Тронната зала

Тронната зала е огромна. По стените има окачени безброй гоблени, картини и трофеи, които изобразяват победите на Императора. Входната врата е висока и двукрила, дръжките са във формата на драконови глави. На лъснатия под има дълъг червен килим, за който се говори, че е попил кръвта на враговете на Вайл. Самия трон се намира на висок подиум. Направен е от черна драконова кост и издава заплашителна мъждива светлина. Елитната гвардия на Императора се е строила до стените и формира пътека към трона, на който седи Вайл.

Императора стоеше на трона си и си играеше, както винаги, с короната си. Въртеше я на пръста си и се прозяваше. Пред трона му стоеше един коленичил търговец и гледаше притеснено.
- Ваше Величество...Не можете да оставите верните си поданици така...
- Не мога? - прекъсна го Вайл със студен тон. Красивото му лице се беше сгърчило в гневна гримаса. Императора посочи с пръст търговеца и мъжа се сгърчи от болка. След миг вече беше мъртъв. - Изнесете го. Дразни ме. - каза Вайл и няколко стража извлекоха трупа. - Следващия? - каза жизнено Императора, но никой нямаше желание да изкаже молбите си вече...Странно, защо ли? Той вдигна едната си длан и я погледна. Липсващото кутре, единствения недостатък по тялото му, също го дразнеше. А и раната го болеше тези дни. Дред, разбира се, щеше да си плати за това някой ден. Вайл потъна в спомените от детството си, докато чакаше нетърпеливо следващия нещастник, който щеше да се оплаче от нещо...

Цялата обляна в червено и черно.Доста привлекателно,но нямах друг тоалет, с който мога да обуя черните си бутуши,в които да сложа 30 тона желязо...\оръжие\.Очите ми проблясваха,бялата ми кожа идеално контрастираше на червеното,а косите ми бяха спуснати свободно по гърба.След влизането ми в замъка аз най-безцеремонно влязох в тронната зала.Обърнах поглед , с ръка на таза към Вайл,разби ми представите за плешив дядка с мустаци,който да носи само черно.
-Добър вечер...-тихо пророних аз-...Търся Мав...Тук ли е?-питах директно с ледено изражение,сините ми очи се впиха в стаята и в тялото, седящо срещу мен на трона като някой цар...

Вайл не можеше да спи добре тези дни, измъчваха го неприятни кошмари. Сънуваше как прави добро на хората, как го виждат в друга светлина, виждат го като герой. А това беше истински кошмар. Беше отпратил всички гадни слуги и тромави бодигарди от очите си. Щеше да ги убие ако ги видеше наблизо. Седеше си сам в тронната зала, потънал в мрачни мисли за добри дела. Тогава нещо привлече погледа му. Беше някакво...момиче? В червено. Какво правеше момиче тук. Беше казал ясно никой да не го закача и беш дал заповед никой да не стои пред вратата му...аха, точно затова никой не я беше спрял. Досмеша го. Изглеждаше интересна, може би щеше да е приятна за една вечер. И все пак, какво правеше тук? Реши да не я убива веднага. Беше му любопитно. Така и не беше чул думите й.
- Какво правиш тук? - попита я той. Гласът му беше дълбок и в същото време нежен, нямаше жестокост в него, но беше изричал хиляди жестокости със същия този мил тон.

/Кейтлин ти нагази в ямата на пепелянките. Незнам как ще се изкънеш невредима. Късмет!/

-Мисля,че ясно се изразих..?-казах бързо аз,завъртях очи и повторих
-Къде е Мав???-зададох основния си въпрос аз и се приближих,перфектното ми тяло се движеше грациозно и бавно.Бутушите ми пълни със стомана се движеха напълно безшумно по червеното килимче към тронът му.Някак гласът му бе омайващ,но не ме привличаше това.Трябваше да разбера къде е момчето, а даже не знаех защо е тук.

Императора килна главата си на една страна и я огледа пак. Може пък и за две вечери да ставаше. Но с този характер...хм, какво пък.
- Мав. - името го накара да се усмихне, което направи лицето му още по-привлекателно. - Искаш да кажеш момчето от Академията?
Изведнъж му доскуча. Не му се говореха общи приказки, въпреки, че поне го разсейваха от другите му мисли.
Момичето понечи да каже пак нещо, но той я прекъсна с поглед. Очите му вече не гледаха любопитно, а блестяха раздразнено. В главата му се въртяха няколко не съвсем мили идеи. Можеше да я присъидини в харема си...или пък да я тикне в тъмница? Можеше да я убие на място, но това беше най-скучно. Можеше да се позабавлява преди това с нея.

