Стаята на Айви

Айви отвори вратата на една от най-близките до балната зала стаи. Не искаше да бъде далеч от събитята, но имаше нужда от уединение. Когато погледат и обходи стаята, устните и се разляха в блажена усмивка...

Стаята беше висока, над 3.10м. Стените облепени с копринени тапети с цвят на нощ. Синьото беше толкова дълбоко, че изглеждаше като черно. От тавана се спускаше диамантен полюлей, чиито многобройни светлинки сякаш танцуваха из цялата стая. Два огромни прозореца разкрива нощният пейзаж на Шелтър и караха стаята да изглежда сякаш виси насред звездното небе. А пред прозорците... се намираше най-огромното легло, което Айви бе виждала някога. Направено от лунен камък, леглото сияше и опияняваше. Не беше покрито с балдахин, нямаше нищо което да го закрива или да го прави скромно. Кувертюрата беше от тъмно виолетово кадифе, а чершафите - кремава коприна. Айви стоше като хипнотизирана. Толкова много искаше това огромно лунно легло за себе си, че беше готова да го поиска от Вайл като услугата, която и дължеше. Успя да се окопити и се продължи да оглежда стаята, обсипана с бели калии.
В дясно то леглото имаше тоалетка, също изработена от гладък лунен камък, а над нея висше кристално огледало със сребарен обков . Айви застана пред огледалото. Меката й бледа кожа контарститаше с цялата стая, сякаш грееше на фона на нощта. Забеляза умело скрити врати зад гърба си и се обърна да види какво има там. Прекоси стаята с бързи крачки, протегна ръце, хвана лунните дръжки и отвори един огромен гардероб, в които висяха седем рокли - за всяка нощ от бала. Айви го погали нежно с ръка и си помисли за Вайл. Или иператорът беше в главата и - всички рокли бяха избрани така, че да подчертават червените и коси и млечната и кожа - или наистина беше попаднала на наи-прекрасната случайност в живота си.
Затвори гардероба, съблече роклята си и седна гола пред огледалото да среши дългата си коса.

Лесли с умерена крачка пристигна тук и почука на вратата.

Айви не очакваше посетители толкова рано. Стана от стола пред тоалетката, опбелече зелената си рокля и отвори вратата. Не се изненада, когато откри леко смутеният Лесли.
- Занех, че няма да ме разочароваш - каза закачливо тя. - Заповядай, чувствай се като у дома си.

В стаята й можеше да се седне само на едно място - леглото. Айви се усмихна дяволито, и седна на руба на леглото. Потупа с ръка мястото до себе си и каза:
- Разкажи ми сега за Чернокосата дама. Не ми е приятно да бъда заместител. Искам да знам защо бях отхвърлена тази вечер.

Айви се загледа замислено в Лесли
- Селехин, хммм.... Добре, надявам се не съм била причина за раздялата ви. - каза тя и леко целуна Лесли по устните.

Айви се плъзна още по-близо до Лесли. Искаше да го задържи до себе си тази нощ. Сложи ръка на бедрото му и стисна лекичко като същевременно доближи лицето си до неговото. Въздъхна леко, надявайки се той да е усетил аромата на слънчевото грозде от усните и. Лесли беше напрегнат, тялото му - сковано в очакване. Другата ръка на Айви обхвана лицето му. Палецът и леко се плъзна по устните му, разделяйки ги, очите и - впити в тях.
Кожата и блестеше на разноцветните светлинки, хвърляни от полюлея. Устните и се сгорещяваха, искаше да ги вкопчи в тези на Лесли, но искаше да усети неговата сила повече. Искаше той да поеме цеувката, защото този път нямаше да е случайна.

Тъкмо щеше да продължи с целувката, когато всички светлини огаснаха. От балната зала вече не се разнасяше музика и весела гкъчка. Всичко беше тихо. Айви настръхна... Вайл... Моментално премина в Света на Духовете и се спусна към Залата.



Айви влетя в абсолютно тъмната си стая. Лесли го нямаше вече. Това беше добре, не искаше той да види Императорът, в състоянието, в което беше в момента. Разкъсаната му душа се бореше с връзката си с тялото, което лежеше на пода на Балната зала. Айви го положи на леглото и започна да му говори:
- Хаиде сега миличък.... това е нетипично за Императора. Време е да се свестиш.
Думте и звучаха игриво, сякаш не я интересуваше и беше просто едно досадно задължение, но ръцете и трепереха, а очите и бяка огромни влажни като на самотна сърна.
- Време е ти да почнеш да спасяваш моито сладко дупе, а не обратното.
Очкването я убиваше. Тои трябваше да намери начин да се върне в залата и да посече всичко по пътя си - щеше да изглежда добре седнал в трон от трупове, палещ лулата си с наслада в очите.

