Имението на Кейт

Имението бе голямо.На два етажа.Зад него имаше красиво езеро,което отразяваше слънчевите лъчи.
Имаше две спални на втория етаж,гардеробната й,а на първият се намираха малката гостна и кухнята.Библиотеката бе в нещо като килер на вторият етаж,имаше адски много прашни рафтове с книги,пергаменти и бюро,върху което имаше угаснала и полустопена свещ с мастилница.Портите бяха дървени и масивни,а пред тях с камъни в земята се очертаваше нещо като пътечка до главната улица.

С тихи стъпки,след един вечерта,имението ми бе тъмно.Само един слуга изтича и ми отвори.До болка познаваше всеки един мой парфюм и никога не би ме сбъркал.Още с отварянето на огромните порти той каза:
-Добре дошла,господарке!Много ще Ви се зарадват и другите като се събудят.
-Здрасти Крис-простичко казах аз и влязох.В имението бе моят рай.Крис запали свещите около басейна и навсякъде в стаите.(Понеже не е имало електричество и крушки по онова време,считам полюлеите за проста поставка,в която се слага малка свещ вътре..Някои от снимките са твърде модерни и ако на тях има неща като списания и глупости,които не ги е имало преди,считайте и че ги няма попринцип в имението.)Той приготи топла вода и я сложи във ваната,като ми съобщи,че е готова отиде и си легна.Аз се качих в спалнята си,съблакох роклята и наметнах халат на копринената си кожа.Влязох в банята,изхлузих халата,който падна на земята и влязох във ваната.Беше приятно да си кисна така.Вече бе три и аз бях капнала от умора.Излязох от ваната.Увих кърпа около тялото си.Припкайки с мокри ходила по плочките,оставях вода по пода на коридора до спалнята.Там свалих кърпата,попила водата по тялото ми.Облякох си бельо и върху него къса бяла рокля,с черна панделка под деколтето и разкроена надолу.Стигаше малко над коляното...Нямах време за сън,беше станало пет и половина,и всичката прислуга бе на крак.Легнах и притворих очи,колкото да си отпочина малко.Подейства,чувствах се добре.Полежах си така около час и ме събуди прислугата.Стана време за закуска.Слязох,обувайки черни токове и стъпките ми отекваха в помещението.Седнах в трапезарията,сервираха ми яйца на очи и бекон...които отказах.Пих чаша ароматно кафе,хапнах една кифличка и станах от масата.Качих се в хола.Седнах на канапето,извадих един пергамент и се зачудих,какво още мога да науча от Хелс или Дред...

След блъскане на блокиралия ми мозък (и лека справка със страницата на умения на класовете) открих,че от Дред имам да си уча с векове,а от Хелс да изчерпвам още.Трябваше да ми разясни някои работи с призоваването на същества от огнената сфера,а Дред трябваше да ме научи на "Илюзия","Прегръдката на смъртта","Игра на маски",както и да ме запознае с отровите.Ех...все нещо излизаше,но първо щях да ида при стария си Майстор,толкова ми домъчня за неговото весело изражение.От Дред ми се повдигаше.Станах от дивана,сгънах пергамента и го прибрах в мантията си.Нахлупих качулката на главата си и казах на една прислужница,че излизам за малко,но тя ме възспря.Чуло се,че Вайл пращал хората си,за да иска някаква договорка и данък за мястото в негови земи.Застанах на едно място и се обърнах към нея:
-Наистина ли?
-Да,господарке,моля Ви,останете си вкъщи,докато не се разберете,защото ние не знаем,какво да кажем,като дойдат..
-Разбирам.Е,няма място за притеснение...!Ще се оправим.Хайде,вършете си работата тогава,аз ще поплувам в басейна в такъв случай.
-Добре,господарке.-промълви жената и се скри от погледа ми.Качих се до стаята си.Влязох в гардеробната и извадих бански

Отиваше на очите ми.Взех и кърпа.Излязох по коридора и стигнах до външния басейн.Вече слънцето бе опекло земите на Шелтър.Влязох във водата и се отпуснах слагайки ръце на парапета...