/Кейт, незнам какво си намислила, но не е толкова безопасно тук/

-Виж сега....Не ми се говорят празни приказки,не ми се обсъждат скучни неща.Знаеш добре,кой е той! Кажи ми къде е,притеснявам се за него...-знаех,че с това номера няма да мине,но накрая вметнах:
-Ще направя,каквото пожелаеш после...-тихо думите се изнизаха от сочните ми устни,силно се надявах да открия момчето и да се убедя,че е добре,а после...После,каквото ще да става,умирах за ласките му и днес.

Грубия му смях изпълни залата. Но никой от слугите не влезе. Чуеха ли този смях те бягаха надалече. Както и войниците. Както и най-закоравелите герои. Но момичето просто седеше пред него и го гледаше проницателно.
- Ще направя каквото пожелая сега. - изсмя се той и вече беше пред нея. Допреди миг просто си стоеше на трона, а момичето се надяваше да се вслуша в молбата й. Изведнъж тя много ясно разбра, че всичките и ножове, всичките й магии са просто безсилни пред него. Той хвана брадичката й измести лицето й към неговото. Момичето усети, че потъваше в изумрудените му очи, нямаше нищо друго на света в момента. - Кажи ми, момиче...защо да не направя каквото си искам точно сега?

Дръпнах се рязко:
-Защото искам да видя Мав СЕГА!-изкрещях аз.Не исках и да си предсавям,какво ще ми коства да го намеря.Не исках и да си представям,какво ще ми се случи,след като проявявам такова упорство пред мъжа,който реално можеше да направи всичко сега. Надяваше се обаче да не е разгневила Вайл достатъчно,че да й покаже,какво може още сега,защото той можеше и аз го знаех пределно ясно.

Внезапно Тронната зала притъмня и стана студена и това не беше илюзия. Кейт го разбираше добре. Беше на косъм от смъртта. Вайл не се беше ядосвал толкова много от дълго време. Но пък изпита и странна радост. Никой не го беше ядосвал...всички се страхуваха от него. Което беше скучно. Той погледна момичето и направи едно дребно заклинание, което я накара да загуби съзнание. Кейт започна да се олюлява и щеше да падне, ако не беше Вайл, който да я хване. Не, че му пукаше, разбира се. Просто не искаше да наранява тялото й все още. После я понесе към покоите си. Не знаеше защо я оставя все още жива, но имаше една две идеи...

/Кейт, следващия ти пост трябва да е в "Покоите на Вайл". Предлагам ти да подходиш по-завъртян начин. Намери някаква слабост в него и го накарай да се стресне, иначе си като мушичка в паяжина./

- Имаме нови оплаквания от високите данъците, Ваше Величество. - каза Крайблуд Дорнскейл, първия от дванадесетте бодигарда на Вайл, най-силния и най-опитния. Освен, че беше бодигард, той беше и личен шпионин и убиец на Императора, както и негов съветник. - Заличих източниците им...завинаги.
Вайл кимна доволен, Край винаги знаеше как да подходи.
- Нещо друго, по-интересно? - попита отегчено Императора, който почти се беше излегнал на трона си, малко му оставаше да заспи.
Крайблуд се окашля, прехвърли няколко листи с информация в ръцете си и каза :
- Всъщност, да.
- Хоо? - изненада се Вайл и погледна подчинения си с интерес. - Нека чуем.
- Южните племена, наречени още Пустинния народ са се раздвижили. Източниците ми докладват, че султан Мах'атал мобилизира огромна войска, с която ще превземе северо-западните земи на Шелтър и ще покори всички на волята на техния бог - Гоал'Хал. Султана е разделил войските си на две главни сили. Едната, която води сам, ще мине директно през средните земи, където се намира Магическата Академия и след като я срине със земята ще продължи към Илиос. Другата му сила, водена от първия му военноначалник Абдул Химер ще превземе земите на Кариен. - Крайблуд погледна Императора и се усмихна. - В момента няма смисъл да влизаме в конфликта, Ваше Величество, защото той не ни засяга пряко. Нека оставим кучетата да се избиват за кокалите под масата и когато дойде правилния миг да им вкараме един здрав ритник.
Вайл мълчеше и гледаше замислено високия таван. После каза едно просто "Хмф". Идваше му да се разсмее както всички злодеи правят в този момент, до такава степен, че гласа му да се чува из цялата цитадела, но това беше твърде логично. Вайл мразеше да прави логични неща. Затова просто стана от трона и каза :
- Добра работа, Край. Намерил си ми много интересна информация.
После с бавни, елегантни стъпки, като тигър, приближаващ се внимателно към жертвата си, той излезе от тронната зала.

