Евент за Разказвачи.

Корагг, вкарай ме в някоя твоя РП измислица и да започваме. xD

Гората...зелената гора... хО.Дъждът напираше сериозно, като капките от вода, който падаха по лицето му събудиха момчето което леко се стресна и се огледа.Той се намираше насред гората като беше мокър до кости.Влад беше облечен със сини джинси и къс потник който стигаше до коремът му - явно го беше взел от някъде.Обувките му бяха скъсани отпред, а настроението му скапано..Младежът трябваше да прекоси една река която беше дълбока около два метра и широка шест.Спомените му сякаш бяха изтрити, единственото което помнеше от неговото минало бе името му и как пада от една скала.... - Само, че когато се опитваше да си припомни нещо от миналото му, главата го стигаше сякаш вътре имаше поставена атомна бомба от осама бен ладен хО.Момчето можеше да започва със опитите за прекосяване на реката.

Офф. Влад! Ти играеш със герой на име Влад, който след тежкото си минало макар и със оскъдни спомени се е озовал тук.Той е около 16 годишен, и сега трябва да прекоси реката за да се скрие от проливният дъжд...успех!

Влад се огледа. Не виждаше нищо друго освен зелената природа около себе си, никакъв знак за цивилизован живот. Тишината бе нарушава единствено от проливния дъжд, който явно нямаше изгледи да спре скоро. Момчето въздъхна. Не виждаше смисъл да седи тук още. Реши да прекоси реката...плуваше добре и въпреки че се чувстваше отпаднал, шест метра едва ли щяха да го затруднят. После щеше да изследва местността около другия бряг и да потърси някъде, където да се скрие от дъжда. Странно, защо не си спомняше нищо? Тази мисъл го зачовърка и той се напъна да си спомни, но единственото, което успя да си припомни бе падането от някаква скала. Влад въздъхна, събу и захвърли обувките си, които вече бяха безполезни и скочи с надоло глава в реката. Надяваше се течението да не го завлече.

"Молбите" на Влад бяха напразно...заради силният дъжд течението беше прекалено засилено и го издърпа надоло веднага щом той се метна във нея.Момчето можеше да се хване за отсрещният бряг и после със малко сили да се издърпа, но трябваше да го направи бързо ако не искаше да свърши като риба на сухо(да умре).

/Това не е само за теб Корагг! Следващият пост аз ще му го разкажа! Нали трябва да се редуваме?/

/Всъщност всеки един от вас ще ме води по различно РП, което сам е измислил. Ако искаш направи една отделна тема и започни да ми водиш там или ако искаш изчакай да свърша тук с Корагг и ще започнем отначало с теб, а после и с Кейт./

Влад бе надценил силите си и сега имаше огромна опаснот да се удави. Той замята шантаво с ръце и започна да потъва и да се бори за въздух, докато течението го влечеше с лекота, все едно беше листо. Осъзнавайки, че едва ли ще издържи още дълго, той спря да мята крайници безразборно, а се напрегна и започна да плува, колкото можеше по-правилно. Беше трудно, адски трудно. Реката се бореше срещу него неуморно, но той, за жалост, имаше граница на силите. Той затвори очи и се опита да диша колкото се може по-бавно и равномерно. Не изпадаше в паника. Стори му се, че един спомен се завърна в съзнанието му. Не беше ясен, виждаше го през мъгла. Чуваше странни гласове, момичешки смях, плясък на вода, странно пулсиращо пищена в ушите си, все едно плуваше...или се рееше под вода...Умираше ли? Ръката му сграбчи нещо. Кал...А отвъд нея - стъбло. Пръстите му се увиха около него. Беше като удавник за сламка. Съзнанието му го напускаше, но тялото му не искаше да се предаде. Напред и нагоре. Другата му ръка се обви около изгладен от вечното течение камък. Започна постепенно да се набира към живота...

Докато Влад се бореше с всички сили за живота си, дъждът започна да отихва но течението не намаляваше..И изведнъж както шансът за живот намаляваше се чу женски глас...този женски глас накара до някъде момчето да се разтопи защото беше нежен, но когато погледна нагоре видя едно момиче на около 14 години което явно също се беше изгубило тук.Момичето изпъна ръката си към Влад като се провикна за да го чуе : - Хвани се за мен, ще ти помогна да се издърпаш! - Каза тя със звънливият си черешов глас...

