Залата на Преминаването

Прякора на залата идва от това, че точно в нея се провеждат изпитанията за ниво в Магическата Академия. Тук учениците преминават в по-високо ниво или пък се провалят. Помещението се намира под Главната зала.

С тихи и безшумни стъпки аз влязох в залата.Лицето ми направо грееше и как иначе.Бях направила огнен дъжд с четири сфери и ако не горях от гордост,то нямаше да бъда аз.А сега,само дни след като дойдох в академията,нямаше и месец изчерпах всичко от първо ниво и идвах за изпитание.Не можеше друго яче...Исках да придобия сигурността,че всички усилия не са напразни."Залата на Преминаването..."-замислих се аз и продължих с тихи стъпки нагоре-надолу зашарих по помещението.Пламъчетата в очите ми игриво се носеха в тях и аз изчаках да има промяна в обстановката,някой,който да дойде и да ми каже задачата...

Облика на помещението се завихри диво и Кейт отново се озова в покоите на Вайл. Мястото й беше едва бегло познато, но явно мислите й за него я бяха довели тук. Тя се огледа изненадана, дали това е сън, илюзия или реалност? Беше илюзия, прецени тя...Но не беше сигурна. Към нея се приближи една висока фигура, сенките се одръпнаха от лицето й и разкриха красивите черти на Вайл.
- Върна се значи. - каза той и се усмихна свирепо.

/Кейт, попаднала си в сън на Вайл...Трябва да намериш начин да прекъснеш съня му, иначе става зле. Света на сънищата е опасно място./

-Да...върнах се...познай защо?-приближих се внимателно,тихи крачки,грациозни стъпки.Нещо не беше наред.Мислех,че е илюзия,а се оказа,че съм в сънят му.Бях чувала,че ако не излезеш от нечии сънища за определено време може да останеш там,докато човекът не се събуди,тоест ако никой не събудеше Вайл,аз можех да умра в неговия сън или да съм в тъмницата за неопределен период от време.Не знаех,как точно да постъпя и не знаех дали слуховете за сънищата,които бях чувала са истина "Умреш ли в нечий сън,умираш наистина...".Със сигурност обаче знаех,че няма да ми е скучно...

Кейт осъзна, че е облечена в прозрачна нощничка, явно в чуждия сън, сънуващия можеше да прави каквото иска. Вайл не мърдаше, само продължаваше да я гледа, а изумрудените му очи блестяха с хищнечески глад, а Кейт лесно можеше да потъне в тях ако се загледа по-дълго.

-Какво подяволите...?-погледнах дрехите си аз.Завъртях очи:
-Извратен си...-въздъхнах тежко и разтърсих червено-черните си дълги коси,които сега стигаха спуснати по раменете до коремчето ми.Така...ключовото тук беше да се събуди,било то от болка,стрес,шок или нещо друго.С болката силно се съмнявах,че ще успея и затова я оставих като резервен вариант,като за накрая.Сега със забележката на облеклото ми малко щеше да го засегне,най-много да го разсмее.Дълбоките му очи...имах чувството,че с тях ще ме изяде още малко.Гледаше ме така,сякаш още малко и съм му в ръцете.Имах план,но незнаех дали ще стане.Беше простичък и безобиден в същото време.Приближих се още към него...

- Извратен. - повтори той, наслаждавайки се на думата. За него тя беше по-скоро похвала, отколкото обида. - Така е.
Пейзажа внезапно се размаза, както можеше да стане на сън и вече двамата се намираха в една мрачна зала, а на масата имаше голяма карта на Шелтър. Кейт се огледа и забеляза, че вече не е в нощницата, а в богато окрасена официална рокля, че носи диамантена тиара на главата си и много допълнителни бижута. Вайл също беше облечен официално, плаща му беше обсипан със скъпоценни камъни, както и останалата част от облеклото му. На кръста си носеше дълга черна катана, излъчваща мощ. Той й показа нещо на картата й каза :
- Какво ще кажеш? Дали да не насочим силите си натам? Първи и втори отряд могат да минат в засада, а конницата да изненада врага по фланга...

/Кейт, явно съня на Негово Императорско Величество прескача от сцена на сцена. Сега явно сънува, че си му главен военен стратег, или съпруга или каквото само той си знае... Aha!

/

Ококорих се.Какво сега? Ами да...може би трябваше да погледна картината и да отговоря.Замислих се и реших да предложа:
-За засада трябват по-малко хора,безшумни и ловки убийци,които на части да убият,колкото се може повече души,а за откритата битка да имаш конница и първи отряд,като моментът на изненада ще е ценен,както сам знаеш,но доколкото смятам аз само момента на изненада няма да бъде достатъчен,защото ще трае не повече от три-четири минути.-заключих с повдигната вежда аз.Вгледах се в изражението му и вметнах-Това естествено е моето некомпетентно мнение и ще стане,както пожелаеш ти.-бързо добавих аз и свалих тиарата,за да я разгледам.Имаше малки диаманти,които я посипваха цялата.Доста се очудих,защо съм облечена така,но със сигурност неговото присъствие не ми беше неприятно.Не забравих обаче и за какво съм тук.Още мислих трескаво и очаквах да чуя изказването му по моята теория,а след нея да действам.

