено.Тъмните му дрех никак не ми помагаха.Трябваше да разбера,колко,къде и какви по-точно оръжия се събират по тялото му и за да не се осъмни,че съм тук само тялом,но не и духом,промълвих тихо:
-Дрехите наистина ми пречат,но ако ги разтопя с алкохол,то за теб,какво ще остане,да свалиш?-закачливо вметнах към предишната си реплика и се засмях на вулгарният тон,който докарах,докато говорех.Изражението ми си остана бледо,очите ми шареха по лицето му и поглеждайки към чашата в ръцете си миглите ми създаваха усещането,че са се допряли до кожата,което всъщност бе от дължината им...Повдигнах поглед към него,сякаш в очакване нещо да се случи...някакво раздвижване,някакъв обрат.Трябваше вече да е пиян до козирката,а той все още си седеше така-трезв до колкото можех да преценя.Доста се бе наливал явно,щом не го хвана толкова бързо,а съдейки по моят тон,май аз щях да бъда пияната скоро.

Дейшифт се усмихна широко на думите й, това момиче знаеше как да му завърти главата, а и сигурно щеше, ако не се бяха появили подозренията. Доколкото знаеше от слухове и от описанието й в Илиос, тя беше студентка в Магическата Академия и използваше Пиро Магия и то в силна степен. Пораженията в "Цигулката на Мая" го доказваха, както и двамата мага, които беше победила там. Дей се замисли малко...Дали Бил не беше пратил молба до Академията във връзка със съкровището си? Най-вероятно...Самия контрабандист нямаше как да се справи с един Дух маг, специално ако мага знае как да използва уменията си. Беше успял да промие мозъците на хората му и да ги подчини на волята си...Нормално, те нямаха силна воля и се прекършваха лесно. Изпита странното желание да пробва да манипулира съзнанието на Кейт и да разбере главната й причина да е тук. Но се отказа, странно защо, реши, че това не е правилното решение. Пък и тя със сигурност владееше доста по-унищожителни магии от него. Сега в момента тя просто го гледаше над чашата си и пърхаше с дългите си мигли и странно, все още не се беше напила. Шишето беше вече почти празно и алкохола все пак леко влияеше на Дей, защото той все повече се загелждаше по Кейт (xD). Изведнъж осъзна, че нещата биха тръгнали на зле, затова реши да заговори за нещо друго :
- Обучението в Магическата академия на добро ниво ли е? - попита я той и отпи малко от водката. - Мисля скоро време да я посетя и...може би да се запиша в нея, а доколкото знам...ти вече учиш там. - искаше да види реакцията й, като разбере, че той знае, че е пратена от Академията. Надяваше се да не го изпържи намясто, затова направи няколко гадни капанчета с Дух, но не знаеше дали ще имат някакъв ефект срещу по-силен от него маг.

"Мамка му!"-изпсувах на ум аз и все пак запазих спокойното си изражение.Май сега вече беше моментът да действам.Хъх...колко ли се бях забавила,съдейки по часовника,с бяла каишка около ръката ми беше малко след девет вечерта.Хм...това момче си търсеше белята.
-На ниво е.-отбелязах сухо аз и от толкова мислене съвсем изтрезнях.Оставих чашата на масата и се приближих до момчето,без да му мисля толкова го целунах и не го направих нито еднократно,нито нежно.Напротив на всички фантазии,че съм такова ангелче,още докато отивах до него минах с език по долната си устна и чак тогава впих устните си в неговите,след като го погледнах с ясните си сини очи.Докосването между устните ни беше парещо,страстно-все пак,нямах голям избор на действия.Не трябваше да го убивам,трябваше да ми каже къде са парите на Бил и на всичкото отгоре и да го обезоръжа.

Дейшифт отвърна на целувката изцяло. Първо, защото Кейт беше повече от привлекателна и би било адски трудно да се отдръпне. Второ, защото обичаше да се възползва от всяка ситуация(xD). И трето, ами...не, нямаше трето, тези две неща май бяха достатъчни. Устните й бяха като окови, които се опитваха да го пленят и му трябваше доста за да не се отдаде на страстите си. Когато най-сетне устните им се разделиха за кратка почивка, Дей я погледна сериозно, после отмести погледа си към вратата и се усмихна криво. Такава значи е била работата.
- Приятелчетата ти май закъсняват. - сподели той сухо. През вратата бяха влезли няколко от моряците на Бил, които явно се бяха притеснили от закъснението на Кейт и бяха решили да се самоубият като пробват сами да си вземат проклетото злато. Още с влизането си в стаята, вече бяха в капана на Дейшифт. Потоците Дух се обвиха около тях и възпряха движението им. Момчето рязко стана, скочи над канапето, затича се към един от прозорците и докато изскачаше от там хвърли една въздушна целувка на Кейт, която сигурно беше изненадана от бързо развилите се действия. Дей падна на паважа отвън, превъртя се за да не се нарани и се затича по улиците. Нямаше да даде златото! Трябваше му...трябваше да освободи майка си от оново място, тогава щеше да е спокоен, нямаше друг начин, нямаше откъде другаде да го намери, нали?