Aйви стоеше невярваща на очите си. Вайл се бореше със себе си, със силата на отровата, със... нвото присъствие в стаята. Пред тях стоеше висок младеж, гледщ ги сякаш най-сетне бе постигнал целите, които изпълваха съществуванието му. Проблемът при тези хора беше, че веднъж задоволили фанатизма си, лудостта от успеха ги опияняваше тотално и не можеха да различат реалността от илюзиите си. Единствения лек беше да се отнесеш с тах като с бясно животно - да отнемеш живота им. Отново се съсредоточи в лицето на Императора. Обикновено студените му черти сега бяха опънати гротескно от вътршната му, така да се каже, борба. Явно новодошлият беше важен за него, явно тук имаше томове история, които все още се пишеха.
Айви нямеше намерение да стои отстрани като послушно малко кученце. Това беше нейната стая. Може и да беше само за времето на бала, но определено не беше хан. Тук не можеше да влиза всеки, дух или не. Тя обхвана рамнете на Вайл с ръцете си и прошепна в ухото му.
-Искам да ме чуеш много внимателно. В този свят аз съм сред собствени води. Тук император няма. Ти си просто един мъж, който трябва да си стане на краката и да раздаде правосъдие. Разбитото си сърце можеш да ближеш после. В тази стая имаш позволение да влезеш само ти. Киба... който и да е той, не е сред поканените. Предлагам ти избор. Свържи си душата с мен и го убий - така няма да трябва да носиш бремето и чернилката сам, или се справяй с него както намериш за добре, рискувайки и себе си и мен. Мен не ме е страх от смъртта, и то теб не ме е страх. Гневът обаче, ми е сериозен враг, а вече започва да кънти в ушите ми. Аз не мога да убия този дух - твърде мгъщ е, за това успокой се, стегни се и се прегрупирай! Време е да действаш, миличък.
Погледна го с очи пълни с хъс, усмихна му се дяволито. Беше готова за всичко. Наведе се и най-нагло целуна върха на носа му, ей така, за да го стресне и да го откъсне от дилемата му. Време беше да направи избор.

Айви гледаше с огромни очи, развиващата се пред нея сцена. Колкото и кратка и брутална да бе схватката мжду Императорът и Киба, не я изненадваше. Знаеше, че войнът си е войн и ще действа под натиск. Планът и беше успял. Тя кимна в знак на уважение към Вайл и го видя как изчезва от стаята. Сега не беше моментът да се говори за услуги, в Балната зала щяха да да се излеят океани от кръв...
Айви мразеше кръвта.. беше лепкава и миришеше на метал, сякаш не излизаше от топло тяло, а от стара консерва. Изтощена тя прие плътния си образ отново. Отпусна се назад във вълшебното си легло и се сети, че дори не се беше сетила да балгодари на Императора за прекрасната стая, с която разполагаше. Погали лунния обков на леглото и остави сълзите да се отронят от очите и. Не плачеше за нещо конкретно. Беше дълга нощ, изморена беше и нямаше желание за нищо. Винаги се чувстваше така безпощадно празна след драматични събитя, сакаш похабена. Беше сама в стаята си, беше сама в света си, все пак беше само призрак, нали... Виртуално създание, неоставящо отпечатък в живота на другите. Лице, без личност и личност без лице. Сега искаше само сладолед, да потуши горещия гняв и тъга, надигащи се в нея.
Стана от леглото, избърса съвсем вече пресъхващите сълзи, среса коста си и излезе в коридора да търси кухнята. Ако станеше жертва на преврта, добре, поне щеше да намери малко сладолед преди това.

.........................................................................................................

Опита за сладолед беше неуспешен. Трябваше да поспи. На сутринта щеше да мисли по-подробно, ако някой не я събуди насилствено... Потопи се в блажен сън.

Айви отвори очи. Сънищата и бяха неспокойни. Забила поглед в сребристия таван и диамантения си полюлей, тя все още не искаше да мърда от леглото. Пстоя малко така и усети чуждо присъствие в стаята си. Надигна рязко глава;
- Лесли?! - каза объркано тя като го видя седнал пред огледалото. - Косата ти вече не е синя?! Какво е станало?
Таеше тайна надежда че предната нощ е била само сън.

-Кое да ми харесва? - Айви беше объркана, но сладоледът в ръцете на Лесли беше наистина страхотен жест. Скочи от леглото, така както беше по нощница и си взе малко. Седна до него, наслаждавайки се.
- Дааааам - каза замечтано тя - време е за промяна...

Айви ядеше лимоновия си сладолед, облизваше пръсти и се наслаждаваше на спокйната сутрин. Чувстваше се удобно в компанията на Лесли. Когато приключи със сладоледа, тя стана, потупа го по коляното и му каза:
-Време е за баня. - обурна се и влезе в банята.

Аои влезе без да чука. Никога не го правеше. Отключената врата е покана за някой като него. Прекрачи прага и се огледа наоколо. Онзи червенокос дух маг го нямаше. Тогава чу водата в банята. Влизайки я видя във ваната. Тя не го беше усетила.
- Дойдох да ме изцериш. Дух маг си. Започвай.
Студения тон стресна Айви, имаше чувството, че щеше да умре още там. Събра сили да извърти главата си и тогава го видя - седнал на земята като се бе облегнал на ваната с гръб към нея. Беше изпънал краката си един върху друг, положил ръцете си върху ръба, лактите му докосваха водата.

Айви се стресна. Ледения седеше с протегнати ръце над водата и. Не беше направила пяна във ваната, искаше само топлота, не беше време да се глези. Студеното лице на напознатия не изразяваше нищо, ръцете му кървяха. Разрезите и раните по тях бяха с различна дебелина и дълбочина. Някой бяха чисти, а други разкъсани, по някои имаше нещ черно, сякаш сажди.
-Незнам кой си... - каза Айви с равен тон. Беше безкрайно спокойна, уморена и безразлична. - Кажи ми поне името си. Иначе нямам причина да правя каквото и да е за теб. Остави ледена целувка на китката ми....не е достатъчно, за да искаш от мен да те лекувам.
Затвори очи и потопи главата си под водата. Ако искаше да бъде изцелен Ледения трябваше да и дада епоне името си.

Аои вдигна вежди. Скочи върху нея във ваната, обикрачи я и със студената си вече ръка я хвана за гушата като издърпа главата й от водата.
- Мислиш, че имаш избор ли? Изцери тези досадни рани. Като благодарност ще ти кажа името си тогава, когато свършиш работата си. А за ледената захапка - не знам за какво говориш. Явно ме бъркаш.
Аои я прониза със сините си очи. Водата започна да изстива някак по-бързо.