Младежа стъпваше наперено из улиците на Илиос. Вече беше късен следобен и той беше позакъснял за задачата си, но Императора, разбира се, нямаше да се разсърди, защото нямаше да разбере. Само стария Маркъс го притесняваше, този дядка всякаш го взимаше за свой внук и постоянно го хокаше. Жерико поклати глава и въздъхна леко. Все пак имаше уважителна причина да закъснее, беше на среща с едно много хубаво слугинче, което нямаше как да откаже на чара му и на...хм...високото му положение в Черната цитадела. Май второто беше от по-голямо значение, но както и да е, крайния резултат беше най-важен. Жерико минаваше покрай много къщи, малки замъци и други сгради, докато накрая не стигна до целта си. Помпозно имение, най-вероятно притежание на стар, разглезен лорд и неговата дама. Или на някоя гейска двойка. Едно от двете трябваше да е. Той направи физиономията си безизразна и огледа по навик облеклото си. Носеше униформата си, но без обичайните брони по нея, все пак не беше Найт, който издържаше на тежестта на стоманата по цял ден, а сигурно и нощ. Сега дрехите му бяха от качествен мек плат, с черен цвят, разбира се. Бяха доста строгички, но това беше вкуса на техния Император все пак. Имаше избродиран платинен дракон на всяко едно рамо, само това беше украсата им. Жерико не беше чак толкова безрасъден да противоречи на Негово Величество Вайл по този въпрос. Виж с Найт често спореха. Младежа почука силно на входната врата.

Излязох от басейна,чувайки силното тропане по вратата.От тялото ми се стичаше вода,косата ми бе мокра и се спускаше по кърпата увита около тялото ми.Очите ми се сливаха с небето.Влязох през задната врата и отидох да отворя входната.Пред мен стоеше лъчезарно момче,с русо пепелява коса,облечено в черно,с емблемите на Императора.Ясно...това беше човекът явно.Лицето ми бе чаровно,миглите ми бяха плътни и водата ги бе сплъстила леко.По копринената ми кожа лъщяха капки вода на слънчевата светлина от вън.С тих тон попитах:
-Добър ден,какво обичате?-очите ми проблеснаха и поканих младежа да влезе,хлопвайки вратата след нас.

Жерико замалко да развали фасадата си на незаинтригуван и лош гвардеец като видя момичето, което явно точно излизаше от водата.
- Ъм...Това ли е имението на Кейт? - попита той с неверие и се огледа сравнително впечатлен. Да не би да беше объркал имението? Или може би това беше прислужничката на стопанката? Не изглеждаше като прислужничка, ни най-малко, въпреки че всички дрехи щяха да й отиват. Но без дрехи(той не забелязваше, че има бански под кърпата) май беше най-добре. - Ако е така, сигурно в момента говоря с Кейт? - попита прямо той и продължи да я оглежда съвсем безсрамно с очи, изглеждаше меко казано привлекателна. Все пак тази задача се очертваше забавна. Дали можеше да я изнуди нещо и после да се възползва?

/Кейт, всички в Черната гвардия са злодеи. Трябва да се справиш с този и да извлечеш най-големи компромиси. xD/

Щом причетох по погледа му,какво точно си мисли вметнах съвсем непринудено:
-Така е,аз съм.Седнете в хола и ме извинете за секунда.Сега излизам от басейна и не съм облечена като за пресконференция,но какво да се прави...-каза Кейт и се качи по стълбите.Облече същата рокля като преди.Бяла с черна панделка,над коляното.Подсуши леко косата си и след по-малко от пет минути пак беше долу,но в нормален вид.Очите ми се подчертаваха с ангелско изражение.Отмятайки коси седнах до него.Устните ми се разшириха в чаровна усмивка:
-Е,кажете,какво желаете,господине?-невинно попита Кейт игнорирайки погледите на момчето,които постоянно се стеляха по нея...

Жерико се усмихна глуповато и се сети, че е на мисия. Момичето на име Кейт наистина си я биваше. Тази черна панделка й приличаше много. Контрастираше с роклята й и с бялата й кожа и това постигаше добър ефект. Красивата й коса се спускаше доста привлекателно по нежните й рамене и Жерико пак се подсмихна като си представи няколко доста перверзни неща, които можеше да направи с тази паднелка. Кхехе.
- Изпратен съм от Негово Императорско Величество. Тук съм за да...хм, потвърдя верността на това имение към Императора и да наложа нужните данъци, които трябва да се платят в зависимост от големината и класата на дома. Хубаво имение. Колко ли да му лепна? - зачуди се той на глас. После се усмихна чаровно и зачака отговора й, като следеше внимателно лицето й.

Аз се усмихнах в отговор на неговата усмивка,отметнах коси и казах:
-Колкото се може по-малко,надявам се!?-засмях се аз,сядайки до него,скръстих крака,леко повдигайки плата на роклята от долнаха страна.Оставих едната си ръка на бедрото,а с другата си въртях кичур платитено черна коса на пръста...Стари номера,винаги вършещи работа при хлътналите по мен.С нокът,на един от пръстите на ръката на бедрото ми леко подкачих бродерията на роклята и започнах да си играя с нея.На малка масичка до мен имаше колие,с диамант.Взех го,откъсвайки се от заниманието с въртенето на косата и се опитах да го закача.Идеално можех да го направя и сама,но нямаше да е ефектно,ако бе така.Приплъзнах го между пръстите си и той се изтърколи на канапето.Попитах с невинна усмивка:
-Бихте ли ми го сложил?-подавайки колието,прехапах устни и се усмихнах чаровно..