Черният трон беше зает от Кариен, Бялата лейди, надеждата на Шелтър, вечният враг на принцът на мрака. Доброто беше възтържествувало. Само за няколко седмици, в Империята бяха направи главозамайващи реформи, данъците бяха свалени многократно, невинните възтържествуваха, а злодеите си плащаха за делата. Мрачните килии под Черната цитадела продължаваха да са пълни, но сегашните им обитатели бяха други - верни поданици на Вайл, които не искаха да приемат новата си императрица. Кой да ги вини? Свикнали бяха да сеят хаос, мрак и злини из земите и да се къпят в богатствата си, докато бедните гладуват на прага им.
Лейди Кариен седеше на неудобния трон, а пред нея беше коленичил поредния високопоставен търговец, търсещ изгода в смяната на властта. Мъжът беше наистина дебел и с бяла мазна кожа, приличаше на кит или на прасе. Май по-скоро на прасе, защото очите му бяха свински и алчни. А и носът му приличаше на зурла. Беше се изкъпал в парфюм преди да дойде в цитаделата и да поиска аудиенция с Нейно Височество, но все пак лъхаше на пот. И на кочина.
- Ваша Милост - започна той. - моята банка винаги е зачитала законите на светлината, това, че кредитирахме Черния император беше единствено...от страх, господарке. През цялото време се надявахме вие да възтържествувате.
Кариен гледаше човека пред себе си и осъзнаваше колко черна е душата му. Осъзнаваше също така, че не е възтържествувала. Ни най-малко. Знаеше много добре, че в момента е сама в тази Черна цитадела, сама сред врагове, без нито един приятел и верен поданик. От двете страни на трона й се беше строила черната гвардия на Вайл. Всички изпълняваха заповедите й, но тя усещаше как се подсмихват зад гърба й. Чакаха истинския си господар.
- Господин Полиън, разбирам, че имате нужда от моето разрешение за да продължите бизнеса си, нали така?
Човекът-прасе я гледаше с хищно изражение и нахалство. Тя точно щеше да му откаже, с цял тон доводи на своя страна, когато входната врата се изкърти от пантите и полетя цели петдесет метра, преди да кацне точно на главата на дебелия търговец на пари. Мъжът изкрещя точно като заклано прасе и после замлъкна. Изпод дървените отломки потече кръв.
В тронната зала влязоха две фигури.
"Значи се завърна." - помисли си Кариен мрачно. - "Но докато те нямаше част от злините ти бяха излекувани. Направих каквото можах за хората."
Вайл изглеждаше...променен. Лицето му продължаваше да е невероятно красиво, груба шега на боговете да дадат на такова зло същество такава визия. Осанката му продължаваше да всява респект и движенията му бяха плавни и уверени, но в очите му...в изумрудено-зелените му очи се четеше смърт. Кариен усети, че изтръпва от този поглед.
"Нещо е станало." - каза си тя. - "Нещо, което ще предизвика още страдания на невинните...Трябва да го спра."
Придружаваше го едно нисичко и симпатично момиче...не, по-скоро жена. Възрастта й не си личеше, но ушите й бяха остри във върховете си. Елфка. Тя поглеждаше неуверено над рамото му, въпреки че очите й едва стигаха до там. Вайл спря на две крачки от трона и Кариен видя как всички гвардейци до един падат на едно коляно. Тя преглътна гнева си. Нямаше да позволи на това чудовище отново да седне на трона си.
- Лейди Кариен. - поздрави я Вайл официално. Лъскавата му гарваново-черна коса беше странно разрошена, все едно досега се беше борил със силен вятър. Забелязвайки поглед й, той се усмихна леко и каза. - Грях бързаше насам, милейди. Ще трябва да извините неугледния ми вид.
"Грях? Сигурно някое ново адско същество, което му служи..."
Наистина, изглеждаше уморен. Имаше сенки под очите, но дори този негов вид изглеждаше привлекателен. Кариен, разбира се, дори за миг не позволи на всеизвестната му черна харизма да я плени. Имаше си защита срещу това.
- Лорд Вайл. - поздрави го тя в отговор. - Добре дошъл.
Лицето му се сгърчи в гняв за миг, после пак доби хладнокръвното си и насмешливо изражение.
- Искаш да кажеш "Ваше Височество". - поправи я той. - Но ще извиня тази твоя грешка, все пак съм ти благодарен, че си се погрижила така...добре за империята ми. А сега ще те помоля да освободиш трона ми.
В очите му нямаше веселие вече. Само груба заповед.

