Търсенето на мистичните войни[Евент на Данте]

Данте започна да се разкарва из гората, без да има някакви особени идеи как да привлече повече внимание. Искаше да се бие много, но изглежда наоколо нямаше никакви опастности, което разбира се не го спираше да преценява обстановката. Той ходеше и оглеждаше наоколо и по дърветата за да няма изненадващи атаки от някъде...Изведнъж нещо го подразни и той спря да ходи и си разтърка носа с един пръст и накрая се изкиха звучно, като ехото се чу много на далече към гората хД

Данте огледа съодборниците и си помисли "Аз ли направих нещо или...?" /xD/, след което каза с висок тон, за да го чуят:
-Хей! Какво ви се е случило?
Като във същото време се огледа наоколо, опитвайки се да усети аурата на врагът му.

Данте погледна леко изненадано към вятърът, който идваше към него, или по-точно към мястото, от където идваше гласът. Той хвана дръжката на Ребелион с дясната си ръка, като мечът му , както обикновенно си беше на гърбът му. После активира Trickster Style за контра атака и се приготви за бой. Изглеждаше този опонент беше доста добър и силен, а битката щеше да бъде интереснa... и той очакваше точно този момент от много дълго време.

Данте остави с едната си ръка да си държи меча, след което с другата извади Nervana electric guitar и замахна с оръжието си към светкавиците в последния момент, запращайки няколко мощни светкавици към тези на врагът си и светкавиците се сблъскаха взаимно, като се получи огромна експлозия и се дигна пушилка. В този момент, Данте реши да използва скрит ход. Той използва Doppelganger и създаде един негов клонинг от сянка, като той се скри някъде в едни храсталаци хД, без да издава никакъв шум. След, като се вдигна пушилката, там седеше клонингът на Данте, който се беше излегнал на земята, ужким, че беше ударен от светкавицата й.

Данте се изправи и китарата беше изчезнала от ръцете му. Той извади Ребелион, като скочи на високо във въздуха и се извъртя назад, като се опитваше да зърне къде се намира врагът. Изглежда, врагът му е слаб във близък бой, и за това се бие от далече. Лошото обаче беше, че от друга страна, Данте пък обичаше близкия бой. И все пак, той имаше доста оръжия, с които можеше да засегне врагът си, но първо трябваше да го намери къде се крие. За всеки случай обаче, ако не можеше да го види, той направи и двоен скок докато беше във въздухът.

Данте стъпи на клона отсрещното дърво от това, което седеше момичето на него, като я погледна и каза:
-Хм... това ще бъде лесно... - като й се усмихна леко и си помисли "Е, сега да видим кой е по-бърз..." - после скочи напред и изведнъж с ослепителна скорост се изстрелка към момичето, като се запря точно пред нея и започва да стаб-ва с меча си също с ослепителна скорост.

/Бележка на Главен Разказвач: Това се нарича безмилостен тип. xD/

Данте дигна ръце във въздуха и направи една самодоволна усмивка, като каза:
-Е, този път ти ме хвана xD - след което направи един слаш с Ребелион и разцепи клоня и така се измъкна от него. После хвана меча с двете си ръце, насочвайки го към клона на дървото и подпря острието си до повърхността на клоня, като се подпря на дългото оръжие, което значеше, че е време да влезе във битка с него и зачака хода й.

Данте я погледна оттечено, като измрънка:
-Абе аре идвай бе! /xD/ Какво си тръгнала да ми правиш тука драматични сцени? Не съм дошъл да гледам сапунени серияли, дойдох само защото обичам да се бия, независимо дали ще е срещу жена или мъж. Така че нападай...Ако ти стиска изобщо де.

Данте въздъхна и вдигна меча си с едната ръка, след което направи един двоен скок във въздуха и се приземи до нея, като си прибра меча гърбът, приклекна до нея и сложи лявата си ръка на рамото й, като каза:
-Какво се е случило? Кой е мъртъв?

Той я прегърна през кръстът с другата си ръка и я погледна, като каза:
-Спокойно. Всичко е наред. Само кажи ако мога да ти помогна с нещо.

Данте беше леко изненадан от постъпката на момичето, понеже за първи път побадна в такава ситуация. Въпреки това, той отвърна на целувката на момичето и после я погали по косата, като се усмихна леко.

Данте се замисли и отговори:
-Ами не знам. Всъщност, точно това щях да те попитам.