Офф. Момичето изглеждаше така - https://2img.net/r/ihimizer/i/p7qj6.jpg/#q=anyme%20girl

Влад протегна ръка, но преди да хване тази на внезапно появилото се момиче, се поколеба. Непознатата не изглеждаше здрава физически, въпреки че беше красива, и имаше шанс да не успее да го издърпа, а вместо това да падне с него в буйната река. Незнаеше защо, но не би рискувал живота на невинно момиче. Вместо това трябваше да се остави на съдбата и на речното течение...Прокле се, че не си беше събул и дънките, преди да скочи в реката. Те му пречеха да плува и то много. Не че имаше сили за плуване в момента. И все пак, в последния момент направи нещо егоистично, но не му се мреше, преди да е възвърнал спомените си. Инстинктивно се хвана за ръката на момичето, надявайки се с цяло сърце да не я повлече със себе си.

Решението на Влад беше правилно иначе щеше да свърши като удавник! Момичето се хвана със лявата си ръка за едно на вид здраво дърво, след което със дясната издърпа непознатото момче и то остана живо на брега.Вече задъхалото се момиче погледна на вид красивото момче и го попита : - Добре ли си ? Защо скочи във реката ? - Попита загрижена тя като Влад се беше леко замаян от красотата на момичето срещу него хД.

- Исках да премина на този бряг. - отговори той честно, но после осъзна колко глупава звучеше причината и се разсмя дрезгаво, като смехът му премина в кашлица. Влад плювна малко вода, погледна пак към момичето и отрони пресипнало. - Благодаря за това, че спаси живота ми. Казвам се Влад. - представи се той. - Ти...ангел ли си? Може би все пак не съм оживял и сега съм в Рая?

Момичето се засмя като му подаде ръка за да се запознаят като каза : - Не...все още не съм ангел хД.. - след което се представи : - Казвам се Ники..живея на близо от на около и случайно минах насам и те видях като реших да ти помогна... - след което момчето го погледна във очите и се усмихна приятелски като попита : - Искаш ли да дойдеш до нас за топли дрехи...и като те гледам от отдавна си тук?

- Н-незнам. Не п-помня нищо. - Влад започваше да заеква от студ. Беше мокър и бос. - Всъщност нямам ни най-малка идея как се озовах тук.
Той обмисли предложението на Ники и му стана неудобно да се съгласи.
- Много си доверчива. Ми ако се окажа лош човек? - попита я той, чудейки се вътрешно що за човек наистина беше. Рано или късно спомените му щяха да се върнат и щеше да се разбере. Но в момента се чувстваше мокър, мръсен и премръзнал. - И все пак няма да откажа една топла баня и нещо за хапване... - изръси без да иска той и се изчерви леко. - Не, всъщност това бе твърде нахално. Би ли ме опътила към най-близкото населено място?

-Не вярвам, че си лош човек! След което му помогна да се изправи и когато той я погледнеше сякаш есенните листа падаха от дърветата.Момчето му се усмихна мило като го поведе към тях.Когато пристигнаха, те бяха посрещнати от една икономка, тя заведе момчето да се изкъпе като му осигури топли и приятни дрехи.По едно време както вечеряха, Влад започна да си спомня малко по малко...той се сети за това, че го гонеха двама човека за да го убият..и след това той се метна от една скала - това бяха за сега спомените на момчето.Какво е правил преди това и за какво го гонеха - не знаеше! Какво ли щеше да направи във този момент младежа?

Спомените го заляха като студен душ. Той изтръпна за миг и се вцепени. Вилицата бе замръзнала по средата на пътя към отворената му уста. Сигурно беше интересна гледка отстрани.
"Спомних си. Те...кои са те? Защо искат да ме убият?!"
Той почувства първите признаци на страх и параноя. Но бързо ги овладя и продължи да яде, докато се опитваше да запази хладнокръвие. Забеляза как Ники го гледа скришом, явно бе забелязала притеснението му. Това насочи мислите му в друга посока. Ами ако тези двамата, които го бяха преследвали, го намереха тук? Можеха да нарянят Ники...Можеха да й причинят много лоши неща, а момичето се беше погрижило за него. Нямаше да позволи това. Трябваше да реши как да действа за да я защити.