В тронната зала витаеше аромат на сурови ментови листа и металическа кръв. Вайл се усмихна, уханието му харесваше. Седеше на трона си, а Кариен се беше отправила към Сребърните порти с триста негови човека за екскорт. Не се беше предала лесно, но нямаше какво да направи в сърцето на вражеския замък, заобградена от хора на Вайл и беше предала трона. Вайл все още виждаше изпълнения й с омраза поглед. Това разшири още малко усмивката му.
- Ваша Милост. - Найт коленичи пред него. - Какви са заповедите ви?
Вайл свали тънката лента от черно злато от челото си и започна да я върти на показалеца си, както обичаше да прави. Беше му станало навик да си играе с короната си.
- Донесете ми чаша червено вино, Лорионска реколта. - каза той. - Но преди това почистете тази кочина пред трона ми.
И наистина, малко зад Найт все още стояха остатъците от входната врата, с гарнитура кръв и мозък от онзи нещастен банкер.
- А и междудругото пред Цитаделата чака един черен дракон. Нахранете го, горкото животно е гладно.
Найт погледна с любопитство приятеля си и кимна.
- Както наредите.
След това се изправи и се изнесе, а един прислужник донесе на императора златен бокал с кърваво-червено и ароматно вино, докато няколко негови колеги почистваха пода от кръвта на банкера-прасе.
- Останалите можете да ме оставите, в момента нямам нужда от вас. Крайблууд, Лелсиа, вие останете още малко.
Когато гвардейците му излязоха от тронната зала, Вайл се обърна към придворния си асасин и му даде нарежданията си:
- Проникни в Магическата Академия и всей малко хаос. Но се пази от брат ми.
- Не ме е страх от Безплътния. - каза с лека усмивчица Блууд и после се скри из сенките.
"Значи си тъпак." - помисли си Вайл и погледна към елфката, която не го изчака да каже нещо, а направо започна да говори. Лош навик, който трябваше да се изкорени в близкото бъдеще.
- И какво, сега и на мен ли ще ми дадеш нареждания? Последвах те тук, но това не означава, че съм ту слугинче...
- А не би ли искала? - попитя я той тихо и със задоволство забеляза, как бузите й за миг се изчервяват.
- Разбира се, че не.
- В такъв случай можеш да ме забавляваш вечер, тези дни де чувствам странно превъзбуден.
- А изглеждаш ужасно уморен. - отвърна му тя разко и той се засмя кратко и невесело. После се изправи и тръгна към изхода, пресушавайки на една глътка виното.
- Отивам до тъмницата, трябва да освободя верните си васали. Кариен беше така добра да ги натика там в мое отсъствие. Ти ме чакай в спалнята.
"Може да ми е полезна." - замисли се той. - "Води се, че е някаква принцеса сред народа си, а това е силен коз...Елфите от Феруинд не са за подценяване."

Вайл рязко се изправи от трона и застина. После отново, с бавно и плавно движение, седна на мястото си.
- Какво има? - попита го Лелсиа, с обичайния си твърде непочтителен тон.
- Току що...не е възможно. Явно някой е освободил една гадна частичка от мен, която бях загубил. - усмихна се леко той.
- С други думи току-що си станал още по-гаден? - попита невярващо елфката, която се беше облегнала на едната масивна облегалка на черния трон. - Това вече е невъзможно.
- Ще се изненадаш.
Денят беше започнал добре. Но малко безкръвно за вкуса му. Новини от Крайблууд нямаше, дано само пак да не се беше увлекал в собствените си игрички. Лелсиа се беше оказала доста приятна компания през повечето време, най-вече нощем, въпреки досадния си навик да го дразни за щяло и нещяло. А и днес беше пристигнала процесия от сънародниците й, готови да се заклеят във вярност към него. Съвсем скоро щяха да му трябват. Съвсем, съвсем скоро.

Продължавах да вървя по коридорите като оглеждах стените галейки ги нежно пръсти.След това завих и се озовах пред портите и се замисли . Стоях все така вкаменена вперила поглед в портите и си припомнях дните с Вайл ..

