Създаване На Персонаж

сега ще изчакате двамата Влад да ви одобри

Джириру, пътят, който си избрал няма да е лесен. Веднъж си се сблъскал със смъртта, а сега тепърва ще се срещнеш с нейното олицетворение...Стига да оцелееш дотогава.
Одобрен си.

Мистгън, балансът между живот и смърт, между добро и зло, хармонията или дисхармонията...Има различни некроманти, които поемат по различни пътища...А има и такива, които обединяват в себе си и двете крайности на Баланса. Ще бъде интересно да видим твоето решение...и потенциал.
Одобрен си.

Напишете първият си пост в Куполното езеро в Некрополион.

Име: Алексей Алехин

История: Търсейки спасение, семейство Алехин почукали на вратите на Утопия.За жалост еретичното естество на майката и бащата било разкрито веднага и обещания мир в Блажения Град се превърнал в ад и подобаващите за него пламъци, осигурени от кладата.Малкия Алексей бил настанен в сиропиталище, където е обучаван според най-строгия канон на Светлината.На 8 учителите му разкриват че има магически талант и бива преместен в "специалното" отделение на сиропиталището.Още по-строг контрол и дисциплина следват и без това трудните условия в общата част, защото докато общата част е по-скоро обект на омраза и превъзпитание, "специалните" деца са и обект на страх - възможно е еретичната магия в тях да избуи - и затова обект на жестокост.На 14 той напуска "специалния" отдел на сиропиталището за да постъпи като послушник следвайки Светлината Небесна.Започва да работи по строежите на Утопия в прослава на Единствения Бог.Тежкия физически труд е редуван с уроци по религия, философия и разбира се - магическото естество.На 18 е посветен като Поклонник на Анил'те с всички произтичащи от това права и задължения - проповядване и разкриване на истините на Светлината и извършване на по-общи дейности в един от по-малките храмове в града.Сега, навършил 21 и доказал вярата си той вече има право и да напуска града, за да просвещава тези, които искат да се учат и да наказва онези, които не искат.

Характер:Очевидно е, че Светлината е играла огромна роля в образованието му.Твърдо вярващ в принципите й той все пак е спокоен и пресметлив - предпочита да мисли преди да действа, което е посочвано често като негов недостатък от по-фанатизираните следовници на Анил'те интерпретирано като слабост на вярата.Алексей, обаче има прекалено високо мнение за себе си за да постави под въпрос своята вяра заради подобни изказвания.Закостенелите истини на философията на вярата му са донякъде смекчени от острия му ум както и от доброто образование и знанието му за света около него.Родена от академичните му успехи, обаче арогантноста и високомерието не са му чужди и дори понякога са на опасно ниво.Известен в теологическите среди със сухия си хумор и "острия" си език.

Външен вид:Облеклото на поклонник (какво друго ) - Дълга до глезените бяла роба, всъщност по-скоро шлифер, закопчава се до кръста отпред с позлатени копчета.Бяла риза и бели широки панталони.Бели обувки високи до глезените.Ризата има златиста колосана яка.Стандартна униформа на всички посветени в Светлината със съответните разлики съответстващи на ранга на Поклонника - по-високия ранг е отразен с по-голяма пищност на одеждите.

Начални статове: (тук съм малко объркан - класа който съм си избрал магически или боен е и какъв ресурс използва за уменията си?Забелязах, че в темата за самите класове пише че уменията могат да използват или издръжливост или енергия, затова предполагам че е хибриден и мога аз да си избера какъв ресурс да използва.Ако е така може ли някой да ми разясни кой от двата стата - защита или атака използва за увеличаване на енергията си.)

Атака 20, Защита 10, Магическа Атака 0, Магическа Защита 10
(очаквам отговор за да разпределя 10те си бонус точки ^^ )

Титла: Поклонник на Анил'те

Ами аз те одобрявам, но ще трябва да изчакаш Главния Админ да се върне и да ти каже каде да пишеш .

П.П ако има какво да питаш пиши ми лично съобщение.

Ground Zero(Алексей Алехин), Магическата Защита увеличава Издръжливостта ти, Маг. Атака увеличава Магическата ти енергия(мана), а Защитата - Жизнените точки. Класът наистина е хибриден и според уменията, които избереш в началото ще се определи по кой път ще тръгнеш - на волята или на вярата.
Сега пиши по улиците на Утопия първият си пост и приятна игра.