Момичето погледна странно Влад като си помисли : - "Горкият..какво ли му е...той не си спомня нищо...не знае дори и кой е.." - Замисли се тя за момент като продължи да се храни...не след дълго се нахраниха като двамата младежи можеха да останат "на саме" xD.Те седяха във кухнята като Ники се усмихна на Влад и го попита : - Какво ти имаше одеве...смисъл...видях че си натъжен или нещо такова.. - попита загрижена за своят приятел, момичето.

- Спомних си част от миналото си. - отвърна й той искрено. Нямаше смисъл да крие тайни от момичето, което го беше спасило и се беше държало така мило. - Спомних си, че ме преследваха...Двама са, не си спомням пола им, но искаха да ме учистят. Сигурно затова съм скочил от онази скала. Но не помня нищо друго. Странна работа. - усмихна се той, напълно забравил тревогите си. - Пак ти благодаря, че ме покани у вас. Но мисля, че трябва да тръгвам. Ако онези ме намерят може да те наранят.

Момичето се усмихна като му каза : - Нене! Не си ходи...пък и няма да могат да припарят до тук...защото къщата е препълнена със пазачи... - след което тя седна на канапето което беше срещу него и го попита : - Само ми кажи със какво мога да ти помогна, и ще го направия! Всъщност... - замисли се тя.. : - Имаш ли идея какви по-точно бяха тези? - Запита тя като го гледаше мило, а пък във главата на Влад възникнаха много мисли който го объркаха максимално.Той си спомни още нещо - Както си ходеше реши да влезе във една къща...той извади нож и уби една жена и едно 5-6 годишно момиченце..и тогава отново спомението от бягането на двамата типове, който бяха от полицията! Да точно така...Влад си спомни и това, че бягаше от двата члена на полицейският отряд, но защо уби майката и детето си нямаше на идея...може би щеше да си спомни, а може би не...Какво ли щеше да направи точно сега обърканото момче, като и момичето искаше да знаеше разни работи..?

Лицето на Влад пребледня като новата порция спомени се завърна. Не беше очаквал точно това. Някак си подсъзнателно се бе надявал той да е добрия, а онези, които го гонят - лошите. А сега бе излезнало, че е убиец. Дали сериен, дали наемен, дали случаен...Не се знаеше. Колко ли хора бе избил досега, или тези му бяха първите.
- Те...незнам. - излъга той безочливо и му стана гадно, че я мами. Скоро време трябваше да се махне от тук, колкото и да не искаше. Започна да го хваща страх от какво друго може да си спомни...Не искаше да срещне погледа на Ники и гледаше в краката си...

Ники промени изражението си като го погледна и го попита : - Какво ти е? Във този момент се чу *тряяяс!* силен удар, като задната страна на къщата беше съборена от някой..Охранителите бяха се отзовали веднага там а Ники се скри зад влад уплашена като сърцето и биеше много бързо.Момчето трябваше да реши какво да направи, при положение че чу много викове след събарянето на стената, и доста кръв се изля...Какво ли щеше да направи сега Влад и как щеше да опази Ники...или нямаше да я пази хО..?

Влад беше наистина объркан, но хвана момичето за ръката и каза:
- Да се измъкваме от тук!
Сигурно това бяха преследвачите му. После момчето се замисли...Те най-вероятно преследваха него, може би ако привлечеше вниманието им, те нямаше да наранят Ники, все пак тя не беше виновна за нищо.
- Всъщност...по-добре се прави, че не ме познаваш. - каза й той и я погледна, като подтисна инстинкта си да я целуне, би било глупаво и сигурно щеше да си навлече шамар. - Имаш ли подръка някакво оръжие...мисля, че мога да боравя с такива, не си спомням много добре, но имам такова чувство...

Момичето уплашено през сълзи се разровика във шкавчето...Но вече беше твърде късно..Влад съзря човек, висок около 1,90 със дълга черна коса до раменете.Той носеше странно облекло като го погледна и каза : - Ти си...онзи...аха... - След което бръкна във пазвата си и извади нещо като меч..Човекът се изсмя като тръгна към Ники със думите : - Коя е тая...оу...! - и ходеше със тежката си крачка към нея, докато момичето се ровеше да извади някакво оръжие от шкафчето си.Какво ли щеше да направи сега Влад... - Щеше да спаси Ники от разбойника или щеше да побягне докато имаше време ... можеше да се скрие или нещо подобно докато вниманието му е отвлечено!