Жерико много добре осъзнаваше каква игричка играе момичето на име Кейт, но за жалост не можеше да я блокира. Започна да се укорява на ум как може да е толкова тъп и защо не може да игнорира едно хубаво момиче, като на глас каза:
- Разбира се. - усмихваше се тъпо, докато се бореше да надмогне вградената си функция да мисли само за жени. Дланта на Кейт все още беше близо до копието и преди да хване дръжката му той я докосне леко. После отмести с усилие поглед и огледа оръжието, опитвайки се да отклони малко вниманието си поне. - Красиво оръжие. Декоративно е, нали? Къде да ви го... сложа?
Младежа пак я погледна, като хвърли бърз изучаващ поглед, който мина от бедрата й, плъзна се по перфектното й тяло и най-накрая се спря на красивото й лице. Жерико се зачуди...дали нямаше начин да използва мисията си за да я изнуди нещо? Мръсното му мъжко подсъзнание започна да влиза в действие. xD

-На шията...-механично отвърнах аз и престорено възкликнах-Оръжие?Това е просто едно диамантено колие с черна верижка.Аз не ползвам друго оръжие освен красотата си,май и само тя ми е достатъчна,как мислите?-тонът ми беше съблазнителен,карах всичко,сякаш по рецепта.Обърнах се с гръб към него,отместих косата си само на една страна,кожата ми миришеше на ванилия този път,от плажното мляко.При докосването на ръката ми вече знаех,че е обработен да прави това,което аз диктувам.Сините ми очи бяха много обаятелни.Завъртях глава към лицето ми,очите ми го изпиха до най-малък детайл,бавно отварях и затвяраш очите си,когато примигвах.Все тази усмивка,караща го да си мисли все повече неприлични неща.Беше ми в ръцете или поне аз така си мислех.Като мека глина,с която мога да направя,каквото желая.Самодоволното ми изражение бе добре замаскирано под камуфлажа на нежно девойче,което незнае на коя планета се намира..Имах голям късмет,бях много по-опасна от който и да е асасин с тези ангелски сини очи...Както се казва-"рисковете на професията",мисията на това момче щеше да се сгромоляса с доста голяма сила по моите сметки...

/Прочетох копие, вместо колие...xD И се чудих къде искаш да ти сложа копие...xD Рекох си на някоя стена, бла-бла.../

Той не се поколеба и използва възможността да се приближи към нея допълнително. Докато закопчаваше колието, Жерико вдиша от омайващия аромат на косата й, после все едно се затрудняваше със закопчалката приближи лицето си вратлето й и се изкуши да я целуне там. Но все пак си спомни, че има задача и ако пак оплеска нещо щеше да има наказания. И все пак остави на дъха си да я погали нежно по врата преди да най-сетне да закопчае колието. Беше забелязъл погледа й преди малко. Нима беше готова да направи всичко за да понамали цената? Или може би чара му(да, той беше леко нарцист) я беше достигнал? Което и да беше от двете, Жерико беше доволен.
- Прилича ти. - каза той искрено.

Докато закачаше колието се учудих,как не ме целуна,но...явно се сдържа..по някаква странна причина.Задържах се с греб около секунда,после се завъртях отново:
-Благодаря..-казах аз с усмивка.Обърнах се и го погледнах,колието блестеше на кожата над деколтето ми.Оправих косата си и продължих да с разговора,който остана леко недовършен:
-Е,каква е цената в крайна сметка...?-попитах аз,пък ако не бе висока...не виждах голям проблем да си я плащам като всички нормални хора...

Жерико се ухили, очаквайки точно този момент.
- Мм, имението е повече хубаво. Като замък е. Закона налага 1000 жълтици на месец. - отвърна той сериозно, чудейки се как ще се развият нещата след този коментар.

Направо останах в потрес.Това момче ми вдигна кръвното.1000 на месец!?!О,Боже,на къде отива света...Щях да се оплача на Вайл за това...Със сигурност..
-Не е възможно.-изпротестирах с мили очички аз-Имението има 10 стаи и е на два етажа!?Как може да го сравнявате със замък?Не е честно според мен.Не съм съгласна на тази сума,ако беше замък щеше да е поне на 6 етажа,с кули и простотии,че това си е къща...Какво може да се направи по въпроса да получа нормална цена?-попитах,наблягайки на "нормална" и се изправих,като се поразходих със скръстени ръце в стаята..Лицето ми бе спокойно,само го чаках да ми изръси някоя глупост...застанах до прозореца и се подпрях на перваза,така че слънчевите лъчи обливаха тялото ми...