П.П. Напиши ми на ЛС за бонус точките си, които избереш.
Ако имаш намерение в началото да се концентрираш над уменията нанасящи физически щети, едва ли ще ти трябва Маг. енергия, ако искаш да си хибриден или пък концентриран над маг. умения е хубаво да сложиш няколко стата на Маг. си атака.

Име: Кай

История: Когато Кай е бил на 10 години му била разказана историята за Приказния Век. За всички богове и герои. Неговият дядо му разказвал историите и той се удивил от разказа за младеж който с помоща на своя учител превзел цял Орден. От тогава той е мечтал да стане велик Пиро майстор. С дядо му обикаляли Шелтър, но една нощ мечка нападнала лагера им. Дядо му бранил внука си и мечката му направила дълбока рана. Последните му думи казвали името на онзи Пиро маг, но детето не знаело името му. След тази случка, Кай 9 години обикалял Шелтър като намирал по някой скъпоценен камък и го продавал за да може да се храни. Докато търсил поредното бижу, Кай се натъкнал на един амулет изобразяващ маг. кръг. Той решава да го задържи. Едва на 13 той се научава да пали огън и да сече дърва. Работил като какво ли не за малко храна. Когато става на 20 поема към града на огнените магове за да се научи да борави със силата която М'лаах дава на малцина. На двадесет и една пристига и тепърва ще се учи искайки да разбере кой е този Лесли.

Години: 21

Характер: Не обича да говори за себе си. Общителен е и се разбира с всеки срещнат. Много държи на себе си и обучението си. Прави всичко за да постигне целта си.

Външен вид:Тук

Пет/Спътник: Неговия спътник се изразява във вид на амулет(амулета който намерил). Кай още не знае за него и тепърва ще разкрива тайните на бижуто.

Начални Статове: Атака 0, Защита 0, Магическа Защита 20, Магическа Атака 30

Титла(класа който сте избрали): Пиро чирак

Одобрявам те но ще ти променя статовете началните статове са ти 30 магическа и 10 магическа защита + 10 които си избираш ще ти ги сложа на защита можеш да пишеш в улиците на Манастира На Вечните Пламъци

Име:Рагнарок

История : Роден и израсъл в Високия квартал на Утопия ;като това предопределило до голяма степен бъдещето му.
Още от много малък той слушал думите на различните служители на Анил`те за единствения бог - богът на светлината ,в следствие на което той започнал самостоятелно да следва пътят на светлината и копнеел за деня в който ще се присъедини към служителите на неговия бог.
Неговата всеотдайност към делата на светлината го подтикнала да изучи различните оръжия с помоща на които можел да служи по добре на Единствения. Преминал задължителното за всеки благородник обучение по военно дело и естествени науки ,той решава че вече време да се присъедини към служителите на неговия бог.
Напускайки благородническата фамилия той отхвърля всички земни блага произтичащи от положението му и дори сменя бащиното си име за да се труди сам за изчистването на Шелтър от еретиците и всякаква подобна пасмина която не вярва в Светлината.
Следвайки неговото мото че "Няма нищо грешно което е извършено в името на Единствения" той е готов да извърши всичко в името на своя Бог.
Неговата цел е да бъде възможно най високо в йерархията на поклонниците на Анил`те така че да може да допринесе истинската вяра да стигне то възможно най много хора.

Години :24

Характер : Думите че има само един бог са единствената истина за него.
Всеки който оспорва това заслужава да бъде изгорен на кладата.
С други думи неговата вяра е неговият живот.

Начални статове:Атака 25 Защита 15 Маг.атака 0 Маг.защита 10

Титла : Поклонник на Анил`те

Външен вид(в бъдеще)

Одобрен си приятна игра Влад ще ти даде иснтрукций каде да пишеш.

Рагнарок, твоят Бог има нужда от службата ти. Вярата те зове, а Орденът е мястото, където би могъл да реализираш всеки аспект от идеологията си. Нека първият ти пост бъде на улиците на Утопия.
Приятна игра.