Крилата на масивната врата се отвориха с равномерна бързина и Елиа застана лице в лице с Вайл, който точно излизаше от Тронната зала. Малко зад него вървеше и елфката, за която вече беше чула. В очите й, остроухото момиче почти не се различаваше от човек. Висока, стройна, със зеленикаво-руса коса и светли очи. Симпатично излъчване, но нищо особено. Вайл в началото не забеляза Елиа, беше зареал погледа си някъде надалече, но миг по-късно погледна към нея и изумрудените му очи се разшириха от изненада.
- Елиа?
- Коя? - попита елфката леко намръщено, надничаща с усилие над рамото му.
- Моята любима ученичка. - отвърна някак си разсеяно Вайл, докато изучаваше момичето пред себе си. - И единствена, всъщност. Странно... - обърна се той към Елиа. - ...излгеждаш ми...променена някак си.

-Много по-добре от преди ..Тук съм само по една причина..Търся силата
обясних му след тфа погледна момичето отгоре до долу ..Преметнах кичур коса зад рамото си усмихнах се след което се заогледах в очите му ..продъкжаваха да бъдат все така дълбоки , криейки стотици неща, който някой ден щах да разбера..След което отново започнах да говоря
-Та кога почваме обучението..А да и на Деф кво му има , че ме отбягва

- Силата? - Вайл леко се усмихна. - Силата можеш да я намериш и в Академията, но явно търсиш друг източник. Мен. - тук усмивката му леко се разшири. - Питаш за Деф? Той все още не приема добре смъртта на Киба. Според мен си е дал дума да не ти досажда, въпреки че се опитва да прикрие тези благородни действия от останалите. Благородството и добрината...те са слабост, която никой от Черната гвардия не може да си позволи.
Елфката зад него се отдалечи, като хвърли на Елиа още един много любопитен поглед.
- Колкото до обучението ти, ще е малко сложно, защото често съм зает, но когато имам свободно време ще се радвам да го прекарвам с теб.
Истина беше. Още когато я видя Вайл усети, че част от напрежението му изчезва. За първи път, откакто се беше върнал от Хелгейт не мислеше за сестра си и онзи олтар.
- Първо на първо ще наредя да те настанят в някоя стая, близо до моите покои. А защо остави Академията така?
Той я хвана за ръка я поведе по широките стъпала към горните етажи. Май беше в едно от много редките си добри настроения, които отлитаха доста бързо по принцип.

Асе влена в троната зала погледна към Вайл и се усмихна след усмивката започна да говори .
-Добър вечер Господарю Вайл аз се завърнах минах успешно изпита вече съм Майстор и искам да ви помоля да се присъеденя към вашите войски . /Сърцето на Асе биеше лудо адреналина му се покачваше няколко от пръстите му изтръпнаха не от друго , а от радост че ще се присъедени най-накрая към Императора Вайл и че ще прекарва повече време с неговия учител Копието .

Вайл - 58.

Ейс усети тежка ръка на рамото си, която го бутна на колене. Португас осъзна, че беше влязъл в тронната зала и беше започнал да говори без дори да се поклони. Всички придворни, както и благородническото съсловие, го гледаха с потрес, възмущение или просто зле прикрит интерес. Императорът го гледаше от трона си с усмивка.
- Оставете го да се изправи.
Мъжът който го беше притиснал към пода, непознат страж с мустаци, го пусна веднага и пребледня.
- Просто си вършеше задълженията, спокойно. - каза Вайл на мъжът видимо се успокои. Поклони се дълбоко на императора и на госта му и се отдръпна до вратата.
Вайл се изправи от трона си и се приближи към Португас.
- Значи искаш да започнеш служба при мен? - попита той. - Добре тогава. Знам, че сте човек на който може да се разчита, сир. - продължи официално императора. Винаги беше малък триумф когато някой се присъидинеше към него. - Назначавам те в казармите като боен маг. Първата ти мисия като такъв няма да е лесна, но пък ще ти даде възможност да се докажеш за достоен за по-високи длъжности. Говори с лорд Копието, който в момента е в казармите. След като се завърнеш, надявам се с победа, ще говорим по-обстойно.

Асе се поклони и каза .
-Добре господарю тръгвам към бараките веднага . /с лека усмивка Асе излезна от злата .