Жерико не сваляше усмивката си.
- Седнете до мен, лейди Кейт, нека обсъдим данъка. Не е задължително да бъде чак толкова висок, разбира се. Имам огромно влияние над Императора. - започна да лъже той безочливо с цел да я впечатли допълнително и да я размекне(xD). - Имението наистина не е много голямо. Обаче е много красиво и луксозно, чудно ми е как ли изглежда спалнята?

-Да,имението е хубаво,но за 1000 злато на месец...Не съм съгласна.Плюс това,кой го е грижа,какво е от вътре при положение,че е най-разумно да се плаща според площта,която заема от империята на Вайл?!Влияние над Императора мисля,че нямате...познавам се с него-лично и не мисля,че на него може да се опражнява контрол.-спомних си сценката на леглото и голямата борба,кой да е отгоре...(xax )-Ако държите да говорим с него,аз нямам нищо против и съм сигурна,че за мен ще направи компромис..А спалнята не е проблем да разгледате.Елате...-казах аз и се качих по стълбите,момчето ме следваше.Идеалната ми походка явно го омайваше,докато се качвах допирах леко ръката си до парапета около витите стълби към втория етаж.Стъпих на плочките в луксозния коридор и пода издрънча от шума,който издаваха токчетата ми.Внимателно потропвайки стигнах до вратата на моята спалня,отворих я и влязох,сядайки на леглото.Момчето ме последва и затвори вратата.
-Е,нищо особено не е,както сам виждате...

Жерико дори не огледа стаята, а се приближи към седналата на леглото Кейт с усмивка на лицето.
- Леглото е хубаво. Сигурно е удобно.
Той седна до нея неканен и нахално сложи ръка на едното и бедро.
- Можем да уредим по-ниска цена...Може би с една целувка само?

-Колко по ниска?-попитах аз.От една целувка нищо нямаше да ми стане.Като за начало махнах и ръката му от кракът си.Това никак нямаше да се хареса на Вайл,винаги така правех и с него...Дано този не беше толкова нагъл...както и перверзен.Широко отворените ми очи попиха ситуацията.Той ми предлагаше да смали цената срещу моя целувка,хммм...защо не.Една по бузата,нищо нямаше да ми стане.

- Да кажем двойно. - каза нормалната цена Жерико, после без да откъсва поглед от очите на Кейт започна да приближава лицето си към нейното. Явно имаше намерение да я целуне по устните. Беше изненадан, че е видяла през лъжата му за Императора, но знаеше, че няма начин той да я познава. xD

-Какво ще кажете за тройно?-внимателно минах с пръст по устните му.Колко ли щях да продължа?Самата аз не знаех.Той явно се съмняваше в нещо..като частта за Вайл сигурно.Прехапах устни от страни и зачаках отговора му.500 на месец все пак също си беше много..

- Една обикновена целувчица няма да е достатъчно за подобен компромис. - каза той сериозно, докато ликуваше. Леко се беше ядосал, че беше махнала ръката му от кръстта си, но това просто го абмцираше допълнително. Плана му влизаше в действие. Искаше да я изнуди. - Но ако е хубава, мога и да размисля. - намигна й той.

-Попринцип аз манипулирам,защо ми вземаш ролята?-засмях се аз.Сложих едната си длан на лицето му,допрях устните си в неговите,заиграх се с езикът му за секунда,очите ми бяха отворени през цялото време.Не изпитвах нищо към него,за да ги затворя.Не ми беше страшно хубаво..нито отвратително..средна работа общо взето.Зениците ми се разшириха.Не исках да се разправям с него.Ако идех при Вайл,щеше да стане много по-лесно.Ох...защо никога не знаех,какво е печелившото в моя полза..

Жерико бая се зарадва на целувката и за разлика от Кейт си притвори очите и освен това доста умело плъзна езика си по нейния. Поне в тази насока имаше голям опит. Радвайки се, че всичко върви по план, той отново постави ръката си на бедрото й, този път по-лекичко, някак си питащо. Целувката им не продължи кой знае колко дълго, но си заслужаваше, не че Жерико щеше да си го признае.
- Хм...430. - каза той усмихвайки се тържествено.

-Мммм...шансове да стане около 230?-усмихнах се аз и този път не му махнах ръката..Все пак исках нещо от него,ако се дърпах прекалено много,как щях да успея да си го получа..

» Имението на лорд Марк Глеард
» Имението На Португас.Д.Асе
» Имението на лорд Матиофорн
» Имението на лорд Фоусуей
» Имението на лейди Катерина Маскес