[color=red]anat e bila kato boginqta koqto e bila krastena mnogoo maje sa opitvali da sa s neq no nikoga e yspqvali da razbiqt leda okolo neq. Tozi led e bil sasdaden za da q pazi ot razbito sarce.Zapo4nali kogato Anat e bila s parvoto si gadje . izlizali 5 godini no edin den tq go vidqla kak se celiva s dryga i kazal 4e izlizal s neq za se podigrava s drygite koito sa q iskali togava Anat i biv6iqt i se sdarpali.Anat si tragnala no se varnala v sobstveniqt si apartamen no gadjeto i imalo klu4 za apartamenta. tq si legnala i zaspala nqkade kam 12 4esa toi do6al i po4nal da q dy6i ni sabori aromatnata sve6t koqto Anat bila zapalila za nastroenie.potnaliq i sve6ta zapalila perdeto sled tyi celiqt amartamen se zapalil.Anat pripadnala dokato se opitvala da se izmakne. nakraq yspqla i sa q spasili imala grozen beleg na garbasi koito preli4al na plamak

Хубава история, но като за начало пиши на кирилица и виж примера на хората тай трябва да си напишеш персонажа и ще те одобря + опитай се да направиш историята средновековен вариянт защото "апартамент" ние нямаме ^_^

Име: Реган Кейн

История:
Лорс Кейн наливаше вино от огромната бъчва в мазето на хана и кълнеше мъртвата си леля. Дъртата вещица винаги го беше мразила. Защо иначе щеше да му натрапи изчадието, което си беше отгледала за дъщеря?
Зъбите му заскърцаха само при мисълта за крадливата пачавра, която се беше настанила под покрива му от около година.
„Търпи Лорс, потъри още малко. След месец Гаворн ще се върне от Утопия и ще си я прибере у тях.” Широка усмивка плъзна по устните му. Едрия търговец на оръжия беше хвърлил око на Реган отдавна. Когато Лорс му предложи да се сродят, глупакът само не заподскача от щастие. Ханджията едва се беше сдържал да не му предложи пари, за да я вземе веднага. „И този ден ще дойде. Анил’Те дай ми сили!”
Ръката, с която държеше каната, трепна. Кога беше станал толкова набожен? Смехът му отекна в студените влажни стени на мазето. Всичко щеше да се върне по старо му, веднага щом русото напуснеше дома му. Никога повече нямаше да чуе...
-ЛОРС, вино! ВЕДНАГА!- Извика грубо Реган от горния етаж, достатъчно силно, за да чуят всички в гостната.-Пръчия син, пак се е усамотил на тъмно.
Лорс чу смеха на няколко от гостите. „Анил’Те, пожали ме!” Ханджията завинти внимателно тапата на бъчвата и се заизкачва по стълбището.
На бара го чакаше източника на всичко зло- потропваше нетърпеливо с нокти по дървения плот. Две гневни разноцветни очи го изгледаха от високо. Крива усмивка грейна на малките и нацупени устни. Другата й ръка си играеше разсеяно с кичур от косата й, която блестеше като старо злато. Между едрите й гърди се поклащаше емералд. Пак беше бъркала в кофчежето с личните му средства. „Зло, чисто зло.”
-Нанабел!- Кресна отново братовчедка му. Нанабел подскочи стреснато, въпреки че беше застанала до лявото рамо на Реган.-На работа.
Слугинчето пое каната от ръцете на Лорс и заситни между масите.
-Това е за сега, Лорс. Може да се върнеш обратно в дупката.- С тези думи Реган се фръцна и тръгна към пътуващия музикант, който настройваше лютнята си до камината.
Няколко от клиентите я проследиха жадно с очи, други започнаха да вадят златни монети от кесиите си. Знаеха какво следва. Скоро музикантът подхвана игрива мелодия, а около златокосата слугиня се струпа тълпа от заможни танцьори.
Лорс издърпа кърпата, която висеше на кръста му и започна да бърше бара. Колкото да се намира на работа и да отвлече мислите си от грешната посока, по която поеха, щом младата му братовчедка заподскача из хана в ритъма на танца.