/Кейт, Дейшифт ти открадна целувката и си плю на петите( Superboy

). Можеш да се опиташ да го догониш, като пишеш как го търсиш по "Улиците" или да помогнеш първо на тъпите моряци, които развалиха плана ти(xD). Или пък просто да се откажеш от мисията, което би било срамно./

-МАМКА ВИ,ИДИОТИ ШИБАНИ,НЕЩАСТНИ!-избухнах аз.-КАК МОЖЕ ДА СТ ТОЛКОВА ПРОСТИ!?!?!?ОХ...ГОСПОДИИИИ!ВСИЧКО СИ ВЪРВЕШЕ ПО ПЛАН ДОКАТО ВИЕ ПРЕЦАКАХТЕ НЕЩАТА!МОЖЕ ЛИ ДА СТЕ ТАКИВА ТЪПАНАРИ!?!-разкрещях се аз и само след секунда изчезнах,сваляйки тежестите от краката си,сега щеше да стане напечено.Излязох от кръчмата и тръгнах след момчето по улиците...

В един мрачен ден, толкова мрачен че денят бил нощ, една много здрава, висока и накачулена фигура влиза в бара. Барманът при видът му леко се стреснал, защото усетил тъмната аура на човекът. Фигурата се огледала, явно не намерила това, което търси и се запътила към барът. Барманът веднага се запътил към него защото случайно подочул звънът на парите в странните панталони на фигурата.
-Какво ще желаете сър?-казал барманът.
-Чиста чаша и най-хубавото вино което имате!- казала фигурата с английски акцент(непознат за този свят).
-Веднага, сър! - радостно казал барманът, защото виното, което имал било много старо и следователно скъпичко.
Барманът извадил една красива кристална чаша и налял от питието, след което го предоставил на фигурата с поклон. Закачуелият човек вдигнал чашата, погледнал, отпил леко след което се чул звук все едно се радва на предоставеното вино и отпива по-голяма глътка от чашата.
-Хей ти! Случайно да знаеш къде има красиви жени? - попитала фигурата.
-Хех.. - охилил се още повече барманът- мога да ви предложа много добро момиче, господине! Обаче... и цената ще е голямичка... - потърка ръце барманът.
-Хъх... цената няма значение... - отговорил мъжът...

До едрия, закачулен мъж на бара седеше един съвсем обикновен човечец. Лицето му беше невзрачно, както и дрехите. Единственото странно в него беше, че пиеше същото вино, като странника, който точно беше дошъл. Обикновения на вид човечец го гледаше с нескрит интерес и когато видя, че отпива, го изчака търпеливо да свали чашата от устните си.
- Харесва ли ви виното? - попита след малко той. - Хубава реколта е. По принцип в Лирион създават най-хубавато вино, но това е доставено от източните народи. Затова има тънък екзотичен привкус.
С тези думи човечеца вдигна собствената си чаша в импровизиран тост и я разклати малко, докато вдишваше приятния и лек аромат. После отпи малка глътка и се усмихна доволно. Имаше нещо странно в този човек, въпреки че само малко биха го усетили.

-Виждам, че и вие като мен сте ценител на вината. - усмихнал се закачуленият и се зарадвал, че има човек, който да споделя същата страст като него- Да ви се представя господине, аз съм DIO, DIO Brando. - казал с усмивка името си и отпил леко от виното.

- Дио Брандо. - повтори странния мъж, всякаш изучаваше самото име. - Моето име е... - тук имаше кратка пауза, все едно се опитваше да се сети нещо. - ... Дред. - изцепи накрая и всякаш му стана забавно от това.
През това време бармана се беше върнал и прошепна на DIO:
- Доведохме най-елитното си момиче, сър. Прякора й е "Императрицата", наистина ще ви хареса...
Човека, назовал се Дред, изплюя новата си глътка вино и започна да се смее гръмогласно, след като чу прякора на компаньонката. Барманът го погледна странно, но си замълчва, все пак човекът плащаше солидно за виното.
- Може би ще ми намерите и на мен някоя девойка? С прякор Бялата лейди? - ухили се злобно той.
Бармана също се засмя изкуствено и каза:
- Ще ви намеря, сър и можете да я наричате както си искате, ще се погрижа да приема всяко име, което и измислите.
После бармана каза на DIO къде се намира така наречената "Императрица". Чакала го в една от ВИП зоните на горния етаж. Щяла да бъде готова след около тридесет минути, през които щяла да се освежи.
- И така, лорд BRANDO. - изведнъж подхвана темата Дред. - Ориентирали ли сте се към накоя страна в конфликта на Вайл и Кариен?

DIO погледнал с почуда Дред.
-Вайл и Кариен? Това да не са най-великите хора тука, приятелю Дред? - попитал DIO.
В този момент една непохватна сервитъорка бутнала бутилката с прекрасното вино и точно преди да изкрещи, бутилката си застанала на рафта. Сервитъорката изкрещяла, защото все още си мислела, че бутилката със скъпата течност ще се строши, в този момент всички хора в бара погледнали и видяли, че нищо лошо не се случва и си помислили, че момичето е видяло някоя мишка. Обаче барманката все още не могла да проумее какво се беше случило... и погледнала към Дред и DIO. След което се поклонила и благодарила на двамата мъже, които виждала за първи път в този бар. DIO `и кимнал в отговор с което показъл, че вече е свободна да си върши работата...

» "Каляската на Бялата лейди"
» Кръчма "Трите Плъха"
» "Трапезата на Императора"
» "Стълбата на величието"
» "Цигулката на Мая"