Влад не се замисли дълго, а направи първото нещо, което му хрумна, а с други думи да се хвърли към нападателя. Мъжът изглеждаше едър и якичък, а и имаше оръжие, но тези неща не пречеха на безрасъдния младеж. Той се опита да избие меча от ръцете на врага си, а ако не успееше, то поне да го забави, докато Ники се измъкне.
- Ники, махай се от тук! - извика той и се чудеше дали тази негова безрасъдна постъпка ще му е последната.

Момичето побягна но се спъна във отвореният от нея шкаф и падна на земята като си удари главата - беше беззащитна! А пък до колкото до Влад...Човекът го притисна към него като със лявата си ръка му закачи нещо подобно на чип върху главата.И без да усети, Влад не можеше да се движи, ами изпълняваше командите на един друг човек който също влезе във стаята, приличащ на първия.Въпреки че Влад беше напълно във съзнание и можеше да говори(един вид просто не може да движи тялото си, иначе е във съзнание и умът му работи на макс), той изпълняваше командите на човекът който влезе след високият.Той беше почти като него, различното беше това, че имаше дълга и бяла брада.Мъжът погледна младото момче което беше спасено от Ники като му каза : - Убий момичето и й вземи пръстена от ръката! Сега! - Това бяха думите на заповед от едричкият със бяла брада мъж.Какво ли щеше да направи сега Влад...щеше да убие момичето което го спаси от удавяне във реката хО ?

Офф. Влад! Ти НЕ можеж да правиш друго, освен това което ти казва човекът със бялата брада.Иначе можеж да си говориш от името на героят, да мисли и да изразява чувствата си.

И Влад я уби. Как? Взе меча от ръката на този, който му бе прикачил чипа, приближи се към нея. В очите му се четеше съжалние, но и решителност. Знаеше, че не може да се противопостави на командата и поне щеше да я убие бързо и безболезнено.
- Съжалявам. - каза й той тихо, после заби острието на меча с едно бързо движение в сърцето й. Топлата й кръв окъпа ръцете му и дрехите му, опръска лицето му. Идваше му да заплаче, но нямаше да го направи. Вместо това взе пръстена от ръката й го стисна в ръката си.
- Нали знаете. - каза той и осъзна колко спокойно и хладнокръвно звучи гласът му. - Че рано или късно ще си платите за това. Смърта ви няма да е бърза обаче, това ви го обещавам.
Гледаше леко налудничево. Усещаше кръвта на Ники по себе си. Беше се ухилил обезумяло.
"Убих я, убих я, убих я, убих я, убих я!" - мисълта кънтеше в главата и му се повтаряше отново и отново и отново, докато черепа му всякаш щеше да избухне от болка. Ако го убиеха сега, щеше да е проява на милост. "Но не" - каза си той. - "Докато не ги изколя няма да умра".

/Грубо./

Момичето изпищя силно като кръвта руйна като фонтанче...Влад усети топлата кръв на момичето по лицето си като леко му се насълзи едното око но нямаше какво да прави просто беше под контрол на чипът, и не можеше нито да контролира тялото си, нито да го премахне.Хората се ухилиха като взеха пръстена от момчето и единият бързо извади един голям кашон като започнаха да го раз пакетират.Влад не можеше да направи нищо друго освен да се чуди какво ли пък ще неправият сега.Двамата мъжаги извадиха една машина като я сглобиха на бързо и поставиха пръстена от момичето вътре със думите : - Сега ще разрушим този гаден свят! След което пръстенът светна във синио като покрива на къщата се отвори а във главата на Влад минаха много тъжни, също така и зловещи мисли.Тялото на момичето истина напълно, а кръвта по лицето на момчето се едно замръзна.Машината изстреля голям лъч към небето, като този лъч разби всички облаци който му пречеха за да стигне до край.Не след дълго смях от страна на двамата мъже, земята се разтресе като един вид земното ядро не можа да издържи на напрежението и гръмна.Секунди след това и хората на повърхността усетиха това, защото всичко се взриви и планетата гръмна т.е всички бяха мъртви! Но поне Влад умря със усмивка на лицето, и се погрижи Ники да умре лесно без мъчения.Младите се срещнаха на небето...там...в рая! Но това няма да го разказвам защото евента свърши хДДД..

Офф. Влад, много добър евент - жалко за лошият край...

» РП Упражнение за разказвачи
» Евент
» Коледен Евент
» Следващият Евент
» Търсенето на мистичните войни[Евент на Данте]