Греховни сънища, примесени с ужас тормозеха нощите му. Хубави сънища. „Анил’Те, избави ме!” Пръстите му стискаха парцала, както предната нощ бяха стискали врата на Реган. Докато лоцето й посиня. „После в кладенеца... Не, не кладенеца!” В кошмарите му, Реган излизаше от там още същия ден- жива и здрава.
-Кладенеца, само не кладенеца!- Лорс избърса избилата по челото му пот.-Анил’Те, смили се!
-Анил’Те ще чуе молитвата ти, ханджийо. Благославям те, в името на Единствения бог, бъди праведен.
Човекът вдигна очи от бара и изгледа застаналия пред него мъж. Облечен от глава до пети в стомана, със знака на бога на Светлината на гърдите. Студени сини очи го гледаха безизразно през процепа на шлема.
Лорс отмести поглед от новодошлия към подрусващата се Реган. Някакъв строен млад търговец пъхаше монета след монета в пазвата й и броеше на глас. Златокосата се смееше изкрено развеселена. Когато сумата нарастна до петдесет, Реган подаде ръка на момъка и двамата затанцуваха. Той можеше да брои, но и златокосата я биваше-точно след петдесет стъпки, младата жена се отскубна от обятията на партньора си и го остави да падне на пода, загубил внезапно развновесие. Залата избухна в оглушителен смях.
Глъчката привлече вниманието на паладина. Или беше инквизитор? Още една мисъл се промъкна в ума на Лорс, по-мръсна и от погледите, които останалите слугини хвърляха на Реган. Да се оттърве тук и сега от проблема. Гаворн, колкото и да беше силен, нямаше да удържи пожара, който представляваше тази жена. Щеше да му я върне и да пита за обезщетение.
-И ти ли виждаш това, което и аз, праведни?- Попита с равен тон инквизитора.
„Крадла. Не- уличница, порочна жена, загърбила Светлината на едничкия бог. Сега е момента, сега всичко свършва...” Зла усмивка се разля по устните на ханджията. Анил’Те наистина беше чул молитвите му и му прати меча си, с който да изреже злото от лицето на...
-Свята жена.- Продължи мисълта си инквизитора.- Благословена със светлината на Анил’Те!
-Какво?- Изграчи с пресипнало гърло Лорс Кейн.
-Косата й е като самата светлина, която грее над нас, грешните, по волята на Единствения бог!- Поясни разгорещено меча на Анил’Те. После повтори, сякаш за да припомни на ханджията колко налудничава е цялата идея.-Свята, свята жена!
-Е... руса е.-Отрони лаконично Лорс, докато се чудеше дали възхищението на глупака пред него може по някакъв начин да доведе до трайното премахване на въпросната руса глава.
-Посветена ли е в тайнството на Единствения бог?
-Посветена е тя. В някои работи.- Лорс разтри слепоочита си. Ето, че главата започваше да го боли от пискливия кикот на святата жена.-Във вярата- не толкова.
-Тогава трябва да я отведа в Утопия. Още тази нощ.- Рицарят сбърчи вежди.- Виждам, че е заобиколена от грешници със скверни помисли.
Реган се беше притиснала толкова силно в поредния подпийнал танцьор, че човекът сигурно се задушаваше. В същото време пръстите й ловко измъкнаха няколко монети от джоба на сетрето му.
-Като вълци приклещили в капан невинна овчица.
„Като вълчица, която се е промъкнала сред агнетата.”
-Дългът ми на паладин на единствената праведна вяра повелява да я спася.
-Ами отивай, прав ти път.
Мъжът посегна към дръжката на меча си, но Лорс закри очи с ръце отчаян и не забеляза това, както и нищо от следващите събития. Разнесоха се крясъци, ругатни, звук от преобръщане на маси и стоплове. Когато почтения господин Кейн отново отвори очи, на пода в средата на гостната лежаха четири обезглавени трупа. Реган я нямаше.