- Даваш добри съвети, както винаги, Кейт. - каза й той, в гласа му нямаше обичайния суров тон, а усмивката му не беше свирепа, както обикновено. И точно това почти го накара да се събуди...Явно сънуваше кошмар, в който се държи добре. Пейзажа се размаза и сега се намираха в тясна и още по-мрачна кула. Вайл, който стоеше до нея гледаше едно петно от кръв на пода и това изглежда го нараняваше по някакъв начин. Кейт огледа дрехите си. Този път беше облечена по-семпло...но не знаеше каква е ролята й този път.
- Знаеш ли...- каза Вайл с дълбокия си нежен глас. - Винаги съм съжалявал за това, което причиних на Дред, Жанет и Патрик...Трябва някой път да поговоря с Него...да му кажа, като брат на брат, че... - думите му заглъхнаха. Не знаеше какво да каже. Обърна се към Кейт и срещна очите й. Очакваше някаква подкрепа.

Сега беше шанса ми.Отидох до него.Клекнах до петното кръв,като част от роклята ми се нацапа,но това нямаше значение за мен.Повдигнах брадичката му и я насочих към лицето си.Целунах го.Но посредата на целувката захапах устните му до кръв.Надявах се с това да се събуди и да не го нараня много.Но дали успях...?

Пейзажа рязко се размаза, сенките я обгърнаха и заподхвърляха напред назад. Тя си помисли, че е успяла, но след миг с ужас разбра, че стои на едно бойно поле. На всякъде около нея имаше тела на хора и коне. Мечове, брони, копия, кръв...всичко се преплиташе в един кошмар. И Вайл стоеше по средата...Но този път беше по-различен. От едното му рамо се подаваше бяло ангелско крило, а от другото ципесто и черно демонско...Той се обърна към нея. Лицето му беше съвсем същото. Красиво, жестоко...но и леко тъжно.
- Убий ме. - каза той на Кейт и тя видя как устните му изричат безмълвно "моля те".

/Кейт след поста си хвърли зарче. Ако уцелиш 1,3 или 6. Ще успееш да изпълниш молбата му...в противен случай, изпитанието продължава. Явно удоволствието от целувката е било по-силно от болката/ Muhaha

-Да те убия?!?!?-очите ми се разшириха,как подяволите...как можех да го убия.Добре...това ми костваше само малко.Това щеше да ме накара да свърша с изпитанието,но аз...аз не исках.Незнаех защо не искам.Не знаех защо ме моли.Нямаше да му причинявам дълга болка,поне това нямаше да го позволя.Взех една игла,незнаех защо си я носех с мен,но си я носех винаги.Опитах да го уцеля с нея.Успях ли...? Наистина ли бе толкова...толкова...лесно? Или се лъжех?

The member 'Кейтлин Паркър' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Залата на Преминаването De2

Но нежеланието й подсъзнателно я беше накарало да отклони иглата си. Тя не го уцели. Вайл я погледна тъжно и отлетя на някъде. Кейт не успя да разгадае странния сън. Надяваше се с това всичко да свърши, но пейзажа отново се размаза. Сега двамата се намираха пред един огромен странен алтар, обграден от странни енергии. Вайл се обърна и видя Кейт зад себе си. Лицето му се беше изкривило гневно :
- Какво правиш пак тук? Защо си тук? - извика той и изпрати срещу нея някакво черно заклинание, което я обгърна в свят на болка. Когато всичко това приключи, тя видя как Императора изсмуква енергиите от олтара.

/Кейт, сега ще е по-лесно да го убиеш. Трябва ти резултат различен от 3 и 4.../

Изнервих се.Извадих си камата от обувката и се
приближих тихо зад него.Забих я точно и право в гърбът му.Но дали бе
достатъчна физическата сила,за да победя Императора всъщност??Може би
отново не бе достатъчно? Или може би бях успяла този
път?Незнаех,картината още не се бе размазала и бях в неведение.Силно се
надявах Вайл да не ми се разсърди...много....

The member 'Кейтлин Паркър' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Залата на Преминаването De4

Камата се заклещи в някакъв магически щит. Вайл бавно се обърна към нея. Очите му излъчваха светлина. Той протегна ръка към нея и може би щеше да я убие точно в този момент, но съня му пак се смени за неин късмет.
Или може би не...Кейт пак беше до Него. Двамата се намираха...В някаква странна нематериална среда, а пред тях беше света. Странно...все едно бяха богове. Вайл се беше усмихнал дяволито и протягаше ръка към света с явната цел да го смачка в юмрука си.
Кейт...