Асе влезна в троната зала приближи се и падна на колене . Беше свалил бойната си роба предварително и се виждаше огромния белег оставен от Огненият Император . Португас удари главата в земята си след което се изправи и каза .
-Извинявам се Императоре провалих се провалих вашата воля . /Асе се изправи и упря Огняния Чук на разрута в лявата част на главата си и каза .
-Само ми дайте знак и ще си пръсна мозъка веднага . /От очите му започна да пада пиро енергия капка по капка разяждаше каманите по пода това показваше колко искрено говореше в момента огненият майстор .
-Загубих битката за Лорион войниците ни превъзхождаха и не само това със съществото което издаваше огромната аура дойде друго с по-малка аура Флейм емперор човек носещ титлата Огненият Император преди няколко хиляди години той се изправил в битка срещу богът Млаах но загубил сега съществото което предполагам че е некромант армията от зомбита и скелети го доказва . То е освободило Огненият Император и го е повело за саюзник . Тактиката която използвах бе оптимална и трябваше да победим , но нещата се осложниха войската на лорион умираше , а войниците се въздигаха и нападаха приятелите си . Аз се изправих в двубой срещу Огненият Император но загубих дори неможах да покажа силата си той ме набучи на огненото си копие и ме развя като флаг из цял лорион . Благодарение на Наришна и лорда на Лорион сега съм жив но ако желаете ще си отнема живота тук пред вас . /Португас все още стискаше Огнения чук до главата си . Беше готов всеки момент да го вазпламени и да си пръсне мозъка .
-Войската на Флейм и некроманта се е запътила на сам господарю трябва да се изправим срещу тях и да ги спрем преди да нападнат Академията . /Португас падна на колене и започна да чака отговора на Императора Вайл .

Последва дълбоко и болезнено мълчание и Ейс разчете в него неодобрението на императора. Младият маг повдигна погледа си и видя, че Вайл е станал от трона си и безшумно се е приближил към него.
- Изправете си, сир. – каза той властно, но тихо.
Ейс се надигна на краката си и застана лице в лице с Негово Величество. Вайл постави длан на рамото му и каза:
- Провалът си е провал, но битката бе безнадеждна. Нарежданията ти бяха само да предупредиш управникът на Лорион, но ти реши да прекрачиш заповедта и да се опиташ да защитиш града. Неподчинението се наказва със смърт...
Лорд Мариъс и Наришма Хел, които бяха последвала Ейс в тронната зала пребледняха. Управникът на Лорион отвори уста, с намерението да оправдае Португас, но Вайл ми хвърли леден поглед и лордът онемя. Бе усетил аурата, която Негово Величество излъчваше, аура която го караше да трепери от страх и в същото време да изпитва благоговение. Надеждата, че Лорион все още не е напълно загубен се завърна в него.
- Но въпреки това... – продължи Вайл. – Ти направи правилното. Никой гвардеец не бива да бяга от предизвикателство. Затова, Португас Д. Ейс, не желая да отнемеш живота си. Искам да продължиш да му служиш. Не се безпокой, скоро ще имаш шанс за реванш срещу този Огнен император. А аз...
Аурата продължи да се увеличава и няколко от стражите буквално припаднаха, а лорд Мариъс падна на треперещите си колене. Наришма Хел се хвана за главата и притвори очи, а Ейс усети как е на косъм да направи същото.
- ...ще се справя с този Найтен Деф.
В далечината познатата аура на некроманта му отговори. Вражеската войска се приближаваше. Илиос скоро щеше да е под обсада, а Найтен Деф щеше да се опита да превземе Черната цитадела.

/Свободно РП./

Асе погледна Императора и му се поклони отново беше доволен че той не му заповяда да отнеме живота си и се поучи от грешката си . Никога повече нямаше да пренебрегне заповедта на Вайл . Португас каза .
-Ако е възможно искам да си почина за момент . /Вайл му кимна одобрително и Асе излезна от залата запъти се към мястото където искаше да срещне своя стар приятел Копието , а имено бараките . Португас си взе довиждане с всички и излезна .

След няколко часа отсъствие Португас се върна с влизането си той се поклони на Императора . Асе се бе усмихнал както винаги бе намерил решение на проблема си и бе сигорен че това ще му помогне но дали ? Все пак усмивката му даде кураж на Наришна и лорда на Лорион които бяяха увисили носове в залата . Пиро магът се приближи към Императора Вайл коленичи и каза .
-Върнах се господарю за нови заповеди . / Португас се усмихна и продължи да говори .
-Огненият Император е в ръцете ми открих начин да го унищожа или поне на теория е така . /След което замълча и зачака отговор от императора .

» Главната Зала
» Телепортната зала
» Балната зала
» Малката зала
» 3. Главна зала