Години: 23
Характер: Реган е глезена, властна и много студена с тези, които нямат злато в кесията. Така би я описал всеки посетител на „Кралския лебед”. Истинските си мисли и намерения златокосата жена не споделя с никого. В действителност е амбициозна и прагматична. Ненавижда Воулкберн и е решена да напусне омразния град при първа възможност, но с достатъчно злато в кесията, за да живее като кралица. Историята и книгите с легенди и разкази за миналото са тайната й страст.
Пет/Спътник: няма

Начални Статове: Атака 20, Защита 10, Магическа Атака 10, Магическа Защита 10,

Титла: Поклонник на Анил’Те
Външен вид:

Spoiler:

Одобрена си, Рейган Кейн.
Орденът на Светлината е истинска утопия за някои и сбъднат кошмар за други.
Нека първият ти пост бъде на Улиците на Утопия. Приятна игра.

Крясък на чайка разцепи въздуха на две.
Десетките чифтове очи продължаваха да гледат осъждащо и преценяващо в тила й. Беше виновна. Беше го убила. Така казваха. Напуканите им устни мълвяха "Хилиос, опази ни от това зло!" и пресъхваха, когато съмнението, че боговете не съществуват, пуснеше корени в умовете им. Страхуваха се от нея и бягаха като прокажени. Старите жени вдигаха ръце и правеха древни знаци за предпазване от зло, а после предпазливо влизаха обратно в къщите си. Сред мъжете най-безсрамно се подмятаха реплики, че е уличница и проститутка, която се дава и за без пари. Жените си шушукаха, че била сукубус и тайно прелъстявала и убивала невнимателните младежи. Че защо иначе щеше да има такава огнена коса?! И тези странни лилави очи, които сякаш ги пробиваха като нажеженото острие на кинжал?
Нямаше друго обяснение.
Не можеше да има друго обяснение.
Съдържателят на "Тихият крадец" - единствената староприемница, а и кмет на Рион, пристъпи тежко напред, раздрусвайки забележителния си корем и се ухили подигравателно :
- Собствения си баща, а? Знаехме, че си вещица, мръснице, но да убиеш онзи, който ти е дал живот и те е отгледал е прекалено! Трябва да умреш ... на кладата. Хилиос да се смили над нас!
Последните му думи излязоха като съсък и се разляха като зловоние в пространството, но не достигнаха до коленичилото момиче. Безмълвна, тя беше впила очи в трупа на дребничък и съсухрен възрастен човек, който лежеше в неестествена поза точно пред нея. Тялото й, допреди час - изправено и гордо, сега се беше свило и прегърбило, придивайки на червенокосата още няколко години отгоре. Някога магичният й поглед беше потъмнял, подобно на онези малки топчета, с които момченцата си играеха в прахта.
- Защо мълчиш?! - триумфалният и похотлив поглед на дебеланкото я поглъщаше цялата, макар в гласа му да бе безпощаден, - Кажи нещо в своя защита, вещице!
Селяните наоколо се размърдаха неспокойно и започнаха да си шепнат. Беше ги страх червенокосата убийца да не ги омагьоса. Мислеха само и единствено за собствената си кожа, защото знаеха, че ако я ядосат могат да свършат редом с хрисимия й баща. Щом като беше пожелала да убие него, най-близкията си, какво ли щеше да им причини на тях? По лицата им се четеше неподправен страх и ужас и никой не желаеше да приближи трупа и младото момиче. Дори и подигравателно озъбилият се Аблър, собственикът на староприемницата.
" В името на Хилиос, какво направих, за да се случи това?! Защо не взе мен, а него?! Кажи ми, защо него?! Не му ли стигаше мъката в този живот, че му изпрати и убиец? Защо?"
Слуховете винаги са си били слухове и най-често зрънцето истина в тях беше трудно за откриване за онези, които не знаят какво да търсят. Онези - невежите и ограничените, които ги разпространяваха влагаха в тях своите-собствени страхове и грехове, за да ги препишат на друг и да залъжат съвестта си. Джейна Алдемар беше точно толкова сукубус или проститутка, колкото морето в залива на Рион бе лава. Но тя представляваше заплаха за мирния и заседнал живот на селцето. Усмихната и весела, вечно готова да се забърка в някоя неприятност, тя не беше типична рибарска дъщеря. А всички знаем, че никой не обича по-различните хора, излизащи от стереотипите. Поради тази причина започнаха и първите слухове. В началото се говореше, че малката е дъщеря на известна благородничка от Ветровете на Хилион и баща й - Роланд, някогашен помощник-капитан. Но това не трогваше нито Джейна, нито Роланд. Затова хората продължиха да плетат своите нишки от лъжи и облякоха ниското и снажно девойче в роклята на собствената си завист. За тях не беше нормално момиче да ходи да лови риба, да ловува в близката гора и да събира билки.
Тя трябваше да е вещица!
И се превърна в такава.
Джейна притвори зачервените си очи и издиша шумно. Тълпата се размърда неспокойно и някои неволно направиха една-две крачки назад. Изправи се бавно и впери ястребовия си поглед в Албър. Последният, от своя страна, замръзна и тънката мокра вадичка на слепоочието му се увеличи многократно. Разевеселеният вятър се блъсна в телата па настръхналата тълпа и с писък се изви към сапфиреното небе.
- Хайде, вещице, готова ли си да тръгнеш към кладата? - извика в пристъп на ярост и страх кметът и предизвикателно пристъпи напред, опитвайки се да задърпа червенокосата за косата.
И Вятърът побесня. В ръцете му изплюща камшик, който блъсна дебелакът назад в скупчилите се рибари и моряци, след което се завъртя под формата на малка въздушна струя около все още мълчащото момиче. Старите жени скръстиха пръсти в знаци за отблъскване на зли духове, жените придърпаха дечицата към полите си, а мъжете настръхнаха и наизвадиха кой, каквито оръжия носеше.
А тя продължаваше да мълчи.
Не знаеше какво и как е направила току-що, за да подчини вятъра на волята си, но беше наясно, че това й е спасило живота. И трябваше да се възползва от дадената възможност. Нямаше вече място за Джейна в Рион. Тук щеше цял живот да си остане вещицата. Да, селяните нямаше да са опитат да я убият, но щяха да я избягват и да я накарат да се превърне в олицетворение на лъжите им. Затова нямаше да остане нито секунда повече. Имаше по-важни неща за вършене. Да. Те щяха да се погрижат за баща й, а тя щеше да се погрижи за онзи, който го е убил.
Червенокосата направи една крачка назад, после още една, и още една, след което се обърна и пое към пътя, който водеше към Ветровете на Хилион. Зад нея бедните хорица на Рион наблюдаваха как стройната й фигура се стопява сред летния зной.
Крясък на чайка разцепи въздуха на две.