/Това е решаващо Кейт. Избори няма да ти давам, но според рп-то ти ще преценя дали този опит за преминаване на ниво е успешен. Не е важно да е дълго РП-то, а по-скоро...хубаво. Smile

/

...аз реших,че средата за пореден път ми показва,че не съм за физическата сила.Очите ми блестяха странно.Лицето ми беше решително,но и бледо,този път,нямаше да го пожаля.Отидох твърде далеч с манията си по него и не се съсредоточих в задачата си.А тя беше да се измъкна от съня му.СЪН,но явно и аз бях обладана от него.Сърчето ми биеше учестено и в момента се самосъжалявах и самообвинявах.Но след като видях земята,която Вайл туку-що протягаше ръка да смачка в юмрукът си аз направих техниката огнена стрела.Това,че с желязото не успях ме навяваше на мисълта за заклинание,което да върши подобно нещо на игличките и камата,но с пламъкът на моят дух.Косата ми почервеня още повече.Протегнах ръце и го обградих с шест,засилих ги като ги издадох назад и с нечовешка сила ги забих в тялото му.Толкова се надявах този път да е достатъчно,изтощих се от това рязко,бързо движение със стрелите,но не само от него,в нормална обстановка не би ме и уморило,но тук...в съня му движенията ми имаха особена мощ,която хем бе по-силна,хем ме изтощаваше тройно.

Вайл я погледна странно. Само една от стрелите го беше одраскала, но това беше достатъчно да го събуди. Всичко се размаза, но този път, за радост на Кейт, тя разбра, че стои пред врата на изпитанието, а до нея са Майстор Мелтън, Гав и Мав.
- Поздравления. - каза Майстора и сложи ръка на рамото й. Момичето изглеждаше изтощено и изтерзано.
Мав се приближи към нея и я попита :
- Добре ли си? Боли ли те нещо?

/Кейт вече си Напреднал ученик. Бонусите от достигането на това ниво са : 2 Атака, 15 Магия и 10 Слава. Поздравления, ти си първата достигнала това ниво във форума./

Не отговорих веднага,прегърнах го,обвих ръце около вратът му,а той на кръста ми.Щом повдигнах главата си от раменете му го целунах.
-Да...добре съм...-казах усмихнато аз.Предпочетох да не говоря за изпитанията си и да не отчайвам съвсем Майстора казах -Майсторе...благодарение на вас минах..мерси!-искреното щастие в очите ми се четеше от далече.

Хелс също беше много доволен и горд с ученичката си.
- Сега, Кейт, имаш възможност да избереш втори клас, в който да се обучаваш. Но знай, че винаги съм готов да те науча на нещо ново и Покрова на пламъците е винаги с отворени врати за теб.
После Майстора се обърна към Мав и каза :
- Хайде, твой ред е.
Момчето кимна, отдръпна се с нежелание от Кейт и й каза :
- Е, време и аз да премина изпитанието. - с тези думи той й намигна и влезе в стаята бързо.

/Кейт, избери си втори клас ако искаш и отиди в стаята за обучение на новия, избран от теб клас./

-Благодаря майсторе...ще дойда естествено,че ще дойда отново в покрова на пламъците,още няма да се отървете от мен!-усмихнах се чаровно и казах-Мав,не се излагай...дай всичко от себе си!!!-с мило изражение.После добавих-Аз си избрах вече,класът за асасини е затворен,въпреки,че ми се искаше да изуча тъмната магия и бойните умения..-погледнах надолу,но все пак ентусиазирано казах-Но и Казе е добре...-с усмивка
-Ще се видим утре,Майсторе!Трябва да тръгвам...-тихо казах аз и на бързите крачки,с които пристъпвах към терасите изръсих-Обичам те,Мав...!

Дончо следваше шефа.Минаваха през доста места.Някаде беше тъмно,но имаше и доста светли места.Дончо каза:
-Тези места са ми познати.
След около половин час спряха пред една вратичка,Дончо попита Дред:
-Защо спряхме,тук ли ще тренираме?

- Тука, Дончо, ти ще трябва да преминеш изпитанието за покачване на нивото. То прилича донякъде на приемното изпитание, но е много по-трудно и сложно. След като го преминеш ще можеш да си избереш и втори клас, в който да се обучаваш. Желая ти късмет. - в последните думи на Дред нямаше чувство, но Дончо долови искренноста им. Майстора се надяваше тайно момчето да успее. - Този път няма да те питам дали си готов. - той му показа вратата.

/Дончо, в следващия си пост опиши как влизаш в стаята и остави на мен да опиша какво виждаш. Знам, поста ти ще е много кратък, но няма как. Very Happy

/

Дончо погледна Дред като му каза:
-Ще ми трябва късмет,стискаите ми палци (не е задължидетлно).
А след това Дончо се завъря рязко и съмнително като се чудеше какво го очаква.В очите на Дочно имаше малак пламък с които си личеше че е готов за това изпитание.Докосна дръшката на вратата тя бе стодена (не е пипана скоро) и прашна.Дончо отвори вратата чудешесе какво ще види.Врата заскърца студено,шумно и студено,но Дончо не се бе стреснал.Влязна във стаята беше мрачно.Дончо затвори вратата и зачака представата и задачата на Шефа.

» Залата на Провала
» Залата със приемни изпитания
» 2. Стълбище към залата на ДИО
» Залата За Обучения
» Залата На Савета