Но това беше тогава.
Алдемар беше все още на 16 години и не разбираше какво се е случило. Сега обаче, вече двайсет и две годишна, тя беше съвсем наясно, че притежава дарба, за която много мечтаят, но малцина имат. "Диханието" или "Сълзите" на Хилион - така простолюдието наричаше двете направления, в които се разделяше магията, която богът подаряваше на своите поклонници. От тях зависеше дали ще развият този свой талант или ще се откажат от него.
А някои просто нямаха избор ...

Снимка :

Spoiler:

Господарката зове вие раздира небесат и плаче за теб Джейна можеш да пишеш https://worldofvile.bulgarianforum.net/forum-f80/topic-t482.htm опиши как е минало патуването ти от Рион до Ветровете На Хилион можеш да включиш някое друго селце по пътя си.

Име:Кайзер

История:Като малък Кайзер е живял в немотия.Но бил весел.Имал много приятели и малък гризач без грам косъм по тялото си на име Гриз-Гриз.Общо взето през мирните години бил щастлив, НО през мирните.След започването на войната в Шелтър заедно със семейството си обиколили доста от земите в Шелтър.Така изминали детските му години и той вече станал як мъж, който решил да участва във войната срещу тези, които смятал за "лошите".И така сбогувал се с семейството си и поел по безграничния път в търсене на отмъщение за пропиляното детство, заедно със своето плъхче, което имало захапка на куче.Хората в селото казваха, че плъхчето е мутантче, но Кайзер смяташе, че е надарено от Бога.Но и друго мъчеше нашия Кайзер.В мирните години той се беше влюбил в момиче от богаташки род на което неможа да каже чуствата си, но сега дори и да я види за миг би и казал всичките си чуства.Той се надяваше докато пътува да я срещне.

Години:20

Характер:Весел и закачлив.Но, щом разбере, че е загазил или, че е в опасност става сериозен и мисли как за избегне проблема.Въпреки веселия му характер той налита на бой при най-малката обида към семейството му или плъхчето.

Външен вид:

Пет/Спътник:Голо плъхче смятано за мутант, но изключително полезно за Кайзер.То може да отвлече вниманието на врагът на Кайзер, докато той се възползва от това и му нанесе удар.

Начални Статове:Атака 0, Защита 0, Магическа Защита 20, Магическа Атака 30.

Титла(класа който сте избрали):Чирак на М'лаах

Име : Рентан

История : От малко детето имало белег с триъгълна форма на лицето. С развитието на момчето белегът също растял. Не бил много общителен, защото винаги го обиждали или рогаели,смятайки го за сатана.Самотен прекарал живота си до 16 годишен, изоставен дори и от родителите си. Осъзнавайки, че колкото и да чака хората няма да го приемат за нормален, той бяга към гората.С идеята, че ще доведе разруха към земите им, селяните запалили новият дом на детето.Окръжен от пожара той се задушава от дима и губи съзнание.Събуден от сутрешната светлина се оглежда наоколо, но не намира никой.Виждайки, че тук не може да се живее повече, той се запътва към Зейлор, за да научи земните магии и осъвършенства уменията си с тонфата.

Възраст : 17

Характер : Срамежлив, потаен, стеснителен, амбициозен, не харесва да се събират много хора на едно място.



Спътник : Единственото оцеляло животно в гората - птица. Полезна в разознаването и знае любимата му песен.

Начални статове : Атака 10, Защита 10, Магическа Защита 10, Магическа Атака 20

Титла : Чирак на Лейла

Име: Рой

История:Рой живял в нормално семейство. Нямало нищо мистериозно около тях и никой не ги закачал. Момчето расло щастливо през годините докато един ден не видяло майка си, че запалва камината само с пръста си. Тя му обяснява, че му се е сторило, но когато това се повторило, Рой се убедил, че видяното от него първия път е било истина. Майка му, му разказва, че има изгубен по-голям брат, но тя му казва и че се е обучавала в Манастира на Вечния Пламък и била Поклонничка на М'лаах. След като Рой навършва седемнадесет тръгва към манастира, надявайки се да намери брат си, но най-вече да се обучи в искуството на пламъка.

Години: 17

Характер: Забавен, трудно се ядосва. Общителен, лесно се разсейва. Трусно си наумява нещо, повечето пъти харесва две неща и не може да избере.

Външен вид: клик

Пет/Спътник: Малко бяло кученце, което върви до него и му помага.

Начални Статове: Атака 5, Защита 5, Магическа Защита 10, Магическа Атака 30 (мога да раздлея 10те, нали?)

Титла: Чирак на М'лаах

Приет си Рой . Намери брат си и се научи в изкуството на пиро магията . Приключението ти започва --> тук

Животът или смърта избрал един Аколит. Тепърва ще научиш за товят талант те първаще четеш книги. Те първа ще се учиш да проходиш ала ще учиш черната магия. Добре Дошла в Шелтър нека твоята пътека започне сега и тук https://worldofvile.bulgarianforum.net/forum-f87/topic-t602.htm

Бар'Ото

Син на често пътуващо семейство, Бар'Ото, не помни почти нищо от собственото си детство. Помни атаката през оная зима, помни кръвта оцветила снега, помни и голямата, бременна кучка която де факто го спаси, помни и стареца, намерил го полужив под тежко ранената кучка.
Дълги дни той не живееше, изпаднал в тежка депресия, дълги дни, докато кучката не роди. Само едно кученце бе оцеляло в утробата и, всички други се родиха недоразвити, жертви на тежката рана, получена през оная нощ. Едно само но то бе голямо като за пет, при раждането старата кучка умря. И от там започна животът за Бар'Ото и Бар'Он, както кръстиха кучето.
Старецът Рем, бе търсач на Нирвана, човек със забележителната способност за сливане на мисъл и ум. Рем заобича Бар'Ото и бе решен да го научи на всичко онова, коетго знае. И се започна.Минаха четири години.Междувременно се бе появила психическата връзка между момчето и кучето, и тя стана като вродена и за двамата заради многото медитации заедно. По време на обща медитация, в която се бе включил и Бар'Он този път, Рем каза на Бар'Ото, че вече няма на какво да го учи и трябва да си намери друг някой да го направлява, защото заложбите му са огромни. Думата на Рем на две не стана и Бар'Ото и Бар'Он тръгнаха да търсят своя ментор.

15 години

Характер: шеговит, владеещ иронията до съвършенство, горделив- знае какво може и държи на своето когато е сигурен в него,приказлив, но на моменти.

В.В.: Бар'Ото е облечен в кафява туника/наметало с голяма качулка, виждат се тъмно зелени панталони и мръсно песъчливи ботуши, в ръка държи тояга , която е повече прилича на бойна. Тоягата му е малко по-висока от него, а той е малко над метър и осемдесет. Макар и само на 15 години, Бар'Ото, отдалеч прилича на едър мъж на средна възраст. Ако можеш да разпознаеш лицето му, което е рядкост заради голямата качулка,която почти винаги носи спусната над очите си,ще разбереш, че е дете. Малко зад него върви едно огромно, ръждиво кафяво куче.

Бар'Он е огромен ръждиво кафяв пес, чиито поглед е по умен от този на повечето хора, поне така изглежда.
Бар'Он

Н.С.: Атака 25, Защита 10, Магическа Атака 5, Магическа Защита 10
Клас: ШАО